РЕШЕНИЕ
гр. Лом, 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, трети граждански състав, в открито заседание на втори февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Боряна Александрова,
при секретаря Кр. Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр. дело №1689 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът **** поддържа в исковата си молба, че с ответника са се намирали в облигационни правоотношения, които се регулират от Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и. канализационните услуги, Наредба №4/2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия на **** за предоставяне на В и К услуги. Съгласно тези условия, твърди, че дружеството е изпълнило задължението си за доставка на услугите до жилището на ответника, но последният от своя страна не е изпълнил задължението си да я заплати по издадените данъчни фактури. Поради липса на плащане, е подал, на основание чл. 410 от ГПК, Заявление за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което съдът е постановил такава. Срещу тази Заповед длъжникът - ответник по делото, е подал в законоустановения срок възражение, което ищецът счита за неоснователно.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 308,79 лева - главница по издадените фактури, сумата от 37,19 лева - лихва за забава, законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по заповедното и исковото производство.
Ответникът, редовно призован, не се явява и в срока по чл. 131 от ГПК не е представил писмен отговор на ИМ, не взема становище по предявения иск.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, във връзка със становищата на страните и съобразно правилото на чл. 235 от ГПК, приема следното:
Между страните е безспорно и от приложеното ч. гр. д. №2490/2018 г. на Районен съд - Лом се установява, че ищецът - **** на 12.12.2018 г. е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с длъжник - ответникът по настоящото дело. В издадената на 12.12.2018 г. заповед за изпълнение е разпоредено длъжникът да заплати на дружеството сумата от 308,79 лева - главница по издадените фактури, сумата от 37,19 лева лихва за забава, законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 12.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото в размер на 25 лева. Съобщение с приложената заповед за изпълнение и указания е връчена на длъжника.
Настоящото производство е образувано по иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, т. е. иск за установяване на вземането на заявителя. В производството по чл. 422 от ГПК ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът - възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните.
От представените по делото писмени доказателства е видно, че за адрес **** е открита партида във **** №**** на името на ответника .
От приложената извадка от партидна книга, в която се отразяват изразходените кубици при инкасиране на абоната е видно, че отчитането на измервателния уред е извършвано всеки месец, като след всеки реален отчет има подпис, за претендирания период.
От показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел В. Л. се установи, че измервателният уред е изправен. Поддържа, че е извършвала проверки, за да установи точно показанията на водомера, като твърди, че показанията, които са регистрирани в карнета отговарят на кубиците, които абонатът реално е изразходил.
Както
от приложените писмени доказателства - извлечение от партидна книга на абоната,
извлечение от сметка 411 „Клиенти”, от показанията на разпитания свидетел В. Л.
се установява, че консумираната, но незаплатена вода, е изразходвана от този
имот, на посочения административен адрес, както и че измервателният уред е
изправен и захранването е извършено съгласно изискванията на Наредба №4/2004 г.
От друга страна:
Съдът, след като прецени, че са налице формалните
предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – дъщерята на ответника е получил преписа от исковата молба и приложенията
към нея, поела е ангажимент и задължение да предаде същата на ответника. Същият,
в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба и не се представлява в първото заседание по делото, не е направено искане за
разглеждането му в отсъствието му, указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването на негов
представител в първото заседание по делото, както
и че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове са
вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за заплащане на
законната лихва върху процесната искова сума, считано от датата на постъпване
на исковата молба в съда до окончателното им изплащане. Съгласно нормата на чл.
239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото
решение не се мотивира по същество.
С оглед на установеното от фактическа страна, съдът намира претенцията на ищеца за основателна и доказана до размера на претендираната сума.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Т.Б., ЕГН **********, че вземането на ****, ЕИК ****, с адрес на управление: ****, представлявано от управителя инж. В.Д.И., произтичащо от неизплатена от длъжника консумирана питейна вода, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. дело №2490 по описа на съда за 2018 година на дата 12.12.2018 година по чл. 410 от ГПК, СЪЩЕСТВУВА, като длъжникът А.Т.Б. следва да ЗАПЛАТИ на кредитора ****, ЕИК ****, сумата 308,79 лева - главница и сумата 37,19 лева лихва за забава от 13.11.2015 г. до 10.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А.Т.Б. ДА ЗАПЛАТИ на **** /със снети по горе данни/ сумата от 25 лв. - разноски по заповедното производство, както и сумата от 125 лв., разноски по исковото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: