Решение по дело №1083/2022 на Районен съд - Враца

М О Т И В И :
********** с ЕГН:********** от гр.Враца, ул.„Ангел Грамчев“ №2, вх.В,
ет.4, ап.58 - в качеството си на управител на „ТАШЕВ ТРАНС ООД“, с ЕИК
********* е обжалвал НП №26 - 0000479 от 31.10.2022год. на Директор РД„АА” -
Враца, с което му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 3000
лв., на основание чл.96г, ал.1 пр.2 от ЗАвПр., за извършено нарушение на чл.7а, ал.2
пр.3 от ЗАвПр.
В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуален представител адв.Христо
Петков се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на издадените
от наказващият орган актове и се иска отмяна на наказателното постановление.
Ответника по делото Директор РД„АА” Враца, в придружителното писмо
релевира доводи за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на
Наказателното постановление.
Производството по делото е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
На 19.10.2022г. служителите на ДАИ – Враца, св.********** и св.**********
инспектори в РД „АА“ – Враца, извършили комплексна проверка в офиса на
дружеството превозвач „ТАШЕВ – ТРАНС“ ООД, за периода от 17.10.2021г. -
17.10.2022г.
По време на проверката, която била извършена в присъствието на един от
двамата управителите на дружеството ********** било констатирано, че фирмата
притежава лиценз на Общността за превоз на товари №4985 , а въз основа на
представената документация /CMR от 05.07.2022 г. и програмата Car Tracker Digital и
Справка от Регистър за психологически изследвания, по отношение на водача
Харалампиев/ - проверяващите констатирали, че в проверявания период от 17.10.2021г.
- 17.10.2022г., **********, като управител на „Ташев Транс“ ООД е допуснал да бъде
извършен международен превоз на товар от Република България до Кралство Дания
с товарен автомобил Скания с кат.N3, peг. ВР 99 51 ВМ, оборудван с дигитален
тахограф, управляван от водачът **********, с ЕГН **********, който не е
притежавал валидно Удостоверение за психологическа годност.
Видно от справка в регистъра за Психологически изследвания в
информационната система на ИА АА/л.14 от делото/ водачът - **********, с ЕГН
********** е притежавал удостоверение за психологическа годност валидно до дата
08.03.2021г.
За констатираното нарушение свидетеля св.********** в присъствието на свид.
св.********** съставил Акт за административно нарушение бланков №315628 от
19.10.2022г., като акта е предявен и връчен срещу подпис лично на **********, без
възражения. Деянието било квалифицирано от актосъставителя, като нарушение по
чл.7а, ал.2 пр.3 от ЗАвПр. В законоустановения срок жалбоподателят е подал
писмено възражение срещу така съставения АУАН.
Последвало е издаването на обжалваното Наказателно постановление №26 -
0000479 от 31.10.2022год. на Директор РД„АА” - Враца, в което дословно е пренесено
текстовото и цифрово описание на нарушението от АУАН, като на основание чл.96г,
ал.1 пр.2 от ЗАвПр., за извършено нарушение на чл.7а, ал.2 пр.3 от ЗАвПр. на
жалбоподателя била наложена Глоба в размер на 3000 лева.
1

Горната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелят
**********, както и приложената административнонаказателна преписка
съдържаща:придружително писмо, АУАН №315628 от 19.10.2022г., НП №26 - 0000479
от 31.10.2022год., жалба, Заповед № РД-08-30/24.02.2020 г.на Министъра на ТИТС;
CMR от 15.07.2022г., Справка от Регистър психологически изследвания, длъжностна
характеристика, пълномощно.
Съдът намира жалбата за подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН,
разгледана по същество, същата е процесуално допустима и неоснователна по
следните съображения:
АУАН и наказателното постановление са издадени от длъжностни лица, в
рамките на определената им с чл.92, ал.1 вр. с чл.91, ал.3 от ЗАПр. и Заповед №РД-
08-30/24.02.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съощенията материална и териториална компетентност, но при извършената
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно по следните
съображения:
Видно както от съдържанието на АУАН, така и от наказателното постановление
е, че изпълнителното деяние на извършеното нарушение се изразява в това, че
жалбоподателя - физическото лице - ********** в качеството му на управител на
„Ташев Транс“ ООД е извършил нарушение, изразяващо се в обстоятелството, че е
допуснал негов водач да осъществи международен превоз на товари без да е
притежавал валидно Удостоверение за психологическа годност по смисъла на
наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Съгласно сочената за нарушена разпоредбата на чл.7а, ал.2 пр.3 от ЗАвПр.„изм.
и доп., ДВ,бр.60 от 20г., в сила от 7.07.2020г.) Лицензираните превозвачи, лицата по чл.24е и
лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници
и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б, ал.1 от този закон и
чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата.“
Следователно, за да се понесе административно-наказателна отговорност по този
текст е необходимо да се установи по безспорен начин административно нарушение по
закона, за което не е предвидено друго наказание, да се индивидуализира правилно
административната отговорност и да се наложи предвиденото в закона наказание за
това.
В разглеждания случай и изхождайки от описанието на нарушението, както в
АУАН, така и в НП, съдът намира, че административно-наказващия орган /АНО/
неправилно е определил административнонаказателно отговорното лице, доколкото
същото не съответства на адресатите на разпоредбата на чл.7а, ал.2 пр.3 от ЗАвПр.
Жалбоподателят Ташев няма качеството, нито на лицензиран превозвач, нито
на лице по чл.24е ЗАвтПр, нито пък е лице, което извършва превози за собствена
сметка по смисъла на §1, т.5 от ДРЗАвтПр, поради което същият в качеството си на
управител на фирмата превозвач не може да носи административнонаказателна
отговорност по този текст на закона.
Субект на това административно нарушение в случая може да бъде само
лицензираният превозвач в лицето на дружеството „Ташев Транс“ ООД, спрямо,
което обаче няма повдигнато обвинение за твърдяното деяние.
2

Твърдяното за извършено от настоящият жалбоподател деяние е санкционирано
на основание разпоредбата на чл.96г, ал.1 пр.2 от ЗАвПр., съгласно която е
предвидено, че: Който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му,
да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници
или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.
Следователно, от словесното описание на извършеното нарушение и от правната
му квалификация, посочени в АУАН и НП е безспорно, че правните норми,
определящи го като такова, са бланкетни и следва да бъдат допълнени с такива от
други нормативни актове.
Разпоредбата въз основа, на която е наложена санкцията – чл.96г, ал.1, предл.2
от ЗАвПр. – изрично сочи, че е наказуемо допустителството да бъде извършван
превоз от водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с
подзаконовите нормативни актове по прилагането на ЗАвПр.
Съответно в посочената като нарушена разпоредба на чл.7а, ал.2 от ЗАвПр. е
въведено изискването водачите да отговарят на общо три групи посочени изисквания:
- за минимална възраст,
- за правоспособност за управление на МПС от съответната категория и
- за психологическа годност.
Посочените три групи изисквания са конкретизирани в съответни
наредби.Посредством словесното описание на нарушението буквално е цитирана
посочената, като нарушена разпоредба на чл.7а, ал.2, предл.3 от ЗАвПр., като е
посочено, че жалбоподателя ********** в качеството си на управител на
дружеството е допуснал превоза да се извърши от водач неотговарящ на изискванията
за психологическа годност, определени с Наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Следователно, липсата на словесна конкретизация на тези изисквания и непосочването
на нормативния акт и неговата конкретна разпоредба, в която те се съдържат е довело
до неконкретизиране на административнонаказателното обвинение и съответно не е
изпълнило със съдържание бланкетната правна норма на вмененото административно
нарушение.
Безспорно от доказателствата по делото се установява, че водачът **********, с
ЕГН **********, е притежавал удостоверение за психологическа годност валидно до
дата 08.03.2021г., което означава, че за времето, когато е извършил превоза на дата
15.07.2022г., не е разполагал с удостоверение за психологическа годност, тъй като
притежаваното от него е било валидно до посочената по горе дата 08.03.2021г./Видно
от справка в регистъра за Психологически изследвания в информационната система
на ИА АА/л.14 от делото/, независимо обаче от събраните по делото доказателства
настоящата инстанция приема, че вмененото на жалбоподателя словесно и като правна
квалификация нарушение е посочено твърде бланкетно, което в максимална степен
нарушава правото му на защита и препятства проверката от страна на съда дали
действително същият е извършил вмененото му административно нарушение.
За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното
постановление, следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем
информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да съдържа
наказателното постановление са посочени изрично в чл.57 от ЗАНН. Тези от тях,
посочени в чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
3

доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са
били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от
които следва постановения от административнонаказващия орган резултат.
Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица
постановен в съществено нарушение на закона акт.Недопустимо е императивно
изискуеми от закона реквизити да бъдат извеждани по тълкувателен път.
Съобразно изтъкнатото по горе настоящият съдебен състав намира, че при
изготвянето и на АУАН и на НП са допуснати и други нарушения на процесуалните
правила регламентирани от разпоредбите на чл.42 от ЗАНН респективно на чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН, които са самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на
атакуваното НП. Не са установени, отразени и доказани датата и място на извършване
на административно нарушение, не са описани в необходимата пълнота
обстоятелствата, при които е извършено процесното деяние.
На практика и Акта и НП страдат от липсата на основни реквизити какъвто
например е датата на извършване на нарушението, съгласно изискванията на чл.42,
т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Действително необходимите факти в тази насока макар и да се извличат от
доказателствата по делото не са отразени в АУАН и НП, а - датата на извършване на
нарушението, като един от основните реквизити на Акта и НП е обстоятелство, което
не може да се санира, при положение, че в тях изобщо не са записани обстоятелства
досежно този реквизит.
Това е така, защото освен значението й за безспорното индивидуализиране на
деянието, законът обвързва с нея редица други правни последици. Тази дата най-вече е
отправен момент при изчисляване на давностните срокове и без нея не може да бъде
извършена преценка за спазване на сроковете за образуване на
административнонаказателно производство по чл.34 от ЗАНН.
В контекста на изложеното следва да се отбележи, че както в АУАН, така в НП е
отбелязана датата на извършване на комплексната проверка в офиса на дружеството
превозвач, а именно 19.10.2022г., така също периода на самата проверка - 17.10.2021 г.
до 17.10.2022., и датата на CMR от 15.07.2022г.
Законът обаче изисква и в АУАН и в НП да се посочи конкретната дата на
извършване на нарушението, в случая такава изрично посочена в акта и в НП -
дата няма.
Същевременно дори и от показанията на свидетеля актосъставител **********
не се установява конкретната дата на извършване на нарушението, единствено се
твърди, че датата на CMR е от 15.07.2022г. когато е извършения превоз на товар.
В конкретния случай, е без значение факта, че жалбоподателя вероятно се е
досетил за датата на извършване на нарушението, установено от органите на АА, като
е ирелевантна причината поради, която тя не е отразена доколкото законът не
предвижда никакви изключения в тази посока. Отделно от изложеното до тук следва да
се отбележи и че дори и свидетеля в показанията си да сочи датата на нарушението то,
това не санира допуснатото нарушение.
На следващо място в издадените АУАН и НП не е посочено и място на
извършване на нарушението противно на изискванията на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН.
Посочен е адреса на които живее наказаното лице, посочен е и адреса на
4

фирмата чиито управител е жалбоподателя, както и че е извършен превоз на товар от Р
България до Кралство Дания, но кой конкретен адрес е мястото на извършване на
нарушението прието от актосъставителя и наказващият орган - не става ясно.Не се
изяснява и къде точно по територията на страната конкретно е извършено нарушението
/като на съвсем отделна плоскост стои въпросът до колко органите на наказващият
орган имат правомощия да установяват и санкционират нарушения извършени извън
територията на Р България в случай че това се претендира от АНО./
При това положение единственият възможен извод, е че направеното описание в
АУАН и НП не изпълва изискванията на закона, конкретно на чл.42 т.3 от ЗАНН и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН относно посочване на място на извършване на нарушението.
Мястото на извършване на нарушението е съществен реквизит на НП, тъй
като същото е определящо както по отношение на това кои са лицата, оправомощени
да съставят АУАН, така и по отношение на компетентността на АНО да издава НП за
такива нарушения, а в последствие и компетентността на съда, разглеждащ
производства във връзка с депозирани жалби против издадени НП.
Датата и мястото на извършване на нарушението, като елементи от състава
на административното нарушение и като основни реквизити на НП и на АУАН следва
да бъдат ясно и конкретно посочени, по начин небудещ съмнение. Тези реквизити
немогат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика, още по - малко,
да бъдат извличани по тълкувателен път от съдържанието на други реквизити или от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Това би имало за последица
твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от
категорията на процесните, и в твърде сериозна степен би застрашило правото на
защита на привлеченото към отговорност лице. В този смисъл са без значение
индициите, че лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно е
разбрало, за какво именно нарушение е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Правоприлагането по принцип и в частност
административнонаказателното такова, не може да почива на предположения, а на
конкретни факти, обстоятелства и данни. Липсата на конкретно посочени дата и място
на извършване на нарушението в НП, като основен реквизит от същото,
представляват съществени процесуални нарушения, предвид на това, че са нарушени
императивни правни норми.
Едновременно с това, липсата на отразяване на датата и място на извършване
на нарушението, по същността си водят и до непълнота по отношение и на
описанието на нарушението и на обстоятелствата, при който е извършено, които
пък са нарушения на чл.42 т.4 пр.1 и 2 от ЗАНН и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като в
тази връзка дори показанията на разпитаният по делото свидетел по акта не способства
съществено за изясняване на фактическата обстановка.
Допуснатите съществени процесуални нарушения водят до невъзможност на
наказаното лице да разбере, какви точно задължителни предписания на закона е
нарушило, защо и при какви обстоятелства, както кога и къде е извършено това
нарушение, което от своя страна води до нарушаване правото на защита, което е
основание за отмяна на НП.
Това е така защото Административнонаказателното производство е строго
формално. В конкретния случай някои от тези изисквания по чл.57, ал.1, от ЗАНН са
били нарушени от страна на АНО, а това при всички случаи нарушава правото на
защита на жалбоподателя.Ето защо и с оглед изложеното по - горе, обжалваното НП
5

следва да бъде отменено от съда. В случая е безпредметно обсъждането на останалите
доводи на жалбоподателя относно незаконосъобразността на атакуваното НП, тъй като
това с нищо не би променило изхода от делото.
Основателно се явява и искането за присъждане на направените по делото
разноски от страна на процесуалният представител на жалбоподателя поради което и
съдът ОСЪДИ ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ -
София да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за настоящата
инстанция в размер на 500 лева за адвокатски услуги.
Затова и съдът, ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №26 -
0000479 от 31.10.2022год. на Директор РД„АА” Враца, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО – съгласно чл.63 ал.2 т.1 вр. ал.3 т.2 от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
6

Номер на акта:	14
Дата:	9 януари 2023 г.
Съдия:	Искра Петьова Касабова

Дело:	20221420201083
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	21 ноември 2022 г.

Решение по дело №1083/2022 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите