№ 248
гр. Благоевград, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20211210201313 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена „Е.“ Е. с ЕИК, представлявано от управителя
Д. В. Ц. против Наказателно постановление № 586515-F589084/09.07.2021., издадено
от началник отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на
дружеството на основание чл.185, ал.1 ЗДДС е наложена "имуществена санкция" в
размер на 500лв. за нарушение на чл. 118, ал.1 от същия закон.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно
постановление, както и че същото е издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила. В тази връзка се сочи, че в АУАН и Протокола за извършена
проверка липсват ЕГН на актосъставителя и свидетеля, като по този начин било
допуснато нарушение на чл.42, т.7 ЗАНН. Сочи се, че на санкционираното дружество е
наложен ПАМ „Запечатване на търговския обект“, поради което бил нарушен
принципът „ne bis in idem“, предвиждащ забрана за повторно съдене и наказване на
едно и също лице за едно деяние. Твърди се неправилна правна квалификация на
санкционираното нарушение, като се навежда, че относимата правна квалификация е
по чл.185, ал.3 ЗДДС. Поддържа се и маловажност на нарушението по смисъла на
чл.28 ЗАНН.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
Жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. Ц., който поддържа
изложените в жалбата доводи. Допълва, че в административнонаказателното
производство е допуснато нарушение на чл.40, ал.1 ЗАНН, предвид това че актът е
съставен в присъствието на един свидетел. Счита, че отговорността за неиздаване на
касов бон за извършената продажба е на съответния продавач, а не на търговското
дружество. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебното заседание въззиваемата страна, редовно призована се представлява
от юрисконсулт Манасиева, която моли съдът да потвърди атакуваното наказателно
1
постановление като правилно и законосъобразно. Навежда, че от доказателствата по
делото било установено по несъмнен начин извършването на нарушение по чл.118,
ал.1 ЗДДС от санкционираното дружество. Сочи, че наказващият орган е съобразил, че
нарушението е извършено за първи път от търговското дружество и е наложил
имуществена санкция в законоустановения минимум. Излага подробни съображения за
правилното квалифициране на нарушението по чл.118, ал.1 ЗДДС. Прави искане
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
Около 11.54ч на 10.02.2021г. И.И. и В.У. -служители на ЦУ на НАП посетили
търговски обект –магазин за обувки, находящ се в гр.Б., ул. „К. М." №, стопанисван от
„Е. “Е. с ЕИК, като в магазина се намирала Е. Д. Ц.а - продавач –консултант в обекта.
И. извършил контролна покупка на обувки на стойност 26,00лв., която била
заплатена в брой от него, а парите били приети от Е. Ц.а.
За приетото плащане за сметка на „Е. “Е. не била издадена фискална касова
бележка, въпреки че в обекта било монтираното фискално устройство модел DATECS
DP-50 с индивидуален номер DT766690 и номер на фискалната памет 02766690 с рег.
№4119439.
Свидетелите И. и У. напуснали търговския обект, след което отново се върнали
за извършването на проверка.
След като се легитимирали, И. и У. разпечатали дневен финансов отчет, в
който обаче не фигурирала сума в размер на 26,00лв.
В предоставеното на продавач-консултанат искане за представяне на писмени
обяснения от задължено лице същата вписала, че не е издадена касова бележка за
точната сума, поради неволна грешка.
Резултатите от проверката била обективирани в Протокол за извършена
проверка сер. АА № 0041215/05.02.2021г.
Свидетелят И. приел, че дружеството е извършило нарушение на чл.118, ал.1
ЗДДС, поради което на 10.02.2021г. в присъствието на свидетелката В.У. и управителя
на дружеството съставил срещу последното АУАН № F 589084.
Актът бил връчен на управителя срещу подпис, като същият не обективирал в
него възражения. Такива не са постъпили и в установения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок.
Въз основа на АУАН № F 589084/10.02.2021г. при идентичност на описаното
нарушение и неговата правна квалификация на 09.07.2021г. началник отдел
„Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП издал обжалваното НП, с което на
жалбоподателя на основание чл.185, ал.1 ЗДДС е наложена "имуществена санкция" в
размер на 500лв.
Наказателното постановление било връчено на 25.08.2021г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели И.И., В.У. и от приобщените към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Заповед за налагане на
принудителна административна мярка с №ФК-С935-0041215/15.02.2021 г.; АУАН
№F589084/10.02.2021 г.; Протокол за извършена проверка в обект сер. АА №0041215
от 05.02.2021 г.; Опис на парите в касата към протокол №0041215; Декларация от лице,
работещо по трудово/ гражданско правоотношение от 05.02.2021 г.; Искане за
представяне на писмени обяснения от задължено лице от 05.02.2021 г.; Дневен отчет от
05.02.2021 г.; Фискален бон – копие от 05.02.2021 г. с дневен отчет; Дневен оборот от
2
05.02.2021 г.; Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.; Заповед №З-ЦУ[1]1835/21.12.2020 г.;
Известие за доставяне.
В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на
свидетелите И. и У. като съобрази тяхната последователност, хронологическа
издържаност и корелацията им с приложените по делото писмените доказателства.
Високата доказателствена стойност на показанията на тези свидетели се основава на
възпроизвеждането на непосредствено възприети от тях обстоятелства, относими към
предмета на доказване. Свидетелите пълно и непротиворечиво дават показания за
времето, мястото на извършената проверка и направената от И. контролна покупка.
Писмените доказателства, доколкото са относими към предмета на делото и
изясняват същото, съдебният състав кредитира изцяло и основа фактическите си
изводи и на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.
Обстоятелствата по извършената проверка /време и място/ и направените при
нея констатации относно извършената продажба на обувки, без за съответната
продажба да е издаден фискален бон се изясняват посредством показанията на
свидетелите И. и У., съставения дневен финансов отчет, Протокол за извършена
проверка сер. АА № 0041215/05.02.2021г, и искане за представяне на писмени
обяснения от задължено лице.
В показанията на свидетелите И. и У. се съдържат данни и за процедурата по
съставяне и връчване на АУАН.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 25.08.2021г., а жалбата е от
01.09.2021), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от инспектор по приходите, съгл.
чл.193, ал.2 ЗДДС вр. чл. 7, ал.1, т.4 от Закона за НАП и т.2.1. от приложената заповед
№ ЗЦУ- 1149/25.08.2020г., атакуваното НП е издадено от орган, надлежно
упълномощен на основание чл.193, ал. 2 ЗДДС от ръководителя на НАП с т.1.1 на
същата заповед .
На следващо място, същите са в предвидената от закона писмена форма и
съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3
ЗАНН. Налице е и редовна процедура по съставянето и връчването им и съдържат
всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН реквизити, в
това число описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
неговата правна квалификация и доказателствата, установяващи нарушението.
Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са
описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на
словесното описание. Съдържащото се в съставения АУАН и издаденото НП описание
на стоката предмет на контролната покупка, включващо вид и цена на същата
осигуряват възможност за организиране на адекватна на обвинението право на защита.
3
Съдът намира за неоснователно въведено с въззивната жалба оплакване за
допуснато при съставянето на АУАН нарушение на чл.40, ал.1 ЗАНН. Систематичното
тълкуване на разпоредбите на чл.40, ал. 1 и ал.3 ЗАНН и чл.43, ал.1 ЗАНН налага
извода за спазване на процесуалните правила в случаите, когато АУАН е съставен в
присъствието дори и на един свидетел, стига той да е присъствал при извършване или
установяване на нарушението. Императивното изискване за двама свидетели е
предвидено единствено в случаите, когато липсват свидетели, присъствали при
извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се
състави акт в тяхно присъствие. Тогава АУАН се съставя в присъствието на двама
други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Единствено при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението,
съставянето на акта в присъствието само на един свидетел представлява нарушение на
процесуалните правила. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 43, ал. 1
ЗАНН, която изисква АУАН да е подписан от поне един свидетел, т. е. подписът на
един свидетел е достатъчен, за съответствието на съставения АУАН на изискванията
на ЗАНН. Ето защо доколкото свидетелката У. е присъствала при установяване на
описаното в акта нарушение, АУАН е съставен в съответствие с регламентацията на
чл. 41 и чл.43 ЗАНН.
Липсата на посочени ЕГН на актосъставителя и свидетеля, в чието присъствие
е съставен АУАН, макар и да представляват нарушение на чл. 42, т.7 ЗАНН не могат да
бъдат третирани като съществени такива, предпоставящи отмяна на НП.
Предвид това съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия
съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно.
По същество преценката на административнонаказващия орган, че
дружеството не е изпълнило предвиденото с чл.118, ал.1 ЗДДС задължение е правилна.
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 ЗДДС всяко регистрирано и
нерегистрирано по ЗДДС лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен
бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен
да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
В конкретния случай не са налице изключенията за предвиденото с чл.118, ал.1
ЗДДС задължение, уредени с разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредба Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Ето защо за дружеството е съществувало задължението да регистрира и отчита
извършените продажби в търговския обект, включително конкретната продажба на
обувки на стойност 26,00 лева, като в момента на плащане издаде фискален бон, което
не е извършено и по този начин на описаните в НП време и място от страна на
дружеството е осъществен състава на нарушение на чл.118, ал.1 ЗДДС.
Доколкото отговорността е на юридическо лице, а тя е обективна и безвиновна,
не е необходимо наличието на субективната страна на нарушението да е реализирана,
нито да бъде изследвана от съда.
Със санкционната разпоредба на чл. 185, ал.1 ЗДДС е предвидено налагане на
4
имуществена санкция на юридическо лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1,
като с ал.3 е предвидено налагане на административно наказание „глоба“ на
физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде документ по чл. 118, ал.
1 и е приело плащане, без да издаде такъв документ.
Поредността на съставите по чл. 185 ЗДДС, разделната им регламентация и
ясното им нормативно разграничаване сочи, че може да се наложи глоба, както на
лицето, което е приело плащането и не е издало касов бон, така и имуществена санкция
на юридическото лице за неиздаване на документ по чл.118, ал.1 ЗДДС.
Ето защо правилно на дружеството на основание посочената разпоредба е
наложена съответстващата на извършеното нарушение имуществена санкция.
Същевременно липсата на издаване на фискален бон, дори и да се дължи на
пропуск на служител на дружеството, не може да доведе до отпадане на
административнонаказателната отговорност, предвидена за това нарушение, доколкото
същото представлява организационен въпрос, за чието изпълнение следва да се следи
от съответните органи на дружеството.
Санкционната разпоредба на чл. 185, ал.1 ЗДДС предвижда имуществена
санкция от 500 до 2 000 лв. за едноличен търговец, който не издаде документ по чл.
118, ал. 1 ЗДДС
Наложената на основание посочената разпоредба имуществена санкция е
индивидуализирана от наказващия орган в минимално установения от закона размер от
500лв, при отчитане на предвидените в чл.27, ал.1 и ал.2 ЗАНН критерии, а именно
стойността на покупката, както и че нарушението е извършено за първи път, като
според районния съд същата съответства на характера на извършеното нарушение и би
постигнала визираните в ЗАНН цели.
Съдът намира, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата
не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – а именно такъв, при
който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид .
По тази причина санкционираното дружество не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като,
процесното нарушение е формално такова, като същото е довършено с факта на
неизпълнение на предвидените в ЗДДС задължения на физическите и юридическите
лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен
резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение самото
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо
от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Действително
приложението на чл.28 ЗАНН не е изключено и при формалните административни
нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на
вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило
обществените отношения.
В конкретния случай, неизпълненото задължение от страна на жалбоподателя
води до неотчитане на реализиран приход, а оттам и до отклонение в данъчното
облагане. От друга страна, така извършеното нарушение възпрепятства и възможността
за проследяване на паричния поток в търговския обект, както и възможността за
съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното ФУ суми от
реализирани продажби. Ето защо обществената опасност на извършеното нарушение е
с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото не представлява маловажен случай
5
и подлежи на санкциониране по административен ред.
Неоснователно е и релевираното с жалбата възражение за двукратно
санкциониране на дружеството за едно и също нарушение. Наложената на дружеството
принудителните административна мярка „Запечатване на търговския обект“ не е сред
регламентираните с чл. 12-13 ЗАНН административни наказания, поради което не
следва да бъде приемана като такова. С разпоредбата на чл.22 ЗАНН законодателят е
предвидил, че за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях
могат да се прилагат принудителни административни мерки. Прилагането на
съответната ПАМ, цели предотвратяването на административни нарушения и вредните
последици от тях, като със същата не е наложена наказание, което да обуслови
прилагането на принципа "non bis in idem", непозволяващо провеждане на настоящото
административно-наказателно производство.
В този смисъл е и Решение № 15494 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. №
9486/2020 г., I о., в което съдът е посочил че "Основанието за прилагане на ПАМ не е
обвързано с административнонаказателното производство, като чл. 186, ал. 1 ЗДДС
предвижда, че ПАМ се налага независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции.
Предвид горното съдът намира, че не са налице основания за изменение или
отмяна на наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен контрол,
поради което същото като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото право на разноски възниква за
административнонаказващия орган.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 ЗПП. Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че делото не представлява
фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални усилия по
поддържане на обвинителната теза на наказващия орган, съдът намира, че за
производството пред Районен съд-Благоевград на НАП следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е
от Наредба за заплащане на правната помощ, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр.1, пр.1 Районен съд-
Благоевград, НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 586515-F589084/09.07.2021г.,
издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на
„Е.“ Е. с ЕИК, представлявано от управителя Д. В. Ц. на основание чл.185, ал.1 ЗДДС е
наложена "имуществена санкция" в размер на 500лв. за нарушение на чл. 118, ал.1
ЗДДС.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 ЗАНН вр. чл.143, ал.1 АПК „Е.“ Е. с ЕИК,
представлявано от управителя Д. В. Ц., ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция по
приходите сума в размер на 80лв /осемдесет лева/, представляваща разноски за
6
юрисконсултско възнаграждение, направени в производството ред РС- Благоевград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7