Р
Е Ш Е Н И Е
№…
гр.
Варна, 17.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на секретаря Антоанета
Димитрова, сложи за разглеждане гр. дело № 4686 по описа за 2020 година,
докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен от В.Г.С. срещу “е.п.п.” АД иск с
правно основание чл.55 ал. 1 т. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 830,51лв., представляваща платена без правно основание
корекция на потребена, неотчетена и неплатена
стойност на електроенергия за периода от 06.09.2018г. до 02.11.2018г. за обект
с кл. № ****и аб. № ****и
адрес на потребление ****.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
В исковата молбата ищецът твърди,
че е потребител на ел.енергия, който има с ответника “е.п.п.”
АД договорни отношения за продажба на електроенергия. Сочи, че след извършена
корекция на сметка, е начислена допълнително процесната
сума за плащане. Твърди се, че сумата е недължимо платена, като сочи
незаконосъобразност на корекционната процедура,
оспорва констатациите при проверката. Моли за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „е.п.п.”
АД. В отговора на исковата молба се оспорва предявения иск по чл.124 от ГПК.
Твърди се, че титулярът на партидата е в договорни
отношения с ответника по повод доставката и продажбата на ел.енергия, а
ползваният от него електромер е присъединен към ел.мрежата. Излага, че е
извършена проверка на средството за измерване от служители на „Е.С.” АД, при
което е констатирано, че е налице повреда в електромера. Поради това е
изготвена корекция по чл. 38 ал. 6 от ОУ и е начислена процесната
сума. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира
за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез
упълномощения си процесуален представител, поддържа иска и моли за уважаването
му. Ответната страна чрез процесуалния си представител, моли за отхвърляне на
иска.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото
констативен протокол от 02.11.2018г., от който се установява, че на така
посочената дата, при проверка на СТИ на обекта на ищеца, с кл. № ****и аб. № ****и
адрес на потребление ****, е констатирано, че СТИ е с повреда на броителния механизъм.
Представена е справка за корекция на база на аналогичен предходен период /от
2017г./ за период на корекцията 06.09.2018г. – 05.11.2018г.
Издадена е и фактура, обективираща задължение в
размер на 876,52лв. на ищеца за обекта и за периода, посочени по-горе.
Изготвена е по делото съдебно–техническата експертиза. Съгласно
същата в СТИ е налице повреда на броителния
механизъм. Не е изпращан СТИ на ВИМ. В следствие на повредата, е.енергия не се
отчита. Няма в случая вмешателство, а се касае за техническа неизправност.
Математическите изчисления са в съответствие с утвърдената методология и са
вярно извършени.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск, с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, с който се
търси съдебно установяване на недължимостта
на вземането на „е.п.п.” АД срещу
ищеца.
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск, е наличие на правен интерес на ищеца за разрешаване, със сила на пресъдено
нещо на спора
за отричаното от него материално право, като
бъде установено действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с конкретно притезание,
както и за осуетяване на възникването на нов
спор за материално
право на същото основание. В конкретната хипотеза,
твърденията на ищеца, че не дължи сумата посочена в справката, както и че между
него и ответника е налице спор относно дължимостта на процесната сума, който застрашава
имуществената му сфера, с оглед възможността
за едностранното спиране на електрозахранването
в имота му, обосновават правния
интерес от избраната форма на защита.
Между страните не се спори,
а и се установява от
представените по делото писмени доказателства, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът, в който е монтиран процесния електромер, е присъединен към електропреносната
мрежа, поради което ищецът има
задължение да заплаща използваната ел. енергия.
Предмет на спора е наличието на предпоставките за възникване
право на ответника служебно да коригира сметка
за ел.енергия.
Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира
пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие
върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено в Правила за измерване
на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата
делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание
чл.21 ал.1 т.9 вр. с чл.83
ал.1 т.6 от ЗЕ.
С решение № 13691/08.11.2018г. по адм. дело №
4785/2018г. на ВАС, 5-чл. състав е оставено в сила Решение № 2315 от 21.02.2018
год., постановено по адм. д. № 3879 по описа за 2017
год. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което по реда на
чл.185 – чл.196 АПК, са отменени чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ, Правила/та), приети с
т.3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 год. на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, сега КЕВР, Комисията), обнародвани в
Държавен вестник (ДВ) брой 98 от 12.11.2013 год.
Съгласно чл. 193 ал. 2 от АПК, съдебното решение /за отмяна на подзаконов
нормативен акт/ има действие по отношение на всички.
Съгласно чл. 194 от АПК, съдебното решение, с което се обявява нищожност
или се отменя подзаконовият нормативен акт и срещу което няма подадени в срок
касационна жалба или протест или те са отхвърлени от второинстанционния
съд, се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от
деня на обнародването му.
В Държавен вестник бр. 97 от 23.11.2018г. е обнародвано решение Решение №
2315 от 21.02.2018 год., постановено по адм. д. №
3879 по описа за 2017 год. на Върховния административен съд. Следователно
окончателно с влязло в сила съдебно решение от 23.11.2018г. е отменен
подзаконовия нормативен акт, даващ право на ответното дружество да коригира
количествата измерена електроенергия. Поради което към настоящия момент
ответника няма законово основание за извършване на корекции.
Отмяната на подзаконов нормативен акт действа занапред. Това означава, че
към датата на извършване на корекцията, ответното дружество е имало правно
основание да начислява процесната електроенергия. Към
момента на проверката на съда обаче е отпаднало самото законово основание за
корекция, което означава че към настоящия момент при преценка на съда дължи ли
се претендираната сума от ищеца или не, следва да се
направи извода, че същата не се дължи.
Приложима остава практиката на ВКС, постановена с решения № 165 от
19.11.2009г. по т.д.№103/2009г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 104 от 5.07.2010 г.
по гр.д.№ 885/2009г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 26/04.04.2011г.
по т.д.№ 427/2010г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 189 от 11.04.2011г. по т.д. №
39/2010г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 79/11.05.2011г. по т.д. № 582/2010г. на
ВКС, ІІ т.о., с която е даден отрицателен отговор на въпроса съществува ли
законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира
едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период
електрическа енергия, в случай, че не е налице подзаконов нормативен акт за
това, а приложими се явяват единствено общите условия на
електроразпределителните дружества.
Съгласно чл. 98а
ал. 2 б. „б“ от ЗЕ, общите условия съдържат задължително клаузи за случаите на неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или
устройства по чл. 120, ал. 3.
Съгласно чл. 98в от ЗЕ, отношенията
между краен снабдител, съответно доставчик от последна
инстанция, или търговец, и оператора на електроразпределителната мрежа във връзка
със снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти,
присъединени към електроразпределителните мрежи, се уреждат с правилата
за търговия с електрическа енергия.
Съгласно цитираната трайна практика на ВКС, в случай,
че липсват правила по чл. 98в от ЗЕ, явяващи се подзаконов нормативен акт
/ПИКЕЕ/, не е допустимо уреждането на корекции на сметки с общите
условия на разпределителните дружества по чл. 98а от ЗЕ.
Дори и да е допустимо обаче, в конкретния случай
такива Общи условия, уреждащи корекция като процесната,
липсват
/затова и ответника не се позовава на клауза от общи условия в справката за
корекция/.
С Решение № 798 от 20.01.2017
г. на ВАС окончателно
бе отменено Решение № ОУ-06 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общи
условия за продажба на електрическа
енергия на Е.П. АД, влезли в сила на
07.09.2014 г.
Поради това към настоящия момент са приложими Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на Е.П. АД, одобрени от ДКЕВР с Решение №
ОУ-061/07.11.2007 г.
В чл. 24 и чл. 25 от
същите е посочено при какви условия са допустими корекции на сметки. Нито в чл.
24 /касаещ корекция на сметка за минал период/, нито
в чл. 25 /касаеща грешки при отчитането/, не се
съдържат условия и предпоставки, при които е допустимо и възможно при повреда
на СТИ да бъдат изчислени дължимите суми на база потребление за минал период.
Претенцията по
настоящото дело е претенция основана на договорна отговорност на ищеца спрямо ответника.
Поради това ответникът следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване, както наличието на договор между страните /което не се оспорва/,
така и изпълнението на собствените си задължения по договора, за да може да
претендира изпълнение на задълженията на ищеца за плащане на цената на
ел.енергията. В тази връзка следва да бъде доказано, че ответникът правилно и
законосъобразно е начислил претендираната сума като
цена на доставена ел.енергия. Доколкото в приложимите Общи условия, при които е
сключен договора за продажба на ел.енергия с ищеца, не се съдържат правила за изчисление
на количествата потребена ел.енергия при констатирана
повреда на СТИ, то ответникът няма право да претендира заплащането на неотчетена
от СТИ ел.енергия, т.е. процесното вземане.
В този смисъл предявеният отрицателен установителен
иск по чл. 124 ал.1 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят разноските за производството, които са в
размер на 350лв. –заплатени д.т. за производството и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.Г.С., ЕГН **********,***, НЕ ДЪЛЖИ НА „Е.П.” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 830,51лв., представляваща платена без правно основание
корекция на потребена, неотчетена и неплатена
стойност на електроенергия за периода от 06.09.2018г. до 02.11.2018г. за обект
с кл. № ****и аб. № ****и
адрес на потребление ****, на основание чл.124,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.С., ЕГН **********,***, сумата от 350лв.
/триста и петдесет лева/, представляваща сторени в производството разноски,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок,
считано от връчване на съобщението за
обявяването му, ведно с препис от съдебния акт. Решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: