РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2310
гр.
Пловдив, 24.11.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІІ състав, в открито
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря
РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА, като
разгледа докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 2055
по описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производство по реда на
чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.220, ал.1 ЗМ.
2. Образувано е по жалба
на ЕТ „Епсилон –Т – Т.Г.“ гр. Пловдив с ЕИК *********,
представлявано от Т.Ц.Г., депозирана чрез пълномощника адв.
Ж., против Решение рег. № 32-215431/24.07.2020 г. към MRN18BG002002H0012921/24.01.2018г.
на Директор на ТД Северна Морска в
Агенция Митници, с което е отказано приемането на митническата стойност на
декларирани стоки с № 3 и № 4 по МД MRN18BG002002H0012921/24.01.2018г. и е
определена митническа стойност за стока № 3 в размер на 1 575,00 лв. /0,35 лв. х 4500 кут./;
стока № 4 в размер на 9 951,00 лв. /1,17 лв. х 9300 чифт/ и на
дружеството-жалбоподател са установени за досъбиране по посочената декларация
мито в размер на 1 007,35 лева, ДДС в размер на 1 448,18 лева и лихва
за забава.
2.1.Според
дружеството-жалбоподател оспореното решение е изцяло немотивирано, издадено при
липса на доказателства за връзка между изложената фактическа обстановка и
правните основания за неговото издаване. Твърди се неправилен подход на
административния орган, предвид позоваване на рискови прагови стойности, за
което не е налице предвиждане в нормативен акт, както и определяне на т.нар.
справедлива цена въз основа на съпоставка на цени за килограм, а не на брой
стоки, както и недоказване на сходство на стоките по декларацията на
жалбоподателя и тези по взетата като база за увеличение на митническата
стойност декларация на трето лице, необоснованост на изводите на митническите
органи относно невъзможност за приложение на метода по чл.74, §2, б.“а“ от МК.Редовно
призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Сочи, че в
оспореното решение е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, изразяващо се в липсата на анализ, съобразно изискванията на чл.141 от
Регламент за изпълнение /РИ/ 2015/2447, в резултат на което липсва обосновка на
приложената от страна на митническата администрация договорна стойност по внос
на трето лице. Не е извършен анализ на разликата в договорените количества, на
търговската марка и качеството на стоките, както и липсва обосновка, че
продажбите са на същото търговско равнище. Претендират се сторените по делото
разноски.
3. Ответникът – Директор на
Териториална дирекция Митница Варна в Агенция Митници, чрез процесуалния си
представител гл.юрисконсулт С., в съдебно заседание и в писмено становище, оспорва
жалбата. Прави възражение запрекомерност на
адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. За фактите:
4.На 24.01.2018г. жалбоподателят
регистрира МД с МРН MRN18BG002002H0012921/24.01.2018г., с която са поставени
под режим “допускане за свободно обращение” стоки, с
произход Китай, общо 11 вида стоки, 720 колета с общо бруто тегло 11 302кг., в
това число стока №3, с код по ТАРИК № ********** - “цветоулавящи
кърпички х 4 500 кутии“ – 255 кг. нето тегло, цена на стоката 270 EUR, с
декларирана митническа стойност (МС) в размер на 528,07 лв. или 0,12 лв./кут. - 2,07 лв./кг. и стока №4, с код по ТАРИК № **********
- “мъжки джапанки х 1 800 чифта“ – 2 038,60 кг. нето тегло, цена на стоката 2 436
EUR, с декларирана митническа стойност (МС) в размер на 4 764,40
лв. или 0,51 лв./чифт - 2,34 лв./кг. и стока
Общата фактурна
стойност на стоките по процесната МД е сумата от 8 303,80
EUR, при условия на доставката - CFR Варна, което по смисъла
на Международни правила за тълкуване на търговските термини (INCOTERMS
(ИНКОТЕРМС) означава, че продавачът доставя стоката на купувача на борда на
кораб. Рискът от повреда и/или загуба на стоката се прехвърля върху купувача,
въпреки, че корабът/морският транспорт е организиран от продавача и независимо
дали стоката ще пристигне в крайна дестинация в добро състояние или изобщо,
защото при CFR продавачът не е задължен да застрахова стоката. Купувачът може
да застрахова стоката по свое усмотрение, от момента на доставката /приемане на
доставката.
5.Като придружаващи вноса
документи са представени: фактури за услуги, копие на документи за пътуване
София-Шанхай от 02.11.2017г. да 15.11.2017г., четири броя потвърждения за
плащане към „YNIO INTERNATIONAL
TRADE CO“ LTD, Китай: от 31.10.2018г. на стойност 15 000 EUR, от
21.12.2018г. на стойност 15 000 EUR, от 27.02.2019г. на стойност 14 980 EUR
и от 11.09.2019г. на стойност 15 300 EUR.
6.В оспореното решение е
посочено, че във връзка с извършена повторна проверка на митническа декларация,
с писмо изх. № 32-46587/11.02.2020г. на началника на Митническо учереждение, адресирано до управителя на дружеството
жалбоподател, се изискват допълнителни документи, доказващи, че декларираната
стойност на стоките е действително заплатена или подлежаща на плащане при
продажбата им за износ за ЕС, начина на формиране на продажната цена на
стоките, търговско досие по сключената сделка и др.
7.Отново в оспореното
решение е посочено, че с вх.№ 32-59943 от 24.02.2020г. от страна на управителя
на ЕТ „Епсилон –Т – Т.Г.“ по преписката постъпват копия
от документи за извършени транспортни разходи /фактури от „Сийбридж
Ейджънзис“ ЕООД, SWIFT за извършени разплащания с доставчика/продавача, копия
на самолетни билети и копия на
търговските документи, представени към митническата декларация.
8.С писмо Рег.№ 32-133902
от 12.05.2020г. по реда на чл.22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на ответника
в настоящето производство, се уведомява жалбоподателят, че съмненията относно
декларираната МС, съгласно чл.70, §1 от МКС, по процесната
МД не са отпаднали. Дружеството е уведомено, че започва
административно производство, посочени са и мотивите, на които ще се основава
решение на митническия орган относно митническа декларация с MNR MRN18BG002002H0012921/24.01.2018г.
На жалбоподателя се предоставя възможност да изрази становище в 30-дневен срок
от получаване на писмото. В указания срок, дружеството жалбоподател е депозирало
становище.
9.На 24.07.2020г. е
издадено оспореното в настоящото
производство Решение с рег. № 32-215431/24.07.2020 г. към MRN18BG002002H0012921/24.01.2018г.
на Директор на ТД Северна Морска в
Агенция Митници, с което дружеството жалбоподател е задължено да доплати по
посочената декларация сумата от общо 2 455,53 лв., от които 1 007,35
лв. мито и 1 448,18 лв. данък върху добавената стойност (ДДС).
10.За нуждите на съдебното
производство е назначена съдебно-икономическа експертиза, с вещо лице Т.Р.. Според
заключението на вещото лице Р., прието неоспорено от страните и което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, и съответстващо на останалите
по делото доказателства, стойността на фактура на стойност 8 3030,08 EUR /левова равностойност
16 240,82 лв./ е отразена в счетоводството на дружеството по кредита на с-ка 410 „Доставчици“, по партида на доставчик „YNIO
INTERNATIONAL TRADE CO“ LTD, а стоките са заприходени
по дебита на с-ка „Стоки“. Фактурата е заплатена по
банков път на 24.06.2019г. Стойността на превода е 14 950 EUR, с посочено
основание „по фактури“. Според експертизата с това плащане са погасени
задължения, както следва: 1 985,06 EUR /окончателно плащане на стоки по МД
9123/17.01.2018г./, 8 303,80 EUR /пълно плащане на стоките по процесната МД 12921/24.01.2018г. и 4 661,14 EUR
/частично плащане на стоки по МД
17255/01.04.2018г. Според вещото лице има пълно съответствие между платената за
стоките цена и декларираната стойност. Общата стойност на декларираните с процесната МД стоки е 8 303,80 EUR.
ІІІ. За правото:
11.Жалбата е допустима.
Подадена е в предвидения преклузивен срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес. Жалбата е подадена и срещу
административен акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по
същество е основателна.
При извършена
задължителна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 220 от ЗМ,
настоящият състав на съда намира, че оспореното по делото решение е издадено от
компетентен орган - началника на митническото учреждение,
където е подадена митническата декларация и съответно е възникнало митническото
задължение, съобразно правомощията му по чл. 19, ал.1 и ал.7 от ЗМ. Спазена е и
предвидената в закона писмена форма.
12.Според разпоредбите на
чл.70 от МКС, §1) Базата за митническата стойност на стоките е договорната
стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на
стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия
на Съюза, коригирана при необходимост; §2) Действително платената или
подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва
да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета
страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са
платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните
стоки; §3) Договорната стойност се прилага, ако е изпълнено всяко едно от следните
условия: а) не съществуват ограничения относно правото на разпореждане или
ползване на стоките от купувача, различни от някое от следните: i) ограничения,
наложени или изисквани по силата на закон или от публичните органи в Съюза; ii)
ограничения, засягащи географската област, в която стоките могат да бъдат
препродавани; iii) ограничения, които не влияят значително върху митническата
стойност на стоките; б) продажбата или цената не зависят от условия или
съображения, които не могат да получат стойностно изражение по отношение на
подлежащите на остойностяване стоки; в) никаква част от прихода от всяка последваща препродажба, прехвърляне или ползване на стоките
от купувача не се получава пряко или косвено от продавача, освен в случаите,
когато е възможна подходяща корекция; г) купувачът и продавачът не са свързани
или връзката не е повлияла върху цената.
13.Според чл.74, §1 от МКС,
когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член
70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от §2,
докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките.
А според
посочената като основание за издаване на оспореното по делото решение
разпоредба на чл.74, §2, б.“б“ от МКС, Митническата стойност, определена в
резултат на прилагането на параграф 1, е договорната стойност на сходни стоки,
продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и
изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките,
подлежащи на остойностяване.
Когато
митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, пар. 1 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да предостави
допълнителна информация- съгласно чл. 140, пар. 1 от
Регламента за прилагане, а ако съмненията им не отпаднат и след предоставяне на
тази допълнителна информация, съгласно чл. 140, пар.
2 от Регламента за прилагане митническите органи могат да решат, че стойността
на стоките не може се определи по реда на чл. 70, параграф 1 от Кодекса. В този
случай следва се приложат вторичните методи за определяне на митническата
стойност по чл. 74 от Регламент (ЕС) №
952/2013, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и
разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността
на процесните стоки.
14.Съгласно чл. 141, § 1 от
Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните
стоки по реда на чл. 74, параграф 2, буква от а) до г) на Регламент (ЕС) № 952/2013 се използва договорната
стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско
равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се
определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност
се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни
стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази
договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите,
дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Съгласно § 2 на чл.141
прави се корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и
таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи
се на разликите в разстоянията и видовете транспорт. Съгласно чл. 141, параграф
3 от Регламента за прилагане, когато се установи повече от една договорна
стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност
на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Според пар. 5 на чл. 141 от Регламента за изпълнение, договорна
стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид
само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни
стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се
определя.
15.Съгласно чл.1, §2, т.14
от ППМКС, “сходни стоки“ означава — в рамките на определянето на митническата
стойност — стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви
във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали,
което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите,
които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията
им и съществуването на търговска марка.
16.При прилагането на
методите за определяне на митническа стойност митническите органи имат
задължение да положат необходимата грижа за да установят справедливата стойност
на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава, а лицето,
което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на
митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в
определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща
форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности
или контрол- чл. 15, пар. 1 от МК.
На това принципно
положение е основана и процедурата по чл. 140 параграф 1 от Регламента за
прилагане, като се има предвид, че за да не изглежда намесата на
администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната
митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от
декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е
съобразена с възможностите му – арг. от Решение от 28
февруари 2008 г., Carboni, С-263/06, EU: C: 2008:
128, т. 52. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на
процедурата по чл.140 от Регламент за прилагане, и впоследствие на решението за
корекция, произтича от общото правило на чл.22 §7 от МК, изискващо митническите
органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Освен това
зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на
Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен
орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение
от 18 декември 20018г., Sopropé, C-349/07,
EU:C:2008:746, т.36. Доколкото производството по чл.140 от Регламента за
прилагане е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на
стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то
следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават
съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната
стойност.
В тежест на
митническия орган е да обоснове определената по чл. 141, пар.1
от Регламент за изпълнение 2015/2447 , вр. с чл. 70 и
74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 от 9 октомври 2013г за създаване на Митнически
кодекс на Съюза стойност на внасяните стоки.
Съгласно чл. 22,
параграф 6 и 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013
митническите органи са длъжни преди да вземат решение, което би било
неблагоприятно за заявителя да му съобщят мотивите, на които ще се основа
решението, съответно са длъжни да мотивират всяко решение, което е
неблагоприятно за него. В процедурата по чл. 140 вр.
чл. 141 от Регламента за прилагане, лицата, адресати на решения за неприемане
на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по
надлежен и подходящ начин становището си относно елементите, на които
административният орган възнамерява да основе своето решение. За целта следва
да е надлежно уведомен за обстоятелствата, на които се основават съмненията и
именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност.
Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално
нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от
13 март 2014 г., Глобъл Транс Лоджистик,
по обединени дела C-29/13 и C-30/13, EU: C: 2014: 140, т. 49.
В случая, с
писмо до управителя на дружеството,
са изложени доводи въз основа на които се основават съмненията на
митническата администрация в достоверността на декларираната митническа
стойност–не представяне на търговско досие по сключената сделка, оферти и
поръчки, външнотърговски договор, кореспонденция с китайското дружество,
документи, удостоверяващи формирането на продажната цена и др., като не е
предоставена възможност за изразяване на писмено становище в указан срок от получаване на писмото.
17.От значение за
определяне на митническата стойност е не цената по последващите
продажби – след реализацията на вноса, а продажната цена на стоките при
продажбата им за износ с местоназначение митническата територия на Съюза,
поради което ирелевантна за определяне на
митническата стойност на стоките е информацията за цената, на която стоката се
реализира на вътрешния пазар.
Не са обсъдени и
анализирани останалите представени от дружеството фактури за услуги, копие на
документи за пътуване София-Шанхай от 02.11.2017г. да 15.11.2017г., четири броя
потвърждения за плащане към „YNIO
INTERNATIONAL TRADE CO“ LTD, Китай: от 31.10.2018г. на стойност 15 000 EUR, от 21.12.2018г. на стойност 15 000 EUR, от 27.02.2019г. на стойност
14 980 EUR и от 11.09.2019г. на стойност 15 300 EUR.
Обжалваното
решение е мотивирано, като е посочен номер на друга декларация за внос на стоки
без да са посочени вносителите по тях. Не става ясно въз основа на кои
обстоятелства административният орган е приел, че декларираната по МД MRN18BG002002H0012921/24.01.2018г.
митническа стойност не е реално платената или подлежащата на плащане такава.
Позоваването в решението на друга декларация за внос на стоки не дава яснота в тази насока, доколкото същата е послужила единствено, като база за
определяне размера на сходни стоки. Следователно не може да се приеме, че в случая митническите органи са извършили анализ, съобразно изискванията
на чл. 141 от Регламента за прилагане и съответно са обосновали приложената от
тях договорна стойност по внос от трето лице. Цените са изчислени от
митническите органи съобразно количеството и стойността на друга митническа
декларация, без да са посочени
вносителите по нея, както и не е извършен анализ на условията по
доставката по процесната
декларация без да е обсъдено как това се
отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, и без да е налице
пълен анализ за сходството на стоките съгласно изискването на чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. В тази връзка следва да се има предвид
разпоредбата на чл. 141 § 1 от Регламента за изпълнение, според която договорна
стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид
само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни
стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се
определя. От страна на дружеството са представени множество документи, които не
са подложени на преценка. Административният орган се е задоволил най-общо да
посочи, че ги е разгледал и анализирал, но без да ги конкретизира.
Отделно от това
следва да се подчертае, че заверено копие от тази декларация е представено едва
в съдебно заседание и то след изискването му от съда. По този начин оспореното
решение е издадено в нарушение на изискването на чл.35 от АПК да се изяснят
всички факти и обстоятелства от значение
за случая. Така допуснатото нарушение съдът намира за съществено, доколкото се
е отразило и на правилното приложение на материално-правните разпоредби.
18.Предвид гореизложеното,
настоящият състав на съда приема за установено, че доказателствата по делото не
позволяват формирането на извод, че митническата стойност на процесната стока не следва да бъде определена по реда на
чл.70, §1 от МКС, като за такава се приеме договорната стойност на стоките,
уговорена и платена между жалбоподателя и неговия доставчик, а следва да бъде
определена по реда на чл.74 от МКС, противно на приетото за установено от
страна на ответника по делото.
Следователно,
частта от оспореното по делото решение, с която е променена декларираната от
жалбоподателя митническа стойност по процесната МД е
издадена в противоречие с относимите материалноправни разпоредби на МКС, поради което същата е
неправилна и незаконосъобразна.
Аналогично,
направеното определяне на допълнителни задължения за ДДС, въз основа на неправилно
и незаконосъобразно направеното изменение на митническата стойност на
декларирания от жалбоподателя внос се явява направено при липсата на фактическо
основание за целта и съответно в противоречие с относимите
норми на ЗДДС.
Ето защо,
настоящият състав на съда намира, че оспореното по делото решение е
незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.
IV. За разноските.
19. С оглед очерталия се
изход на делото, направеното искане за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя е основателно и такива следва да му бъдат присъдени до размера, в
който са доказано направени, а именно 50 лв. ДТ, 420 лв. адвокатско
възнаграждение и 200 лв. депозит за вещо лице, съгласно представен списък на
разноските. За разноските следва да бъде осъдено юридическото лице, в чиято
структура е органът, издал оспорения акт, каквото в случая се явява Агенция
“Митници” (чл.7, ал.1 от ЗМ).
Съдът счита за
неоснователно направеното от процесуалния представител на ответника възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
жалбоподателя, което завишено само с 18 /осемнадесет/ лева повече спрямо
определеното с разпоредбата на чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран,
Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Решение рег. №
32-215431/24.07.2020 г. към MRN18BG002002H0012921/24.01.2018г. на Директор
на ТД Северна Морска в Агенция Митници,
с което на ЕТ „Епсилон –Т – Т.Г.“ гр. Пловдив с ЕИК
********* е отказано приемането на митническата стойност на декларирани стоки с
№ 3 и № 4 по МД MRN18BG002002H0012921/24.01.2018г. и е определена митническа
стойност за стока № 3 в размер на 1 575,00 лв.
/0,35 лв. х 4500 кут./; стока № 4 в размер на
9 951,00 лв. /1,17 лв. х 9300 чифт/ и на дружеството-жалбоподател са установени
за досъбиране по посочената декларация мито в размер на 1 007,35 лева, ДДС в
размер на 1 448,18 лева и лихва за забава.
ОСЪЖДА Агенция “Митници”, ЕИК
*********, да заплати на „ЕТ „Епсилон –Т – Т.Г.“ гр.
Пловдив с ЕИК *********, представлявано от Т.Ц.Г., със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, жк.“Тракия“ №183, вх.Г, ет.8,
ап.24, сумата от общо 670,00 (шестстотин и седемдесет) лева, представляваща
направените по делото разноски.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: