Определение по дело №322/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1616
Дата: 24 април 2013 г.
Съдия: Росен Василев
Дело: 20131200500322
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

7.12.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.03

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Маруся Кънева

дело

номер

20114100500833

по описа за

2011

година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № от 25.05.2011г., постановено по гр.д. № по описа за 2011г., Великотърновският районен съд е приел за установено по отношение на И. Д. И.,с ЕГН * от гр.В.Т., ул.”Ал.Б.” № 2, че същият дължи на В. М. С. ЕГН * от гр.В.Т., ул.”С. Р.” № 6А, сумата 3 800 лева-неизплатен остатък по запис на заповед за сумата 5000 лева, издаден на 22.01.2010г. , с падеж на 22.02.2010г., предявен за плащане на 24.02.2010г., ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК-23.02.2011г. до окончателното изплащане, за заплащането на която сума И. Д. И. е осъден със заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК под № / 01.03.2011г. по ч.гр. д.№ / 2011г. по описа на ВТРС.

Със същото решение е отхвърлил предявеният от В. М. С. против И. Д. И. иск за признаване на установено, че И. Д. И. дължи сума по запис на заповед за сумата 5 000 лева, издаден на 22.01.2010г., с падеж на 22.02.2010г. , предявен за плащане на 24.02.2010г., над 3 800 лева, до претендирания размер 5 000лв., като неоснователен в тази му част.

Със същото решение е осъдил И. Д. И. да заплати на В. М. С. сумата 304лева, направените по делото разноски:ДТ и адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска.

Против решението на съда в частта, в която е прието за установено по отношение на И. Д. И. че дължи на В. М. С. сумата 3 800 лева-неизплатен остатък по запис на заповед за сумата от 5000 лв. е подадена въззивна жалба от И. Д. И. чрез дъщеря му,Д. И. И.,негов пълномощник.Няма изложени конкретни оплаквания. С жалбата си заяваява,че е извършил плащане на няколко пъти в размера над 2000 лева. Моли съда да отмени решението и постанови ново, по същество, с което да отхвърли иска за сума над 2000лева.Няма направено искане за представяне на нови доказателства.

В срока по закон е постъпил отговор от ответника по жалбата-В. М. С. чрез пълномощника си адвокат М. Н.,ВТАК, с който отговор е заето становище, че изложените в жалбата твърдения относно порочността на обжалваното решение са неснователни и недоказани, тъй като решението е постановено въз основа на преценка на събрания доказателствен материал, съобразена е правната квалификация на фактите и произтичащите от тях материални правоотношения.Претендира разноски.

Образувано е въззивно производство.Във въззивното производство не са събирани доказателства.

Жалбата като процесуално допустима следва да бъде разгледана по същество.

Съдът , като съобрази направените доводи, изложените съображения и въз основа на доказателствата и закона, приема за установено следното:

След извършена служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

Пред Великотърновския районен съд е предявен иск по чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.535 ТЗ.

С предявения иск по чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.535 от ТЗ, В. М. С. претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника-И. Д. И.,че същият му дължи сумата от 5 000лв. на основание издадения от него на 22.01.2010г. запис на заповед, за заплащането на която е подадено Заявление от 23.02.2011 г за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.С разпореждане от 1.03.2011 г ВТРС е издал Заповед №/01.03.2011 г по ч. гр. д.№ / 2011г. по описа на ВТРС.В законния срок е постъпило възражение,образувано е производство по реда на чл.415 от ГПК,постановено е обжалваното решение.

По същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първостепенния съд, като същия е съобразил и анализирал всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно какви факти се установяват с тях.По тези съображения въззивният съд възприема изцяло фактическата обстановка по делото и не смята за нужно да я пресъздава.

Правните изводи на първоинстанционния съд въз основа на установената фактическа обстановка по делото са правилни и въззивният съд възприема изцяло мотивите на районния съд относно основателността на предявения иск.В доклада по делото правилно е определено правното основание по предявения съдебен спор.Съдът е отделил спорното от безспорното, дал е указания във връзка с разпределянето на доказателствената тежест между страните.Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е изградил правни изводи, като е мотивирал правно обосновано съдебния си акт.Това обосновава и мотивира съда да препрати към мотивите на решението на първоинстанционния съд по силата на разпоредбата на чл.272 от ГПК.

В този смисъл и на основание чл.272 от ГПК, въззивният съд препраща към мотивите на районния съд относно основателността на предявените искове.

Неоснователно е оплакването в жалбата, че решението е порочно, тъй като „по време на водене на делото открил данни, че е платил дължимата сума по записа в размер над 2000лева, като на няколко пъти е предоставил лично на ищеца пари от търговска дейност на фирмата му”.За твърдяните факти не са представени доказателства.В тази връзка първостепенния съд е направил правилен извод, че липсват доказателства за направени други плащания / освен за 1200лв./ с погасителен ефект за вземането на кредитора по записа на заповед.Налице е и признание от страна на ищеца за извършено от ответника частично плащане до размер на сумата 1200лв., за което е представен документ.

Ето защо в заключение на гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото, предвид факта,че ответник-жалба не е представил доказателства за направени от него разноски пред въззивната инстанция, то такива не следва да му се присъждат.

Водим от горното, съдът,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № от 25.05.2011г., постановено погр. д. № по описа за 2011г. на Великотърновският районен съд в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.

Решението на съда не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :

Решение

2

D75A6F88E40A033DC225795F003F9C1B