№ 4
гр. Варна , 22.01.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя И. Петрова
Мария К. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Н.а
Сложи за разглеждане докладваното от Петя И. Петрова Въззивно
гражданско дело № 20203000500345 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Въззивницата Д. Н. Л., редовно уведомена, явява се лично, заедно с адв.
М. Я., редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция.
Въззиваемата страна Н. С. Н., редовно уведомен от предходно съдебно
заседание, не се явява, представлява се от адв. А. Х., редовно упълномощен и
приет от съда от преди и от адв. М.Х., редовно упълномощена и приета от
съда от преди.
АДВ.Я.: Да се даде ход на делото.
АДВ.Х.: Да се даде ход на делото.
АДВ.Х. : Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА
ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И ПОСТЪПИЛИЯ ПИСМЕН ОТГОВОР
Производството по в.гр.д. № 345/2020 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Д. Н. Л., подадена чрез адв.
М. Я., против решение № 88/14.04.2020 г. на Добричкия окръжен съд, с което
е признато за установено по отношение на същата, че Н. С. Н. е собственик по
силата на договор за покупко-продажба, сключен с н.а. №88, т.IX, рег.№
13916, д.№ 1560 от 23.12.2015 г. на нотариус, вписан с рег.№ 160 в НК, на
поземлен имот, находящ се в гр. Добрич, м-ст „Кобаклъка“, с идентификатор
72624.352.19 по КККР на гр.Добрич, с площ от 3181 кв.м., и на построената в
1
него масивна двуетажна сграда- ресторант „Дъбовете“ с идентификатор на
недвижим имот 72624.352.19.1 по КККР на гр.Добрич, с РЗП от 885 кв.м. и Д.
Л. е осъдена за предаде на Н. С. Н. владението върху имота, като същата е
осъдена и да заплати на другата страна съдебно –деловодни разноски от 4 000
лв. адвокатско възнаграждение и 1 348,17 лв. държавна такса.
Въззивницата е настоявала, че обжалваното решение на окръжния съд е
недопустимо, тъй като окръжният съд се е произнесъл по спор, с който не е
бил сезира и при преклудирано право на иск спрямо нея, евентуално- че
решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, при нарушение на материалния закон и е
необосновано. Молила е за обезсилване на обжалваното решение с връщане
на делото на окръжния съд за разглеждането му в друг състав, евентуално – за
отмяната му и за отхвърляне на иска с присъждане на сторените по делото
разноски. В атакувания съдебен акт липсвала логична правна аргументация
относно изведената основателност на исковата претенция, ведно с подробен
анализ на целия събран доказателствен материал, на основата на който била
приета за установена фактическата обстановка и не били обсъдени в
решението всички възражения и оспорвания на страната, въведени с отговора
на исковата молба и в първото съдебно заседание. Развила е съображения по
същество на спора. Настоявала е, че от представените писмени доказателства,
в т.ч. платежните нареждания, от нотариалния акт, от който било видно, че
нотариусът не бил спазил законовите изисквания за оформлението,
информирането, плащането, прочитането на нотариалния акт, както и от
свидетелските показания било видно, че в гражданското производство се
разкривали престъпни обстоятелства. Затова, на осн. чл. 229, ал.1, т.5 ГПК е
молила за спиране на делото с информиране на прокуратурата, като в
евентуалност е искала да бъдат допуснати двама свидетели, които са дали
показания в образувано досъдебно производство на 09.06.2020 г. по преписка
№ 741/2020 г. на РП – Добрич за допълнително доказване на наличието на
престъпни обстоятелства по искането по чл. 229, ал.1, т.5 ГПК, както и по
твърденията й за измама по см. на чл. 27 ЗЗД и по НК.
Н. С. Н., чрез адв. Х., е подал писмен отговор, с който е оспорил
въззивната жалба и по съображения за правилността на обжалваното
решение, е молил за потвърждаването му и за присъждане на разноски.
Противопоставил се е на искането за спиране и на искането за допускане на
свидетелите, поради липсата на предпоставките по чл. 229, ал.1 т.5 ГПК,
както и такива за преклудиране, като направени за пръв път с въззивната
жалба, възражения за недействителност на сделката, включително и поради
измама по см. на чл. 27 ЗЗД.
Съдът с определението си от разпоредително заседание е оставил без
уважение искането за спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК
като е намерил, че не са налице визираните в хипотезата на тази правна норма
предпоставки.
В изпълнение на дадените на въззивницата указания за представяне на
2
подписан екземпляр на въззивната жалба, с молба от 14.10.2020 г. адв. Я. е
представила такъв екземпляр.
Съдът докладва постъпили по ел. поща на съда писмени бележки от мл.
адвокат В.Б., който е изразил становище по хода на делото, направил е
доказателствени искания за събиране на нови доказателства пред настоящата
инстанция, както и е изразил становище по съществото на спора. Поискал е да
му се даде допълнителен срок за писмена защита. Отправил е искане адв. Я.
да потвърди направените с писмените бележки процесуални действия.
АДВ.Я.: Поддържам въззивната жалба. По отношение на депозираните
писмени бележки и направените доказателствени искания от мл. адв. Бельов
считам, че същите следва да бъдат приети, а направените доказателствени
искания да бъдат допуснати от съда, с оглед упражняване в пълен обем
правото на защита на нашия доверител и с оглед, на което при разкриване на
обективната истина считаме, че ще се постанови едно правилно и
законосъобразно решение, поради което моля да бъдат допуснати. Аз лично
искам да направя и други доказателствени искания.
АДВ.Х.: Уважаеми апелативни съдии, оспорвам въззивната жалба.
Поддържам подадения писмен отговор на същата. По отношение на
направените доказателствени искания считам, че на първо място те са
преклудирани. Също така моля да оставите без уважение както искането по
реда на чл.176 от ГПК, така и искането за допускане до разпит на двама нови
свидетели, както е направено с въззивната жалба. Това искане е недопустимо
както, с оглед разпоредбата на чл.266, ал.2, т.1 от ГПК, така и с оглед
разпоредбата на чл.266, ал.2, т.2 от ГПК. Чрез показанията на тези свидетели
въззивницата цели установяването на нови обстоятелства, които е следвало да
се посочат в срока за отговор на исковата молба пред първоинстанционното
производство и които не са нововъзникнали по смисъла на чл.226, ал.2, т.2 от
ГПК.
АДВ.Х.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам казаното от колегата
по отношение на депозирания отговор на въззивната жалба, което аз също
поддържам и съображенията изложени в него, поради което ще моля да
вземете предвид при постановяване на Вашето решение
По отношение искането за допускане до разпит на свидетели, посочени
във въззивната жалба, съставът на съда е взел отношение и е приел същите за
неотносими към спора досежно обстоятелствата, които ще установят
свидетелите и е приел това искане за неоснователно. По отношение на
направените в днешното съдебно заседание доказателствени искания считам
същите за преклудирани. Те не се основават на нито една от хипотезите на чл.
266 от ГПК, не се твърдят нови обстоятелства, не се касае за доказателства -
нови, нововъзникнали след подаване на жалбата, които да са от значение за
делото и не се твърдят нови обстоятелства и не се представят нови
3
доказателства за тях, за които страната - въззивница да сочи, че не е могла да
ги узнае, да посочи и представи с подаване на жалбата. Не е налице и
хипотезата на ал.3 - оплакване за допуснати от съда процесуални нарушения
по смисъла на чл.266, ал.3 от ГПК, за да се иска събиране на доказателства,
които не са били допуснати от първоинстанционния съд, поради което моля
всички доказателствени искания, направени в молбата, да ги оставите без
уважение, тъй като считам същите за преклудирани.
АДВ.Я.: Уважаеми апелативни съдии, на първо място моля да имате
предвид, че още с отговора ни на исковата молба доверителката ми твърди, че
плащане на процесния имот не е извършено. С оглед на това обстоятелство в
първоинстанционното производство бяха допуснати до разпит двама
свидетели. Преждевременно, преди да бъде постановено решението на ДОС, а
именно на 14.04.2020 г. ние сме сезирали районната прокуратура, за което бе
образувана и прокурорска преписка с № 234/2020 г. В хода на прокурорската
преписка бяха изслушани чрез разпит двама свидетели. След постановяване
на акта за отказ от образуване на ДП и съответно депозиране на жалба от
наша страна на 05.05.2020 г., с постановление на окръжния прокурор и
преписка № 741 това постановление е отменено и е върнато на РП с
категорични указания, в които трябва да бъдат разпитани банковите
служители, които са присъствали на процесната дата при извършването на
съответните плащания, които твърди ответника в настоящото производство
да е направил. В хода на тази преписка е разпитана служителката К.Е., която е
дала своите показания, от които се направи извод, че такива плащания са
извършени само и основно фиктивно. Освен това в своето постановление
окръжният прокурор е отбелязал, че след извършена справка в УИС на ПРБ е
установено наличието на висящо наказателно производство срещу Е.П.Ф. за
извършено от него престъпление именно по горепосочения раздел на НК,
такова по чл. 144, ал.3 от НК. Считаме, че тези факти и обстоятелства за нас
са новоузнати, след постановяване на решението от ДОС и считаме, че с
оглед на твърдените от нас обстоятелства с отговора на исковата молба това
са изключително важни доказателства, при което смятам да бъдат допуснати
и те ще обосноват наистина един правилен извод и едно решение на
настоящия състав. С оглед на това моля да разгледате отново искането ни и
свидетелката да бъде допусната, като същата я водим днес и при решение от
Ваша страна ще даде обяснения. Говоря за К.Е.. Нося и постановлението на
окръжния прокурор в оригинал, което представям.
АДВ.Х.: По отношение на постановлението считаме, че установява
само факта, че преписка е прераснала в ДП и нищо повече и то по отношение
на лице различно от въззивницата.
АДВ.Я.: Не, господин председател, срещу Н. С. Н. е. Тъй като ние сме
твърдели измама по отношение на две лица, но то е заведено срещу Н. С. Н..
По отношение на лицето Е., което твърдим, че е дошъл да купи паната и е
принудил г-жа Л. с обещанията си да вземат пари от Държавен фонд
„Земеделие“, да прехвърли имота на Н., ние сме го посочили и окръжният
4
прокурор е намерил, че това лице има висящо производство за същото
престъпление и е изострил вниманието по отношение на него, но всъщност то
е към Н. С. Н..
АДВ.Х.: Въпреки противоречивите обяснения на процесуалния
представител на въззивницата в крайна сметка тук се касае, ако може въобще
да се приеме за ДП евентуално образувано и водено срещу лице, различно от
моя доверител, което по никакъв начин не обвързва и по никакъв начин не е
относимо към настоящия предмет на спора. Всъщност тези твърдения не са
нови. Видно от мотивите на Вашето определение, където Вие сте ценили
факта на образувано ДП на 09.06.2020 г. и сте се произнесли в тази връзка по
направеното искане за спиране на производството. Събирането на
доказателства в производство, различно от настоящото и ценени в
настоящото производство считам за недопустимо, поради което моля да
оставите искането без уважение, така както сте го направили с определението
си от 17.09.2020 г.
АДВ.Я.: Считам така направеното възражение за неоснователно, с
оглед на това, че настоящото постановление се представя само и единствено
досежно датата, на която то е изходирано. С оглед на това, че решението на
ДОС е постановено месец април, а за нас тези факти и обстоятелства стават
известни след 05.05.2020 г. Тук говорим само и единствено за това, че ние не
сме знаели, че този служител ще бъде разпитан и ще даде тези показания,
които считаме, че са от изключителна важност за събирането им в
настоящото производство.
Съдът, след като съобрази направените от въззивницата
доказателствени искания чрез мл. адвокат Бельов, потвърдени и поддържани
чрез адв. Я. в днешно съдебно заседание, както и отправеното допълнително
искане от адв. Я. за приемане като доказателство по делото на Постановление
на Окръжна прокуратура – Добрич - изх. № 234/05.05.2020 г., както и
подновеното искане за допускане до разпит на свидетел в лицето на К.Е. за
установяване на привидността на плащането намира следното:
Исканията за даване на обяснения от насрещната страна, чрез отговор
на въпроси по реда на чл.176 от ГПК, искането за допускане на преразпит на
разпитани пред първата инстанция свидетели в лицето на К.Д.А., намира за
преклудирани, тъй като не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 2 или ал. 3
от ГПК, за да бъде преодоляна забраната на чл.266, ал.1 от ГПК, същите
следва да бъдат оставени без уважение.
От представеното в днешно съдебно заседание постановление цитирано
по-горе се установява, че със същото прокурор от ОП - Добрич е отменил
постановление на РП - Добрич за отказ да се образува наказателно
производство по прокурорска преписка № 741/2020 г. по описа на РП -
Добрич от 01.04.2020 г. и е върнато на РП - Добрич. В обстоятелствената част
на това постановление е отбелязано, че преписка № 234/2020 г. по описа на
ОП – Добрич и преписка № 741/2020 г. на РП - Добрич са били образувани по
5
повод постъпила жалба от Д. Л. и В.Л. на 17.03.2020 г., с която Д. Л. лично и
като бивш управител на „Доника-62“ ЕООД и В.Л. като управител на ЕТ
„В.Л.“ са посочили, че са притежавали във времето процесния и по
настоящото дело имот, който са решили да го продадат на познатия си с
имената Е.Ф., който ги свързал с лицето Н.Н.. Посочено е, че Д. Л.
прехвърлила собствеността върху имота на Н., но уговорената в нотариалния
акт сума била преведена чрез няколкократно плащане на една и съща сума от
25 000 лв. и веднъж сума от 5000 лв. по банковата сметка на Н. в полза на Л..
Въпреки привидния характер на тази сделка Н., заедно с другото физическо
лице, са посетили Л. в процесния имот, с отправено искане тя да го освободи
и при отказа са били отправени заплахи от Н. към нейния и на членовете на
семейството й живот, което продължило по-късно чрез отправени заплахи от
Н. и Ф., че ще я убие и ще запали комплекса, както и че ще убие семейството
й. Констатирано е, че по тези въпроси проверка не е била възложена.
Цитирани са преписки пред РП – Добрич инициирани от Н. срещу Л., по
които е последвал отказ да се образува ДП. Прието е от прокурора, че по
преписката не е изяснено дали по отношение на Л. са били отправени закани и
заплахи за живота и здравето й, както и тези на нейното семейство /очевидно
действия извършени след сключване на процесната сделка/. Поради това
прокурорът е заключил, че без събирането на допълнителни доказателства за
отправени закани и заплахи не може да се установи наличието или да се
направи извод за липсата на данни за извършено от Ф. и Н. спрямо Л.
престъпление от общ характер, а именно такова по чл.144, ал.3 от НК.
Отделно от това е дадено указание да се изследва въпроса за наличието на
данни за извършена измама във връзка със сключването на сделката от
23.12.2015 г., с което е продаден процесният имот. В тази връзка са дадени
указания за събиране на допълнителни доказателства. Констатирано е, че
спрямо Е.П.Ф. са налице данни за извършено от него престъпление по раздел
ІV на глава V от НК, което също следва да бъде установено от компетентния
прокурор за наличието на утвърденост на престъпната воля на Ф. към
извършване на престъпни действия, а именно измама.
Съдът намира, че така подробно цитирания акт на прокуратурата е
неотносим към предмета на настоящото дело, тъй като със същия се
продължава висящността на разследване по повод наличието на престъпление
по чл.144, ал.3 от НК, както и разследване за наличието на извършена измама
по смисъла на НК по повод сключената на 23.12.2015 г. сделка с процесния
имот. Неотносимостта произтича при съпоставяне предмета по настоящото
дело, което включва в своя обхват направеното от ответницата възражение за
абсолютна симулация на сделката и не са налице възражения, които да могат
да се квалифицират като възражение за унищожаване на договора поради
измама или заплаха.
По тези съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение искането за приемане като доказателство на
6
цитираното постановление на ОП – Добрич.
Връща същото на страната.
Поради изложеното съдът намира, че искането за допускане като
свидетел на лицето К.Е. - банков служител, чрез което да се установи
симулативността на плащането на цената, също се явява неоснователно, като
неотносимо към предмета на спора.
По тези съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение искането за допускане до разпит на посоченото
лице, както и за допускане до разпит на свидетели, което беше подновено
като искане в днешно съдебно заседание.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
АДВ.Я.: Нямаме други доказателствени искания. Доколкото мисля сме
представили с въззивната жалба договор за правна помощ, няма да
представям в днешното заседание списък на разноските.
АДВ.Х.: Представям договор за правна защита и съдействие и списък
на разноските.
АДВ.Я.: Правя възражения за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и прилага представения списък за разноските и
доказателства за извършването пред настоящата инстанция от въззиваемата
страна.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ.Я.: Уважаеми апелативни съдии, моля да приемете изложеното от
нас във въззивната жалба като постановите съдебния си акт и обезсилите
постановеното от ДОС съдебно решение като недопустимо. В случай, че
приемете същото за редовно, то моля да го отмените като изцяло постановено
неправилно, необосновано, противоречащо на материалния закон. Аз днес в
съдебно заседание няма да цитирам закони и съдебна практика, която на
7
настоящият състав добре е известна. Аз съм тук да защитя правата на своята
доверителка и да помоля на първо място да дадете превес на Вашето
вътрешно убеждение и изключителната дискреционна власт, каквато има
съда. Финалната си пледоария ще направя като искам обаче да дам думата на
своята доверителка, която сама пред Вас да помоли и да обясни фактите
такива каквито са, чрез своята пледоария каквато смятам, че тя безспорно има
право да направи.
АДВ.Х.: Поради служебна ангажираност, имам дело в
Административен съд - Варна се налага да напусна залата. Колегата Х. ще
изрази становище по съществото на спора.
ВЪЗЗИВ. Л.: Господа съдии, искам само да Ви кажа, че всичкото това,
което се е случило аз съм го направила в пълно съзнание и с чиста съвест по
простата причина, че моето дете лежеше вкъщи опънато и те го видяха.
Първи влезе Е., а Н. не беше стъпвал до април месец в комплекса. Той според
мен си е купил нещо, което никога не е виждал, дали е платено ще разберете
на по-късен етап. Никога една стотинка, заклевам се в болната си дъщеря,
която е в клиника в Германия, не съм получила от лицето Н. С.. Това е
класическа измама, за която аз не мога да оспорвам особено пред Вас. Но
всички имате деца и когато то лежи след кома, опънато вкъщи и го виждат на
системи, те идват и казват, че ще ми дадат пари, ще ми помогнат да я
изпратим в клиника в Германия. Питам аз в коя държава, кой закон, коя
майка, кой баща може да устои да не го измамят по този долен начин. Няма
такава измама господа съдии, запознати това, няма такава. Няма да спрат
нещата до тук, на всички телевизии ще изляза и ще разкажа на света. Моето
дете в момента е в клиника в Германия. С последни сили инфаркт прави на
24.12 вечерта, на 25.12 сутринта на коледа, спасена е на четвърт секунда, не
зная как, Бог й помага. Аз Ви моля като майка, ако можете погледнете с
другите си очи на това дело, защото иначе всичко е пари, как да Ви обясня, че
за някои е сделка това, което правим, но за мен е мъка умираща. Аз имам
само този комплекс, цял живот съм го градила и съм работила денонощно, за
да мога да я лекувам. На 5 годинки изпадна за първи път от радиация
Чернобил в тази кома и до днес тя вече е на 34 години е жива само
благодарение на мен и на баща си, на работата ни. Те ни измамиха по толкова
долен начин. Единият идваше да говори, другият мълчеше, после другият
идваше да говори, другият се криеше и така докато установих, че това е
измама. Те дойдоха и ме предупредиха, че трябва да напусна жилище си,
имота си, всичко което имам е едно. Не знаех какво да правя, така стигнах до
тези хора до мен защитаващите ме. Това имам аз, аз нямам какво друго да
говоря. А този, който иска да защити него, измамника, той също има деца,
има Господ.
АДВ.Я.: Моля да ни бъде предоставен срок за писмена защита.
АДВ.Х.: Уважаеми апелативни съдии, аз и колегата Х. като
процесуални представители на ищеца–въззиваем в настоящото производство,
също сме тук, за да защитаваме неговите интереси. Не бих искала тази
8
сълзлива пледоария, която току-що чухте, ако същата може да се каже
пледория по същество, по никакъв начин да повлияе на Вашето обективно
решение, основано на събраните по делото доказателства и установените въз
основа на тях факти. Моля да отхвърлите жалбата и потвърдите
първоинстанционното решение на ДОС като валидно, допустимо и правилно
по съображенията, които са изложени в отговора на въззивната жалба. Не се
разкриха пороци, обосноваващи нито едно от наведените във въззивната
жалба възражения за недопустимост на исковата молба, а поради това и за
недопустимост на обжалваното решение, което бе подновено и тук в устните
състезания. Исковата молба е напълно редовна. Ищецът надлежно е упражнил
правото си на иск, което не е преклудирано. Съдът се е произнесъл по
предмета на спора, така както е очертан в обстоятелствената част и петитума
на исковата молба и отговора на ответната страна. Съдът правилно е приел
привидния характер на сделката за покупко-продажба за недоказан. А поради
това и договорът обективиран в нотариален акт № 88 за действителен и
легитимиращ ищеца като собственик на процесния имот, като прави
впечатление, че съдът правилно е приложил и установената съдебна практика
в тази връзка, обективирана в решение № 38 по гр.дело № 3438/2016 г. на ІІ-
ро гражданско отделение на ВКС. Всички останали възражения са наведени
за пръв път в настоящата инстанция, поради което и на основание чл.133 от
ГПК следва да се считат преклудирани. Що се отнася до твърдението,
съдържащо се в т.2, б.Б, че договорът за покупко-продажба е сключен под
условие, моля да вземете предвид, че модалитета по смисъла на чл.25 от ЗЗД
не е основание за нищожност, а основание за възникване или прекратяване на
договорна връзка. Освен това моля да съобразите, че ответницата не е страна
по продажбената сделка. Страна продавач е ТД „Доника-62“ ЕООД. Т.е. какви
са мотивите, личните на лицето Д. Л., какви са те, е обстоятелство, което е
ирелевантно за предмета на настоящия спор.
Ето защо считам исковата претенция за основателна и доказана и като я
е уважил първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което
моля да потвърдите, както казах преди малко, включително и по изложените в
отговора на въззивната жалба подробни съображения. Моля за Вашия съдебен
акт в този смисъл, ведно с присъждане на сторените от моя доверител
разноски за настоящото производство. Не е налице основание за намаляване
на възнаграждението за настоящата инстанция по смисъла на чл.78, ал.5 от
ГПК, тъй като същото не е прекомерно. То е съобразено с минималните
размери, установени по Тарифа №1 за адвокатските възнаграждения, а така
също и с фактическата и правна сложност на спора.
Съдът дава възможност на въззивницата в едноседмичен срок от днес,
т.е. в срок до 27.01.2021 г. включително, да депозира в писмен вид
съображенията си по съществото на спора.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.17 часа.
9
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10