Решение по дело №1460/2018 на Районен съд - Бяла Слатина

Номер на акта: 137
Дата: 22 май 2019 г. (в сила от 21 юни 2019 г.)
Съдия: Катя Николова Гердова
Дело: 20181410101460
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е  Ш  Е  Н  И   E

 

гр.Бяла Слатина, 22.05.2019 г.

 

В    ИМЕТО    НА     НАРОДА

 

БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 24 април, Две хиляди  и деветнадесета година, в състав:

  

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:  КАТЯ  ГЕРДОВА

 

 При секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гердова гр.д.№ 1460/2018 г. по описа на РС – Бяла Слатина, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и  адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С.и М. Д. Д., в качеството им на изпълнителни директори, чрез  пълномощника юрисконсулт Ц.П.,  с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника Р.Ц.С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, за сумата 380.57 лв. главница,  дължима на основание сключен договор за паричен заем № 5309623 от 17.10.2016г., договорна лихва в размер на 55.31 лв. за периода от 14.11.2016г. до 26.06.2017г., такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит в размер на 155.55 лв. за периода от 14.11.2016г. до 26.06.2017г, такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 125.00 лв., такса разходи за дейност на служител в размер на 70.00 лв., неустойка в размер на 155.49 лв. за периода от 14.11.2016г. до 26.06.2017г., лихва за забава в размер на 43.44 лв. за периода от 15.11.2016г. до датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 03.07.2018г., ведно със законна  лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 03.07.2018г., до окончателното изплащане на вземането, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 901/2018г. по описа на БСлРС, както и направените по делото разноски по заповедното и исковото производство.

 ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи от върнатото съобщение в цялост, че ответника Р.Ц.С., не е намерена на посоченият адрес, като родителите отказват да получат съобщението.

От приложена служебна справка от ЕСГРАОН за постоянен и настоящ адрес на ответника в заповедното и в исковото производство е видно, че Р.Ц.С., с ЕГН ********** е с постоянен и настоящ адрес ***.

Видно от изискана справка за регистрирани трудови договори на ответника, последният регистриран такъв сключен между Р.Ц.С., с ЕГН ********** *** е прекратен на 10.12.2018г.

Съдът е процедирал със залепване на уведомление по чл.47 от ГПК на постоянния адрес и настоящият адрес, който съвпада с адреса посочен в исковата молба, което уведомление е залепено в с.Търнак на 28.12.2018г. на външната входната врата на посоченият адрес, като съдебните книжа, които се намирали в канцеларията на Кметство с.Търнак не са потърсени от лицето Р.Ц.С., в законоустановеният срок. 

С разпореждане постановено в з.з. на 31.01.2019г. съдът е допуснал правна помощ на ответника Р.Ц.С., с ЕГН ********** е с постоянен и настоящ адрес ***, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 1460/2018г. по описа на РС гр.Б.С..

Изпратено е писмено искане до АК-В. за определяне адвокат на ответника Р.Ц.С..

С уведомително писмо изх.№ 217/06.02.2019г. АК-В. входирано в РС-Б.С. с вх.№ 951/08.02.2019г. ВрАК е определила адв.И.И.Г. от ВрАК за особен представител на ответника Р.Ц.С., с ЕГН ********** е с постоянен и настоящ адрес ***, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 1460/2018г. по описа на РС гр.Б.С..

С определение постановено в з.з. на 11.02.2019г. съдът назначил адв.И.И.Г. от ВрАК за особен представител на ответницата Р.Ц.С., с ЕГН ********** е с постоянен и настоящ адрес ***, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да я представлява в исковия процес по гр.д.№ 1460/2018г. по описа на РС гр.Б.С. с определено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. внесени от ищеца по депозитната сметка на РС-Б.С..

Препис от исковата молба и доказателствата към нея са изпратени на адв.И.И.Г. от ВрАК за сведение и писмен отговор по чл.131 от ГПК, както и препис от определението за назначаването му, който в срока по чл.131 от ГПк е депозирал писмен отговор. С него посочва, че иска е допустим, но неснователен поизложените в отговора съображения. Счита, че са налице неравноправни клаузи по см. на чл.143 от ЗЗП в процесният договор. Налице е начисляване два пъти такса за една и съща дейност: 125.00 лв. такса разходи за събиране на просрочени вземания и 70.00 лв. такса разходи за дейност на служител.

Освен това начислената неустойка в размер на 155.49 лв. е прекомерно висока, съпоставена с ползваните от ответницата средства. Моли да се отхвърли иска като неоснователен, накърняващ правата на потребителя и противоречащ на редица разпоредби на ЗЗП.

В с.з. ответницата не се явява,същата се представлява от назначения й  особен представител, който поддържа писменият отговор и моли за отхвърляне на предявените искове.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 901/2018г. по описа на РС-Б.С.. Допусната, изслушана и приета по делото ССчЕ, чието заключение не е оспорено от страните и възприето от съда като вярно, пълно и обективно.

 Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

 Видно от приложеното ч.гр.д.№ 901/2018г. по описа на РС-Б.С. срещу длъжника Р.Ц.С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 558/04.07.2018г. за сумата  380.57 лв. главница,  дължима на основание сключен договор за паричен заем № 5309623 от 17.10.2016г., договорна лихва в размер на 55.31 лв. за периода от 14.11.2016г. до 26.06.2017г., такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит в размер на 155.55 лв. за периода от 14.11.2016г. до 26.06.2017г, такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 125.00 лв., такса разходи за дейност на служител в размер на 70.00 лв., неустойка в размер на 155.49 лв. за периода от 14.11.2016г. до 26.06.2017г., лихва за забава в размер на 43.44 лв. за периода от 15.11.2016г. до датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 03.07.2018г., ведно със законна  лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 03.07.2018г., до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски за това производство, в размер на 25,00 лв. държавна такса и 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. 

Заповедта на длъжника Р.С. е връчена по реда на чл.47 от ГПК.

На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК и такъв е предявен, въз основа на който е образувано настоящето исково производство по гр.д.№ 1460/2018г. по описа на БСлРС.

В исковата молба ищецът твърди, че съгласно Договор за  паричен заем № 5309623 от 17.10.2016г. „Вива кредит“ ООД е предоставило на  Р.С. в заем сумата от 400,00 лева, като последната се е задължила да върне същата, ведно с договорната лихва в размер на 61.52 лв., на 18 бр. равни двуседмични  погасителни вноски, всяка от които в размер на 25,64 лева с първа падежна дата 31.10.2016г. и последна падежна дата  26.06.2017г. В договора са вписани: фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40.34%; лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-ят ден-0,11%, годишен процент на разходите  на заема– 49.39 %.  Общият размер  на всички дължими плащания по договора е 461,52 лева.

На основание чл.2,ал.2 с подписването на договора за заем, заемателят удостоверява, че е получил заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената сума.

Приложен е РКО с дата  17.10.2016г. за получената сума от 400.00 лв. от заемателя Р.С. предоставена от заемодателя „Вива кредит“ ООД.(л.9 от делото).

Представена е Тарифа на „Вива Кредит“ООД, в която е посочено, че при забава в плащането на погасителна вноска за суми от 400 до 1500 лева потребителят дължи на кредитора заплащането на 12.50 лева за всеки четвърти и единадесети ден забава, представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събиране на просрочените вземания, но не повече от 150,00 лева. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 125,00 лв.

Също така, страните са договорили, че при забава на плащането на която и да е погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 57 календарни дни, на петдесет и осмия ден забава заемателят дължи на заемодателя заплащането на еднократна сума в размер на 70,00 лева, представляваща направените разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. На това основание на длъжника е начислена такса разходи за дейност на служител в размер на 70,00 лв.

В чл.4  от договора е описано задължението на заемателя в три дневен срок от датата на сключване на договора да предостави едно от следните  обезпечения на заемодателя: едно физическо лице-поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл.4, ал.2 при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в уговорения срок заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 164,70 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 18 равни вноски, всяка в размер на 9,15 лева, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем.

Предвид обстоятелството, че заемателят не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 164,70 лева. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща заемателят за срока на договора, е в размер на 43,94 лева.

Подписвайки договора, страните са постигнали съгласие, че при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, се дължи законна лихва за забава за всеки ден забава. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 15.11.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда-03.07.2018г. в общ размер от 43,44 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала неплатена погасителна вноска.

Въпреки отправените покани за доброволно изпълнение и разсрочване на задължението му, ответницата не е заплатила изцяло  дължимия паричен заем към кредитора, а погасила само сумата от 44.00 лв., с която са погасени: такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит-9,15 лв., неустойка-9,21 лв., договорна лихва-6,21 лв. и главница-19,43 лв.

Ищецът твърди, че на 02.06.2017 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013г., сключен между „Вива кредит“ ООД и „А.з.с.н.в.“ ООД(на 21.08.2015г. АСВ е сменила правната си форма, като е регистрирана като „А.з.с.н.в.”ЕАД, видно от направена служебна справка от ТР, който е публичен) по силата на което вземането е прехвърлено, ведно с всички привилегии и обезпечения. „Вива Кредит“ ООД е упълномощило „А.з.с.н.в.“ ЕАД  от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответницата е изпратено уведомително писмо за станалата продажба на вземания, ведно с покана за доброволно изпълнение на посочения в договора за кредит постоянен адрес на длъжника. Писмото се е върнало в цялост с отбелязване върху обратната разписка „Получателят се е преместил на друг адрес". На 15.10.2018 г. ищцовото дружество изпратило повторно писмо до длъжника чрез куриер, което отново се върнало в цялост, с отбелязване „Лицето не живее в България“.(л.25 от делото).

Поради това към исковата молба прилага копие от уведомлението за извършената цесия, ведно с покана за доброволно изпълнение, което да бъде връчено на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея.

За събиране на вземането си "АСВ" ЕАД подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК. По образуваното ч. гр.д. № 901/2018 г. по описа на РС- Б.С. е издадена Заповед за изпълнение срещу длъжника. Длъжникът не е намерен на установеният в заповедното производство адрес, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, последният не се е явил в Кметство с.Търнак да получи книжата, което от своя страна обуславя правния ни интерес от търсената съдебна защита.

Ответницата С. не се явява в с.з., а се представлява от назначеният й особен представител, който поддържа писменият отговор и оспорва исковите претенции на ищеца по изложените в него съображения.

От допуснатата и изслушана ССчЕ, чието заключение не е оспорено от страните, съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че общият размер на дългът по процесния договор за кредит възлиза на 985.36лв., включващ: оставаща главница от 380.57лв., договорна лихва в размер на  55.31 лв., неустойка формирана от такса за експресно разглеждане в размер на 155.55 лв., такса разходи в размер на 225.49 лв., която е двукомпонентна, а именно: такса разходи за дейността  на служител в  размер на 70.00 лв. и неустойка в размер на 155.49 лв. за периода от 14.11.2016г. до 26.06.2017г., като посочените два вида неустойка са различни по вид така, както са посочени  в процесния договор за кредит, такса разходи за събиране на просрочен вземания е в размер на 125.00 лв. и лихва за забава в размер на 43.44 лв.

Експерта посочи, че ответницата Р.С. е заплатила на 02.11.2016г. сумата от 44.00 лв., от която: 43.94 лв. е погасила изцяло първата погасителна вноска по погасителния план и съответно 0.06 лв. е извършено частично погашение по втората вноска, съгласно погасителния план.

При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД, чл.86 ал.1 от ЗЗД и чл.92 ал.1 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47,ал. 5 от ГПК.

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключен договор за паричен заем № 5309623 от 17.10.2016г., от който безспорно по делото се установи, че между "Вива кредит“ ООД и ответницата Р.С. е налице твърдяното договорно отношение. По силата на този договор посоченото дружество е поело задължение да предостави на ответницата паричен заем в размер на 400.00 лв. срещу задължение на ответницата да върне заетата сума на 18 бр. двуседмични погасителни вноски, като последната е с падеж 26.06.2017г. С подписването на договора се установява, че заемателят е получил от заемодателят изцяло и в брой заемната сума в размер на 400.00 лв. на датата на подписване на договора-17.10.2016г., като това обстоятелство не е спорно.

С получаване на сумата по заема за заемателят е възникнало задължение да върне заемната сума в посочения в договора срок, на погасителни вноски в размер и падежи отразени в договора за заем. Не е спорно, че ответницата е върнала само 44.00 лв., от която е погасила първата вноска в размер на 43,94 лв. и 0.06 лв. от втората падежна вноска, като с това тя признава плащане по процесният договор. Безспорно е, че не е върнала остатъка от предоставен й заем, като видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза задължението за главница по договора възлиза на сумата 380,57 лв., което прави основателна претенцията на ищеца за тази сума.

Договорната лихва, установена от вещото лице в размер на 55,31 лв. за периода 14.11.2016 г. до 26.06.2017 г.(арг. чл.19,ал.4 от ЗПК) и такса за експресно разглеждане за отпускане на кредит за периода 14.11.2016 г. до 03.07.2018г. в размер на 155,55 лв., съдът преценя като дължима на основание чл.2, ал.1 от договора за заем, който предвижда, че заемателя дължи на заемодателя главница, лихва и такса за експресно разглеждане.

Неоснователно възражението на назначеният особен представител на ответницата в писменият му отговор, че след като е подписала предложението за отпускане на кредит, не е била наясно с размера на таксата за експресно разглеждане. Ответницата С. е подписала договора за паричен заем, който факт не се оспорва от страните. В чл.1, ал.3 от същият е записано, че „За извършената допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане документите по отпускане на паричен заем в размер на 164.70 лв“. Следователно е била наясно с размера на този вид такса.

Лихвата за забава, установена от вещото лице в размер на 43,44 лв. за периода от 15.11.2016 г. до 03.07.2018г., съдът преценя като дължима на основание чл.8, ал.2 от договора за заем, който предвижда, че при забава на плащане на задълженията по договора за паричен заем, заемателят дължи на заемодателя законната лихва върху дължимата  сума за всеки ден забава.

По отношение на претенциите за неустойка и договорни такси за разходи, съдът приема следното:

Съгласно чл.4, ал.1 от договора, в три дневен срок от неговото подписване заемателят е бил задължен да предостави на заемодателя обезпечение – било чрез едно физическо лице- поръчител, който е следвало да отговарят на дадени условия, свързани с неговата платежоспособност и финансова надеждност, било чрез предоставяне на банкова гаранция.

 Въпросната неустойка, която се претендира по делото в размер на 155,49 лв., в случая е начислена съгласно чл.4, ал.2 от договора за заем, а именно – заради неизпълнението на задължението на длъжника в 3-дневен срок от сключването на договора да предостави на заемодателя обезпечение, чрез банкова гаранция или чрез поръчителството на физическо лице, които следва да отговаря на определени условия, свързани с трудова заетост, платежоспособност и кредитна история. Тази клауза от договора за заем, обаче, е нищожна поради противоречие с добрите нрави – обстоятелство, за което съдът следи служебно.

 Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценка за това се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.

 Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Според чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди. В случая, според чл.4, ал.2 от договора неустойката е дължима не при забава на задължението, а при неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение на кредитодателя чрез осигуряване на поръчител, респ. банкова гаранция. От начина, по който е уредено в чл.4, ал.2 от договора задължението на заемателя, обаче, може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така, защото, от една страна, това задължение не е определено от кредитора като предварително условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга - изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения тридневен срок информация, за да знае дали това лице е подходящо и отговаря на условията по чл.4, ал.1 от договора. Такива са например изискванията, свързани с кредитната история на лицето-поръчител и данните за това има ли сключени други кредити и поръчителствал ли е за други лица. С тази информация заемателят би могъл да се снабди много по-трудно от заемодателя, който, за разлика от него, предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите знания и умения, за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им – само 3 дни, води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни. По този начин се цели да се създаде едностранно от кредитора предпоставка за начисляване на неустойката, предвидена в чл.4, ал.2 от договора за заем. Съдът намира, че поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й, предвидени в чл. 92 от ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД. Поради това, ответника не дължи на ищеца сумата от 155,49 лв.-начислена неустойка по чл. 4, ал.2 от договора за периода от 15.11.2016г. до 26.06.2017г.

Ответника не дължи на ищеца и сумите от 125,00 лв.- такса за разходи за събиране на вземания и  70,00 лв. – такса разходи за дейност на служител, тъй като клаузите от договора, предвиждаща начисляването на подобни суми, съдът също преценя като такава с неравноправен характер, т.е. като нищожни по мотивите, изложени по-горе. Отделно от това, по делото не са представени никакви доказателства във връзка с доказване на основанието за начисляването на тази суми – не се доказва извършването на каквито и да било разходи във връзка със събиране на вземането /извънсъдебни/,както и такива свързани с разходи за дейност на служител. В никакъв случай не може да се приеме, че тези суми са винаги безусловно дължими от длъжника.

Ето защо, предявеният иск по чл. 422 от ГПК е частично основателен и следва да се уважи за следните суми, предмет на издадената заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 901/2018 г. на БСлРС, а именно: 380.57 лв. главница,  дължима на основание сключен договор за паричен заем № 5309623 от 17.10.2016г., договорна лихва в размер на 55.31 лв. за периода от 14.11.2016г. до 26.06.2017г., такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит в размер на 155.55 лв. за периода от 14.11.2016г. до 26.06.2017г, лихва за забава в размер на 43.44 лв. за периода от 15.11.2016г. до03.07.2018г.(датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда), ведно със законна  лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 03.07.2018г., до окончателното изплащане на вземането, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 901/2018г. по описа на БСлРС.

Искът по чл. 422 от ГПК следва да се отхвърли за следните суми: 125.00 лв.  такса разходи за събиране на просрочени вземания, 70.00 лв. такса разходи за дейност на служител, 155.49 лв. неустойка за периода от 14.11.2016г. до 26.06.2017г., като неоснователен за които суми следва да се приеме, че не се дължат от ответника.

РАЗНОСКИ:

При произнасяне по исковете по чл.422 ГПК, исковият съд дължи произнасяне по сторените разноски, както за исковото, така и за заповедното производство съгл. т.12 от ТР №3/2014г. на ОСГТК на ВКС.

Ищеца е поискал с исковата молба присъждане на разноски в заповедното и исковото производство, като е представил и списък по чл.80 от ГПК.

По заповедното производство е поискал присъждане на 25.00 лв. държавна такса и 200.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, като заповедният съд е уважил претенцията в размер на 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, а за разликата над 150.00 лв. до предявеният размер от 200.00 лв. отхвърлил.

По исковото производство ищеца  поискал присъждане на 175.00 лв. заплатена държавна такса, 300.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за особеният представител на ответницата, 200.00 за ССчЕ и 350.00 лв. юрисконсултско възнаграждение .

 С оглед разпоредбите на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37 от ЗПрП и чл.25 и сл. от Наредба за заплащане на правната помощ, съдът намира, че претендирания размер за възнаграждение на юрисконсулта, следва да бъде намалено, като от претендираните 350.00 лв. за производството по чл.422 ГПК, се редуцира до 300.00 лева за това производство пред първата инстанция.

В настоящия случай ответницата Р.С. следва да заплати на основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД *** направените по ч.гр.д. № 901/2018г. по описа на БСлРС разноски в размер на 112,75 лв.(175,00 лв. х 634,87/985,36 = 112,75лв.) съразмерно с уважената част от исковете.

Ответницата С. следва да заплати н.А.З.С.Н.В.” ЕАД *** направените в настоящото исково производство по гр.д. № 1460/2018г. по описа на БСлРС разноски в размер на 628,20 лв.(975,00 лв. х 634,87/985,36 = 628,20лв.), съразмерно с уважената част от исковете.

Воден от гореизложените мотиви, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Р.Ц.С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ЧЕ СЪЩАТА ДЪЛЖИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и  адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С.и М. Д. Д., в качеството им на изпълнителни директори, чрез  пълномощника юрисконсулт Ц.П., сумата от 380.57 лв. представляваща дължима главница по договор за предоставяне на паричен заем № 5309623 от 17.10.2016г. сключен между „Вива кредит“ ООД и Р.Ц.С., с ЕГН **********, вземането по което е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ ООД/правоприемник на който е „А.з.с.н.в.”ЕАД/ по силата на Приложение № 1/02.06.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013г., сключен между „Вива кредит“ ООД и "А.з.с.н.в.“ ООД, договорна лихва в размер на 55.31 лв. за периода от 14.11.2016г. до 26.06.2017г., такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит в размер на 155.55 лв. за периода от 14.11.2016г. до 26.06.2017г, лихва за забава в размер на 43.44 лв. за периода от 15.11.2016г. до датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 03.07.2018г., ведно със законна  лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 03.07.2018г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение № 558/04.07.2018г. по ч.гр.д.№ 901/2018г. по описа на РС-Бяла Слатина.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и  адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С.и М. Д. Д., в качеството им на изпълнителни директори, чрез  пълномощника юрисконсулт Ц.П. против Р.Ц.С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване дължимостта на следните суми: 125.00 лв. представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания, 70,00 лв. представляваща такса разходи за дейност на служител, 155,49 лв. представляваща неустойка за периода от 14.11.2016г. до 26.06.2017г. претендирани по договор за предоставяне на паричен заем № 5309623 от 17.10.2016г. сключен между „Вива кредит“ ООД и Р.Ц.С., с ЕГН **********, вземането по което е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ ООД/правоприемник на който е „А.з.с.н.в.”ЕАД/ по силата на Приложение № 1/02.06.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013г., сключен между „Вива кредит“ ООД и "А.з.с.н.в.“ ООД, за които е издадена заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение № 558/04.07.2018г. по ч.гр.д.№ 901/2018г. по описа на РС-Бяла Слатина, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

   ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Р.Ц.С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ н. А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и  адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С.и М. Д. Д., в качеството им на изпълнителни директори, чрез  пълномощника юрисконсулт Ц.П., направените разноски по настоящото исково производство по гр.д.№ 1460/2018г. по описа на БСлРС в общ размер от 628,20 лв.(Шестстотин двадесет и осем лева и 20 стотинки), както и сторените от ищеца разноските в заповедното производство по ч.гр.д.№ 901/2019г. по описа на БСлРС в общ размер от 112,75 лв.(Сто и дванадесет лева и 75 стотинки) съразмерно с уважената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.

На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 901/2018г.по описа на РС-Б.С..

                                                                           

 

                                                            

                                                            РАЙОНЕН  СЪДИЯ: