Р Е Ш Е Н И Е
№
02.07.2021 г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на
осми юни през две хиляди и двадесет и първа година в открито заседание в
следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ИЛИАНА Д.А
при секретаря Ана Ненчева, като разгледа докладваното
от съдия Д.а т.д.№ 119 по описа за 2019 година и съединеното с него т. д. № 140 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХХІІ от ГПК съгласно чл.365 т.1 от ГПК, като са съедини за общо разглеждате две дела,
образувани по искови молби на „Сайлест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Б., ул. „П.Е.“ №2 вх.А, ап.1 срещу „Булгар Минерали С.“
АД (в несъстоятелност), със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „Ф.“ №1,
ЕИК *********.
По т. д. №
119/2019 г. е предявен иск с цена 13 236 лв. с правно основание чл. 694,
ал.2, т.1 ТЗ, с които се иска да се установи със сила на пресъдено нещо
съществуването на неприето
вземане в същия размер на „Сайлест“ ЕООД
към „Булгар Минерали-С.“ АД (н.). с предмет - обезщетение за лишаване от
ползването за времето октомври-декември 2018 г. върху части от недвижим имот,
описан в исковата молба, който ищецът
твърди, че е закупил в хода на производството по несъстоятелност, като му бил
възложен с Постановление № 8/13.07.2016 г. по т. д. № 66/2010 г. и влязло в
сила на 19.12.2016 г.
По т. д. №
140/2019 г. е предявен иск с правно основание чл. 694, ал.2, т.1 ТЗ, с които се
иска да се установи със сила на присъдено нещо съществуването на неприето вземане до размера
13 236 лв./част от неприетото за 24 000 лв./ на „Сайлест“ ЕООД към „Булгар
Минерали-С.“ АД (н.). с предмет - обезщетение за лишаване от ползването за
времето юли-септември 2018 г. върху същите части от недвижимия имот –
индивидуална собственост на ищеца, според твърденията му в исковите молби.
Имотът,
ползването на части от който ищецът твърди,че се възпрепятства от ответника е
ПИ № 000680 /производствен терен/ в м.“Радин дол“ по картата на възстановената
собственост на гр. С..
И двете
вземания, предявени на едни и същи фактически и правни основания, но по различно
време и касаещи съответно и различни периоди, за които се претендират
обезщетения, били включени от синдика в списък на неприети вземания и съдът не
уважил възраженията на кредитора „Сайлест“ ЕООД, което било видно от
определенията да одобряване на списъците, постановени съответно на 30.05.2019
г. и 18.06.2019 г. Исковете за установяване съществуването на неприетите
вземания са предявени в срока по чл. 694, ал.4 ТЗ, считано от датата на обявяване в ТР на определенията на
съда по несъстоятелността.
Обстоятелствата,
на които се основават исковете са следните:
Спорните вземания били възникнали след отриване на производството по
несъстоятелност срещу ответника, след като ищецът закупил от масата на несъстоятелността
описания по-горе имот, но ответното дружество /в производство по
несъстоятелност/, не освободило определени части от него и по този начин
лишавало новия собственик от възможността да го ползва пълноценно по
предназначението му.
Кредиторът- ищец твърди, че през
описаните в двете искови молби периоди бил лишен от ползването на част от
незастроения терен с площ 12 600
кв. м. в източната част на закупения имот, върху която имало разположена готова
продукция, собственост на ответното дружество, за което претендира обезщетение
в размер на 12 000 лв. за всеки от двата тримесечни периода.
Или предмет на установяване са две
отделни вземания, всяко в размер на 12 000 лв., които са изцяло неприети в
производството по несъстоятелност, след като с влязло в сила определение е
прекратено частично производството по
другите два иска предявени първоначално,
поради тяхното оттегляне от пълномощника на ищеца.
Ищецът твърди, че била изпратена
покана за освобождаване на имота, връчена на синдика на ответното дружество, в
която бил даден срок за това до 30.06.2017 г. Поради неосвобождаването му,
ищецът предявил вземанията за обезщетения, чието правно основание би следвало
да се търси в разпоредбата на чл. 59 ЗЗД, поради липсата на друга правна норма,
която може да уреди отношенията между собственика и лицето, лишаващо го
неоснователно от ползването на негов имот.
Преписи от
двете искови молби е изпратен на ответника-длъжник в производството по
несъстоятелност, в което са предявени процесните вземания, но в срока по чл.
367 ГПК не са постъпили отговори по двете съединени дела. Следва да се има в
предвид, че по предявените искове ответникът се представлява от своите законни
представители преди откриване на производството по несъстоятелност, а не от
синдика, който участва в процеса на лично основание по силата на закона.
Постъпили
са отговори от синдика И.К., който съгласно разпоредбата на чл.694 ал.4 ТЗ е
длъжен да участва в процеса. Синдикът не оспорва фактите и обстоятелствата,
изложени в исковата молба. Излага съображения, че претенциите са основателни и
следва да бъдат уважени.
В отговорите,
подадени по двете дела преди съединяването им, синдикът признава и
обстоятелствата, на които те се основават, а именно, че част от имота с площ от
12 600 кв. м. е заета от готова продукция, принадлежаща към масата на
несъстоятелността, която продължава да се намира там сега. За това след справка за пазарните цени
на наемите за подобни имоти, счита, че дружеството дължи обезщетение в размер
на 4 000 лв. на месец или общо – 12 000 лв. за тримесечен период.
Не възразява по приемане на
представените писмени доказателства, както и по другите доказателствените
искания на ищеца.
В срока по
чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба по т. д. № 140/2019 г., в
която се правят още доказателствени
искания.
Синдикът, във връзка с чийто отговор е подадена допълнителната искова
молба е получил препис от нея, но не е подал отговор в срока по чл. 373 ГПК.
По
делото на основание чл.694 ал.4 изр.2 от ТЗ във вр.с чл.218 ГПК е допуснато
участието на трето лице помагач на страната на ответника – кредиторът с приети
вземания Л.А.К.. Становище на подпомагащата страна е, че така предявените искове
са неоснователени. Евентуално поддържа
възражения срещу размера на исковете, като оспорва площта на частта от имота,
заета от пегматит.
Съдът като
съобрази доводите на страните и събраните в процеса доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 и чл.236 от ГПК, приема
следното:
Няма спор между
страните, а и се установява от представеното Постановление за възлагане по
чл.717з от ТЗ, че на 13.07.2016 година на ищецът е придобил собствеността върху
недвижим имот,представляващ производствен терен с площ от 35 000 кв.м. с
кад.№000680 в м.“Радин дол“ по КВС на гр.С. и 8 броя сгради находящи се в
поземления имот,индивидуализирани с посочване на площта им, предназначението и
година на построяване на всяка от тях, както и строителни съоръжения
включително и площадка промишлено товаро-разтоварна. Ищецът е бил въведен във
владение на така описания имот, за което синдикът в изпъленине на
предоставените му от закона правомощия е съставил Протокол за въвод във
владение от 05.01.2017 г.
Никой от
участниците в процеса не оспорва и факта, че в източната част на процесния имот
са разположени две големи по размери купчини от пегматит, представяваващ
продукт след преработването на руда и че това е част от масата на
несъстоятелността на ответната дружество, която подлежи на осребряване като
актив – готова продукция, но продължава да се намира там в насипно състояние
през цялото време от продажбата на недвижимия имот до сега. Този факт се
потвърди от разпита на свидетеля И., който знае за купчините от 13.10.2016 г.,
когато за първ път е отишъл на мястото за да осъщестявава охрана на имота и твърди,че от тогава до сега
те неизменно си стоят там. Сегашното
фактическо положение беше констатирано лично от едноличния състав съда при
извършения оглед на място в недвижимия имот по друго дело – т. д. № 270/2018 г. и на осн. чл. 155 от ГПК бяха съобщение на
страните фактите, станали служебно известни на съда при този оглед, а именно:
1.че площта от имота, заета от двете компактни купчини пегматит е общо 4 429 кв. м. и се намира в
североизточната част от имота, като 202 кв. м. от едната купчина попада извън
неговите граници и 2.частта от имота, непосредствено до тези две купчини, върху
която се установява, че има слой разпилян пегматит е 4 614 кв. м.
На
поставения по реда на чл.145 ГПК въпрос: „Има ли промяна в така установените по
друг правен спор обстоятелства, съобщени им като служебно известни на
съда?“, пълномощникът на ищеца и третото
лице-помагач отговориха, че доколкото им е известно, няма такава промяна.
Синдикът
признава, че това двете купчини представляват струпана готова продукция,
съществувала към момента на откриване производството по неъстотелност,
предадена му при неговото вспъвнане в тази длъжност. Представеното от него извлечение
от счетоводна сметка „материални запаси“ количествата пегматит, в това число –
млян, което би следвало да съответства на т. нар. „готова продукция“, което се
води заприходено в масата на несъстоятелност, не може да послужи за определяне
повърхността от имота, върху която такова едно количество може да бъде и е
разположено в действителност.
При липса
на доказателства, опровергаващи обстоятелствата, обявени на страните като
служебно известни на съда и при признание от тяхна страна, че няма промяна в
констатираното при огледа по т. д. № 270/18 г. фактическо положение, съдът
приема за установено, че площ от 4729 кв.м. от ПИ с идентификатор 69835.62.680
по КК на гр.С.. е заета от готова продукция пегматит, а към настоящи момент има
около тях разпилян пегматит на площ от
4614 кв.м.
Назначено
бе вещо лице, което да даде заключение за цената на пазарния наем на процесния
имот, за да може да се определи размера на иска, съответен на наема, който би
се дължал за площта от него, заета от продукция, принадлежаща към масата на
несъстоятелността. Съобразно поставената му задача вещото лице инж. А.П. е
определил този наем за двата процесни периода поотделно за площта, заета от
двете купчини и от разпилян пегматит, както и за цялата площ от 9 343 кв.
м.., покрита от разпилян и струпан в пирамиди пегматит.
Исковете
безспорно са доказани по своето основание, като се има в предвид, че обстоятелствата,
на които се основава съществуването на предявените вземания очертават претенции
на кредитора „Сайлест“ ЕООД по чл. 59 от ЗЗД. Като собственик на имота, лишен
от ползването на част от него, неразполагащ
с друг иск, с който са се защити, ищецът цели да получи обезщетение за
неоснователното обогатяване на несъстоятелния длъжник, който без основание
държи своя продукция върху чужд имот, спестявайки по този начин наем на терена
за нейното складиране и съхраняване. Обезщетение се дължи в полза на собственика,
който е лишен от съответните ползи /граждански плодове/ от същата част от
имота.
Ищецът е
доказал своето право на собственост върху целия имот, както и ползването без
основание на част от него, за да се държи там струпана на открито готова
продукция от масата на несъстоятелността на длъжника. Това води до разместване
на имуществени блага, превръщайки ищеца в кредитор на масата на
несъстоятелността със свое вземане на извърдоговорно основание на плоскостта на
неоснователното обогатяване. За да се обезщети собственика на имота за своето
обедняване на осн. чл. 59 ЗЗД, следва да се определи съответното обезщетение до
размера на обедняването. Практиката последователно и неотклонно възприема като
еквивалент на обедняването при неоснователното ползване на чужд имот
пропуснатия наем на същия, определен по пазарни цени за съответния период.
Меродавна в
случая е площта на имота, заета от двете компактни купчини пегматит, които по
признанията на синдика, на третото лице помагач и показанията на св. И.
безспорно се числят към активите на несъстоятелното дружество и са били там в
този вид през периода, обхванат от двата иска – от 01.07. 2018 г. до 31.12.2018
г. Няма доказателства долната част на „пирамидите“ , т. е. тяхната основа, да е
била по-голяма през периода, за който се претендират обезщетения по двете
присъединени дела. в настоящия процес. Логично е под въздействие на вятъра и
други атмосферни влияния да се разсипва и разпилява продукция от горната част
на пирамидата, която да образува слоя около
нея. Но не е известно кога това е станало, при положение че сегашното
фактическо положение е констатирано от съда едва по време на оглед през лятото
на миналата година.
Иначе казано, в тежест на ищеца бе да установи каква част от площта е
била негодна за ползване като свободен терен като заета от купчини и евентуално
– разпилян около тях пегматит през двата обхванати от исковете периоди. По
отношение на констатираното при огледа и измереното от вещото лице по т. д. №
270/18 г. разпиляно количество пегматит с площ от
4614 кв.м., не се установява същото
фактическо състояние да е било налице през юли – декември 2018 г. А това е
достатъчно, да се отхвърли тезата на ищеца, че за същия период се дължи
обезщетение и за площта около двете купчини. След като трето лице-помагач
оспорва в процеса площта от имота, заета от пегматита и размера на дължимото
обезщетение, в тежест на ищеца бе при
условията на пълно и главно доказване да установи наличието на предпоставките
за възникване претендираното вземане в размера, в който го твърди. Това бе
направено успешно само за посочената площ от имота от 4729 кв.м. и за размера на пазарния наем
за тази площ, установен със заключението на вещото лице инж. П. /повторно изготвено
и прието в последното съдебно заседание.
Въз основа на така приетото заключение,
обсъдено в съответствие с разпоредбата на чл. 202 ГПК, пазарният наем за
периода от 01.07.2018 г. до 30.09.2018
г. за площта от 4729 кв.м. е 2 937 лв. и предявеното вземане за
обезщетение за лишаване от ползите от него следва да се установи като
съществуващо в този размер, а установителния иск за същия период се отхвърли за
разликата до 12 000 лв., като ищецът се осъди на основание чл.694 ал.7 от ТЗ да заплати ДТ в размер на 80,83 лв.
Пазарният наем за същата площ от имота е 2 939 лв. за периода от
01.10.2018 г. до 31.12.2018 г., поради което вземането за обезщетение за
периода следва да се приеме за съществуващо в този размер, а искът да се
отхвърли като неоснователен за разликата до 12 000 лв., като ищецът се
осъди на основание чл.694 ал.7 от ТЗ да заплати ДТ в размер на 80,81 лв. в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия окръжен, както и
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист - държавна такса в размер на
5 лева, съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК и чл.694,ал.7 ТЗ
Ответното
дружество БМС /в несъстоятелност/ дължи в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Пазарджишкия окръжен съд разноски съответстващи на уважената част
от исковата претенеция, като следва да заплати в размер на 29,39 лв. и 29,37
лв., съответно по всеки от двата иска, съразмерно на уважената част, както и в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5
лева, съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК и чл.694, ал.7 ТЗ.
Предвид
заявената претенция от ищеца за присъждане на сторените от него разноски в
процеса и при спазване изискванията на чл.78 ал.1 от ГПК, ответника ще следва
да бъде осъден да му заплати сумата 469,87 лева съобразно уважената част от
исковете.
По
изложението съображения Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ, съществуването на
вземане на „Сайлест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Б., ул. „П.Е.“ №2 вх.А, ап.1 срещу „Булгар Минерали С.“ АД
-/в несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „Ф.“
№1, ЕИК *********, в размер на 2 937 лв., представляваща обезщетение за
ползването без основание на площта от 4729 кв.м., находяща се в североизточната
част от недвижим имот, представляващ производствен терен, целия с площ от 35
000 кв.м. с кад.№000680 в м.“Радин дол“ по КВС на гр.С., а понастоящем ПИ с
идентификатор 69835.62.680 по КК на гр.С. през периода от 01.07.2018 г. - 30.09.2018
г., с ред на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.7 от ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ
предявен от „Сайлест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Б.,
ул.“П.Е.“ №2, вх.А, ап.1, срещу „Булгар Минерали С.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С. ул.“Ф.“ №1, за установяване съществуване на предявеното и неприето вземането за
обезщетение за лишаване от ползването на описания по-горе имот за периода
от 07.01.2018 г. - 30.09.2018 за
разликата от 2 937 лв. до 12 000 лв.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ, съществуването на вземане
на „Сайлест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Б.,
ул. „П.Е.“ №2 вх.А, ап.1 срещу „Булгар Минерали С.“ АД -/в несъстоятелност/,
със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „Ф.“ №1, ЕИК *********, в размер на 2 939 лв., представляваща обезщетение за
ползването без основание на площта от 4729 кв.м., находяща се в североизточната
част от недвижим имот, представляващ производствен терен, целия с площ от 35
000 кв.м. с кад.№000680 в м.“Радин дол“ по КВС на гр.С., а понастоящем ПИ с
идентификатор 69835.62.680 по КК на гр.С. през периода от 01.10.2018 г. - 31.12.2018
г., с ред на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.7 от ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ
предявен от „Сайлест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Б.,
ул.“П.Е.“ №2, вх.А, ап.1, срещу „Булгар Минерали С.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С. ул.“Ф.“ №1, за установяване съществуване на предявеното и неприето вземането за
обезщетение за лишаване от ползването на описания по-горе имот за периода
от 01.10.2018 г. - 31.12.2018 за
разликата от 2 939 лв. до 12 000 лв.
ОСЪЖДА „САЙЛЕСТ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Б., ул. „П.Е.“ №2 вх.А, ап.1 да заплати по сметка на
Пазарджишкия окръжен съд ДТ в размер на 161,64 лева, както и в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева,
съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК.
ОСЪЖДА „Булгар
Минерали С.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С. ул.“Ф.“ №1, да заплати по сметка на Пазарджишкия
окръжен съд ДТ в размер на 58,86 лева, както и в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева, съгласно чл. 11 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА „Булгар
Минерали С.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С. ул.“Ф.“ №1, да заплати на „САЙЛЕСТ“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „П.Е.“
№2 вх.А, ап.1 сумата 469,87 лева
– разноски, съразмерно на уважената част от иска.
Решението е
постановено при участие на синдика на несъстоятелното дружество И.Л.К. и на
трето лице помагач - Л.А.К. със съдебен адрес:*** и комплекс ЕСТЕ на
страната на „Булгар Минерали С.“ АД - в
несъстоятелност, ЕИК *********, и има
действие за всички кредитори в производството по несъстоятелност, на осн.
чл.694 ал. 8 ТЗ.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: