Протокол по дело №461/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 269
Дата: 14 декември 2021 г. (в сила от 14 декември 2021 г.)
Съдия: Галина Христова Нейчева
Дело: 20212200600461
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 13 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 269
гр. С., 14.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на четиринадесети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Цанка Г. Неделчева

Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
и прокурора Борислав Николаев Сяров (ОП-С.)
Сложи за разглеждане докладваното от Радка Д. Дражева Първанова
Въззивно частно наказателно дело № 20212200600461 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

Окръжна прокуратура – С., редовно призована, се представлява от
прокурор С..
Обвиняемият И.С., редовно призован, се явява лично и с адв. Л. СТ. –
АК С., служебен защитник от досъдебното производство.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.С.: Да се даде ход на делото.
Обв.С.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.
Образувано е по частен протест на РП - С. срещу Определение от
09.12.2021 г. по ЧНД № 1481/2021 г. по описа на Районен съд – С., с което е
оставено без уважение искането на РП-С. за вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ на обв. ИВ. Й. СТ. и по отношение на
1
същия е взета мярка за неотклонение „Подписка“.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на съдебното следствие.
СТРАНИТЕ: Нямаме доказателствени искания.

Съдът намира, че следва да приобщи към доказателствения материал по
делото материалите, съдържащи се в ЧНД № 461/2021 г. по описа на РС – С.,
включително и тези, съдържащи се в приложеното към него Досъдебно
производство № 1652/2021 г. по описа на РУ на МВР – С., вх. № 6254/2021 г.
по описа на РП – С., с оглед на което и по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА към доказателствения материал по делото материалите,
съдържащи се в ЧНД № 1481/2021 г. по описа на РС – С., включително и тези,
съдържащи се в приложеното към него Досъдебно производство № 1652/2021
г. по описа на РУ на МВР – С., вх. № 6254/2021 г. по описа на РП – С..
СТРАНИТЕ: Нямаме други искания.
Съдът НАМИРА делото за изяснено от фактическа страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото
П О С Ъ Щ Е С Т В О:
АДВ.С.: Уважаеми окръжни съдии, считам че протестът е
неоснователен и моля да го оставите без уважение. Първоинстанционният съд
е изложил в мотивите си към определението подробни аргументи, за да
обоснове извода си, че не са налице условията за постоянна мярка за
неотклонение „Задържане под стража”. Считам, че изводите му са
обосновани, в съответствие със събраните до този момент на ДП
доказателства. Първоинстанционният съд е приел, че няма достатъчно
категорични доказателства относно съставомерността на деянието, тъй като
към настоящия момент липсват доказателства, категорични такива, относно
2
умисъла на обвиняемия, тоест дали в случая е налице умисъл за отнемането
на вещите с цел присвояване или е налице умисъл за ползване на вещите.
Това е по отношение на съставомерността на кражбата, както и че липсват
доказателства относно наличието на квалифицираното обстоятелство
„разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот”, тъй като и по
отношение и на този елемент липсват доказателства дали е налице разбиване
на преграда или е била отключена вратата. Това квалифициращо
обстоятелство също е от съществено значение, тъй като без неговото наличие
ще е налице квалификация по чл. 196, ал. 1, т 1 от НК, която квалификация не
е тежко престъпление по смисъла на НК. Считам, че са обосновани и
законосъобразни изводите на съда относно липсата на другата предпоставка
за постановяване на тази мярка - да има опасност обвиняемият да се укрие
или да извърши друго престъпление, тъй като по делото има данни, че
обвиняемият има постоянен адрес, има съпруга и две малки деца на 2 г. и 5 г.,
за които той се грижи. В случая не е налице опасност същият да се укрие или
да извърши и друго престъпление. Считам, че подаденият протест е
неоснователен и моля да го оставите без уважение като потвърдите взетата от
първоинстанционния съд мярка за неотклонение „Подписка”. Моля в този
смисъл да постановите вашия съдебен акт.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, становището ми е че
определението на СлРС е необосновано, най-малкото заради това, че
противоречи на разпоредбата на чл. 63 от НПК, в която е отразено, че
опасността обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление се
презюмира когато обвинението, за което е привлечен да отговаря е за
престъпление извършено в условията на опасен рецидив, а вън от съмнение в
настоящия случай обвинението, което му е повдигнато е за извършена кражба
в условията на опасен рецидив. Поддържам протеста на РП С.. Моля да
отмените атакувания съдебен акт и да постановите друг, с който да вземете
МНО „Задържане под стража по отношение на обвиняемия”.
ПРАВО на ЛИЧНА ЗАЩИТА на обв.С..
ОБВ.С.: Поддържам казаното от моя защитник.
ПРАВО на ПОСЛЕДНА ДУМА на обв. С.:
ОБВ.С.: Имам две малки деца, нямам родители. Пострадалият ми е
сват, брат е на жената на моя вуйчо, той беше пиян. Съжалявам много. Взех
3
колонката само да слушам музика. И друг път съм вземал от него колонката,
той ми я даваше.

Съдът се ОТТЕГЛИ на тайно съвещание.

Съдът, след проведено тайно заседание и като се запозна с подадения
частен протест, атакувания съдебен акт, като съобрази становищата на
страните, изразени в съдебно заседание, подложи на обсъждане
доказателствата, събрани в хода на разследването до настоящия момент и
провери изцяло атакуваното определение, констатира за установено следното:

Досъдебното производство е започнато в хипотезата на чл.212, ал.2 от
НПК на 08.12.2021 г. за това, че за времето от 07.12.2021 г. до 08.12.2021 г. в
гр. С., чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, е
извършена кражба на чужди движими вещи - тонколона, зарядно на мобилен
апарат и 1 бр. флаш памет, на неопределена към момента стойност,
собственост на Тодор Николов Колев от гр. С. - престъпление по „чл. 195, ал.
т. 3 от НК“.
С постановление от 09.12.2021 г. на разследващия орган в качеството на
обвиняем е привлечен ИВ. Й. СТ. за това, че на 07.12.2021 г. в гр. С., в
условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда, здраво направена
за защита на имот, отнел чужди движими вещи - тонколона, зарядно за
мобилен апарат и 1 бр. флаш памет, на неопределена към момента стойност,
от владението на Тодор Колев от гр. С., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл.
195, ал. 1, т. 3 от НК. В протокола за разпит на обвиняем, обв. С. е заявил, че
не желае да дава обяснения на този етап от разследването.
На 08.12.2021 г. И.С. е предал с Протокол за доброволно предаване 1 бр.
зарядно устройство за мобилен телефон, с прилежащ кабел към него и 1 бр.
музикална колонка, черна на цвят, с пояснение „Това взех от Фотката“.
По досъдебното производство са разпитани като свидетели лицата ИВ.
Й. СТ. /впоследствие придобил качеството на обвиняем/ и Тодор Николаев
4
Колев. В показанията си свид. Колев е посочил, че негов съсед е видял на
07.12.2021 г. обвиняемото лице да излиза от пресечка, водеща към дома на
Колев и да „прибира някакви вещи в джобовете си“. Упоменатото в
свидетелските показания на Колев лице не е установено и не е разпитано.
От приобщената справка за съдимост се установява, че обв. С. е с
обременено съдебно минало:
-по НОХД № 1545/2019 г. по описа на СлРС за извършено на 07.06.2019
г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, изпълнението на което е
отложено за изпитателен срок от три години;
-по НОХД № 362/2020 г. по описа на СлРС за извършено в периода от
07.11.2019 г. до 30.11.2019 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194 от
НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца
при първоначален общ режим. На основание чл. 68 от НК съдът е привел в
изпълнение наложеното на обв. С. наказание по предходното дело;
-по НОХД № 788/2020 г. по описа на СлРС за извършено на 25.02.2020
г. престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК на обв. С. е наложено
наказание глоба в размер на 800 лв.
Наказанието по НОХД № 1545/2019 г. по описа на СлРС е изтърпяно на
09.12.2020 г., а по НОХД № 362/2020 г. по описа на СлРС е изтърпяно на
16.07.2021 г.
От справка за характеристични данни е видно, че обвиняемото лице
живее на семейни начала с Николина Василева и има две малолетни деца - на
3години и на 4 години, няма постоянна работа.
С определение от 09.12.2021 г. по ЧНД № 1481/2021 г. по описа на
СлРС е оставено без уважение искането на РП-С. за вземане на най-тежката
мярка за неотклонение спрямо обвиняемото лице. Вместо „Задържане под
стража“ СлРС е взел първоначална мярка за неотклонение „Подписка“.
В хода на разследването до настоящия момент са приобщени писмени и
гласни доказателствени материали, относими към предмета на делото, в това
число и такива, касаещи характеристичните данни на обвиняемото лице.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи
5
следните правни изводи:
Частният протест е неоснователен и като такъв не следва да бъде
уважен. Основният аргумент на първостепенния съд, за да остави без
уважение искането на РП-С. за вземане на първоначална мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ и да вземе най - леката такава
-„Подписка“ е бил, че по делото не са събрани достатъчно доказателства,
които да водят до извод, че обвиняемият е извършил престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, за което му е повдигнато
обвинение и че е налице опасност да се укрие или извърши престъпление.
Настоящата инстанция споделя извода, направен от първостепенния
съд. За да бъде взета спрямо едно лице постоянна мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ следва да е налице обосновано предположение, че
обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от
свобода или друго по-тежко наказание и доказателствата по делото да сочат,
че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши
престъпление. На обвиняемия е повдигнато обвинение за тежко по смисъла на
чл. 93,т. 7 от НК престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от
свобода. От доказателствения материал обаче не може да се направи извод за
съпричастност на обвиняемия към извършеното деяние, за което му е
повдигнато обвинение. Показанията, които обвиняемият е дал като свидетел
нямат доказателствена стойност. От показанията на свид. Колев не може да се
направи изискуемото предположение по смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК.
Споменатото от свид. Колев лице, което е видяло обвиняемият да излиза от
пресечка, водеща към дома на пострадалия, не е установено и разпитано. По
досъдебното производство е налице само протокол за доброволно предаване
на вещи от страна на обвиняемия, но тези вещи не са предявени на
пострадалия, респективно не е установено дали се касае за инкриминираните
вещи. По отношение на другите предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.
63, ал. 1 от НПК, въззивната инстанция напълно споделя изводите на
първостепенния съд. От оскъдния доказателствен материал се установява, че
обвиняемото лице има адресна регистрация, живее на семейни начала с
Николина Василева, има две малолетни деца - на три- и четиригодишна
възраст, извършва трудова дейност, макар и непостоянна. Поведението, което
е демонстрирал – дал е подробни показания като свидетел /с необходимото
6
уточнение, че показанията му нямат доказателствена стойност/, а
впоследствие е предал доброволно вещите /макар и да не е установено с
категоричност, че се касае за инкриминираните вещи/ налагат извод за
положени усилия да се съдейства на органите на досъдебното производство за
разкриване на обективната истина по делото.
В обобщение въззивният съд намира, че постановеното от СлРС
определение е правилно и законосъобразно. Същото е обосновано и подробно
аргументирано. В този смисъл ОС намира, че заявеното оплакване от
прокурора в неговия частен протест за липса на мотиви към атакуваното
определение не кореспондира с установеното от въззивния съдебен състав в
хода на извършената от него служебна проверка протестирания съдебен акт.
Ръководен от изложените съображения, въззивният съд намира, че
следва да потвърди протестираното определение на РС-С. като
законосъобразно.
От изложеното по-горе се налага извод, че частният протест е
неоснователен и като такъв не следва да бъде уважен, а атакуваното
определение - да бъде потвърдено.
Предвид изложеното и на основание чл. 65, ал.9 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.12.2021 г. по ЧНД № 1481/2021 г.
по описа на Районен съд – С., с което е оставено без уважение искането на
РП-С. за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо
обвиняемото лице ИВ. Й. СТ. и с което спрямо ИВ. Й. СТ., обвиняем по
досъдебно производство № 1652/2021 г. по описа на РУ на МВР – С., вх. №
6254/2021 г. по описа на РП – С., е взета мярка за неотклонение „Подписка“
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Определението е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 14.54 часа.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8