№ 51
гр. Кубрат, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20243320100719 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по предявени искове с правно основание чл. 26, ал.1,
предл. 1 и чл. 26, ал. 1, предл. 2 и предл. 3 от ЗЗД вр. Чл. 10, ал. 1 от ЗПК, вр. с
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 2 и чл.22 ЗПК.
Образувано е по предявени от С. М. С., ЕГН ********** с адрес в ***
чрез адв. Н. М. от АК – Ямбол искове против „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
изпълнителния директор С. Р. Я. и „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управител И. Ш. за
прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 2905456 от
17.01.2024 г. и на Договор за поръчителство сключен с втория ответник за
обезпечаване договора за кредит.
С исковата молба се поддържа, че между страните са сключени
атакуваните договори. Съгласно Договор за потребителски кредит № 2905456
ищецът трябва да върне сумата по кредита, която се явява сума от 6104.90
лева, при сума на получаване 5000.00 лева, при ГПР от 21.29%, при ГЛП от
19.46%, при срок на кредита от 24 вноски. Съгласно чл.4.1 от Договор за
потребителски кредит № 2905456/17.01.2024 г. ищецът следвало да сключи
Договор за поръчителство с дружеството „Ай тръст“ ЕООД, с цел да бъде
1
обезпечен сключеният Договор за кредит. Поради това ищецът сключил
Договор за поръчителство с дружеството „Ай тръст“ ЕООД, по силата на
който договор следва да заплати възнаграждение в размер на 3975.39 лева.
Поддържа, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД, а този за поръчителство – на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и
предл. 3 от ЗЗД, като навежда следните основания: 1/в договора за кредит
липсват условия за прилагане на ГЛП в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19,
ал. 4 от ЗПК и не става ясно дали възнаграждението на поръчителя е включено
в ГПР; 2/с договора за поръчителство се цели допълнително оскъпяване на
кредита, а посоченият в договора за кредит ГПР не е действително
приложеният и представлява заблуждаваща търговска практика; 3/клаузата по
чл. 4 от договора за кредит е недействителна и неравноправна по смисъла на
чл. 143 от ЗЗП; 4/договорът за кредит е недействителен съгласно чл. 22 от
ЗПК, тъй като не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал. 1, чл. 20,
ал. 2 чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9, чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Ответникът „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор С. Р. Я. чрез
пълномощник юрк. В. Т. с депозиран в срока по чл. 131 ГПК отговор на
исковата молба ангажира становище за допустимост и неоснователност на
иска, поради което претендира отхвърлянето му и присъждането на сторените
по делото разноски.
Не оспорва сключването Договор за потребителски кредит № 2905456
от 17.01.2024 г. между „Кредисимо“ ЕАД и С. и на Договор за предоставяне
на поръчителство от 17.01.2024 г. между „Ай Тръст“ ЕООД и С.. Договорът за
кредит е бил сключен за главница в размер на 5000 лв., която е следвало да
бъде върната за срок от 24 месеца, при ГЛП от 19.46% и ГПР от 21.29%. Не се
оспорва твърдението на ищеца, че е усвоил предоставената му с договора
главница. Твърди се, че ищецът като кредитополучател към датата на
депозиране на исковата молба не е изпълнил в цялост задълженията си спрямо
кредитодателя.
Не оспорва, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за
предоставяне на поръчителство не е включено като разход, тъй като същото не
отговаря на легалната дефиниция за общ разход по см. на §1, т. 1 от ДР на
ЗПК.
2
Оспорва се, че за ищеца било задължително да сключи договор за
предоставяне на поръчителство, както и че към момента на сключване на
договора за кредит, първият ответник е знаел какъв е размера на дължимото
възнаграждение за предоставяне на поръчителство.
Посочва се, че договорът за поръчителство между ищеца и втория
ответник е договор за поръчка по см. на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по
него възнаграждение не попада в обхвата на общите разходи по кредита.
В срока по чл. 211 ГПК „Кредисимо“ ЕАД чрез процесуалния си
представител предявява насрещен иск против С. М. С., с който като признава,
че ищецът в качеството си на кредитополучател е извършил плащания по
договора за кредит в общ размер на 1150 лв.; че към датата на подаване на
насрещната искова молба са дължими и неплатени поради настъпил падеж
следните суми: 1/1225.36 лева – падежирала главница по месечни погасителни
вноски за периода от 30.04.2024 г. до 31.10.2024 г. вкл. по погасителния план и
2/473.44 лева – падежирала договорна (възнаградителна) лихва по месечни
погасителни вноски за периода от 30.04.2024 г. до 31.10.2024 г. вкл. съгласно
погасителния план, претендира съда да осъди насрещния ответник С. М. С. да
му заплати посочените суми, ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното погасяване на задължението. В условията на евентуалност, ако
съда отхвърли главния иск, претендира осъждането на ищеца да му плати
сумата от 3850.00 лева – представляваща чистата стойност на главницата по
договора за потребителски кредит. Претендира и присъждане на сторените
разноски.
Насрещният ответник С. М. С., редовно уведомен за постъпилия
насрещен иск чрез пълномощника му адв.М., в указания срок не депозира
отговор и не ангажира доказателства.
Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управител И. Ш. чрез юрк. С. С. с
депозиран в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба изразява
становище за допустимост и неоснователност на иска и претендира
отхвърлянето му и присъждане на сторените разноски.
Не оспорва, че между първия ответник и ищеца е сключен договор за
потребителски кредит № 2905456 от 17.01.2024 г., както и че във връзка с
обезпечаване на задълженията на ищеца по договора за кредит, е бил сключен
3
между втория ответник и С. договор за предоставяне на поръчителство от
17.01.2024 г. Посочва, че обезпечението, в това число и предоставянето на
поръчител в лицето на „Ай Тръст“ ЕООД е единствено възможност, но не и
задължение за кредитополучателя.
Заявява, че възнаграждението за поръчител не следва да се включва в
ГПР, тъй като същото не отговора на дефиницията на §1, т.1 от ДР на ЗПК. В
случай, че разходът представлява възнаграждение за допълнителна услуга, то
той се включва в ГПР само когато „сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита“.
Посочва, че доколкото договорът за предоставяне на поръчителство се
сключва след подписването на договор за кредит, то „Кредисимо“ АД не знае
и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще де уговори по
бъдещ договор, поради което не може да представлява общ разход по кредита.
Оспорва твърденията, че договорът за поръчителство е „заблуждаваща
търговска практика“, както и че наличието на свързаност между „Кредисимо“
ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД само по себе си не води до извод за „скрито
оскъпяване на кредита“.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
От Договор за потребителски кредит № 2905456/17.01.2024г., ведно с
приложение № 1; погасителен план; общи условия; договор за предоставяне
на поръчителство от 17.01.2024 г., справка по договор за заем от 13.11.2024 г.
(л.53 от делото) се установява, че на 17.01.2024 г. е сключен договор за
потребителски кредит между ищеца С. М. С. и ответника „Кредисимо“ ЕАД,
както и договор за предоставяне на поръчителство от 17.01.2024 г. между С. и
„Ай Тръст“ ЕООД при действието на общи условия. Ищецът се е запознал с
общите условия преди сключването на договорите. Към тях е приложен
погасителен план.
Не се спори, че договорите са сключени от разстояние. Така между
„Кредисимо“ ЕАД в качеството на кредитор, от една страна, и С. М. С. в
качеството на кредитополучател – от друга, на 17.01.2024 г. е сключен във
формата на електронен документ Договор за кредит № 2905456 и краен срок
на погасяване на предоставената заемна сума – 31.01.2026 г.
4
По смисъла на чл. 2, ал. 1 от Договора, неразделна част от него
представляват Приложение № 1 „Условия на кредита“, съдържащо
погасителен план, СЕФ и ОУ.
Въз основа на сключения договор „Кредисимо“ ЕАД е предоставило на
ищеца заем в размер на 5000 лв., която не се спори, че е усвоена на 17.01.2024
г.
Договорът е сключен при лихвен процент по кредита в размер (ГЛП)
на 19.46 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 29.21 %.
Взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР са посочени в общите
условия. Общият размер на всички плащания по кредита е 6104.90 лева.
В погасителния план е посочена падежната дата на всяка една
погасителна вноска, като първата падежна дата е 29.02.2024 г., а последната
погасителна вноска е 31.01.2026 г. Посочен е размерът на погасителната
вноска, който варира от 238.58 лева до 267.97 лева. За всяка погасителна
вноска е посочен размерът на погасяваната с нея главница и лихва.
Съобразно чл. 2 и чл.5, раздел X „Забава. Предсрочна изискуемост“ от
ОУ към Договор за потребителски кредит № 2905456/17.01.2024 г. „В случай
на предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи и следва
незабавно да заплати на „Кредисимо“ ЕАД цялата остатъчна към датата на
предсрочната изискуемост главница, както и всички начислени или
подлежащи на начисляване до датата на предсрочната изискуемост лихви.
Кредитополучателят дължи също така обезщетение за забава върху
дължимото непогасено задължение (главница и лихви), считано от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до пълното погасяване на дълга.
Обезщетението за забава е размер на законната лихва за забава. Кредиторът
има право да обяви вземанията по договора за предсрочно изискуеми в случаи
подробно посочени в ОУ в раздел X, един от които в случай на незаплащане на
шест погасителни вноски.
В чл.3 от договора е посочено, че длъжникът може да избере в
заявлението за искане на кредит дали да предостави обезпечение по кредита,
което може да е банкова гаранция или да сключи договор за предоставяне на
поръчителство, с поръчител одобрен от „Кредисимо“ ЕАД. Срокът за
одобряване на заявлението при избрано обезпечение е 24 часа от предоставяне
на обезпечение. В случай, че потребителя е заявил кредит без обезпечение
5
срокът на одобряване на кредита е 14-дневен от подаване на оебзпечението.
Съгласно Общите условия на „Кредисимо“ ЕАД, кандидатстващите за
кредит клиенти сами избират дали да кандидатстват за обезпечен кредит или
за кредит без обезпечение. По силата на Договор за предоставяне на
поръчителство от 17.01.2024 г. „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило да поеме
солидарно с ищеца дълга му към „Кредисимо“ ЕАД както е уговорен от него
по Договора за потребителски кредит № 2905456/17.01.2024 г.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора за предоставяне поръчителство, „Ай
Тръст“ ЕООД се е задължило да сключи с Кредисимо договор за
поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД да отговаря пред
„Кредисимо“ ЕАД солидарно с ищеца за изпълнението на всички негови
задължения по договора за потребителски кредит и за всички последици от
евентуално нейно неизпълнение на задължения по този договор.
За предоставяне на услугите по договора за предоставяне поръчителство
„Ай Тръст“ ЕООД и ищецът са уговорили дължимата от него престация —
месечно възнаграждение съгласно Приложение 1, раздел II, т, I за периода на
действие на договора за потребителски кредит. Това е периодът, в който „Ай
Тръст“ ЕООД предоставя уговорените услуги. Съответно, при отказ от
договора за потребителски кредит в 14-дневен срок от сключването му,
респективно при предсрочно погасяване на задължението по кредитното
правоотношение с „Кредисимо“ ЕАД, ищецът не дължи възнаграждение на
„Ай Тръст“ ЕООД за периода, в който не се предоставят уговорените услуги.
По делото е изготвена съдебносчетоводна експертиза, която дава
заключение, че посоченият в договора за кредит ГПР е формиран единствено
от начислената договорна лихва в размер на 19.46%.
Сумата 3975.39 лв., представляваща възнаграждение на поръчителя не е
включена като разход в ГПР. При включване на сумата 3975.39 лв., тогава ГПР
е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения
– 101.61%.
Ищецът С. М. С. е заплатил на ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД
общо 1150 лв. на два пъти – на 29.05.2024 г. – 550 лв. и на 01.07.2024 г. – 600
лв.
6
Заключението по изготвената ССЕ като обосновано, компетентно
извършено и неоспорено от страните се възприема от съда изцяло.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и
в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът
възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за
изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11 ЗПК и чл. 19, ал.4 от ЗПК, чл. 146
ЗПК за прогласяване нищожността на процесния договор за кредит и договора
за поръчителство.
Предявен е насрещен осъдителен иск от „Кредисимо“ ЕАД с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на насрещния ответник С. М.
Станмчев да заплати на „Кредисимо“ ЕАД сумата 1225.36 лв. – неплатени
падежирали месечни вноски за главница за периода от 30.04.2024 г. до
31.10.2024 г. вкл., от общо дължимата главница в размер на 4681.60 лв., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция до
окончателното погасяване на задължението.
В условията на евентуалност и в случай, че искът на ищеца срещу
„Кредисимо“ ЕАД бъде уважен, е предявен осъдителен иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждането на С. М. С. да заплати на
„Кредисимо“ ЕАД, сумата от 3850.00 лева, представляваща чистата стойност
на кредита, на основание чл. 23 ЗПК, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното
погасяване на задължението.
В тежест на ищеца по главния иск и ответник по насрещния иск е да
докаже, че между него и ответникът са били сключени процесните договор за
кредит и договор за поръчителство, с описания предмет, цена и срок, и че
процесния договор е нищожен на твърдените основания.
В тежест на „Кредисимо“ ЕАД е да докаже, че страните са сключили
процесният договор за кредит, с описания предмет, цена и срок, че е
7
изпълнил задълженията си по него, както и че са налице условията за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
В тежест на ответника „Ай Тръст“ ЕООД, е да докаже, че страните са
сключили процесният договор за поръчителство, с описания предмет, цена и
срок, както и че е изпълнил задълженията си по него.
Съдът е обявил за безспорно между страните, че са сключили Договор за
потребителски кредит № 2905456/17.01.2024 г. с описания предмет, цена и
срок и процесния договор за поръчителство, че кредиторът е изпълнил
задълженията си по него като е превел на ищеца сумата в размер на 5000 лева.
От събраните по делото доказателства, че са сключили от разстояние
процесните договори за кредит и договор за предоставяне на поръчителство с
описания предмет, цена и срок.
По силата на договора за кредит ответното дружество „Кредисимо“
ЕАД е изплатило на ищеца сумата по кредита в размер на 5000 лева на
17.01.2024 г. Ищецът не оспорва, че е получил сумата по кредита. С оглед
договорките между страните ищецът е следвало да върне сумата по кредита
на 24 месечни вноски, при посочените ГЛП 19.46% и ГПР 21.29% като
крайният срок за погасяване на кредита е 31.01.2026 г.
За обезпечаване на задълженията си по договора ответникът по
насрещните искове е сключил на 17.01.2024 г. договор за поръчителство, като
се е задължил да заплати обща сума по този договор 3975.39 лева по банкова
сметка на „Кредисимо“ ЕАД на 24 месечни вноски, с падеж както падежните
вноски по договора за кредит от 29.02.2024 г. до 31.01.2026 г.
Съдът намира, че процесните договор за потребителски кредит и
договор за поръчителство са нищожни на следните основания:
По възражението за нарушаване на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 от
ЗПК за липса на посочен лихвен процент, начина на прилагането му и
изменението му, съдът при справка в приложение №1 към ДПК,
констатира че лихвеният процент е посочен и то съвсем ясно, като е
определен фиксиран такъв от 21.29%. Договорът не съдържа уговорки за
променливост на лихвеният процент поради което и не е нужно в него да се
съдържа описание как би се променил лихвеният процент, който по волята на
страните е определено да е фиксиран. По възражението за нарушаване на чл.
8
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съдът намира, че ГПР също е посочен ясно в
приложението и е определен на 21.29%. Посоченото записване взето предвид
само в рамките на този договор напълно покрива изискванията за яснота и
достъпност за кредитополучателя, както и е по-ниско от предвидения по ЗПК
праг от петкратното ниво на законния лихвен процент.
Реалният размер на този процент обаче следва да се установи едва след
преценка и на сключеният договор за поръчителство. По силата на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В Приложение №1 към процесния договор за потребителски кредит е
посочен процент на ГПР 21.29%, т. е. формално е изпълнено изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4
ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва
част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с „Ай тръст“ ЕООД,
което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на
ЗПК.
По силата на §1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е
9
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Възнаграждението в
полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по
договора.
Съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство,
„Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази
свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на
поръчителя е известен на заемодателя. Клаузите относно обезпечението на
кредита не подкрепят доводите на ищеца по насрещния иск за доброволност
при избора на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че
потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на
парична сума, от която се нуждае, следва да сключи „договор за предоставяне
на поръчителство“ с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител.
Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за
поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна
фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга
да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
Въпреки, че всеки един от представените договори – този за кредит и
този за предоставяне на поръчителство, формално представляват
самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно
цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за приоритетно
разглеждане на искането за предоставяне на кредит при сключване на договор
за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в
същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с изричната
уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството
пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал.
5 от Договор за предоставяне на поръчителство.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на
поръчителя за обезпечаване вземанията на „Кредисимо“ ЕАД по процесния
10
договор за потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК
изисквания, за да се включи в общия разход по кредита.
Категорично от заключението на изготвената ССчЕ се установи, че реалният
годишен процент на разходите не е посоченият 21.29%, а
значително по-висок и надхвърля максимално допустимият по закон от 50%, т.
к. е в размер на 101.61%.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1 , т. 10 от ЗПК, тъй като в
него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно – при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота
за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последицата, свързана с неспазване
изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 от ЗПК,
която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11,
ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен, поради което доводите на ответника в обратен
смисъл се явяват неоснователни, като така приетата недействителност влече
до такава и за договора за поръчителство на същите основания.
Воден от горното съдът намира, че предявените искове следва да се
уважат, като се прогласят за нищожни Договор за потребителски кредит №
2905456 от 17.01.2024 г. сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД, и
договор за предоставяне на поръчителство от 17.01.2024 г. сключен между
ищеца и „Ай тръст“ ЕООД.
По насрещните искове предявени от „Кредисимо“ ЕАД
Предявеният главен иск за осъждане на ответника С. М. С. да заплати
на „Кредисимо“ ЕАД сумата 1225.36 лв. – неплатени падежирали месечни
11
вноски за главница за периода от 30.04.2024 г. до 31.10.2024 г. вкл., от общо
дължимата главница в размер на 4681.60 лв., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на
задължението, съдът намира за неоснователен.
Неоснователността произтича от нищожността на процесния договор за
кредит, който влече след себе си липса на облигационна връзка между
страните, съответно липса на задължение на длъжника С. М. С. да заплаща
суми по него.
Предвид уважаването на предявения иск от С. и нищожността
на процесния договор за кредит съдът намира, че следва да разгледа
предявения в условията на евентуалност иск от „Кредисимо“ ЕАД за
осъждане на насрещния ответник С. да заплати чистата стойност по кредита.
Съдът намира този иск за основателен. Страните по делото не спорят, че
„Кредисимо“ ЕАД е превело на С. на 17.01.2024г. 5000 лева – чистата сума по
кредита. Съответно и предвид разпоредбата на чл. 23 ЗПК ответникът по
насрещния иск следва да бъде осъден да заплати на „Кредисимо“ ЕАД тази
сума, но след приспадане на внесената такава от С. в размер на 1150 лв., при
което на връщане подлежи претендираната от дружеството сума в размер на
3850 лв.
Предвид изложеното искът следва да бъде уважен за сумата 3850 лева,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
насрещния иск – 15.11.2024 г. до окончателното погасяване на задължението.
По отношение на разноските:
Страните са поискали присъждане на разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищецът се дължи
присъждане на разноски. Сторените от ищеца разноски са следните: 1197 лева
– адвокатско възнаграждение, 359.02 лева – платена държавна такса и 450
лева – възнаграждение за вещо лице, които ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – всеки от тях по 1003
лева.
Ответникът „Кредисимо“ ЕАД в качеството на насрещен ищец е
претендирало разноски за държавна такса в размер на 50 лева и за
юрисконсултско възнаграждение, които се дължат само по отношение на
12
уважения иск по чл. 55 от ЗЗД. Съдът на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с
чл.25, ал.1 от НЗПП, определя юрисконсултското възнаграждение в размер на
150 лева, предвид правна и фактическа сложност на делото. Поради това С. М.
С. следва да бъде осъден да заплати на „Кредисимо“ ЕАД разноски в размер
на общо 200 лева, съразмерно с уважената част от иска.
Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е претендирал разноски за
юрисконсултско възнаграждение, но такива не му се дължат с оглед изхода по
делото.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, по иска предявен от С. М. С., ЕГН ********** с адрес в
*** чрез адв. Н. М. от АК – Ямбол срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ***, Договор за потребителски кредит №
2905456/17.01.2024 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и С. М. С..
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, по иска предявен от С. М. С., ЕГН ********** с адрес в
*** чрез адв. Н. М. от АК – Ямбол срещу „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управител И. Ш.,
Договор за предоставяне на поръчителство от 17.01.2024 г., сключен
между „Ай Тръст“ ЕООД и С. М. С..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от „Кредисимо“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *** срещу С. М. С.,
ЕГН ********** с адрес в *** иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за осъждане
на С. М. С. да заплати на „Кредисимо“ ЕАД сума в размер на 1225.36 лв. –
неплатени падежирали месечни вноски за главница за периода от 30.04.2024 г.
до 31.10.2024 г. вкл., от общо дължимата главница в размер на 4681.60 лв. по
Договор за потребителски кредит № 2905456/17.01.2024 г., сключен между
„Кредисимо“ ЕАД и С. М. С., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата претенция – 14.11.2024 г. до окончателното
погасяване на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, С. М. С., ЕГН
13
********** с адрес в *** да заплати на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: *** сумата 3 850.00 лева (три хиляди
осемстотин и петдесет лева, нула ст.) – представляваща чистата стойност на
кредита по Договор за потребителски кредит № 2905456/17.01.2024 г.,
сключен между „Кредисимо“ ЕАД и С. М. С., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на насрещния иск – 14.11.2024 г. до
окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *** да заплати на С. М. С., ЕГН ********** с адрес в *** чрез
адв. Н. М. от АК – Ямбол сума в размер на 1 003.00 лева (хиляда и три лева,
нула ст.), представляваща сторени разноски по делото съразмерно с уважената
част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управител И. Ш. да заплати на С. М. С.,
ЕГН ********** с адрес в *** чрез адв. Н. М. от АК – Ямбол сума в размер на
1 003.00 лева (хиляда и три лева, нула ст.), представляваща сторени разноски
по делото съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА С. М. С., ЕГН ********** с адрес в *** да заплати на
„Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
*** сумата в размер на 200.00 лева (двеста лева, нула ст.) – разноски по
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Разградския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
14