РЕШЕНИЕ
№ 331
гр. ХАСКОВО, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. Х.А
в присъствието на прокурора Е. П. И.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Гражданско дело №
20245600100951 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба от В. Х. К. от град Свиленград,
подадена чрез упълномощен адвокат Е. Н. от АК - Пловдив, с която срещу
Прокуратура на Република България се предявяват обективно кумулативно
съединени искове за сумите 250 000 лева и 4 800 лева, представляващи
обезщетения по ЗОДОВ за неимуществени и имуществени вреди, ведно със
законните лихви върху исковите главници, считано от 06.07.2024 година до
окончателното разплащане.
Ищецът твърди, че към месец август 2016 година работел на
длъжност „митнически инспектор“ в Митница „Бургас“ с място на работа -
митнически пункт „Капитан Андреево“. На 26.01.2015 година било
образувано наказателно производство по ДП № 2884/2014 година по описа на
Окръжна прокуратура – Русе, което се водело срещу неизвестен извършител за
това, че в качеството си на длъжностно лице - митнически инспектор при
Митница Русе приел дар (пари), който не му се следва, за да не извърши
действия по служба, а именно - да не извърши митническа или друга проверка
- престъпление по чл.301 от НК. На 30.09.2016 година в хода на шумно
огласена в медиите акция СЗ „Антикорупция“ на ГКПП „Капитан Андреево“
1
започнали различни процесуални действия, ищецът К. бил задържан за срок от
24 часа, заедно с още над 10 лица, а на 01.10.2016 година той бил привлечен
като обвиняем. Последвало 72-часово задържане на ищеца под стража, след
което Окръжен съд-Хасково приложил спрямо ищеца МНО „домашен арест“.
С прокурорско постановление от 1.11.2016 година спрямо ищеца била
приложена и допълнителна мярка за процесуална принуда - забрана за
напускане пределите на Република България. На 23.11.2016 година МНО
„домашен арест“ била променена в „парична гаранция“ от 5000 лева, като
всички мерки продължили до отмяната им от съда на 16.04.2018 година.
Приключването на наказателното производство се забавило значително, като
едва на 08.04.2024 година ОП-Хасково прекратила наказателното
производство срещу ищеца и други обвиняеми. Ищецът обжалвал
постановлението в частта за основанието за прекратяване на наказателното
производство срещу него и с влязло в законна сила определение на ОС-
Хасково производството било прекратено спрямо ищеца на основание чл. 243
ал. 1 т. 1 НПК във вр.с чл. 24, ал. 1 т. 1 от НК. След приключване на
наказателното производство ищецът подал заявление до Инспектората на
ВСС за обезщетяване на нарушеното му право на процес в разумен срок. Било
му предложено обезщетение, което ищецът намерил неприемливо. Ищецът
твърди, че привличането му като обвиняем, периодът и развитието на
наказателното производство дали съществено и цялостно негативно
въздействие върху него – в личен, семеен и професионален план. В деня на
задържане на ищеца на ГКПП „Капитан Андреево“ - 30.06.2016 година
говорителят на главния прокурор на Република България дал пространни
интервюта, в които нарекъл задържаните със заповед за полицейско
задържане лица „корумпирани митничари“. На следващо място,
разглеждането на мерките за неотклонение било съпътствано с висока
гласност, като имената на ищеца и останалите задържани били
разпространени от средствата за масова информация. След повдигане на
обвиненията, срещу ищеца започнало дисциплинарно производство и върху
ищеца бил упражнен натиск да напусне доброволно системата на митниците,
за да не бъде съден дисциплинарно. Той не устоял на натиска и подал молба за
напускане, вследствие на което дисциплинарното производство бил
прекратено. С напускането на митниците ищецът трудно си намирал работа и
епизодично бил безработен. В същото това време паричната гаранция от 5000
2
лева била задържана от прокуратурата извън максимално допустимия срок,
което допълнително усложнило издръжката на семейството му. Ищецът
твърди, че в хода на наказателното производство претърпял тежки негативни
промени в психиката си, загубил доверие в съдебната система и се обезверил,
имал посттравматичните стресови изживявания, които не били преодолени и
до настоящия момент.
По тези и останалите, изложени в ИМ, съображения моли съда да
постанови решение, с което да уважи исковете му и да му присъди
обезщетенията, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
06.07.2024 година до окончателното разплащане, както и направените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК ответникът Прокуратурата на
Република България, чрез ОП-Хасково, подава писмен отговор, с който
изразява становище за недоказаност на претенцията по основание и размер.
Счита, че претенцията на ищеца е завишена и не съответства на
претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България и на
съдебната практика в аналогични случаи, вкл. и тази на ЕСПЧ. Оспорва се и
претенцията за обезщетение на имуществени вреди, предявена под формата на
претърпяна загуба - направени разходи за адвокатско възнаграждение в размер
на 4800 лв. Приложеният договор за правна защита и съдействие от 10.10.2016
година по ДП № 33/2015 година на СГП удостоверявал уговорено и изплатено
адвокатско възнаграждение в претендирания размер, но липсвали
доказателства за обема на извършените процесуални действия с участието на
упълномощения адвокат, както и че посоченият договор се намира в кориците
на досъдебното производство.
Хасковския окръжен съд, като съобрази становищата на страните и
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Няма спор по делото за това, че към месец септември-октомври
2016 година ищецът е работел на длъжност „митнически инспектор“ в
Митница „Бургас“ с място на работа - митнически пункт „Капитан Андреево“.
Не е спорно и това, че на 26.01.2015 година в Окръжна
прокуратура – Русе е било образувано наказателно производство по ДП №
2884/2014 година по описа на Окръжна прокуратура – Русе. ДП се е водело
3
срещу неизвестен извършител за това, че в качеството си на длъжностно лице -
митнически инспектор при Митница Русе приел дар (пари), който не му се
следва, за да не извърши действия по служба, а именно - да не извърши
митническа или друга проверка - престъпление по чл.301 от НК, както и че на
27.09.2016 година от това производство са били отделени материалите,
относими за деянията, извършени на територията на ГКПП „Капитан
Андреево“.
Видно от представеното и прието като доказателство по делото
постановление от 01.10.2016 година, издадено в така образуваното и
провеждано наказателно производство, на тази дата ищецът К. е привлечен
като обвиняем за престъпление по чл. 301 ал. 1, пр. 1 и пр. 2 вр. чл. 20 ал. 2 вр.
ал. 1 от НК, като прокуратурата е приела, че деянието е извършено в
съучастие с лицето П. Х. Х.. Ищецът е задържан за срок до 72 часа, но с
протоколно определение от 02.10.2016 година по чнд. № 739/2016 година по
описа на Окръжен съд – Хасково, искането на прокуратурата за вземане
спрямо К. на мярка за неотклонение „задържане под стража“ е оставено без
уважение и му е наложен „домашен арест“. С прокурорско постановление от
1.11.2016 година спрямо ищеца е приложена и допълнителна мярка за
процесуална принуда - забрана за напускане пределите на Република
България. На 23.11.2016 година, с определение по ч.н.д. № 882/2016 година на
ХОС, мярката за неотклонение на ищеца е променена от „домашен арест“ в
„парична гаранция“ в размер на 5000 лева. Поради неизпълнение от прокурора
на задължение по чл. 234 ал. 8 НПК, В. К. е отправил искане към съда и с
определение № 122/16.04.2018 година по ч.н.д. № 203/2018 година, Окръжен
съд – Хасково е отменил както мярката „парична гаранция“, така и забраната
за напускане пределите на Република България, приложени спрямо ищеца.
Последващото произнасяне на Прокуратурата за отмяна на тези мерки по
отношение на В. К. е без правно значение, поради което не следва да се
обсъжда.
Наказателното производство по отношение на ищеца В. К. е
прекратено с постановление на Окръжна прокуратура – Хасково от 08.04.2024
година, на основание чл. 243 ал. 1 т. 2 от НПК. К. е атакувал основанието за
прекратяване на наказателното производство и с влязло в законна сила
определение № 241/17.06.2024 година, постановено по ч.гр.д. № 335/2024
година, ОС-Хасково е изменил основанието за прекратяване на наказателното
4
производство в това по чл. 243 ал. 1 т. 1 от НПК вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК. Не
се оспорва заявлението на ищеца за това, че постановлението за прекратяване
на наказателното производство е влязло в законна сила на 06.07.2024 година.
След приключване на наказателното производство, ищецът е подал
заявление с рег. № РС-24-451 от 30.07.2024 година до Инспектората на ВСС за
обезщетяване на нарушеното му право на процес в разумен срок. Било му е
предложено обезщетение, но ищецът е отказал същото като несправедливо и
недостатъчно.
По делото е приобщено досие на ищеца К., създадено във връзка
със служебното му правоотношение в Агенция „Митници“. Видно от досието,
ищецът е започнал трудовия си път в Агенцията като „изпълнител“ през 2002
година. През 2005 година е завършил петгодишен курс на обучение за
придобиване на висше образование със специалност „Публична
администрация“, а през 2006 година е придобил образователно-
квалификационна степен „магистър“ със специалност „Стопанско
управление“, магистърска програма „Управление, организация, и контрол на
митническата дейност“. През 2005 година К. е преназначен на длъжност
„технически сътрудник“. През 2011 година е преминал специализиран курс за
обучение на митнически инспектори и на 27.01.2011 година е назначен в
сектор Митническо разузнаване и разследване на наркотрафика“. От
17.07.2012 година К. е назначен за държавен служител на длъжността
инспектор в Агенция Митници, на 20.04.2016 година той е повишен в ранг.
Видно от заповед № 4613/29.12.2016 година на Директора на
Агенция „Митници“, считано от 03.01.2017 година служебното
правоотношение с В. К. е прекратено по взаимно съгласие на страните.
Заповедта е издадена след като В. К. е подал заявление (вх. № 32-
358507/22.12.2016 година), с която е изявил своето желание служебното му
правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие – поради лични
причини и желанието му и одобрението да започне на друго работно място.
Видно от същата молба, В. К. е заявил, че в случай ако не бъде прието
предложение за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно
съгласие, то заявлението да се счита за едномесечно предизвестие, съгласно
чл. 105 ал. 1 от ЗДС
По делото са събрани гласни доказателства. В показанията си св. В.
5
К.а – съпругата на ищеца, - съобщава обстоятелствата, свързани със
затрудненията на семейството на ищеца, свързани с неговото задържане.
Свидетелят била без работа и поради арест на съпруга се наложило да
започне спешно друга работа. След като мярката на ищеца била заменена с
домашен арест, той не можел да работи и семейството им разчитало само на
помощите от бюрото по труда, което получавала св. К.а. Поради това се
наложило родителите на св. К.а да се включат в издръжката на семейството
им. Свидетелката описва ищеца като контактен и жизнерадостен човек преди
да му бъде повдигнато обвинението. След това се променил силно, затворил
се в себе си, изгубил съня и спокойствието си, силно преживявал факта, че е
обвинен неоснователно и се притеснявал за изхода на делото. Притеснявал се
и за сина си, който бил ученик и в училището му се подигравали поради
разгласеното в обществото твърдение, че баща му е престъпник. Когато се
наложило да бъде внесена гаранцията, майката на св. К.а осигурила парите,
тъй като ищецът не разполагал с нужната сума. Св. К.а твърди, че ищецът
подал молба за прекратяване на служебното му правоотношение под натиск,
тъй като бил уведомен, че в противен случай срещу него ще бъде образувано
дисциплинарно производство и това ще му се води негатив. След като бил
освободен от домашен арест, ищецът се опитвал да работи на различни места,
но за кратко, тъй като хората го свързвали в процесното наказателно
производство. Ето защо се наложило да си намери работа извън град
Свиленград. Св. К.а твърди, че въпреки прекратяване на наказателното
производство ищецът все още не бил възстановил психическото си
равновесие, приятелският му кръг се стеснил и не бил същия човек.
Свидетелят твърди, че след прекратяване на наказателното производство този
факт не бил така широко разгласен от медиите както фактът на образуването
му и по този начин на обществото не било съобщено, че В. К. е оневинен.
Св. Г. И. Г. е бивш ръководител на ищеца в Митница – Свиленград.
Заявява, че познава ищеца от 2002 година. Характеризира го като един от най-
добрите служители, избран да премине специализирано обучение в чужбина.
Твърди, че след привличането като обвиняем В. ограничил контактите си.
Както спрямо К., така и по отношение на останалите лица, с които е бил
обвиняем по наказателното производство, ръководството на Агенция Митници
оказало натиск – така че да си подадат молбите за освобождаване от службата,
като им било казано, че в противен случай ще бъдат уволнени дисциплинарно.
6
Свидетелят потвърждава твърдението на ищеца за това, че изпитал
затруднения при последващо намиране на работа в град Свиленград, ето защо
от тогава до сега работи извън града, в който живее.
Свидетелят А. А. твърди, че ищецът много тежко преживял ареста и
привличането като обвиняем за процесното престъпление. К. работил в
митницата от двадесетгодишен, израснал в кариерата, харесвал работата си и
я вършел добре. Ето защо арестът и привличането като обвиняем приел много
трудно, било му тежко финансово, тъй като не можел да работи. Обяснява, че
в Свиленград веднага се разчуло за арест на К. и други митничари, като за
разгласяването допринесли и множество медийни публикации и репортаж по
новините. Потвърждава заявлението на св. К.а, че за разликата от голям
медиен интерес в началото на наказателното производство, при
прекратяването му по отношение на ищеца и част от другите обвиняеми,
медиите не отразили този факт. Според свидетеля, въпреки прекратяване на
наказателното производство срещу него, В. К. не възстановил предишния си
начин на общуване и контакти, споделял, че хората продължавали да го „сочат
с пръст“, макар и вече не бил обвиняем, трудно си намирал работа и поради
това сега работил на един паркинг в град Русе.
По делото е назначена и изслушана съдебно-психологическа
експертиза, от заключението на която се установява, че процесното събитие е
възприето от ищеца изключително тревожно и е довело до промяна на
гледната точка за света, ищецът е изпитвал негативни емоции като гняв,
раздразнение, интензивен страх, безпокойство, сънуване понякога на
събитието. Тежестта от въздействието на травмиращото събитие е отшумяло,
В. К. е във фаза на възстановяване, снижен е интензитета на тревожността и
вече е поел отговорностите за самия него и семейството му. В същото време,
в.л. пояснява, че В. К. е успял да преживее травмиращото събитие, като
избягва напомнящи ситуации, места, мисли, чувства, разговори, като по този
начин запазва себе си от нови негативни преживявания. Макар че е останал
спомен, поведенчески ищецът се е върнал към нормалния начин на живот.
Вещото лице твърди, още, че предвид дългия период от време, изминал от
травмиращото събитие досега не може със сигурност да се твърди, че всички
констатирани негативни психологически изживявания на ищеца са свързани
само и единствено с процеснто обвинение.
7
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства в
съвкупност и ги съпостави с писмените такива, съдът кредитира показанията
и на тримата свидетели. Те са последователни, пълни, житейски логични,
кореспондират помежду си и не се опровергават от останалия доказателствен
материал. Действително, показанията на св. К.а, предвид нейната възможна
заинтересованост, следва да се преценяват при спазване на правилата на чл.
172 от ГПК. Но доколкото показанията са изцяло в унисон с писмените
доказателства, а ответникът не ангажира доказателства, които да ги
опровергават, няма основания показанията да бъдат игнорирани.
При така установената фактическа обстановка и събран
доказателствен материал, съдът достига до следните правни изводи.
Предявени са два осъдителни иска, в условията на обективно
кумулативно съединяване, с правна квалификация чл. 2 ал. 1 т. 3 предл. 1-во
ЗОДОВ - за отговорността на държавата за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда, в хипотезата – ако
наказателното производство бъде прекратено. Иск за сумата 250 000 лева е
такъв за обезщетение за неимуществени вреди – неудобства, ограничения,
неблагоприятни последици и душевни страдания, претърпени от ищеца в
резултат на повдигнатото от Прокуратурата и поддържано незаконно
обвинение, в резултат на публично изявление, в което обвиняемият К. се
представя като виновен, както и в резултат на продължителния период на
наказателното производство, продължил над разумния срок. Иск за сумата
4800 лева е такъв за обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца
в резултат на незаконното обвинение и се състои от претенция за
възстановяване на разходи, направени от него за защита в наказателното
производство. Исковете са съединени с претенциите за законни лихви върху
главницата, начиная от 06.07.2024 година.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника на заявеното
основание - чл. 2 ал. 1 т. 3 предл. 1-во ЗОДОВ, в процеса следва да се
установят елементите от фактическия състав на цитираната правна норма, а
именно: незаконно обвинение в извършване на престъпление, претърпени от
ищеца вреди и причинна връзка между незаконното обвинение и вредите.
Съдът счита, че при условията на пълно и главно доказване ищецът е
установил кумулативното осъществяване на посочените елементи от
8
фактическия състав на горецитираната правна норма.
Предвид заетото от Прокуратурата становище, следва да се счита, че
са спорни въпросите налице ли е причинна връзка между обвинението срещу
ищеца и претендираните от него вреди, претърпял ли е ищецът
неимуществени вреди от обвинението в извършване на престъпление, за което
е било прекратено наказателното производство, в какъв размер следва да се
определи тяхното обезщетяване. За да отговори на спорните по делото
въпроси съдът съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ предвижда обективна
отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане
на обвинение в извършване на престъпление. Действията по повдигане и
поддържане на обвинението се считат за незаконни ако лицето бъде оправдано
или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не
е извършено от лицето, че извършеното деяние не е престъпление или че
наказателното производство е образувано след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съответният
правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство
е прекратено поради недоказаност на обвинението, поради идентичност на
хипотезите "недоказаност на обвинението" и "деянието не е извършено от
лицето". В този смисъл е т. 7 от ТР № 3/2004 г. Субекти на тази отговорност
могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и
поддържат обвинения за престъпления от общ характер, какъвто орган се
явява Прокуратурата на Република България.
В случая, по отношение на ищеца е било предявено и поддържано
обвинение за извършено тежко умишлено престъпление по чл. 301 ал. 1 пр. 1 и
пр. 2 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Наказателното преследване е продължило
от 01.10.2016 година до 06.07.2024 година (датата на влизане в законна на сила
на Постановлението за частично прекратяване на наказателното
производство) – седем години и девет месеца. Предвид приключване на
наказателното производство с постановление за прекратяването му в частта
досежно повдигнатото срещу ищеца обвинение, с решаващия извод (с
определение на ХОС по чнд № 335/2024 година), че са налице предпоставките
на чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК – деянието не е извършено, при
липса на последващо повдигане на обвинение за друго престъпление,
9
действията по повдигане и поддържане на обвинението се явяват незаконни.
Събраните по делото доказателства по несъмнен начин доказват, че
незаконно повдигнатото и поддържано обвинение е причинило на ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в търпени негативни психични
изживявания през периода, през който е бил обвиняем. Съгласно т.11 на
Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ОС на ГК на ВКС, обезщетение за
неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между
незаконното обвинение за извършено престъпление и причинените вреди. В
случая тази причинна връзка произлиза от самите факти по делото,
установени с обсъдените по-горе доказателства. Обсъдените по-горе
показания на свидетелите не оставят съмнения, че негативните изживявания и
от там и психологическото неразположение за ищеца са били в пряка връзка с
повдигнатото срещу него обвинение. Тези морални страдания не само не са
намалявали интензитета си с времето, а са се увеличавали - поради
продължаващото все по-дълго наказателно производство ищецът е започнал
да губи увереност в обективността на правоохранителните органи и
положителният изход за него и е изпитвал страх от изхода на делото и
тежестта на висящото обвинение.
При определяне размера на обезщетението съдът съобрази следните
обстоятелства: продължителен период, през който срещу ищеца е било
повдигнато и поддържано обвинението – седем години и девет месеца,
тежестта на престъплението, в което е бил обвинен: тежко умишлено
престъпление от общ характер, за което наказателния закон предвижда
лишаване от свобода до шест години и глоба от пет до десет хиляди лева.
Касае се за мъж в разцвета на силите си, с успешно професионално развитие –
специалист с над 14-годишен стаж в митническата администрация, прекарал
целия си трудов път в служба на Митниците, изградил се професионално и
придобил висше образование, съответно на нуждите на тази администрация.
Към момента на привличането му като обвиняем ищецът е бил с отличен
авторитет. Обсъдените по-горе доказателства дават представа за конкретно
изживените от него отрицателни емоционални страдания и интензитета им –
чувство на притеснение и неудобство от засягане на честта и достоинството
му, накърняване на името и авторитета му, напрежение, тревоги,
безпокойство, обърканост от неоснователно отправени обвинения, стрес и
страх да бъде осъден без вина, промяна в характеровите черти – от спокоен и
10
жизнерадостен, ищецът станал нервен и обезверен, негативни изживявания по
повод отрицателното отношение и недоверието на част от приятели и познати.
Повдигането и поддържането на незаконното обвинение е довело до загуба на
лично време и средства за явяване във връзка с провежданото разследване.
Първоначалното задържане под стража с постановление на прокурора, макар
и до довеждане пред съда за решаване на въпроса за мярката за неотклонение,
при всички случаи е създало за ищеца интензивни негативни емоционални
преживявани, физически неудобства, ограничаване на личната му свобода,
допълнителни притеснения за семейството му, тъй като към момента на
привличането като обвиняем ищецът е бил единственият работещ и е
осигурявал издръжка на цялото си четиричленно семейство, включващо две
деца. Макар и „домашен арест“ е мярка с по-нисък интензитет от „задържане
под стража“, то освен физическото неудобство да се намира в условията на
ареста, тази мярка за неотклонение носи същите ограничения на личната
свобода, невъзможност да се упражнява правото на труд. Налагането на мярка
за неотклонение „парична гаранция“ също води до ограничаване на законните
права на лицето. Събраните свидетелски показания сочат, че ищецът е
преживял морални страдания и в резултат на това, че не е могъл както преди
обвинението да се грижи за семейството си: Към момента на привличането му
като обвиняем двете му деца са били малолетни, а съпругата – безработна.
Това е усложнило отношенията в семейството и и затруднило издръжката му.
Ищецът е страдал и защото в училището на големия му син се е разнесла
новината за неговия арест и обвинение и това е травмирало детето. В
подкрепа на твърденията си за широко разгласяване на обстоятелствата,
касаещи процесното наказателно производство и, конкретно обвинението и
задържането на К., ищецът представя снимки на печатни материали. От тях се
установява, че в деня на задържане на ищеца на ГКПП „Капитан Андреево“
говорителят на главния прокурор на Република България е изнесъл пред
широката общественост информация за задържане на „корумпирани
митничари“. Била е подчертана мащабността на акцията и ангажираността с
нея на множество държавни структури. На следващо място, разглеждането на
мерките за неотклонение е било съпътствано с висока гласност, като имената
на ищеца, заедно с имената на останалите задържани са били разпространени
от средствата за масова информация.
Ищецът не доказва твърдението си за това, че след и в резултат на
11
привличането му като обвиняем срещу него е било образувано
дисциплинарно производство. Представеното и прието като доказателство
служебното му досие в Агенция Митници не съдържа информация за
започнало такова. От събраните гласните доказателства (св. Г.) с голяма доза
вероятност може да се приеме, че спрямо В. К. е бил упражнен натиск с цел да
бъде мотивиран да напусне службата, но доказателства за започнало
дисциплинарно производство не са представени.
В подкрепа на твърденията на ищеца, че след приключване на
служебните правоотношения с Агенция Митница трудно се е реализирал на
пазара на труда, са еднопосочните и убедителни показания както на неговата
съпруга св. К.а, така и на свидетелите А. и Г.. Те обясниха, че в малкия град
Свиленград, където новините, още повече толкова драматични като
задържане на митничари, се разпространяват с висока скорост, а след това не
се забравят лесно, за ищеца К. е било много трудно да си намери работа. Той е
опитал на няколко работни места, но безуспешно, усещал е приковано
внимание на хората от града към него и тяхното неодобрение. Затова се е
наложило да си потърси работа другаде от тогава досега работи в град Русе,
макар и живее със семейството си в град Свиленград. Съдът счита, че тези
проблеми с трудовата реализация на ищеца се намират в пряка причинно-
следствена връзка с процесния деликт, тъй като се касае за сравнително малък
град, където общественото мнение има особено значение и както
работодателите, така и трудовите колективи показват зависимост от
общественото мнение.
В резултат на задържането под стража и под домашен арест,
продължило почти два месеца, ищецът не е могъл да работи и да реализира
парични средства за себе си и за издръжка на семейството си. При все липса
на парични средства за ежедневни нужди се е наложило да набави 5000 лева
за внасяне на „парична гаранция“. При това, ищецът е бил принуден да
потърси и получи помощ от майка на съпругата си, а и впоследствие, в
трудните за семейството на ищеца месеци докато е бил без работа, се е
налагало тя да допълва издръжката им. Това зависимо положение се е
отразило негативно на самочувствието му като мъж и глава на семейството
(св. В. К.а, заключение на СПЕ). Що касае довода на ищеца за това, че
наложената на ищеца мярка за процесуална принуда „забрана за напускане
12
пределите на Република България“ е препятствала намирането на работа, то
доколкото не се представят доказателства ищецът да е имал такива реални
намерения, съдът намира довода за недоказан.
Действително, от събраните гласни доказателства, взети в
съвкупност със заключението на СПЕ се доказва, че в причинно-следствена
връзка с процесния деликт ищецът е развил повишена тревожност, безсъние и
стресови реакции, чувствал се е несправедливо обвинен и безпомощен.
Публичността, съпътствала арестите на ГКПП „Капитан Андреево“ и
редовните публикации за разглежданите от съдилищата мерки за
неотклонение са накарали ищеца да се затвори в себе си и да се дистанцира от
широкия си кръг приятели и познати. Вещото лице при разпита в с.з.
уточнява, че предвид изтеклия голям период от време не е възможно с
помощта на методите, с които работи експертизата, да се установи – дали
всички негативни психоемоционални страдания на ищеца се намират в пряка
причинно-следствена връзка с процесния деликт. Но съдът счита, че
констатациите на вещото лице за негативните изменения в психиката и
поведението на ищеца, разгледани в съвкупност с показанията на свидетелите
К.а, А. и Г. дават основание за извода, че травматичното събитие, за което
говори в.л. е именно процесното привличане като обвиняем в наказателството
производство и свързаните с това мерки за процесуална принуда и
процесуални действия. В същото време, от заключението на в.л. и от
допълненията на експерт Г. при разпита се установява по категоричен начин,
че понастоящем В. К. е преработил психотравмата, стъпил е на краката и
продължава живота си в пълна степен, въпреки запазените неприятни
спомени.
Принципно, разумността на срока на провеждането на наказателното
производство, респективно надвишаването му, не е елемент от фактическия
състав на чл. 2 ал. 1 т. 3 предл. 1-во ЗОДВ и само по себе си спазването на
принципа за приключването на наказателното производство в разумни срокове
не освобождава Прокуратурата от отговорност за повдигане и поддържане на
незаконно обвинение. Това обстоятелство, обаче, е правнорлевантно при
определяне на размера на обезщетението. В конкретния случай наказателното
преследване на ищеца К. е продължило седем години и девет месеца – срок,
значително надвишаващ средната продължителност на наказателното
производство, т.е. в разрез с принципа за приключване на наказателното
13
производство в разумни срокове. Това води до извода за повишен интензитет и
продължителност на душевните страдания, които е понесъл ищецът в този
период, което в значителна степен следва да се отрази върху размера на
обезщетението. Определянето на по-висок размер на обезщетението се
мотивира и от това, че ищецът е бил задържан под стража с постановление на
прокурора, а след това в продължение на почти два месеца е търпял следваща
по тежест след „задържане под стража“ мярка за неотклонение – „домашен
арест“. Отчита се и установеният по делото факт, че мярка за неотклонение
парична гаранция и мярка за процесуална принуда „забрана да напуска
пределите на Република България“ са продължили над максимален срок,
установен в закона – до 16.04.2018 година, след което са били отменени не
служебно от прокуратурата, а ищецът е бил принуден да инициира съдебно
производство за отмяната им.
Като взе предвид всички обстоятелства, установени със събраните по
делото гласни и писмени доказателства, както и разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
съдът счита, че сумата 25 000 лв. би обезщетила ищеца за търпените от него
неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за
извършено тежко умишлено престъпление от общ характер. В останалата част,
за разликата над сумата 25000 лева до пълния предявен размер от 250 000
лева, искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Основателен и доказан е искът за присъждане на обезщетение на
неимуществени вреди. Ищецът представя договор за правна помощ и
фактура, от които се установява, че за защитата си в наказателното
производство е направил разходи за адвокатско възнаграждение в размер на
4800 лева. Ето защо искът следва да бъде уважен в пълен размер.
Правото на обезщетение по чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ възниква от
момента на влизане в сила на оправдателната присъда, респ. на акта с който се
прекратява наказателното производство, от този момент се дължи и законна
лихва върху присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди. Ето защо и при липса на спор относно момента на влизане в законна
сила на постановление за прекратяване на наказателното производство срещу
ищеца, законната лихва върху обезщетението следва да бъде присъдена от
06.07.2024 година.
При този изход на делото, Прокуратурата на РБ дължи да заплати на
14
ищеца, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, сумата 242, 95 лева – част от разноските
за тази инстанция - държавна такса и заплатеното от него адвокатско
възнаграждение, съответни на уважената част от исковете. В останалата част
претенцията му за разноски се явява неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 предл. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, вр. чл. 52 ЗЗД,
Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца В. Х. К. с ЕГН ********** от
************** обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 301 ал. 1 пр. 1 и
пр. 2 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, наказателното производство по ДП №
33/2015 година по описа на СЗ „Антикорупция при СГП за което е прекратено,
в размер на 25 000 лева, ведно със законната лихва върху тази главница,
считано от 06.07.2024 година до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата до пълния предявен размер над 25 000 лева до 250 000 лв. -
отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 предл. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, вр. чл. 52 ЗЗД,
Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца В. Х. К. с ЕГН ********** от
************* обезщетение за претърпените имуществени вреди от
повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 301 ал. 1 пр. 1 и
пр. 2 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, наказателното производство за което е
прекратено, в размер на 4800 лева, представляващи направени разходи за
адвокатска защита в наказателното производство по ДП № 33/2015 година по
описа на СЗ „Антикорупция при СГП, ведно със законната лихва върху тази
главница, считано от 06.07.2024 година до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 предл. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, вр. чл. 52 ЗЗД,
Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца В. Х. К. с ЕГН ********** от град
************** разноски по делото в размер на 242, 95 лева, съобразно
15
уважената част от иска, като в останалата част до пълния претендиран размер
над 242, 95 лева до 2429,50 лева оставя искането без уважение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
16