№ 2305
гр. София, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110106594 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от И. Л., гражданин на Руската Федерация, родена на ********** г., с
адрес Русия, гр. АДРЕС ул. „Н.“ №., чрез адв. В., за признаване за установено по отношение
на ответника „ФИРМА“ АД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление гр.
АДРЕС, представлявано от ИМЕНА, че същия дължи на ищеца сумата от 400,00 евро
/четиристотин евро/, представляваща обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от
Регламент 261/2004 г. за отменен полет № FB687 (Бургас- Санкт-Петербург) от 08.09.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 09.09.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 237,33 лева /двеста тридесет и седем лева и 33 стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода от 11.09.2018г. до 06.09.2021 г., за които
сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 52528/2021 г. по описа на СРС.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът трябвало да пътува от Бургас до Санкт-
Петербург с полет на ответника № FB687 на 08.09.2018 г. Поддържа се, че полетът е
отменен, като певозвача не предложил премаршутиране до крайния пункт на пристигане,
съгласно чл. 7, параграф 2 и чл. 5, параграф 2 от Регламент 261/2004 г. Предвид това на
ищеца като пътник, се дължало обезщетение по чл. 7, параграф 1, б. „б“, във вр. с чл. 5,
параграф 1, б. „в“ от Регламент 261/2004 г. Посочва, че до ответника е изпратена
извънсъдебна покана на 11.09.2018г., но плащане от ответника не е постъпило.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв. Изразява становище по
допустимостта на предявения иск, като твърди, че е налице липса на валидно процесуално
предствителство. Оспорва иска по основание, като се позовава на изтекла погасителна
давност. На следващо място сочи, че между ищеца и ответника няма валидно сключен
договор за авиопревоз, както е че липсват данни ищеца да се е явил на време за процесния
полет.
Моли съда да отхвърли иска. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищеца се представлява от адв. Кирков, който поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявеният иск. Претендира разноски, за което представя
1
списък. По делото е постъпила писмена защита.
Ответника, редовно призован, не изпраща представител.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 ГПК, вр. чл. 7, т. 1. б. „б“, вр. с чл. 1, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 261/2004 г. и има
за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410
ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 52528/2021 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление от 09.09.2021г. по реда на чл.410 ГПК, в полза на ищеца е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от 400,00 евро, представляваща обезщетение на
основание Регламент (EO) 261/2004 за отменен полет № FB687 от 08.09.2018г. (Бургас-
Санкт-Петербург), ведно със законна лихва от 09.09.2021 г. до изплащане на вземането,
лихва в размер на 237,33 лева за периода от 11.09.2018г. до 06.09.2021 г. С възражение от
23.11.2021 г. ответникът е оспорил вземането с мотив, че не дължи сумите по издадената
заповед.
От така посочените данни по заповедното производство се установява идентичност
на претендираното вземане с това по настоящето исково дело, поради което искът се явява
процесуално допустим като предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, и касаещ вземане, за
което преди това е проведено заповедно производство.
По основателността на иска, съдът намира следното:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че между
страните валидно е възникнало облигационно отношение по силата на договор за въздушен
превоз, по който ответникът се е задължил на 08.09.2018г. да изпълни полет с номер FB687
от летище Бургас до Летище Санкт-Петербург. С отговора на исковата молба ответника
изрично оспорва между страните да е налице валидно сключен такъв договор, поради което
ищеца следва при условията на пълно и главно доказване да установи този факт.
В настоящия случай ищецът не доказа, че между страните е бил сключен договор за
въздушен превоз за процесния полет от 08.09.2021 г. Единственото доказателство
ангажирано от ищеца в тази връзка е писмо рег. №FR-OUT-BOS-1216/20.10.2022г. от
Летище Бургас, от което се установява, че в разписанието с полети на 08.09.20218г. няма
полет ФБ687 до Санкт-Петербург и такъв не е бил изпълняван, поради което по делото не
може да бъде установено, че такъв полет изобщо е бил планиран. Но дори и да се приеме, че
полетът е бил планиран за тази дата, като впоследствие е бил отменен, то остана недоказан
факта, че ищеца е имал закупен билет конкретно за този полет. Ищеца е направил искане за
задължаване на ответника да представи списък на лицата, закупили самолетен билет, с оглед
установяването на сключен договор. Съдът счита, че дори и да беше представен такъв,
предвид изричното оспорване от страна на ответника за наличето на сключен договор за
превоз, списъка на лицата закупили самолетен билет не може да бъде доказателство за
наличието на такъв. Списъка не представлява двустранно съглашение за сключен договор, а
доколкото и твърдението за наличието на такъв договор е на ищеца, то последния следва да
установи този факт, чрез представянето на валиден договор/закупен билет/.
Предвид гореизложеното и доколкото по делото не се установи, че между ищеца и
ответника е било налице твърдяното облигационно правоотношение сключен договор за
въздушен превоз за полет № FB687 от 08.09.2018г. (Бургас- Санкт-Петербург), съдът
намира, че предявения иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
2
Предвид изхода на спора следва да бъде оставено без уважение искането за
присъждане на разноски на ищеца.
Ответника не е претендирал разноски.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на И. Л., гражданин на Руската Федерация, родена на **********
г., с адрес Русия, гр. АДРЕС ул. „Н.“ №., чрез адв. В., за признаване за установено по
отношение на „ФИРМА“ АД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление гр.
АДРЕС, представлявано от ИМЕНА, че последното дължи на ищеца сумата от 400,00 евро
/четиристотин евро/, представляваща обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от
Регламент 261/2004 г. за отменен полет № FB687 (Бургас- Санкт-Петербург) от 08.09.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 09.09.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 237,33 лева /двеста тридесет и седем лева и 33 стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода от 11.09.2018г. до 06.09.2021 г., за които
сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 52528/2021 г. по описа на СРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца И. Л., да бъде осъден ответника
„ФИРМА“ АД, да му заплати направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело №52528/2021 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3