№ 64 / 14.2.2020 г.
Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
Монтана 14.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, пети граждански
състав в открито заседание на 20.01.2020г. в състав:
Председател: Евгения П.
при секретаря
Силвия Г. като разгледа докладваното от съдия П. гр.д.№ 540 по описа за 2019
г.,за да се произнесе взе предвид следното :
Исковете са обективно и субективно
съединени с главен иск- положителен установителен за
собственост върху недвижим имот с пр. осн. чл.124,
ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗС и за отмяна на нот. акт на осн. чл.537, ал.2 от ГПК.
Ищецът И.К.А., ЕГН ********** ***, чрез адвокат Н.В., САК е предявил иск против Л.Б.А., ЕГН ********** и А.Т.Г.,
ЕГН **********,***.
В исковата молба се твърди, че ищецът е син на
Камен А. Ангелов, ЕГН **********, починал на 19.08.1982г. От баща си Камен А.
Ангелов получил малко жилище- къща, построена в имот пл. № 4550 в кв. 184 по
регулационния план на гр. Монтана, която в последствие разширил (достроил) само
със собствени средства. Твърди, че винаги е владял тази къща- от момента, в който я получил от баща
си и от моментите на дострояване от него на помещенията към същата, той
непрекъснато, явно, нескрито, несмущавано (необезспокоявано) от никого и нищо, без претенции от когото
и каквото да било към него и/или към съпругата му е владял като своя собствена
тази къща (наследената част и достроената част от него), включена незаконосъобразно
в сграда с идентификатор 48489.6.597.1. През това време се е грижил и се
грижи за нея, поддържал я е и я поддържа, влагал е н продължава да влага труд и
средства, което счита, че го е направило собственик при основанията (условията)
на чл. 79 ал. 1 от ЗС давностно владение и
наследство.
Брат му Борис К.А. и съпругата му Славка
Аврамова А. имат друго собствено жилище в същия поземлен имот.
Наследодателят на ишеца е позволил на семейството на ответницата Л. да си построи
една стая в неговия имот. В последствие
семейството на Л. долепило към тази стая други помещения, които са построени
дори върху уличната регулация.
Твърди още, че неговата къща и къщата на
ответниците имат съвсем различни входове и съвсем различен достъп до тях:
За неговата къща се влиза първо в поземления
имот (двора), а за къщата на Л. и в
последствие на А., се влиза направо от улицата. Т.е. ответниците никога не са преминавали и не преминават през собствения
им, на наследниците на Камен А. Ангелов имот с идентификатор 48489.6.597 по
КККР, който е идентичен с имот пл. № 4550 в кв. 184 по регулационния план на
гр. Монтана.
Позовава се на представената Скица №
1081/27.05.2004 год., изд. от община Монтана в довода си, че собственик на
имота с пл. № 4550 в кв. І84 по регулационния план на гр. Монтана са наследниците
на Калоян Асенов А., един от които е и той.
Ищецът твърди, че никога ответничките, семействата на ответничките
и на техните наследодатели нито заедно, нито поотделно не са ползвали н не са владели като свои собствени нито неговата кьща, нито поземления имот, в който се намира. Тази негова къща е
самостоятелна сграда с предназначение жилище н трябва да има собствен
отделен идентификатор. Поради
неправилното й заснемане в кадастралната карта (КККР) на гр. Монтана неговата
къща е отразена заедно с къщата на ответничките като една
обща сграда с идентификатор 48489.6.597.1 и то дори без да са отразени по какъвто
и да било начин двете отделни жилища- неговото и това на ответничките.
Ответницата Л. се е възползвала от този факт/неправилното заснемане/ и незаконосъобразно се е снабдила през 2016г. с констативен Нотариален акт за собственост по давностно владение върху цялата сграда с идентификатор 48489.6.597.1. Оспорва същия, като заявява, че този Нотариален акт е с невярно съдържание. Веднага, с последваш Нотариален акт отв. Л. е дарила на дъщеря си А. сграда с идентификатор 48489.6.597.1.
Ищецът оспорва
нотариалната сделка за дарение между ответничките,
тъй като дарителят е прехвърлил права каквито
няма и освен това липсва основание за сключването й.
Предвид изложеното се обръща към съда с
искане: І. „Моля да постановите решение, с което да признаете за установено по
отношение на ответничките, че аз съм собственик на
самостоятелно жилище с вход през поземлен имот с идентификатор 48489.6.597.1 по
КККР- къща с площ от 67,73 кв. м, представляваща самостоятелна сграда, която
неправилно е заснета в КККР на гр. Монтана и включена в площта на сграда с
идентификатор 48489.6.597.1 по КККР и че моята къща реално представлява
самостоятелен обект - сграда с предназначение жилище и да отмените (обезсилите)
Нотариален акт Вх. Рег.№ 5462 от 19.09. 2016 год., акт № 65, том 14, дело
2197/2016 год. на Агенция по вписвания, съответно Нотариален акт № 56, том VІ,
Рег. № 7877 дело № 560 от 2016 год. на нотариус Алинка
Паралюзова, рег. № 578 на НК, до размера на 67.73 кв.
м, заедно с всички законни последици от това;
ІІ. При условията на евентуалност: „Моля
да постановите решение, с което да признаете за установено по отношение на ответничките, че аз съм собственик на самостоятелно жилище-
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 48489.6.597.1 по КККР. с вход през
поземлен имот с идентификатор 48489.6.597. по КККР, който самостоятелен обект е с площ от 67,73 кв. м с
предназначение жилище и да отмените
(обезсилите) Нотариален акт Вх. Рег.№ 5462 от 19.09. 2016 год., акт № 65, том
14. дело 2197/2016 год. на Агенция по вписвания, съответно Нотариален акт № 56,
том VІ, Рег. № 7877 дело № 560 от 2016 год. на нотариус Алинка
Паралюзова. рег. № 578 на НК, до размера на 67.73 кв.
м, заедно с всички законни последици от това.;
В случай, че съдът не приеме, че в
сграда с идентификатор 48489.6.597.1 по КККР-Монтана има два самостоятелни
обекта всеки един от които е
самостоятелно жилище, моля да постановите решение, с което да признаете по отношение
на ответничките, че аз съм собственик на идеална част
от сградата, а именно на 67,73/....... идеални
части, които реално са обособени в самостоятелно жилище с площ от 67.73 кв.м с
вход през поземлен имот с идентификатор 48489.6.597 по КККР и че аз владея и
ползвам това самостоятелно жилище с площ
от 67,73 кв.м с вход през поземлени имот с идентификатор 48489.6.597 по КККР и намиращо се в същата сграда с идентификатор
48489.6.597.1 по КККР-Монтана така, както то е обозначено и индивидуализиране
на приложеното архитектурно заснемане н че владяната от мен жилищна площ, която
е част от площта на същата сграда с идентификатор 48489.6.597.1 по КККР-Монтана
представлява обособено самостоятелно жилище с посоченото по-горе местоположение
и да отмените /обезсилване) Нотариален акт Вх. Рег.№ 5462 от 19.09. 2016 год.,
акт № 65, том 14. дело 2197/2016 год. на Агенция по вписвания, съответно Нотариален
акт № 56, том VІ, Рег.№ 7877 дело № 560 от 2016 год. на нотариус Алинка Паралюзова. рег. № 578 на
НК, по отношение на моята собственост 67.73 кв. м, реално обособени и отразени
на архитектурното заснемане, представляващи самостоятелно жилище, заедно с
всички законни последици от това.
ІІІ. Моля да признаете за установено по
отношение на ответничките,
че сделката, обективизирана в Нотариален акт за дарение Вх. Рег. № 5463
от 19.09. 2016 год., акт № 66. том 14. дело 2198/2016 год. на Агенция по
вписвания, съответно Нотариален акт №
57, том VІ, Рег. № 7880 дело № 561 от 2016 год. на нотариус Алинка
Паралюзова, рег. № 578 на НК не е произвела търсения
от тях ефект досежно моето собствено жилище с установена
по делото площ, което е включено като част от сграда с идентификатор
48489.6.597.1 по КККР-Монтана, предмет на процесния Нотариален
акт за дарение по причина, че дарителката е прехвърлила повече права отколкото
има, тьй като тя не е собственик на цялата сграда с
идентификатор
48489.6.597.1 по КККР-Монтана (аргумент чл. 21 от ЗЗД/.
Моли да бъде прогласено, че
сделката сключена и обективирана в горепосочения Нотариален акт за дарение е нищожна, поради
противоречие със закона, липса на съгласие и липса на основание- чл. 26 ал. 1.
пр. 1, във вр. с чл. 21 от ЗЗД и чл. 26, ал. 2 пр. 2 и пр. 4 от ЗЗД.
ІV. Моли
да бъдат осъдени ответниците да му предадат владението и да му върнат собствеността
върху собственото му жилище, описано по-горе и отразено на архитектурното
заснемане, приложено по делото.
Позовава се на заключението по
представената по делото съдебно-техническа експертиза, изпълнена
от вещо лице Л.П.И., съобразно което прави изменение в исковите претенции с уточнение площта на жилището на доверителя й да се
приеме, че е от 53,13 кв.м от сградата с
идентификатор 48489.6.597.1.
По същество представя развити доводи в писмена
защита. Претендира за присъждане на разноските
по делото по представен списък по чл.80 ГПК.
По същество на спора представя писмена защита. Претендира за присъждане на
разноските по делото по представен
списък по чл.80 ГПК.
Ответниците- Л.Б.А., ЕГН ********** и
А.Т.Г., ЕГН **********, двете с адрес *** са подали писмен отговор в рамките на
указания срок със съобщение по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез пълномощник- О.А.Е. ***, адрес за призоваване: гр.Монтана, ул."Граф Игнатиев"12. Изразено е становище, с което счита исковете
за неоснователни. Твърдят, че сграда с идентификатор 48489.6.597.1 получили от
техния наследодател- Борис Арсенов А. и до момента те непрекъснато, явно, нескрито, несмущавано
(необезпокоявано) от никого и нищо, без претенции от когото и каквото да било
към тях, са я владели като своя собствена.
В отговора заявяват, че са
неправилни твърденията в исковата молба относно това на тях да им е разрешено
да построят стая, към която по-кьсно са долепили и
други помещения. Истината е че бащата на първата- Борис А. разрешил на ищеца И.К.А.
да дострои и долепи кьм „нашата кьща
негови стаи, които се превърнаха в пристройка/Борис и И.
са братовчеди/”.
Считат за съвсем логично да
притежават идентификатор на „нашата
сграда, посочен в ИМ”.
Оспорват
твърденията на ищците в исковата молба, че Нотариален акт по обстоятелствена
проверка с Вх. Рег. № 5462 от 19.09. 2016 год. е с невярно съдържание, тьй като са спазени всички законови изисквания за
изготвянето му.
Отричат твърденията в исковата молба, че „ние
сме се възползвали от неправилното заснемане на кьщата,
за да се снабдим с нотариален акт за
собственост, а също
така и че сме приобщили покрива на нашата кьща кьм
техния покрив, а също
така твърдението, че не разполагаме с двор, а влизаме директно от улицата”.
От
друга страна отношенията между ищците и тях/отв./
като роднини и като съжителстващи в един имот се влошили, като от тяхна страна
не са давали повод за това. Първото
по-сериозно скарване било преди две години. Считат, че исканията следва да
бъдат поставени в друга плоскост и обект на решение на друго дело-например за
делба.
Ответничките
оттеглят пълномощията си, дадени на адв. О. Е., след
което в открито съдебно заседание се представляват от упълномощен процесуален
представител- адв. Ц.Д.,***. Последната оспорва
исковите претенции като неоснователни. По същество представя развити доводи в
писмена защита. Претендира за присъждане на разноските по делото по представен списък по чл.80 ГПК.
Доказателствата са писмени и гласни. Изслушано
е заключение на съдебно-техническа
експертиза с вещо лице инж. Л.П..
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства във връзка с изразените
становища и съобр.чл.235 от ГПК приема следното:
Безспорно
е между страните и от приложените писмени доказателства се установява, че с
нотариален акт за собственост на недвижим имот № 56, том VІ, рег. № 7877, н.д.№
560 от 19.09.2016 год. на нотариус Алинка Паралюзова, рег. № 578 при НК, ответницата по настоящето
дело- Л.Б. е призната чрез обстоятелствена проверка за собственик по давностно владение на сграда с идентификатор 48489.6.597.1,
намираща се в ПИ с идентификатор 48489.6.597 по КККР гр. Монтана, одобрени със
заповед № РД-18-29/05.04.2006 год. на изп. директор
на АГКК, със застроена площ- 124 кв.м., на един етаж, еднофамилна, с адм. асрес: гр. Монтана, ул. „Рила“ 19.
Първата ответница е дарила на втората, нейна
дъщеря-А.Т.Г., горепосочената сграда с идентификатор 48489.6.597.1, което е
удостоверено с нот. акт № 57, том VІ, рег. №
7880,н.д.№ 561 от 19.09.2016 год. на нотариус Алинка Паралюзова.
В същия ПИ с идентификатор 48489.6.597
се намира сграда с идентификатор 48489.6.597.2 по КККР гр. Монтана, със застроена площ от 57 кв.м., на два етажа,
еднофамилна, собственост на Борис К.А. и Славка Аврамова А., за което им е
издаден нотариален акт за собственост на недвижим имот № 52, том VІІІ, рег. №
14144, н.д.№ 877 от 22.12.2017 год. на нотариус Валерия Т.,*** и
нотариален акт № 67, том VІІІ, Рег. № 14303, дело № 909 от 29.12.2017 год. на нотариус Валерия Т., рег. №
596 на Нотариалната камара, за поправка
на нот. акт № 52 от 22.12.2017 год. относно допусната
техническа грешка в номера на идентификатора на сградата, който да се чете кратък № 2 ,вместо № 1. Преди това с нотариален акт №
23 том 1 дело 80 от 1987 год. на РС-Монтана Борис К. и Славка Аврамова са
признати за собственици по давност на „суперфициарно право” на жилищна сграда едноетажна,
построена в имот кад. № 2549 в кв. 5 по плана на гр.
Михайловград, с площ от 32.26 кв.м. Същата
те са надстроили и пристроили, обитават я и за нея няма спор между
страните по настоящето дело. Сега е с идентификатор 48489.6.597.2 по КККР
гр. Монтана/писмен отговор на Община Монтана/11.12.2019 г. с приложени скици и
разписен лист/.
Ищецът
е един от наследниците по закон- син на Камен А. Ангелов, ЕГН **********,
починал на 19.08.1982г. /идентичен с лицето Калоян Асенов А./. Последният фигурира в разписния лист, придружаващ недействащия кадастрален и действащ регулационен план на
гр. Монтана от 1991 год., като собственик на имот пл. № 4550 с площ 261 кв.м. Видно
от записаното на Скица №1081/27.05.2004 год., изд. от община Монтана,
собственик на имота с пл. № 4550 в кв. 184 по регулационния план на гр. Монтана
са наследниците на Калоян Асенов А.. Този имот е идентичен с ПИ с идентификатор
48489.6.597 по КККР гр. Монтана, с площ 290 кв.м.
Отв. Л.Б.А. е един от наследниците по закон-дъщеря на Борис
Арсенов А.,***95 год. Семейството на ответницата Л.Б., без възражения от наследодателя
на ишеца си е построило
една стая в неговия имот. В последствие
семейството на отв. Л. долепило към тази стая други
помещения, част от които в момента попадат в горепосочената сграда с
идентификатор 48489.6.597.1, двата нотариални акта за която са оспорени от
ищеца по делото.
Между страните по настоящето дело се
води и друго гр.дело с № 2188/2019 год. по описа на РС- Монтана, по което ищци
са Л.Б.А. и А.Т.Г. /отв. по
настоящето/, а ответник е И.К.А. /ищецът/. В исковата молба по гр.д. №
2188/2019г., приложена като доказателство по настоящето е заявено ”ответникът И.А.
изгради жилищна сграда между нашата жилищна сграда и тази на първите двама
ответници без строителни книжа и каквито и да било други документи и си присвоил
правата върху земята”.
От показанията на разпитаните по настоящето гр. дело
свидетели се установява, че И.К.А. е изградил жилището си между това на ответничките Л. и А. и
жилищната сграда с идентификатор 48489.6.597.2 /на Борис и Славка/. Жилището
на ищеца е залепено за жилището на ответниците, двете жилища са със
самостоятелни, отделни входове и никога
никоя от двете страни по делото не е владяла и ползвала жилището на другата
страна. Двете жилища имат отделни самостоятелни входове, като ищецът влиза за
своето през порта в двора. Ответничките Л. и А. нямат
в жилището си вътрешна тоалетна и ползват изградената в ПИ преди много години
външна. Предмет на спора е сграда с идентификатор 48489.6.597.1.
За изясняване
на делото от фактическа страна е назначена и изслушана съдебно-техническа
експертиза с вещо лице инж. Л.П.. От заключението на вещото лице се установява
местоположението на жилището на ищеца и
жилището на ответниците, със съответните помещения, описани в текстовата част и
отразени в комбинирани скици, Приложение № 1 и Приложение № 2.
Оцветените в
плътен жълт цвят контур на застроени помещения,
които се обитават от ищеца И.К.А., със
ЗП 61,67 кв.м., на 1 етаж. От тях
ЗП=53,13 кв.м. са част от контура
на сградата с идентификатор 48489.6.597.1., със застроена площ 124 кв.м. по
одобрена кадастрална карта.
Оцветените в плътен син цвят контур на застроени помещения, които се обитават от
ответниците Л.Б.А. и А.Т.Г. са
със ЗП 77,82 кв.м., на 1 етаж. От тях
ЗП= 70,93 кв.м. са част от
контура на сградата с идентификатор 48489.6.597.1, със застроена площ
124 кв.м.Помещенията, които се обитават от ответниците са обособени с два
независими входа-част от жилището е с вход от север на кухнята, а друга част с
вход от запад, откъм ул. Рила. Двете части на това жилище се обслужват от
външен клозет в двора на имота, обозначен в Приложение № 1 и № 2.
Така обособените две жилища /на ищеца и ответниците/
от сграда с идентификатор 48489.6.597.1 не представляват всяко една по отделно
самостоятелна сграда или самостоятелен обект в сградата по смисъла на ЗУТ, ЗКИР,
не отговарят на изискванията на Наредба № 7 от 22.12.2003 год. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони. Нямат одобрен проект за обособяване на самостоятелни обекти в сграда.
Съдът приема заключението на в.л. Л.И. като дадено
обективно и безпристрастно.
При така установената от доказателствата
фактическа обстановка съдът намира предявеният положителен установителен
иск за допустим. Ищецът има правен интерес от предявяването му. Правният
интерес е процесуална предпоставка за съществуване правото на иск. Установено е
че ищецът е носител на материалното право на собственост, което ответниците
оспорват и за което на първата от тях е издаден констативен нот.
акт № 56, том VІ, рег. № 7877, н.д.№ 560 от 19.09.2016 год. на нотариус Алинка Паралюзова, рег. № 578 при
НК. /както по-горе е посочено ответницата Л.Б. е призната чрез обстоятелствена
проверка за собственик по давностно владение на
сграда с идентификатор 48489.6.597.1, намираща се в ПИ с идентификатор 48489.6.597
по КККР гр. Монтана, одобрени със заповед № РД-18-29/05.04.2006 год. на изп. директор на АГКК, със застроена площ- 124 кв.м., на
един етаж, еднофамилна, с адм. асрес: гр. Монтана, ул. „Рила“ 19/. Изложените в исковата молба доводи за придобиване
на процесния имот- част от сграда с идентификатор
48489.6.597.1, на основание давностно владение, се
подкрепят от доказателствата в производството. При това положение може да се
направи извод за следното: ищецът И.К.А. е собственик на жилището,
представляващо 53,13 кв.м. или 53,13/124 идеални части от сграда с
идентификатор 48489.6.597.1 по КККР-Монтана, оцветено в жълт цвят в СТЕ на в.л.
Л.И.. Останалата част от сграда с идентификатор
48489.6.597.1, представляваща 70,93 кв.м. или 70,93/124 идеални части, оцветена
в синьо в СТЕ е жилище на ответничките Л.Б. и А.Т., на което собственик е само
втората.
По изложените съображения предявените
искове следва да бъдат уважени, като се признаят горепосочените права на ищеца.
На осн. чл.537, ал.2, изр.3 от ГПК издаденият
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № № 56, том VІ, рег. №
7877, н.д.№ 560 от 19.09.2016 год. на нотариус Алинка
Паралюзова, рег. № 578 при НК следва да бъде отменен в частта относно признатите права
на собственост на ищеца И.К.А.-53,13/124 идеални части от сграда с
идентификатор 48489.6.597.1 по КККР-Монтана.
На заявеното в ИМ основание съдът
приема, че сделката, обективирана в Нотариален акт за дарение Вх. Рег. № 5463
от 19.09. 2016 год., акт № 66. том 14. дело 2198/2016 год. на Агенция по
вписвания, съответно Нотариален акт №
57, том VІ, Рег. № 7880 дело № 561 от 2016 год. на нотариус Алинка
Паралюзова, рег. № 578 на НК не е произвела търсения
от страните по нея ефект досежно 53,13/124
идеални части от сграда с идентификатор 48489.6.597.1 по КККР-Монтана по КККР-Монтана. Посочените ид.части
не са били собственост на дарителката по сделката и тя е „прехвърлила” повече
права от тези, които е притежавала/останалата част от сградата/. За това следва
да бъде прогласена нищожност на сделката между ответниците- дарение, по
горепосочения нот. акт- поради противоречие със закона,
липса на съгласие и липса на основание /чл.26, ал.1 и 2 ЗЗД/.
По изложените съображения и уважаване на
предявения при усл. на евентуалност иск по п.ІІ от
ИМ, следва да бъде отхвърлен предявеният главен иск, по п.І от ИМ като
неоснователен.
При очертания изход на спора разноските по делото следва да бъдат присъдени
съобр. чл. 78 ал.1 от ГПК- съразмерно с уважената
част от исковете, като ответниците заплатят на ищеца сумата 420 лв /от претендираните по
представения Списък по чл.80 ГПК разноски/, а на адв.
Н.В.- сумата 1128 лв-
адв. възнаграждение по чл.36 и чл.38 от ЗА и Наредба
за мин.р-ри на адв. в-ия за
2 от общо 4 предявени иска/.
На осн.
чл.78, ал.3 от ГПК ответниците също имат право на разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете. В случая ищецът следва да заплати на ответничките сумата 405 лв /от претендираните по представения Списък по чл.80 ГПК общо 810
лв/.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на Л.Б.А., ЕГН ********** и А.Т.Г., ЕГН **********,***,
че И.К.А., ЕГН ********** ***, притежава 53,13/124 идеални части
право на собственост от сграда с идентификатор 48489.6.597.1 по КККР-Монтана, намираща се в ПИ с идентификатор 48489.6.597 по
КККР гр. Монтана, одобрени със заповед № РД-18-29/05.04.2006 год. на изп. директор на АГКК, със застроена площ- 124 кв.м., на
един етаж, еднофамилна, с адм. асрес: гр. Монтана, ул. „Рила“ 19, оцветени в плътен жълт цвят контур на застроени помещения, които се обитават от
ищеца И.К.А., изобразени графично в Приложение № 2 към комбинирана скица от заключението на вещото лице инж. Л. П. И.,
която скица д асе счита за неразделна част от
решението.
ОТМЕНЯ на осн. чл.537, ал.2, изр.3 от ГПК издаденият констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка №
56, том VІ, рег. № 7877, н.д.№ 560 от 19.09.2016 год. на нотариус Алинка Паралюзова, рег. № 578 при
НК, в частта относно признатите с
настоящето решение права на собственост на ищеца И.К.А.-53,13/124
идеални части от сграда с идентификатор 48489.6.597.1 по КККР-Монтана, намираща
се в ПИ с идентификатор 48489.6.597 по КККР гр. Монтана, удостоверени с нот. акт като собственост на Л. Брисова А..
ОБЯВЯВА за нищожна сделката,
обективирана в Нотариален акт за дарение Вх. Рег. № 5463 от 19.09. 2016 год.,
акт № 66. том 14. дело 2198/2016 год. на Агенция по вписвания, съответно Нотариален акт № 57, том VІ, Рег. №
7880 дело № 561 от 2016 год. на нотариус Алинка Паралюзова, рег. № 578 на НК, досежно 53,13/124
идеални части от сграда с идентификатор 48489.6.597.1 по КККР-Монтана, намираща
се в ПИ с идентификатор 48489.6.597 по КККР-Монтана.
ОСЪЖДА Л.Б.А., ЕГН ********** и А.Т.Г.,
ЕГН ********** да отстъпят собствеността на И.К.А. /адрес е ЕГН по-горе/ по отношение на 53,13/124 идеални
части от сграда с идентификатор 48489.6.597.1 по КККР-Монтана, намираща се в ПИ
с идентификатор 48489.6.597 по КККР-Монтана.
ОТХВЪРЛЯ останалите искови претенции като
неоснователни.
Осъжда Л.Б.А.,
ЕГН ********** и А.Т.Г., ЕГН **********,*** да заплатят на И.К.А. /адрес е ЕГН по-горе/ сумата
420 лв /от претендираните
по представения Списък по чл.80 ГПК разноски/, а на адв.
Н.В.-да заплатят сумата 1128 лв- адв. възнаграждение по чл.36
и чл.38 от ЗА.
Осъжда И.К.А. /адрес е ЕГН по-горе/ да
заплати на Л.Б.А., ЕГН ********** и А.Т.Г., ЕГН **********,***, сумата 405 лв /от претендираните по
представения Списък по чл.80 ГПК общо 810 лв/-разноски
по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: