№ 508
гр. Русе, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20224520200533 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М. Г. М. от гр.Русе против наказателно постановление № 002-
ЗМВР/01.02.2022г. на Началника на Второ РУП- гр.Русе. Същата моли съда да отмени наказателното
постановление, с което и е наложено наказание “глоба” в размер на 200 лв.
Ответникът по жалбата, редовно призован изпраща процесуален представител, който поддържа
становище на неоснователност на същата.
Русенската Районна прокуратура редовно уведомени, не изпращат представител и не
вземат становище по жалбата.
Жалбоподателката, редовно призована не се явява лично; вместо нея се явява
процесуален представител, който поддържа жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателката работела, като сервитьор в заведение „PR“ в гр.Русе. На
01.01.2022г. около 22,20 ч. полицейски служители от Второ РУП на МВР - гр.Русе
извършили проверка на посетителите на заведението за документи за самоличност и
валидни зелени сертификати за КОВИД-19. Жалбоподателката представила сертификат,
издаден за друго лице, като отказала да предостави личната си карта за проверка с оглед
невъзможността полицейските служители да сравнят данните за лицето, на което е издаден
сертификата и нейната лична карта. След около половин час по настояване на управителя на
заведението тя представила личната си карта. За неизпълнение на полицейското
1
разпореждане да представи личната си карта св.Т.Г. съставил АУАН против
жалбоподателката, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно
постановление, с което за нарушение по чл.257 ал.1 от ЗМВР й наложил наказание „глоба“ в
размер на 200 лв.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните в хода на
производството доказателства.
Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице,
което има право на жалба, но разгледана по същество е неоснователна.
Съдът намира, че нарушението е безспорно доказано и установено. Доказателствата за
това са безспорни и безпротиворечиви. Тези доказателства се съдържат в показанията на
актосъставителя, които съдът кредитира изцяло и от които се установява, че към момента на
проверката жалбоподателката е отказала да представи личната си карта с оглед
невъзможността полицейските служители да установят, че представения от нея зелен
сертификат не е по отношение на нея, а на друго лице.
На следващо място следва да се посочи, че по този начин с поведението си не е
изпълнила полицейското разпореждане, с което и се приписва определено поведение, като
целта е била да осуети последваща проверка на зеления сертификат. Тук следва да се
посочи, че разпореждането е издадено устно и от компетентен орган. В този смисъл за
жалбоподателката е възникнало задължението по чл.64 ал.4 от ЗМВР да изпълнява даденото
й разпореждане; същото не е налагало извършването на очевидно за нея престъпление или
нарушение, или е застрашавало живота или здравето й.
Изпълнителното деяние се изразява в действие при правно задължение за бездействие.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено при форма на вината пряк
умисъл. Възраженията на защитата са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени
без уважение:
Не може да бъде споделено възражението, че жалбоподателката си е представила личната карта.
Същата не е сторила това към момента на поискването й, а това е станало след около 30 - 40 м. и то
след увещание от страна на работодателя й. В случая няма никакво основание за приложението на
чл.28 от ЗАНН, защото се касае и за ползването на чужд зелен сертификат, а също така
жалбоподателката е представила личната си карта на полицейските служители едва след настояване и
увещаване от страна на нейния работодател. В този смисъл съдът намира, че наказанието е правилно
индивидуализирано и съобразено с критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН, като очевидно правилно са
отчетени, като смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на други предходни нарушения по
ЗМВР.
При такъв изход на делото и предвид направеното искане от страна на процесуалния
2
представител на АНО жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати и разноски по
делото, юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
По тези съображения съдът намира,че наказателното постановление следва да се
потвърди, като обосновано и законосъобразно.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 т.9 вр.чл.63д ал.4 от ЗАНН ,съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 002-ЗМВР/01.02.2022г., издадено от
Началника на Второ РУП - гр.Русе, с което на М. Г. М., с ЕГН ********** й е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 200 (двеста) лв. за нарушение по чл.257 ал.1
от ЗМВР.
Осъжда М. Г. М. да заплати на ОД на МВР - гр.Русе сумата от 150 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Административен съд - Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3