Решение по дело №22/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл.208 - 228 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, по касационна жалба на Ж. И. К. от [населено място], чрез адв. Ж. Ж. против Решение №52/30.12.2022 г. по АНД №110/2022 г. на Районен съд-[община], с което е потвърдено НП №20-0373-000250/06.11.2020 г., издадено от Началник РУ към ОД на МВР [област], РУ - [община]. С цитираното НП, на жалбоподателя за нарушение чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175А, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят твърди в жалбата, че НП е незаконосъобразно и моли съда да отмени решението на РС-[община], съответно да се отмени НП. Излага доводи, че нарушението не е индивидуализирано и установено по безспорен начин, както и че водачът не е уведомяван за служебно прекратена регистрация. Претендира разноски.

Ответната страна оспорва жалбата и моли решението на РС-Ч. да остане в сила.

Представителят на ОП [област] твърди, че жалбата е неоснователна и решението на РС-Ч. следва да се потвърди.

Съдът, като взе предвиди събраните по делото доказателства установи следното:

На 10.07.2020 г. в 09:13 ч. с посока на движение от [населено място] към [населено място], на път ІІ-***, служители на РУ - Ч. извършили проверка на жалбоподателя, който към момента управлявал МПС "Т." с рег. № **, с прекратена регистрация на 22.01.2020 г., на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Съставен бил АУАН за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на Постановление на РП – [област] за прекратяване на наказателното производство от 09.10.2020 г. е издадено процесното НП за констатираното нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

След преценка на изложеното в касационната жалба, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира касационната жалба, като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

Касационният състав напълно се солидаризира с мотивите на предходния съдебен състав, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП "по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани …".

От представените по делото доказателства се установява, че В. М. В. е закупил процесния автомобил на 20.11.2019 г., но не го е регистрирал на свое име поради здравословни проблеми и е предоставил същия за ползване на оспорващия, за който не се спори, че го е управлявал на 10.07.2020 г. Тук е уместно да се отбележи и че непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка МПС, води като последица приложението на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му, което пък законът приравнява на липсата на регистрация на същото. При тези констатации правилно е прието, че от доказателствата по делото безспорно се установява извършването на нарушението от обективна страна.

Безспорно по делото е установено и че автомобила е спрян за извършване на проверка преди това на 01.06.2020 г. в [населено място], при която е установено, че управляваното от К. МПС е със служебно прекратена регистрация от 20.01.2020 г. предвид обстоятелството, че собственикът в двумесечния срок от закупуването му не е извършил регистрация. За целта е съставен и приложен по делото АУАН от 10.06.2020 г. при което неоснователни доводите, че Ж. К. не е знаел, че управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация, тъй като не е уведомен за това обстоятелство по надлежен ред.

Неоснователни са и доводите за липса на индивидуализация на нарушението. Изложените фактически обстоятелства са възпроизведени както в АУАН, така и в НП, като направеното описание съответства напълно на дадената му правна квалификация по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, словесното описание на деянието е достатъчно подробно, ясно и безпротиворечиво, поради което не е налице неяснота за кое точно нарушение по горецитираната норма е бил санкциониран касатора, съответно не е нарушено правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем, а и самият той не навежда възражения в тази връзка. Освен това, в посочената в процесното НП санкционна разпоредба, която действително се явява приложима в случая, а именно чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, изрично е конкретизирано, че се наказва водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

Настоящият касационен състав споделя изложените изводи на Районен съд – [община], че процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и при спазване на изискванията за тяхната форма и съдържание.

С оглед изложените съображения, Административен съд – [област] намира, че решението на РС – Ч. е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ в полза на ОДМВР – [област] следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80,00 лева, което следва да бъде заплатено от жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 АПК, Административен съд – [област]

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №52/30.12.2022 г. по АНД №110/2022 г. на Районен съд – [община].

ОСЪЖДА Ж. И. К. от [населено място] да заплати ОД на МВР – [област] сумата от 80,00 лева (осемдесет лв.) представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.