№ 88
гр. Бургас, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Даниел Н. Марков
Яница С. Събева Ченалова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
в присъствието на прокурора В. Ив. М.
като разгледа докладваното от Яница С. Събева Ченалова Въззивно частно
наказателно дело № 20232000600208 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК, образувано по жалбата
на осъдения К. Г. Г. против Определение № 349/31.08.2023 г., постановено по
ЧНД № 461/2023 г. по описа на Окръжен съд - Сливен.
С обжалвания съдебен акт по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК и на
основание чл.25, ал.1 вр. чл.23 от НК е определено общо наказание на
осъдения Г. за осъжданията му с влезли в сила съдебни актове по НОХД №
444/2023 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, НОХД № 144/2023 г. по описа
на Районен съд – Сливен, НОХД № 303/2023 г. по описа на Районен съд
Сливен, НОХД № 326/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен и НОХД №
627/2023 г. по описа на Районен съд - Сливен, в размер на най-тежкото, а
именно „лишаване от свобода” за срок от две години.
На основание чл.24 от НК определеното общо наказание лишаване от
свобода е увеличено с четири месеца, като определеното и увеличено
наказание от две години и четири месеца „лишаване от свобода“ е
постановено да се изтърпи при първоначален строг режим.
На основание чл.25, ал.2 от НК от определеното общо най-тежко и
1
увеличено наказание „лишаване от свобода“ е приспадната изтърпяната част
от наказанията „лишаване от свобода“, по която и да е от присъдите,
включени в съвкупността.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът е приспаднал времето, през което
осъденият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ или
„домашен арест“, по което и да е от делата, включени в съвкупността.
Постановеното определение е обжалвано от осъденото лице само в
частта относно приложението на разпоредбата на чл.24 от НК. Претендира се
увеличеното наказание да не отговаря на целите по чл.36 от НК. Излагат се
съображения за влошено здравословно състояние на бащата на осъденото
лице, изразява се съжаление на извършените престъпления с искане за отмяна
на определението в обжалваната му част.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Апелативна
прокуратура – Бургас взема становище за неоснователност на въззивната
жалба. Съдът правилно е приложил разпоредбите на чл.25 вр. 23 от НК, както
и обосновано е увеличил размера на определеното общо най-тежко наказание
при условията на чл.24 от НК. Г. е осъден за общо пет престъпления, четири
от които против собствеността, които се явяват извършени в хипотеза на
продължавано престъпление. Първото осъждане е за престъпление по чл.354а,
ал.1 от НК, отличаващо се със значителна обществена опасност. При тези
данни увеличаването на общото наказание е необходимо за постигане целите
на личната и генералната превенция по чл.36 от НК.
Служебният защитник на осъденото лице в настоящата инстанция – адв.
С. С. – АК Бургас, поддържа жалбата на осъдения срещу
първоинстанционното определение в частта по приложението на чл.24 от НК.
Намира, че извършените през непродължителен период от време деяния не
съставляват престъпна упоритост, а е следвало да се вземат съответни мерки
от органите на реда за постигане на личната и генералната превенция.
Непродължителният период на извършване на престъпленията следва да се
тълкува в полза на осъдения и определеното общо наказание е да в размер на
най-тежкото – 2 години „лишаване от свобода“. При преценка на съда, че
приложението на чл.24 от НК е наложително, моли размерът от 4 месеца да се
се намали на 2 месеца „лишаване от свобода“.
В личната си защита осъденото лице поддържа жалбата и се
2
присъединява към становището за защитника си.
В последната си дума моли да се отмени определението в частта, с
която е увеличено общото наказание от 2 години на 2 години и 4 месеца.
Бургаският апелативен съд, проверявайки обосноваността и
законосъобразността на атакуваното определение, във връзка с изложените в
жалбата оплаквания и доводите на страните в съдебно заседание, намира
следното:
Жалбата, като подадена от лице с правен интерес от оспорване на
първоинстанционния съдебен акт и в срока за това, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
По приетата от решаващия съд фактическа обстановка няма спор, а тя
се установява несъмнено от приложените по делото писмени доказателства:
С протоколно определение, влязло в сила на 14.08.2023г., е одобрено
споразумение по НОХД № 444/2023г. по описа на ОС Сливен, като К. Г. Г. е
признат за виновен и осъден за престъпление по чл.354а, ал.1 изр.2 предл.1 и
3, вр.изр.1 предл.4 от НК, извършено на 05.01.2023г. и му е наложено
наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при
първоначален строг режим.
С Присъда № 53/20.03.2023г. по НОХД № 144/2023г. по описа на РС
Сливен, влязла в сила на 05.04.2023г., К. Г. Г. е признат за виновен и осъден
за престъпление по чл.196 ал.1 т.2, вр. чл.195 ал.1 т.4, вр. чл.26 ал.1 от НК,
извършено в периода 03.09.2022г. – 14.09.2022г. и му е наложено наказание 2
години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг
режим.
