МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА
№ 260010
от 09.09.2020 г.
ПО НОХД № 1526/2020 г.
НА ПЛОВДИВДСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
НО, XI СЪСТАВ
Прокурор от Районна прокуратура
Пловдив е внесъл за разглеждане обвинителен акт по досъдебно производство № 280/2016
г. по описа на III РУ при ОД на МВР Пловдив, пр. пр. № 4564/2016 г. по описа на РП
Пловдив, с който е повдигнал обвинение на Г.С.Г. с ЕГН ********** за това, че е извършил престъпление по чл. 183, ал. 1 вр.
чл. 26, ал. 1 от НК.
Производството пред
настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на Глава Двадесет и
седма от НПК – „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция”, като при условията на чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Предвид това, съдът на
основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще
се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните
прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението, за което е
предаден на съд подсъдимия, като прави предложение на същия да бъде определено
наказание „пробация“ в размер на две години при налагане на пробационните мерки
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни срещи с пробационен
служител“, което да се намали с 1/3 по реда на чл. 58а от НК, както и да му се
възложат разноските по делото.
Частният обвинител чрез
своя повереник приема за установена и доказана изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка. Заявява, че представените в хода на съдебното
производство доказателства за заплащане на издръжка не касаят инкриминирания
период, доколкото същите не съдържат като основание за заплащането конкретен
месец, а редом с това изтъква, че издръжката е дължима ежемесечно. Затова и
моли подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание
„пробация“ в предложения от прокурора размер, като бъдат присъдени и разноските
за заплатен адвокатски хонорар.
Защитникът на подсъдимия
– адв. Д., пледира предимно по личността на дееца, неговото деяние и по
наказанието за извършеното престъпление, което счита, че следва да се определи
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Обосновава като
справедливо по вид и размер наказание „пробация“, което ще позволи на
подсъдимия да изплаща издръжката си.
Подсъдимият признава вината
си за извършеното деяние. В дадената му последна дума моли да му бъде наложено
наказание „пробация” или друго по-леко наказание.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните и след обективно, всестранно и пълно
изследване на обстоятелствата по делото, намира за установено следното.
От фактическа страна:
Подсъдимият Г.С.Г. е
роден на *** ***. Същият е ***, български гражданин, със средно образование,
работещ, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.
За времето от 2004 г. до
2008 г. подсъдимият Г. живял на семейни начела заедно с А.И.К.. От съвместното им съжителство, на 16.05.2005 г.
се родило детето им – П.Г.Г.. Във времето двамата родители имали съществени
различия във вижданията си за живота и не се разбирали, поради което и се
разделили. С Решение № 91 от 06.02.2009 г. по гр.д. № 980/2008 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, III бр.с., влязло в законна сила на 07.03.2009 г.,
родителските права върху детето били предоставени на майката – А.И.К.. Бил определен
и режим на лични отношения на детето с бащата. С решението подсъдимият бил
осъден да заплаща на малолетното си дете, чрез неговата майка и законен
представител, ежемесечна издръжка в размер на по 70 лева до пето число на
текущия месец, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.12.2008 г.
до настъпване на законоустановената причина за нейното изменяне или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка ** септември“ № **, т.е.
там следвало да бъде престирано задължението. Н подсъдимият било известно
съдебното решение, с което бил осъден да плаща издръжка за дъщеря си – П.Г.Г..
Първите години след раздялата той заплащал редовно дължимата издръжка на детето
си и осъществявал редовни лични контакти с него. От началото на месец януари
2015 г. до месец декември 2015 г., включително, подсъдимият Г. не превел
никакви парични средства и съответно не платил дължимата от него издръжка на
дъщеря си П.Г.Г., равняваща се на 12 месечни вноски по 70 лева всяка или общо 840 лева.
След това Г. започнал
редовно да заплаща издръжката на дъщеря си, като това продължило от месец
януари 2016 г. до месец юни 2017 г., включително. В посочения период от време
свидетелката К. подала искова молба на основание чл. 150 от СК за изменение на
определената от съда издръжка. С определение за одобряване на спогодба по гр.д.
№ 6364/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III бр.с., бил изменен
размера на издръжката. Тя била увеличена на 130 лева, която подсъдимият дължал
чрез майката и законен представител на детето, считано от датата на завеждане
на исковата молба – 17.05.2016 г. до възникване на законоустановената причина
за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена месечна вноска, от падежа до окончателното й изплащане. Цитираното
съдебно решение влязло в сила на 27.09.2016 г. Към момента на постановяване на
съдебния акт за изменение на законната издръжка, А.К. и детето им П.Г. живеели
на адрес ***, т.е. там следвало да продължи да бъде престирано задължението.
Подсъдимият Г. продължил да заплаща определената от съда месечна издръжка, но
през месец юли 2017 г. отново преустановил плащанията, което продължило до
месец септември 2017 г., включително. Неизплатената за посочения период
издръжка се равнявала на 3 месечни вноски по 130 лева всяка или общо 390 лева.
На 11.10.2017 г. Г.
превел сумата от 260 лева, като не посочил в платежното нареждане изрично за
кои месеци се дължат, т.е. погасили се задълженията му за месец октомври и
ноември 2017 г., включително. След това, през месец декември 2017 г., подсъдимият
отново преустановил изпълнението на законоустановеното и морално задължение към
детето си.
По искане на майката А.К.
на 30.01.2019 г. бил издаден изпълнителен лист № 1031/2019 г., респ. образувано
изпълнително дело № 20195330406049/2019 г. по описа на ДСИ към РС – гр. Пловдив
във връзка с неизплатените месечни издръжки. По посоченото изпълнително дело
били събрани следните суми, както следва: на 20.06.2019 г. – 120 лева; на
20.06.2019 г. – 130 лева; на 12.07.2019 г. – 140 лева; на 12.07.2019 г. – 130
лева; на 16.08.2019 г. – 130 лева и на 01.10.2019 г. – 130 лева, или общо 780
лева, които покривали месечните задължения на подсъдимия за периода от месец
юни 2019 г. до месец ноември 2019 г, включително. Така за времето от месец
декември 2017 г. до месец май 2019 г. обв. Г. не е заплатил дължимата от него
издръжка на дъщеря му в размер на 18 месечни вноски по 130 лева всяка, на обща
стойност 2340 лева. Размерът на общата дължима издръжка, която подсъдимият Г.С.Г.
не е заплатил през посочените по-горе периоди от време възлиза на 33 месечни
вноски (от които 12 месечни вноски по 70 лева/всяка и 21 месечни вноски по 130
лева/всяка), като общата сума за дължимите вноски по издръжката е в общ размер
на 3570 лева.
С присъда №
536/01.12.2010г. по НОХД № 6203/2010г. по описа на ПРС, VIII н.с. подсъдимият Г.С.Г.
бил признат за виновен за извършено в периода от 19.02.2010 г. до 19.07.2010 г.
деянието по смисъла на чл. 183, ал. 1 от НК, но на основание ал. 3 на същата
разпоредба не бил наказан.
По доказателствата:
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на направеното от подсъдимия
самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и подкрепящите го доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство: гласни – частично от обясненията на
подсъдимия (л. 54, 176), показанията на свидетелите А.К. (л. 55, 95, 106, 120,
152, 192, 195, 198), Т. Д. (л. 56), Н.К. (л. 60), В.П. (л. 62, 124), Д.С. (л.
151), очна ставка между А.К. и Т. Д. (л. 63) и между А.К. и В. П. (л. 125), и писмени
– експертна справка № 146 на БНТЛ към ОД на МВР Пловдив (л. 16), експертна
справка № 138 на БНТЛ към ОД на МВР Пловдив (л. 20), протоколи за снемане на
сравнителен материал (л. 22, 26, 30), препис от съдебно решение № 91/06.02.2009
г. по гр.д. № 980/2008 г. на Районен съд Пловдив, ръкописна разписка от
19.09.2015 г., копия на бележки за парични пощенски записи, удостоверение за
раждане, определение за одобряване на спогодба по гр.д. № 6364/2016 г. на РС
Пловдив, заключение по съдебнооценъчна експертиза (л. 97), писмо от ТД на НАП
Пловдив (л. 99), писмо от Агенция по вписванията, съдебносчетоводна експертиза
(л. 178), допълнителна съдебносчетоводна експертиза (л. 185), изпълнителен лист № 1031/30.01.2019 г.,
извлечение от сметка (л. 194, 196, 199), справка за съдимост, справка АИС БДС,
характеристична справка и останалите писмени доказателства приложени, прочетени
и приети по делото.
На основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени събраните в
хода на досъдебното производство доказателства, както и направеното
самопризнание, като не констатира
съществени противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията
на подсъдимия за изложената в обстоятелствената част от обвинителния акт
фактическа обстановка се подкрепят от обясненията му пред съда, където признава,
че не е плащал издръжка, както и от показанията на свидетелите и особено на
свидетелката А.К. – майка и законен представител на детето, по отношение на
неплащането на издръжката от подсъдимия и преведените от него суми, както и
останалите писмени доказателства, сред които постановеното решение, издадения
изпълнителен, заплатените суми по издръжката за някои от месеците, за които се
е дължала. Предвид това и доколкото делото е протекло по реда на съкратено
съдебно следствие с признание от страна на подсъдимия на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, който съдържа описание на всички
съставомерни признаци на повдигнатото обвинение, а именно че подсъдимият е бил
осъден със съдебен акт да изплаща ежемесечна издръжка на детето си до определен
момент, чийто размер след това е бил увеличен, не е правил това, а отделно от
това е осъден за извършването на друго такова по чл. 183, ал. 1 от НК
престъпление с влязъл в законна сила съдебен акт, за което е признат за
виновен, но не е наказан, съдът намира, че в случая е безпредметно детайлното анализиране
на събраните по делото доказателства, доколкото по делото липсва спор както по
фактите, така и по правото. Въпреки това не се откриха данни, които да
опровергават доказателствената стойност на събраните доказателства, като в
тяхната съвкупност и поотделно установяват по непротиворечив начин фактическата
обстановка по спора, така като е посочена в обвинителния акт.
Съдът оцени с доверие
показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, тъй
като същите са непротиворечиви, относими към предмета на делото и взаимно се
допълват с прочетените писмени доказателства и признанието на подсъдимия, макар
и по следното да е формално с оглед на процедурата по развиване на съдебното
следствие. Дава вяра и на обясненията на подсъдимия, които макар и лаконични установяват
авторството на вменените му деяния. Доказателствената съвкупност се подкрепя и
от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, които в цялост
установяват по безспорен начин описаната по-горе фактическа обстановка
С оглед непротиворечивостта
на доказателствения материал по-подробното му обсъждане се явява ненужно по
арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, в която връзка е и разпоредбата на чл. 373,
ал. 3 от НПК, съгласно която съдът в мотивите на присъдата се позовава на
направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на
чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да
установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване
на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
Настоящият съдебен състав
намира, че от доказателствата по делото несъмнено се установява, че от обективна
и субективна страна подсъдимият Г.С.Г. с деянието си е осъществил състава на
престъплението по чл. 183, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Налице са обективните
признаци на състава на посоченото престъпление, а именно – при условията на
продължавано престъпление, с три деяния, които осъществяват поотделно един
състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна, продължение на
предшестващите, след като е бил осъден с Решение № 91 от 06.02.2009 г.,
постановено по гражданско дело № 980/2008 г. по описа на Районен съд гр.
Пловдив, ІII бр.с., влязло в законна сила на 07.03.2009 г., да издържа свой
низходящ – дъщеря си П.Г.Г. с ЕГН **********,
като заплаща чрез нейната майка и законен представител – А.И.К. с ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 70 лева, съответно изменена като е била увеличена
на 130 лева на месец с определение за одобряване на спогодба по гр.д. №
6364/2016 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, ІII бр.с., влязло в сила на
27.09.2016 г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 33 месечни вноски (от които 12 месечни вноски по
70 лева всяка и 21 месечни вноски по 130 лева всяка), като общата сума за
дължимите вноски по издръжката е в размер на 3570 лева, както следва:
-
в
периода от месец януари 2015 г. до месец декември 2015 г., включително, в гр. Пловдив,
след като е бил осъден с Решение № 91 от 06.02.2009 г., постановено по
гражданско дело № 980/2008 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, ІII бр.с.,
влязло в законна сила на 07.03.2009 г., да издържа свой низходящ – дъщеря си П.Г.Г.
с ЕГН **********, като заплаща чрез нейната майка и законен представител – А.И.К.
с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 70 лева, съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 12 месечни
вноски по 70 лева всяка, на обща стойност от 840 лева;
-
в
периода от месец юли 2017 г. до месец септември 2017 г., включително, в гр. Пловдив,
след като е бил осъден с Решение № 91 от 06.02.2009 г., постановено по
гражданско дело № 980/2008 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, ІII бр.с.,
влязло в законна сила на 07.03.2009 г., да издържа свой низходящ – дъщеря си П.Г.Г.
с ЕГН **********, като заплаща месечна издръжка в размер на 70 лева, съответно
увеличена на 130 лева с определение за одобряване на спогодба по гр.д. №
6364/2016 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, ІII бр.с., влязло в сила на
27.09.2016 г., чрез нейната майка и законен представител – А.И.К. с ЕГН **********,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 3 месечни вноски по 130 лева всяка, на обща стойност от 390
лева и
-
в
периода от месец декември 2017 г. до месец май 2019 г., включително, в гр. Пловдив,
след като е бил осъден с Решение № 91 от 06.02.2009 г., постановено по
гражданско дело № 980/2008 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, ІII бр.с.,
влязло в законна сила на 07.03.2009 г., да издържа свой низходящ – дъщеря си П.Г.Г.
с ЕГН **********, като заплаща месечна издръжка в размер на 70 лева, съответно
увеличена на 130 лева с определение за одобряване на спогодба по гр.д. №
6364/2016 г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, ІII бр.с., влязло в сила на
27.09.2016 г., чрез нейната майка и законен представител – А.И.К. с ЕГН **********,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 18 месечни вноски по 130 лева всяка, на обща стойност от 2340
лева.
Установява се по
безспорен начин, че спрямо подсъдимия е постановен влязъл в сила съдебен акт –
присъда № 536/01.12.2010 г. по НОХД № 6203/2010 г. по описа на Районен съд
Пловдив, с който е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.
183, ал. 1 от НК и не го е наказал.
Съгласно чл. 143, ал. 2
от Семейния кодекс, родителите са длъжни да дават издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Тази издръжка
се дължи, даже и да съставлява затруднение за родителите, тъй като всеки
родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Задължението на
родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на
ненавършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на родителското
задължение. Тя е най-важният елемент в системата на задълженията за издръжка
въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата.
Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката ѝ с
развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния
режим на задължението.
Субект на престъплението
може да бъде само наказателноотговорно лице, което е осъдено с влязъл в сила
съдебен акт да изплаща издръжка на свой близък, по делото детето му, който
съдебен акт в случая е решение № 91 от 06.02.2009 г. по гр.д. № 980/2008 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, III бр.с., влязло в законна сила на 19.05.2015 г., с който подсъдимият е осъден да
плаща издръжка.
За съставомерността на
деянието по чл. 183, ал. 1 от НК е необходимо от обективна страна издръжката на
лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила
решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца,
а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от
дължащото задълженията лице.
В конкретния случай по
делото се установи от свидетелските показания, че за инкриминирания период,
подсъдимият не е изпълнявал постановеното от съда решение, по силата на което е
осъден да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на по 70 лв.
първоначално, а след това по 130 лв. месечно, като общият размер на
неизплатените от него 33 месечни вноски възлиза на 3570 лева, дължими за три
периода – от месец януари 2015 г. до месец декември 2015 г., от месец юли 2017
г. до месец септември 2017 г. и от месец декември 2017 г. до месец май 2019 г.,
между които подсъдимият е заплатил дължима месечна издръжка. Както бе посочено
по-горе, това обстоятелство не се оспорва от подсъдимия, който изцяло е признал
фактите, изложени в обвинителния акт, които са свързани с неизпълнение от
негова страна на изплащане на задължението за издръжка към детето си.
Коментираното
престъпление по същността си се характеризира като такова на бездействие,
доколкото изпълнението на задължението за издръжка е толерираното поведение и с
него отпада ангажирането на наказателна отговорност. Престъплението по чл. 183,
ал. 1 от НК представлява типично продължено престъпление. В този смисъл то
представлява едно престъпление и наказателната отговорност следва да бъде
преценявана към момента на довършването му или до крайния момент, който е
определен от държавното обвинение във внесения обвинителен акт в съда, а в
случая това е месец май 2019 г.
От субективна страна
престъплението е извършено умишлено, доколкото подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е допускал настъпването им. Същият е съзнавал
наличието на съответното задължение за заплащане на издръжка на детето, както и
обстоятелството, че не е внесъл дължимите суми, като е искал настъпването на
общественоопасните последици – неизпълнение на задължението за заплащане на
издръжка.
