Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.
Т, 30. 04.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г. Т., в
публично заседание проведено на двадесет и първи април две хиляди и десета година в състав:
Районен съдия: Петър
Петров
при секретаря Р.И.
…………………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело №00059 по описа
за 2009г..
И за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от „ А.- М. ” ООД
гр. В., бул. ” С. ” до бл.116 със законен представител Ц.Г.П. чрез адв. Д.Ч.
срещу Г.В.Д., ЕГН ********** *** Т.
В исковата
молба са изложени следните обстоятелства и твърдения:
Твърди се, че в резултат на сключен между
страните Договор за аренда № 5299/ 17. 10.
Твърди се още, че междувременно ищецът бил
потърсен от представи-тели на фирма „ А***, ” ООД гр. Д., които заявили
претенции да ползват земеделски земи в землището на с. К., общ. Г. Т., сред
които бил и имот № 011038, като уведомили ищеца, че започват да обработват
земята. След справка в Служба по вписванията гр. Г. Т., ищецът установил, че ответникът
е сключил нов аренден договор за срок от 4 години с „ А ” ООД гр. Д. за същия
имот № 011038.
Ищецът изпратил до ответника уведомление
по чл. 26 от ЗАЗ, с което уведомил ответника за заявените претенции от трети
лица за ползването на имота и го поканил да предприеме съответните действия за
изпълнение по арендния договор. Поканил ответника и да заяви претенциите си
относно размера на получената за 2006/
Твърди се още, че след като ответникът е
сключил нов аренден договор за същия имот с трето лице, без надлежно
прекратяване на действащия договор и със заявяване на претенции от трето лице
за ползване на имота, ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 4, ал. 2
и ал. 3 от договора да не създава пречки и трудности на арендатора да ползва
арендованата земя и да не предоставя земята си на друга организация в ущърб на
арендатора до изтичане срока на договора. Твърди се ,че неизпълнението на
договора за аренда от ответника е по причина, за която ответникът отговаря и се
твърди, че ответникът дължи на ищеца обезщетение за пропуснати ползи от
невъзможността да се обработва процесната земеделска земя и да се реализира
печалба от ищеца. Ищецът твърди, че очакваната печалба на декар земя за
процесния имот е 60 лв на декар за 1 стопанска година – 2008/ 2009 год. или 1200
лв, която сума следва да му се изплати като обезщетение за тази година.
Предвид горното, ищецът моли съдът да
осъди ответника да му заплати сумата от 1200 лв, представляваща пропуснати
ползи от неизпълнението на арендния договор за стопанските 2008/ 2009 год. и
2009/ 2010 год. , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноските по делото.
От горните обстоятелства и петитума на
исковата молба е видно, че се касае до предявен иск по чл. 25 ЗАЗ вр. чл. 23, ал.
3 ЗАЗ и вр. чл. 82 ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, с който е
оспорена допустимостта и основателността на иска.
Във връзка с процесуалната допустимост на
иска, ответникът е предявил възражение, че процесуалният представител на ищеца,
чрез който е подадена исковата молба, не е посочил номера на договора за правна
помощ, от коя дата е същия, не е посочил и номера на пълномощното, от което
следвало, че е налице бланкетно пълномощие, което не правело адвоката
пълномощник нито по Закона за адвокатурата, нито по никоя друга правна норма.
Горните твърдения се опровергават от
приложеното по делото пълномощно, съставено от адвокат Д.Ч. от АК Б., което
пълномощно е с посочен номер на договора за правна помощ, има и дата на самото
пълномощно.
По основателността на иска:
-Ответникът твърди в отговора, че не е получил
за 2006/ 2007 год. арендно плащане, което по размер да съставлява 40% от
реализираната от арендатора продукция, че се явява изправна страна по договора
за аренда и че е имал правното основание да развали договора за аренда. Оспорва
иска по основание и размер. Претендира разноските по делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и неоспорената от страните и приета по делото съдебно- счетоводна
експертиза , намира за установено следното:
Не се спори по делото и съдът намира за
установено, че с Договор за аренда от 17.
10. 2005 год., вписан в Служба по вписванията гр. Г. Т. под № 68, том ХI, вх. рег.
№ 5322/ 19. 10. 2005 год., ответникът, в качеството си на арендодател е
предоставил на ищцовото дружество за временно ползване собствената си
земеделска земя, представляваща Нива с площ от 10 дка, находяща се в землището
на с. К., община Г. Т, съставляваща имот № 011038, за срок от 5 стопански
години, начиная от 17. 10. 2005 год. С договора било уговорено арендно плащане
от арендатора в полза на арендодателя в размер на 40 % от чистата продукция на
декар обработваема площ, но не по-малко от 20 лв на декар. Договорът изтича на
01. 10. 2010 год.
Не се спори по делото и съдът намира за
установено, че трето лице-„ А. ” ООД гр. Д. е започнало да ползва имота от
началото на стопанската 2008 год. и че ищецът е възпрепятстван от този момент
да ползва същия имот.
Не се спори по делото и съдът приема за
установено, че с писмено Уведомление, с нотариална заверка на подписа, рег. № 13682/
29. 10.
С оглед приетата като доказателство по
делото обратна разписка от 20.
Спори се по делото дали е налице
неизпълнение по договора за аренда от страна на арендатора или е налице такова
неизпълнение от страна на арендодателя, като наред с това се спори дали с
уведомлението от ответника до ищеца е налице валидно прекратяване на договора
за аренда.
В случая, воден от правилото, че само
изправната страна по договора може да претендира обезщетение за неизпълнението
на договора, съдът следва да установи първоначално бил ли е ищецът, като
арендатор по процесния договор, изправна страна по този договор по отношение
изпълнението на задължението за плащане на арендодателя на арендното плащане в
размер на 40% от чистата продукция от декар обработваема земя, но не по-малко
от 20 лв на декар за стопанската 2006/ 2007 год., за която ответникът
възразява, че не е налице пълно изпълнение в размера по чл. 3, ал. 1 от
договора за аренда. Т. е. ответникът не е оспорил, че за стопанската 2006/ 2007
год. е получил арендно плащане, но твърди, че размерът на извършеното му
плащане не съставлява 40% от чистата продукция на декар обработваема земя.
В неоспорения от страните доклад по
делото, съдът изрично е указал на ищеца, че следва да докаже по делото, че
самият той е изправна страна по договора за аренда досежно размера на
изплатената на ответника рента в натура и пари за 2006/ 2007 год. Съдът не е
длъжен изрично да указва на страната с какви доказателствени средства да стори
това доказване. В случая ищецът е
представил и съдът е приел като доказателство по делото ведомост за платена
рента за стопанската 2006/ 2007 год., от която е видно, че ответникът е получил общо 320 лв рента на ответника за
общо количество отдадена под аренда земя от 18 декара или по 17. 777 лв на 1
декар,което е дори по-малко от 20 лв на декар съгласно чл. 3, ал. 1 от договора
за аренда. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е
видно, че стойността на 40 % от средния добив на ищцовото дружество за 2006/ 2007
год. е била в размер на 31. 87 лв.
От горното е видно,че ищецът не е посочил
и представил никакви доказателства, от които да е видно, че е изплатил на ответника
арендно плащане съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, равняващо се на 40% от
получената продукция на декар, а както по-горе бе установено, изплатената
рента- 17. 777 лв на декар, съставлява под минимума на уговореното възнаграждение- 20 лв
на декар. Тук следва да се отбележи, че волята на страните по договора е била, че
минималният размер на уговорената рента е 20 лв на декар, който обаче да
съставлява 40% от произведената от декар продукция. Т. е. водеща е стойността
на 40% от произведената продукция и тази стойност следва да бъде доказвана от
ищеца по делото.
Съдът намира за установено, че ищецът не е
бил изправна страна по договора за плащането за стопанската 2006/ 2007 год., като
видно от уведомлението, отправено до него от страна на ответника, това
неизпълнение е продължило най-малко до датата на предявяване на това
уведомление- 29. 10.
С оглед горното,съдът намира, че ищецът не
е доказал правото си на обезщетение за пропуснати ползи. Искът се явява
неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
На основание чл.78, ал. 3 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените от него разноски- 145 лв за депозит за вещо лице.
Водим от изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „ А ” ООД гр.В. срещу Г.
В.Д. ЕГН ********** *** Т. с който се иска ответника да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 1200 лв, представляваща парично обезщетение за пропуснати
ползи от неизпълнението на Договор № 5299 от 17. 10. 2005 год., вписан в Службата
по вписванията гр.Г. Т. под № 68, том ХI, вх. рег.
№ 5322/ 19. 10. 2005 год., за стопанските 2008/ 2009 год. и 2009/ 2010 год., ведно
със законната лихва начиная от 12. 03. 2009 год. до окончателното изплащане на
сумата и ведно със разноските по делото.
ОСЪЖДА
„ А. „ ООД гр. В. да заплати на Г.В.Д. ***, обл. Г. Т. сумата от 145 лв
за разноски по делото.
Решението може
да се обжалва пред Окръжен съд Д. в четиринадесетдневен срок от съобщаването на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :