Р Е Ш Е Н И Е
440 /20.2.2020г.
Гр. Перник, 20.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на тридесети януари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА И.
при участието на секретаря Цветелина Малинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 01897/2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са от „Топлофикация – Перник“ АД
срещу М.Г.И. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 334,13 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016
г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. ***, с абонатен
№ **********, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 21.11.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането и сумата от 41,58 лв., представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 07.11.2018 г., за
които суми по ч. гр. дело № 08208/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, НО
е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от
21.11.2018 г.
Ищецът твърди, че между него и ответницата, в
качеството ѝ на потребител – клиент за битови нужди, съществува
облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна
енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на
ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово
разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия,
отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение.
Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа
– в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към
момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца,
следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл.
41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответницата, като потребител, дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на търсената сума.
С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции.
Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор особеният представител на ответницата – адв. Г.Т.
оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Поддържа, че не е
налице договорно правоотношение между ищцовото дружество и И., предвид липсата
на решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа. Посочва, че в претендираното вземане са включени суми за
услугата „дялово разпределение“, които не представляват стойност на топлинна
енергия и не следва да се присъждат, предвид това, че не са поискани в исковата
молба чрез самостоятелен иск. Претендира, че методиката за дялово разпределение
за топлинната енергия в сгради – етажна собственост, използвана от ищцовото
дружество, е отменена с Решение № 477/13.04.2018 г. на ВАС по адм. дело № 1372/2016
г., поради което не е доказано, че именно претендираното количество топлинна
енергия е било доставено в исковия период. Не е доказано и изпадането на
ответницата в забава. Процесните суми са прогнозно начислени и не отговарят на
реално доставената в имота топлинна енергия. С тези доводи отправя искане за
отхвърляне на исковете.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са положителни установителни искове за установяване със силата на пресъдено
нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответницата, удостоверени
в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Съдът,
като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в
срока по чл. 415, ал.
4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответницата, имащо за
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от
публично известни Общи условия и, че е изпълнило задължението си и е доставило
такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в
исковата молба сума. В тежест на ищеца е и да установи изпадането на ответницата
в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и потребителя
(клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е обусловено от
притежаването от страна на купувача на правото на собственост, съответно на
учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т.
2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Следователно,
при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на
закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става
страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. Перник, приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник – бр.
82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на
топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда.
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че с договор за
доброволна делба на съсобствени недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт №
., том ., рег. № ., дело № ./20.05.2009 г. по описа на нотариус Р. М., третите
за процеса лица М.К.Л.и А.К.Л.-Т., като съсобственици и съделители, са
извършили доброволна делба на притежавани от тях в режим на съсобственост
недвижими имоти, като М.К.Л.получава в дял и става изключителен собственик на
недвижим имот с адрес: гр. ***, а А.К.Л.-Т. на поземлен недвижим имот с адрес:
гр., ул. „“ №. Отразено е, че върху получения в дял от М. Л. недвижим имот
съществува запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване и обитаване в
полза на лицето М.Г.И. – настоящата ответница, по силата на Нотариален акт за
дарение № ., том ., дело № 3018/1997 г. на нотариус при ПРС.
Изяснява
се, че с декларация с вх. № 2699/15.07.2009 г. по чл. 14 ЗМДТ за облагане с
данък върху недвижим имот М.К.Л.е декларирал пред Община Перник правото на
собственост върху процесния недвижим имот – апартамент № ., находящ се в гр. .,
кв. „.“ бл. ., вх. .Г, с посочено придобивно основание – наследство. В
декларацията е отразено, че имотът е изключителна собственост на декларатора,
както и, че върху него съществува вещно право на ползване с титуляр ответницата
М.Г.И..
По
делото не се твърдят, а и не се установяват актове, свързани с последващо
прехвърляне на правото на собственост или на ползване върху имота. Ето защо,
съдът приема за установено, че през релевантния период от 01.05.2016 г. до
30.04.2018 г. процесният имот е бил в изключителна собственост на третото за
процеса лице М.К.Л.по силата на договора за доброволна делба от 20.05.2009 г.
Същевременно
се установи, че с договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение №
167, том XI, дело № 3018/1997 г. на нотариус при ПРС
ответницата по делото М.Г.И. си е запазила вещно право на ползване върху имота
– пожизнено и безвъзмездно. За да достигне до този извод, съдът съобрази
данните, удостоверени в договора за доброволна делба в хода на производството
по нотариално удостоверяване, въпреки че по делото не е приложен договорът за
дарение, но и предвид липсата на доказателства, опровергаващи извода на нотариуса
при изповядване на сделката от 20.05.2009 г.
При
учредено/запазено вещно право на ползване собственикът на имота притежава т. нар. „гола собственост“ и
докато съществува правото на ползване за трето лице, той не би могъл да
упражнява правомощието да ползва вещта. С оглед на това и на основание чл. 57,
ал. 1 ЗС задължен да посреща разноските по ползването на имота, в частност за
заплащане цената на доставената до имота топлоенергия, е вещният ползвател.
Отговорността на собственика на топлоснабдения имот би възникнала от момента на
прекратяване на вещното право на ползване по някой от способите, уредени в
Закона за собствеността и след надлежно уведомяване за това на насрещната
страна по правоотношението.
С
оглед изложеното и доколкото по делото не се твърди и не се установява правото
на ползване, възникнало в полза на ответницата И., да е било погасено през
процесния период, то именно тя се явява и задължено лице за заплащането на
стойността на доставяната до жилището топлинна енергия, при доказана реална
доставка/потребление, респ. единствено тя е притежавала качеството „клиент“ на
стоката – арг. клаузата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от приложимите Общи условия.
Този
извод не се разколеба от обстоятелството, че в процесния случай ответницата си
е запазила вещното право на ползване безвъзмездно. Съдът счита, че така
уговорения безвъзмезден характер на ограниченото вещно право намира проявление
единствено в отношенията между новия собственик на имота и продавача, запазил
си вещното право на ползване, но не и в отношенията между последния и трети за
това договорно правоотношение лица, каквото е и ищцовото топлофикационно
дружество. Спрямо него клиент на топлинна енергия е вещният ползвател на имота,
в чиято правна сфера през процесния период е съществувало правото да ползва
жилището и съответно задължението да заплаща разноските за това. В този смисъл
е и разпоредбата на чл. 20а ЗЗД съгласно която договорът обвързва страните,
между които е сключен и има силата на закон между тях. Ето защо, процесната
уговорка, свързана с безвъзмездния характер на правото но ответницата, не би
могла да произведе действие по отношение на трето лице, каквото в случая се
явява ищцовото дружество „Топлофикация – Перник“ АД /в този смисъл Решение № 450/18.06.2009 г. по дело № 508/2008 г. на
ВКС, ГК, I г.о./. При запознаване със съдържанието му следва, че действително
при постигната договореност между новия приобретател и прехвърлителя със
запазено безвъзмездно право на ползване тази уговорка – за безвъзмездния
характер на вещното право е равнозначна на това, че самото ползване на имота ще
бъде безвъзмездно, т.е. без той да заплаща разноските, свързани с ползването,
включително данъци и други такси, да застрахова имота и да заплаща
застрахователните вноски. В същото решение обаче изрично е посочено, че с оглед
разпоредбата на чл. 20а ЗЗД договорът обвързва страните. В настоящия случай
ищецът не е страна по сделката от 1997 г. и постигнатата с нея договореност не
може да му бъде противопоставена, още повече, че в конкретния случая партидата
за процесния имот е открита именно на името на ответницата И.. Във вътрешните
отношения между нея и собственика на имота действа уговорката за безвъзмездния
характер на ползването, но в отношенията ѝ с ищеца именно тя се явява
ползвател на имота на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а с това и задължено лице за
цената на доставената топлоенергия.
Изложеното обосновава извода, че през исковия период
между страните е съществувало облигационно правоотношение, което обуславя
проверката на съда относно реалната доставка на стоката до процесния имот.
Последното обстоятелство следва от
изводите на вещото лице, обективирани в заключението на приетата по делото
съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обосновано,
обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи и
останало неоспорено от страните по делото. В заключението е отразено, че същото
е изготвено при анализ на приложените по делото документи, изискани на място от
ищцовото дружество и от фирмата за дялово разпределение като трето, неучастващо
по делото лице, конкретно „Техем Сървисис“ ЕООД. Последната е избрана от ЕС и е
налице сключен договор № 436 от 06.11.2014 г. за услугата „дялово разпределение
на топлинна енергия“ в СЕС. Между ФДР и ищеца има налично споразумение в тази
насока, обективирано в договор № 97 от 30.11.2011 г. От заключението се
установява, че монтираните в абонатната станция уреди за търговско измерване –
топломери са преминали през задължителните периодични метрологични проверки, в
хода на които са окачествени като съответстващи на одобрения тип, поради което
са годни за търговско измерване и показанията им могат да се считат за
достоверни. В експертизата е отразено, че през релевантния период
технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от брутната
топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия топломер. Същите са останали за
сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е подавана за разпределение само
нетната топлоенергия.
От
заключението се установява, че през исковия период отоплителните тела в стаите в
имота на абоната са със статус на демонтирани и за същите не е начисляван
разход на топлоенергия. Налице е работещо едно отоплително тяло, в помещението
баня – тип щранг – лира, за което е начисляван разход за топлинна енергия като
за тяло, работило непрекъснато, определен по изчислителен път. След провеждане
на годишния отчет разходът на топлоенергия е преизчислен, прогнозно начислените
суми са сторнирани и определената разлика е съобразена при индивидуалните
изравнителни сметки. Изяснено е, че не е начисляван разход за битова гореща
вода, тъй като последната е била запечатана. През периода е начисляван разход
за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на
отопляемия обем на имота по проект – 153 м3 и само през зимния
отоплителен период – времето, през което е работила отоплителната инсталация в
СЕС. Ежемесечно са начислявани суми, представляващи вноски за предоставяната
услуга „дялово разпределение“ в общ размер от 8,64 лв. – по 0,36 лв. за 24
месеца. Не е разпределяна топлоенергия и не са начислявани като дължими суми за
отоплителни тела в СЕС, доколкото в същата няма работещи такива. В заключението
е отразено, че начислените суми на абоната са коректни и пресметнати съгласно
методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба. При така
установените факти, въз основа на извършения анализ експертизата достига до
извод, че общата дължима сума за процесния период от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. е на
стойност от 334,13 лв.
От
заключението на вещото лице по съдебно–икономическата експертиза се установява,
че размерът на законната лихва за забава на месечните плащания, начислена върху
главницата за периода от 10.07.2016 г. до 07.11.2018 г. възлиза на 41,58 лв.,
която сума е съобразена с клаузите на Общите условия на дружеството в частта,
регламентираща падежа на всяко едно от периодичните плащания. Отразено е, че
партидата, открита при „Топлофикация – Перник“ АД за процесния имот, е на името
на ответницата М.И.. Няма данни за извършени плащания на начислените суми. В
счетоводството на ищеца са отразени изравнителни сметки за периода, с отрицателен
знак.
От
изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството си
на страна по облигационното правоотношение с ответницата, през процесния период
е доставил до ползвания от нея имот топлинна енергия, чиято обща цена възлиза
на сумата от 334,13 лв., чието заплащане в качеството си на потребител, дължи И..
В
тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на ответната страна, въведени
с отговора на исковата молба, относно липсата на основание за дължимост на процесната
сума, обосновани с недоказано реално потребено и отчетено количество топлинна
енергия и неговото фактуриране. От изводите на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза се установи, че процесната сума включва цената
на топлинната енергия за отопление на имота, тази, отдадена от сградната
инсталация, определена в съответствие с отопляемия обем на имота по проект и
вноската за услугата „дялово разпределение“. Изясни се и, че след проведения
годишен отчет от ФДР първоначално прогнозно начислените суми са коригирани и
приведени в съответствие с реалното потребление. Вещото лице е категорично, че
при изчисленията ФДР е спазила нормативно разписаната процедура за определяне
цената на топлинната енергия.
Същевременно,
отмяната на тази методика, конкретно установената в т. 6.1.1 от Методиката за
дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, представляваща
Приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването има действие занапред, като е неприложима за конкретния
случай. Същевременно, от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че количеството доставена топлоенергия до имота на ответницата е
фактурирано с първични документи, издавани от ищцовото дружество.
Ето
защо, съдът приема, че в случая е налице реално потребена топлинна енергия
поради което ответницата, като потребител, дължи да заплати нейната стойност.
Изясни се, че в последната е включена и сумата от 8,64 лв., представляваща вноска за услугата дялово разпределение, каквато според експертните изводи по СТЕ е въведена в процесната СЕС въз основа на договор, сключен между нея и ФДР, конкретно „Техем Сървисис“ ЕООД. Доводът на особения представител на ответницата за нейната недължимост поради невключването ѝ като предмет на делото със самостоятелен иск, съдът счита за неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл. 61 от Наредба за топлоснабдяването № 16-334 от 06.04.2007 г. дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. От представения и приет по делото договор № 97 от 30.11.2011 г., сключен между ищцовото дружество „Топлофикация – Перник“ АД и ФДР „Техем сървисис“ ЕООД, в частта, регламентираща заплащането на цената на услугата „дялово разпределение“ следва, че събирането на таксата за дялово разпределение се извършва от ищеца, като се включва в месечното задължение на абонатите. Предвид това, съдът намира, че вноската за дялово разпределение е един от компонентите на цената на главницата за доставена топлинна енергия, поради което същата е дължима от ответницата на общо основание – като част от главното вземане.
Всичко изложено дотук обуславя извода, че предявеният главен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По
отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на
последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му
в срок. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към процесното
правоотношение Общи условия (приети като писмено доказателство), купувачите
дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл.
86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответницата, в качеството си на длъжник,
изпада в забава и дължи заплащането на законната лихва, без да е необходимо
изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. Изясни се, че размерът на
законната лихва за забава на месечните плащания, начислена за периода от 10.07.2016
г. до 07.11.2018 г. възлиза на сума в общ размер от 41,58 лв. Следователно, предявеният
акцесорен иск се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По отговорността
за разноски:
При този изход на спора – основателност на предявените
искове, право на разноски има само ищцовото дружество, в частност за тези,
направени в хода на производството по ч. гр. дело № 1897/2019
г. по описа на Районен съд – Перник – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В полза на ищеца, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 75 лв. –
платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство и сумата от 525 лв. – платени държавни такси, депозити за вещите
лица, за особения представител и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство. Съдът определи размера на последното в минималния такъв, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и
обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино срещу М.Г.И., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, кв. „“ №, вх. ап. обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М.Г.И. *** АД сумата от 334,13 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден
недвижим имот с адрес: гр. ***, с
абонатен № **********, законната лихва
за забава върху главницата, считано от датата на подаване в съда на
заявлението по чл. 410 ГПК– 21.11.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането и сумата от 41,58
лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 10.07.2016 г. до 07.11.2018 г., за които суми по ч. гр. дело №
08208/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, НО е издадена Заповед за изпълнение
на парични задължения по чл. 410 ГПК от 21.11.2018 г.
ОСЪЖДА М.Г.И., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***5, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. Мошино, сумата
от 75 лв., представляваща сторени
разноски в производството по ч. гр. дело № 08208/2018 г. по описа на Районен
съд – Перник, НО и сумата от 525 лв.,
представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № 08208/2018 г. по описа на съда, да се върне на
съответния съдебен състав, с приложен към същото заверен препис от настоящото
решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: