Р Е Ш Е Н И Е
№ 260052
гр.Бяла, 16.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Бяла, втори граждански
състав, в публичното съдебно заседание на четвърти ноември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА БОНЕВА
при секретаря Мариета Йорданова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 734 по описа за 2019г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от „Теленор България“ ЕАД, чрез пълномощника си адв.З.Ц. против А.Р.А.,
иск с правно основание чл.415, ал.1, вр.чл.422 ГПК за приемане за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите въз основа на издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д № 1179/2018г. по описа на Районен
съд - Бяла, както следва: 282,99 лв. (двеста осемдесет и два лева и деветдесет
и девет стотинки), дължима се съгласно фактура № **********/20.01.2017г.,
фактура № **********/20.02.2017г. и фактура № **********/20.04.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Ищеца поддържа в ИМ ,че между А.Р.А. и „Теленор
България“ ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД) бил сключен
Договор за мобилни услуги № ********* от 14.12.2016 г.,съгласно който на
ответника бил предоставен мобилен телефонен номер **********. Съгласно
Приложение към Договора за мобилни услуги от 14.12.2016 г. на клиента бил предоставен
и мобилен телефонен номер **********.Поддържа,че към периода на издаване на
процесните фактури спрямо ползваните от А.Р.А. мобилни номера се прилагали
следните условия:
-
За номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги №
********* от 14.12.2016 г.;
-
За номер ********** - условията, договорени в Приложение към Договор за мобилни
услуги № ********* от 14.12.2016 г.
Ответникът не изпълнил свои парични задължения, начислени
му в 3 бр. фактури, издадени в периода м. януари 2017 г. - м. април 2017 г.,както
следва:
-Фактура № **********/20.01.2017 г.,
издадена за отчетния период 20/12/2016- 19/01/2017 г.,на обща стойност 101.99 лв.
-Фактура № **********/20.02.2017 г. ,
издадена за отчетния период 20/01/2017- 19/02/2017 г., на обща стойност 88,54
лв.
- Фактура № **********/20.04.2017 г.,издадена
в следствие на предсрочното прекратяване
на договорите между „Теленор България“ ЕАД и А.Р.А. по негова вина, включваща
задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
мобилни услуги, чрез номера ********** и
**********,на обща стойност 658.27 лв.,като за номер ********** е в размер на 213.44 лв.,
което вземане в настоящото производство ищеца претендира частично, а именно в размер на 29,98
лв. Поддържа,че въз основа на
уговореното между страните задължението за неустойка за номер ********** било в
размер на 444.83 лв., което вземане се
претендира частично, а именно в размер
на 62,48 лв.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответникът,
чрез назначения му особен представител, с който се оспорва истинността на
положените в договора подписи и ръкописен текст с довода ,че не са изпълнени от
А.Р.А.. Едновременно с това въвежда и възражение за нищожност на неустоучната
клауза по договора.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.г.д. № 1179/2018 г.
по описа на Районен съд Бяла, въз основа на подадено заявление по чл.410 от ГПК от 26.11.2018г., в полза на „Теленор България” ЕАД е била издадена Заповед
№ 426/27.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Със
заповедта е разпоредено А.Р.А. с ЕГН ********** *** да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Младост, ж.к.Младост 4, бизнес Парк София, сграда 6,
сумата от 282.99 лв.(двеста осемдесет и два лева и 99 стотинки) –
представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 23.11.2018г. до окончателното й
изплащане, сумата в размер на 25.00 лв.
(двадесет и пет лева), представляващи разноски по делото за заплатена държавна
такса и 360.00 лв. (триста и шестдесет лева) - адвокатско възнаграждение с вкл.
ДДС.
В заявлението е посочено, че вземането
произтича от Неизпълнение по Договор за далекосъобщителни услуги № ********* от
дата 14.12.2016г. сключен между „Теленор България“ ЕАД и А.Р.А.,индивидуализирано
по размер и основание, подробно описани в заявлението .
Заповедта е връчена на длъжника при
хипотезата на чл.47,ал.5 от ГПК,в следствие на което, с разпореждане от 21.06.2019г. заповедния съд
е указал на заявителя да предяви иска за установяване на вземането си в
едномесечен срок. Съобщението с дадените указания е връчено на заявителя на 08.07.2019г.,
който в срока по чл.415 от ГПК е депозирал ИМ,видно от приложените в заверен
препис доказателства,а именно Системен бон ,изд. от БП.
От представените по делото писмени
доказателства се установява,че между А.Р.А. и „Теленор България“ ЕАД (с
предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД) е бил сключен
Договор за мобилни услуги №
********* от 14.12.2016 г. и предоставен на ответника мобилен телефонен номер **********. Съгласно приложение
към този договор от 14.12.2016 г. на ответника
е бил предоставен и втори мобилен телефонен номер,а именно **********. Договора ,както и
приложението са влезли в сила от датата на подписването им,като срокът им на
действие е 24 месеца.
Ищеца обоснова претенцията си с
неизпълнение на задължение от страна на ответника по издадени в периода м.