С Присъда № 63/12.04.2023г. по НОХД № 303/2023г. по описа на РС
Сливен, влязла в сила на 28.04.2023г., К. Г. Г. е признат за виновен и осъден
за престъпление по чл.196 ал.1 т.1, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и „б“ от
НК, извършено на 08.12.2022г. и му е наложено наказание 1 година и 4 месеца
лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.
С Присъда № 74/26.04.2023г. по НОХД № 326/2023г. по описа на РС
Сливен, влязла в сила на 20.07.2023г., изменена с Решение № 121/20.07.2023г.
по ВНОХД № 352/2023г. на ОС Сливен, К. Г. Г. е признат за виновен и
осъден за престъпление по чл.196 ал.1 т.1, вр. чл.194 ал.1 от НК, извършено
3
на 30.12.2022г. и му е наложено наказание 2 години лишаване от свобода,
което да изтърпи при първоначален строг режим.
С Присъда № 101/15.06.2023г. по НОХД № 627/2023г. по описа на РС
Сливен, влязла в сила на 03.07.2023г., К. Г. Г. е признат за виновен и осъден
за престъпление по чл.196 ал.1 т.1, вр. чл.194 ал.1 от НК, извършено на
31.12.2022г. и му е наложено наказание 1 година и 4 месеца лишаване от
свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.
Г. е осъден с още 18 влезли в сила съдебни актове, които не са предмет
на настоящото производство, но касаят извършени от него множество
престъпления основно против собствеността, преобладаващата част от които
кражби извършени при условията на опасен рецидив.
При горната фактическа обстановка първостепенният съд правилно е
приел наличието на законовите основания по чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК
за определяне на едно общо наказание по наложените наказания със
цитираните съдебни актове. Те се намират в отношение на съвкупност
помежду си, тъй като деянията са извършени преди да е имало влязла в сила
присъда, за което и да е от тях. Вярно е при тази констатация заключението за
приложимост по отношение на тези деяния на разпоредбите на чл.23 ал.1 и
чл.25 ал.1 от НК, респ. законосъобразно на осъденото лице е определено едно
общо наказание по тези наказателни дела, а именно най-тежкото от всички
наказания – две години лишаване от свобода.
Преценката на съда за приложение на разпоредбата на чл.24 от НК е
правилна.
Решаването на въпроса за увеличаване на определеното общо наказание
и на конкретния размер на увеличаването се определя от общите принципи за
индивидуализацията на наказанието по чл. 54 от НК и чл. 36 от НК.
Преценката, която съдът следва да направи, е дали общото най-тежко
наказание, което се определя по императивни правила, е несправедливо и
несъответно с оглед именно съвкупността от престъпни деяния и дали точно с
това наказание могат да се постигнат целите на наказателната репресия. При
разрешаването на въпроса за необходимостта от приложение на чл. 24 от НК
съдът следва да преценява цялостната престъпна дейност на привлеченото
към наказателна отговорност лице и личната му обществена опасност в този
контекст, обществената опасност и броя на включените в съвкупността
4
деяния, тяхната последователност, времето, начина, подбудите и мотивите за
извършването им, вида на засегнатите обекти и настъпилите
общественоопасни последици.
Законът не въвежда ограничения за увеличаване на определеното общо
наказания в случаите, в които се констатира част от деянията, включени в
съвкупността, да представляват продължавано престъпление, щом са налице
и други, които обосновават приложението на чл.25 вр. чл.23 от НК.
Осъждането на лицето с отделни присъди за престъпления, извършени преди
за което и да е от тях има влязла в сила присъда, е обстоятелство
обосноваващо приложимост на разпоредбите на чл.23-25 от НК.
Разрешаването на релевантните въпроси обхваща преценка на съда дали най-
тежкото измежду наложените наказания е достатъчно за санкциониране на
общата престъпна деятелност или за постигане на целите по чл. 36 от НК е
наложително неговото увеличаване до позволените в чл. 24 от НК параметри.
В разглеждания случай действително се установява, че при
постановяване на преобладаващата част от съдебните актове, решаващите
съдилища са приели, че не са налице условията на чл. 55 от НК и наложените
наказания са определени в хипотезата на чл.54 от НК с редуциране по реда на
чл.58а от НК, предвид процедурата, по която са се развили производствата.
Преценено е, че всяко от наказанията ще осъществи своето поправително и
превъзпитателно въздействие спрямо Г.. В рамките на всяко производство
обаче, съдът ангажира позицията си за справедливост и адекватност на
санкцията с оглед на конкретното престъпление/престъпления, предмет на
делото. При решаване на въпроса за групиране на наказанията по правилата
на чл. 25 вр. чл. 23 от НК, съдът, съобразно цялостната престъпна деятелност
на осъденото лице, прави нова преценка за степента на обществена опасност
на извършените деяния и на дееца, което на свой ред налага ново
съобразяване с всички законови изисквания в общата част на НК /Решение №
680 /82, III н. о.; Решение № 102 /90, II н. о.; Решение № 500/93, I н. о. и др. /.
При съобразяване данните по делото за общата престъпна деятелност на
осъдения, предмет на съдебните актове, включени в групата, характера и
тежестта на отделните престъпления, както и предишните осъждания на
дееца, първата инстанция законосъобразно е преценила наличието на
предпоставки за приложение на чл. 24 от НК. Действително по-строгото
5
санкциониране по този ред е само правна възможност и не е задължително за
съда, но спрямо осъдения неговото приложение се явява необходимо и
справедливо с оглед постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от
НК.
Видно от отразените в приложената по делото справка за съдимост
данни, деятелността на осъдения, обхваната от съвкупността, включва
престъпления против собствеността – кражби, извършени в условията на
опасен рецидив и престъпление против народното здраве по чл.354а, ал.1 от
НК. Касае се за многобройни деяния, които разкриват висока степен на
обществена опасност и завишена обществена нетърпимост. Този извод не
търпи промяна от изтъкнатото в жалбата обстоятелство за извършване на част
от тези деяния в непродължителен период от време. С оглед
характеристиките на престъпните прояви и застрашените с тях обществени
отношения е несъмнено демонстрирано от осъденото лице нежелание да
съблюдава установения правен ред в страната. Вярно също така
първостепенният съд е констатирал наличието на допълнителни осъждания за
престъпления от общ характер, извън деянията, включени в съвкупността.
При това престъпната дейност датира от 2008 г. и обхваща предимно
престъпления насочени срещу собствеността на различни лица. Характерът и
интензитетът на цялостната престъпна дейност на осъдения, която
понастоящем се установява като засягаща различни сфери на обществените
отношения, охранявани от закона, сочи на завидна престъпна упоритост.
Очевидно наложените до момента санкции от решаващите съдилища,
включително търпяните ефективно наказания лишаване от свобода, не са
способствали поправянето и превъзпитанието на осъдения. Пребиваването на
последния в местата за лишаване от свобода, във връзка с наложени му
ефективни наказания „лишаване от свобода“, също не е въздействало
коригиращо върху нагласите му и не го е мотивирало към законосъобразен
начин на живот. Влошеното здравословно състояние на бащата на осъдения
не може да обоснове различен извод, доколкото е видно, че се касае до
установен начин на поведение на осъденото лице. Тези факти недвусмислено
сочат на утвърдени престъпни навици и мотивират извод за висока степен на
лична опасност на осъдения, изискващи ефективно и по-продължително
корекционно въздействие.
6
Предвид завишената обществена опасност на осъдения, изведена като
характеристика от престъпните му прояви, правилно първоинстанционният
съд е възприел необходимостта от засилена наказателна репресия спрямо
последния чрез приложението на чл. 24 от НК. Тя се явява законосъобразен и
оправдан подход за постигане на ефективен резултат.
Определеното общо най-тежко наказание от две години лишаване от
свобода и според настоящата инстанция не би осъществило целите на
наказанието така, както са посочени в чл. 36 НК, поради което и същото
обосновано е увеличено с четири месеца. Това увеличение се обосновава с
характеристиките на всяко от престъпленията, предмет на съдебните актове,
включени в групата и с изведената от данните за съдимостта степен на
обществена опасност на личността на осъдения.
В този смисъл оплакването във въззивната жалба за неправилно
приложение на разпоредбата на чл.24 от НК и незаконосъобразно
увеличаване на общото наказание с четири месеца е неоснователно.
Несъстоятелно на същата плоскост е и искането на защитника на осъдения
пред настоящата инстанция увеличението да е до два месеца.
Съобразявайки данните от съдимостта на Г., първостепенният съд
законосъобразно на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС е определил
първоначален строг режим на изтърпяване на така увеличеното общо
наказание лишаване от свобода, тъй като от предходно търпяното ефективно
наказание лишаване от свобода не са изтекли повече от 5 години.
Правилно решаващият съд е приложил разпоредбата на чл.25, ал.2 от
НК, като от определеното общо най-тежко и увеличено наказание лишаване
от свобода е приспаднал изтърпяната част от наказанията по всяка от
присъдите, включени в горната съвкупност. Приложен е и чл.59, ал.1 от НК
по отношение на времето, през което осъденият е бил задържан и по
отношение на него е била взета мярка за неотклонение „Домашен арест“ по
което и да е от делата, включени в съвкупността.
Цялостната проверка на обжалваното определение не сочи при
произнасянето на първоинстанционния съд да са допуснати твърдените в
сезиращия процесуален документ нарушения. Ето защо, жалбата на
осъденото лице се явява неоснователна, а оспореният съдебен акт като
обоснован и законосъобразен, следва да бъде потвърден.
7
Така мотивиран и на основание чл.306, ал.3 вр. чл.334, т.6 от НПК,
Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 349/31.08.2023 г., постановено по
ЧНД № 461/2023 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8