Решение по дело №57311/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3888
Дата: 15 март 2023 г. (в сила от 15 март 2023 г.)
Съдия: Мария Веселинова Богданова Нончева
Дело: 20211110157311
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3888
гр. С., 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20211110157311 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба, уточнена с молба с вх. № 41387/02.03.2022 г.,
подадена от /фирма/ срещу Н. С. С., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени
искове за установяване дължимостта на вземания по договори за предоставяне на
мобилни услуги. Първоначалният ответник е починал на 04.08.2021 г., т. е. в хода на
заповедното производство, предшестващо настоящото, след подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК на 17.11.2020 г., поради което като ответник в исковото производство е
конституирана С. Н. Д. – наследник по закон на Н. С. С..
Ищецът твърди, че между /фирма/ и Н. С. С. били сключени следните договори
за предоставяне на мобилни услуги: 1/ Договор за мобилни услуги № ******* от
02.02.2015 г. с предоставен мобилен телефонен номер ******** и Допълнително
споразумение № ******** от 20.12.2017 г. относно мобилен номер ********; 2/
Договор за мобилни услуги № ********* от 20.11.2015 г. с предоставен телефонен
мобилен номер ********* и мобилно устройство Tablet Alkatel Pixi3 7 Black с
Допълнително споразумение № ********* и Договор за лизинг от 20.12.2017 г. към
договор за мобилни/фиксирани услуги относно мобилен номер ********* с
предоставен на лизинг мобилен телефонен апарат Huawei Telenor 4G MiFi; 3/ Договор
1
за мобилни услуги № ******* от 08.02.2016 г. и Договор за лизинг от същата дата с
предоставен мобилен телефонен номер ********** и мобилно устройство Alkatel
OneTouch Pop Star, с Допълнително споразумение № ********** от 05.07.2018 г. и
Договор за лизинг от същата относно мобилен номер ********** с предоставен на
лизинг мобилен телефонен апарат Huawei P20 Lite Dual Black; 4/ 1 Договор за мобилни
услуги № ******* от 22.06.2017 г. и Договор за лизинг от същата дата с предоставен
мобилен телефонен номер ********* и мобилно устройство Lenovo Moto E Black.
Въз основа на така възникнали договорни правоотношения Н. С. потребявал
предоставяните му от ищцовото дружество мобилни услуги и устройства, но не
заплащал дължимите за това цени. Поради неизпълнението на задълженията от страна
на потребителя, процесните договори за предоставяне на мобилни услуги били
предсрочно прекратени по негова вина, като остатъкът от лизингови вноски за
предоставените мобилни устройства в общ размер на 299,33 лева с ДДС станал
предсрочно изискуем, за което била издадена фактура № **********/01.12.2018 г., като
за устройство Huawei Telenor 4G MiFi остатъкът бил 13,00 лева с ДДС, за Lenovo Moto
E Black – 88,13 лева с ДДС, а за Huawei P20 Lite Dual Black – 198,20 лева с ДДС. Н. С.
не заплатил задълженията по описаните фактури, което наложило подаването от
страна на ищеца на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Във връзка с
издадената такава по ч. гр. д. № 56946/2020 г. по описа на СРС, 47-ми състав, и
връчването по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, за ищеца съществувал интерес от
установяване дължимостта на процесните вземания, поради което моли, въз основа на
изложените в исковата молба твърдения, предявените искови претенции да бъдат
уважени изцяло, като му бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени лично на С. Н. Д.,
конституирана като ответник в производството на мястото на починалия първоначален
ответник и неин наследодател Н. С. С.. В срока за отговор по чл. 131 ГПК, обаче, такъв
не е постъпил.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и процесуалното
поведение на страните, намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл.
238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, по следните
съображения:
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Съгласно чл. 239, ал. 1
ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
2
съдебно заседание и искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства, или вероятно неоснователен, с
оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
В случая всички законови предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника са налице – С. Н. Д. не е подала отговор на исковата молба,
не се е явила в насроченото по делото открито съдебно заседание и не е направила
искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, като предявената искова претенция
е вероятно основателна. Всички съдебни книжа са редовно връчени на ответната
страна – лично или на друго лице, съгласило се да приеме същите – пълнолетен от
домашните му, със задължение да ги предаде на лицето /нейна свекърва/. В хода на
заповедното производство не е подадено възражение по чл. 414 ГПК, доколкото
издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Ищецът е
поискал постановяването на неприсъствено решение с исковата молба по делото, а на
ответника е указана възможността за постановяване на неприсъствено решение спрямо
него с разпореждане на съда от 08.03.2022 г. По така изложените съображения
предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
Съдът намира, че разноските в производството трябва да бъдат присъдени в
тежест на ответника, предвид изхода на правния спор по делото. В полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски, сторени в исковото производство, за заплатена
държавна такса в размер на 25,00 лева и за платено в брой адвокатско възнаграждение
в размер на 360,00 лева съгласно Договор за правна защита и съдействие № 8717-
1/01.10.2021 г. (л. 9 по делото-гръб). Като разноски, сторени в хода на заповедното
производство, на ищеца следва да бъдат присъдени такива за заплатена държавна такса
в размер на 25,00 лева и за платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на
360,00 лева съгласно Договор за правна защита и съдействие № 8717/04.05.2020 г. (л. 6
от заповедното дело).

Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, Софийски районен съд, Първо
гражданско отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено между страните по делото, на основание чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че С. Н. Д., ЕГН: **********, с
адрес гр. С., /адрес/, в качеството си на наследник по закон на Н. С. С., ЕГН:
**********, дължи на /фирма/ (с предишно наименование /фирма/), ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление гр. С., район М., /адрес/, сума в
3
размер на 13,00 лв., представляваща предсрочно изискуем остатък от тринадесет
неначислени лизингови вноски в размер на 1,00 лв. всяка съгласно Договор за лизинг
от 20.12.2017 г. за предоставен мобилен телефонен апарат Huawei Telenor 4G MiFi,
сума в размер на 88,13 лв., представляваща предсрочно изискуем остатък от седем
неначислени лизингови вноски в размер на 12,59 лв. всяка съгласно Договор за лизинг
от 22.06.2017 г. за предоставено мобилно устройство Lenovo Moto E Black, както и
сума в размер на 198,20 лв., представляваща предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски за предоставен мобилен телефонен апарат Huawei P20 Lite Dual
Black по Договор за лизинг от 05.07.2018 г., ведно със законната лихва върху
вземанията за периода от 17.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумите, за
които на 13.01.2021 г. е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 56946/2020 г. по
описа на СРС, І-во г. о., 47-ми състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. Н. Д., ЕГН: **********, с адрес
гр. С., /адрес/, да заплати на /фирма/ (с предишно наименование /фирма/), ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление гр. С., район М., /адрес/, сумата от
385,00 лева, представляваща разноски, сторени в хода на исковото производство,
както и сумата от 385,00 лева, представляваща разноски, сторени по ч. гр. д. №
56946/2020 г. по описа на СРС, 47-ми състав.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4