януари 2017 г. - м. април 2017 г. три бр.фактури, а именно: .
1.Фактура № **********/20.01.2017 г.,
издадена за отчетния период 20/12/2016- 19/01/2017 г. и включваща следните
задължения на ответника за посочения период за мобилен номер **********:
месечна абонаментна такса 13,32 лв., както и ползвани услуги 36,76 лв. {Други
услуги с добавена стойност 20,83 лв., Кратки текстови съобщения (SMS) 0,64 лв.,
Международни разговори 2,58 лв., Мултимедийни съобщения (MMS) 0,49 лв.,
Разговори към „Грижа за клиента“ 0,22лв., Услуги с добавена стойност (SMS)
12,00лв.), които са в общ размер на 50,08 лв. без ДДС и 60,09 лв. с вкл. ДДС;
В същата фактура са включени и
задълженията на ответника за мобилен номер **********: месечна абонаментна
такса 9,99 лв., както и ползвани услуги 30,67 лв. {Гласова поща 0,10 лв., Други
услуги (номера 0700/0800/00800) 0,54 лв., Други услуги с добавена стойност
15,53 лв., Кратки текстови съобщения (SMS) 0,16 лв., Разговори към „Грижа за
клиента“ 0,10 лв., Услуги с добавена стойност (SMS) 14,24лв.), които са в общ
размер на 40,66 лв. без ДДС - 48,79 лв. с вкл. ДДС.
Общата сума, начислена във фактурата за
двата мобилни номера е 108,89 лв., като
след приспадане на 6,90 лв., съставляващи надвнесено плащане за задължение от
предходен отчетен период, претендираната сума по фактурата е 101.99 лв.
2.Фактура № **********/20.02.2017 г.,
издадена за отчетния период 20/01/2017- 19/02/2017 г. и включваща следните
задължения на ответника за посочения период: за мобилен номер **********:
месечна абонаментна такса 13,32 лв., както и ползвани услуги 29,40 лв. Други
услуги с добавена стойност 20,83 лв., Кратки текстови съобщения (SMS) 4,32 лв.,
Международни разговори 3,87 лв., Разговори към „Грижа за клиента“ 0,38 лв.),
които са в общ размер на 42,72 лв. без ДДС - 51,27 лв. с вкл. ДДС;
Фактурата съдържа и задължения на
ответника за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 9,99 лв.,
както и ползвани услуги 21,07 лв., Други услуги с добавена стойност 20,33 лв.,
Разговори към „Грижа за клиента“ 0,14 лв., Услуги с добавена стойност (SMS)
0,60 лв.), които са в общ размер на 31,06 лв. без ДДС - 37,27 лв. с вкл. ДДС.
Общата сума, начислена и претендирана по
фактурата, е 88,54 лв.
3. Фактура № **********/20.04.2017 г..
включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на
договори за мобилни услуги и е в размер на 658.27 лв,от която сума ищеца
претендира частичино сумата в размер на 92.46 лв.
С оглед откритото производство по чл.193
от ГПК и разпределената доказателствена тежест в процеса е допусната и изготвена съдебно-графологическа експертиза
от заключението на която се установява,че подписите положени от името на А.Р.А.
като потребител-абонат в Договор за мобилни услуги-заявка
*********/14.12.2016г. и декларация –съгласие от 14.12.2016г. са изпълнени от А.Р.А..
В съдебно заседание от 04.11.2020г. експерта категорично заявява,че подписа
положен в приложението към договора за мобилни услуги и представляващо страница
четвърта от пета на договора, не е изпълнен от А.Р.А..
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: За
успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл. 415, ал.1 вр. чл. 422 от ГПК в тежест на ищеца
е да установи наличието на валидно договорно отношение с ответника,а именно ,
че между него и ищцовото дружество съществува валидно облигационно отношение,
както и наличието на възникнало за последния задължение по този договор,
дължимостта на претендираните суми - реалното ползване на услугата на
претендираната стойност, редовността при издаването на приложените към исковата
молба фактури, размера на задължението, посочено в тях, начина му на формиране,
периода на дължимост и съответствието на задължението с реално използваните от
ответника услуги,както и да да докаже
предсрочното прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги, от кого е
прекратен предсрочно същия и основанието за прекратяването му.
В тежест на ответника е да докаже, че
използваните от него услуги са заплатени своевременно или,че не са били
изпълнени условията за изискуемост на вземането или други обстоятелства,които
го освобождават от задължение за плащане.
С отговора на исковата молба ответникът
е поискал откриване на производство по оспорване истинността на процесния
договор, поради което по делото бе опровергана формалната му доказателствена
сила на Приложение към договор за мобилни услуги от 14.12.2016г.,касателно
предпочетен мобилен номер +359*********,но не и формалната доказателствена сила
на самия договор от 14.12.2016г. за
мобилен номер +359*********, с оглед на което съдът приема, че същият обективиращ
материалноправните отношения между страните е подписан от ответника, сочен като
абонат и пораждат валидно облигационно правоотношение.
Съгласно разпоредбата
на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата. Уважаването на иска за
реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие
на облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за
изпълнение, пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна
на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.
Последният не е ангажирал доказателства, че е заплащал цената на така
предоставените му услуги.
Предвид изложеното и с оглед изхода от развилото се по реда на чл.193
от ГПК производство съдът намира, че
искът с правно основание чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 вр. чл. 79 ЗЗД е основателен
до размера на сумата от 86.06 лв,. представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 14.12.2016г.
за предпочетен номер +359*********, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, поради което следва да бъде уважен.
Що се отнася до иска над уважения от съда
размер , касаещ втория мобилен номер,а именно +359*********, базирайки се изцяло на неоспореното от
страните категорично изявление на ВЛ в съдебно заседание съдът счита за
доказано, че подписът положен в Приложение от 14.12.2016г. към Договор за
мобилни услуги не е изпълнен от ответника, следователно не е възникнало и валидно облигационно правоотношение между
страните относно този мобилен номер.
По иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД: Искът за неустойка се основава на клауза в
индивидуалния договор, каквато в процесния случай действително е налице,като е
предвидено ,че се дължи такава в размер на сумата от стандартните за
съответната програма месечни абонаменти за всеки номер, дължими до края на
срока на договора, при предсрочно прекратяване по вина на потребителя.
Съобразно чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Така функциите, които изпълнява, са обезпечителна и обезщетителна,
като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на
поетите задължения. В конкретния случай уговореният размер на неустойката
всъщност е равен на цената на самата услуга за оставащия период от договора,
като по този начин се позволява на доставчика да получи цялата цена, независимо
от това, че след прекратяването той не предоставя услугата. Още повече, че
неустойката се начислява в размер на стандартната, а не на преференциалната
месечна такса, уговорена между страните, като по този начин се създават условия
за неоснователно обогатяване на оператора и се нарушава принципа за
справедливостта. Такава неустойка при предсрочно прекратяване, дължима в размер
на всички абонаментни вноски до момента на изтичане на срока на договорите,
също противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1, предложение трето
от ЗЗД, като и тук искът се явява неоснователен.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът
в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното и исковото производство. С оглед частичното уважаване
на исковата претенция, на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски за настоящата инстанция в размер на 223.52
лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА НЕДОКАЗАНО, на основание чл. 194, ал.
3, вр. с ал. 2, вр. с чл. 193 ГПК проведеното от ответника А.Р.А.,чрез адвокат Т.Б.-*** оспорване на истинността на представените по
делото Договор за мобилни услуги № *********/14.12.2016г. и Декларация –
съгласие от А.Р.А. от 14.12.2016г.,относно авторството на техния издател.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Р.А.,
ЕГН **********, че дължи на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София
п.к.1766,ж.к.“Младост“№4,Бизнес Парк София,сграда 6, сумата в общ размер на 86.06
лв,./осемдесет и шест лева и 06 стотинки/, представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги № *********/14.12.2016г, за
предпочетен мобилен номер +359*********,дължими съгласно фактура № **********/20.01.2017г. и фактура №
**********/20.02.2017г., за които суми е издадена ЗИПЗ по чл.410 от ГПК от 27.11.2018г.по
ч.гр.д.№1179/2018г. по описа на БРС,
ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението – 23.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
ПРИЗНАВА ЗА ДОКАЗАНО, на основание чл. 194, ал. 3, вр. с
ал. 2, вр. с чл. 193 ГПК проведеното от ответника А.Р.А.,чрез адвокат Т.Б.-*** оспорване на истинността на представеното по
делото Приложение към договор за мобилни услуги – заявка № ********* от
14.12.2016г , относно авторството на неговия
издател.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София
п.к.1766,ж.к.“Младост“№4,Бизнес Парк София,сграда 6, иск с правно основание
чл.422 ГПК вр.чл.79 ЗЗД за признаване за установено, че А.Р.А., ЕГН **********
дължи на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на 104.47 лв,
представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за предпочетен мобилен
номер +359*********, дължими съгласно фактура
№ **********/20.01.2017г. и фактура № **********/20.02.2017г., като неоснователен
и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град София п.к.1766,ж.к.“Младост“№4,Бизнес Парк
София,сграда 6 против А.Р.А., ЕГН **********, иск с правно основание чл.422 ГПК вр.чл. 92 от ЗЗД за сумата от 92.46
лв.,претендирана частично от общо дължимата сума в размер на 658.27 лв., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А.Р.А., ЕГН **********, да заплати
на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София
п.к.1766,ж.к.“Младост“№4,Бизнес Парк София,сграда 6 сумата от 117.08 лв./сто и седемнадесет
лева и 08 стотинки/ – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА А.Р.А., ЕГН **********, да заплати
на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София
п.к.1766,ж.к.“Младост“№4,Бизнес Парк София,сграда 6 сумата от 223.52 лв./двеста двадесет и три лева 52 стотинки/ -
разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/