От субективна страна
следва да се отбележи, че е необходимо да се установи обективна възможност за
изпълнение на задължението за заплащане на издръжка, както и липса на пречки от
непреодолим характер, препятстващи заплащането на издръжка. В настоящия случай
подсъдимият е в трудоспособна възраст и не са налице доказателства,
установяващи влошено здравословно състояние. Подсъдимият не е ограничен в
предвижването си. Следователно не са установиха обстоятелства, които обективно
биха го възпрепятствали да полага труд. За съставомерността на деянието по чл.
183, ал. 1 от НК са без значение трудовия статус и получаваното възнаграждение
на осъдения на издръжка, ново семейно или фактическо съжителство на бившите
съпрузи, наличието на други деца, поведението и финансовите възможности на
родителя, комуто са предоставени родителските права /така Решение № 188/2011 г.
по н.д. № 1157/2011 г. на ВКС, III н.о., Решение № 126/06.04.2015 г. по н.д. № 205/2015 г. на ВКС, I н.о.; Решение № 188/04.07.2011 г. по н.д.
№ 1157/2011 г. на ВКС/. Тъй като не се твърдят, не се установяват и не се
признават обстоятелства, които да обосноват обективна невъзможност за изплащане
на издръжката или пречка от непреодолим характер, съдът намира, че подсъдимият
е извършил деянията си при пряк умисъл, доколкото съзнателно се е отклонил от
задълженията си.
Воден от възприетата
фактическа обстановка съдът намира, че деянията по повдигнатото обвинение са извършени
при условията на продължавано престъпление, доколкото трайната практика допуска
такова, при положение че неплащането на издръжката, т.е. продълженото
престъпление, е прекъснато по период от изпълнение на задължението за заплащане
на издръжка и в действителност е постъпило в полза на правоимащото лице сумата
на издръжката. В този смисъл съдът счита, че са извършени три деяния, които
осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, а именно
по чл. 183, ал. 1 от НК, извършени са през непродължители периоди от време,
по-малко от година от извършване на отделните деяния, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината – пряк умисъл, като последващото се
явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Затова и
съдът счете, че е осъществено продължавано престъпление по смисъла на чл. 26,
ал. 1 от НК.
По вида и размера на наказанието:
Съгласно разпоредбата на
чл. 183, ал. 1 от НК предвиденото наказание за престъплението е лишаване от
свобода до една години или пробация. С оглед на посочената и приета по-горе
правна квалификация за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 183, ал. 1
от НК, съдът, след като съобрази целите на наказанието по чл. 36 от НК, както и
обстоятелствата по чл. 54 от НК, намери, че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание „пробация“ за срок от една година и шест месеца при следните
пробационни мерки за същия срок: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с
явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от
него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично, „задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ с
продължителност двеста часа годишно за срок от две поредни години.
Съгласно ППВС № 1/1964 г.
при алтернативно предвидени в нормата наказания съдът избира това, което
най-пълно би поправило подсъдимия и би го превъзпитало в изпълнение на
постигане на целите на наказанието съгласно чл. 36 от НК. Най-напред се избира
една от алтернативите и след това в рамките на избраното наказание се определя
и конкретния размер. Видът на наказанието се определя предвид степента на
обществена опасност на деянието и дееца, интензитета и степента на засягане на
защитените б., времето на извършване на деянието, подбудите за извършване на
деяние, степента на вината и всички останали обстоятелства по делото, преценени
през призмата на целите на наказанието.
Съдът предпочете
по-леката от предвидените в закона алтернативи, като отчете наличните по делото
смекчаващи отговорността обстоятелства –поддържано в съдебно заседание
признание на вината от подсъдимия, което е допринесло за срочното приключване
на съдебното производство, осъзнаване на последиците от деянията си, както и фактът,
че подсъдимият няма други криминални прояви и е с чисто съдебно минало,
доколкото се установява от справката му за съдимост, че не е наказан, т.е.
цялостното му поведение сочи на лице с ниска степен на обществена опасност и на
спазване на установения правов ред. Отделно от това съдът отчете като
смекчаващо и обстоятелството, че подсъдимият макар и в зряла възраст все пак
следва да има възможност и необходимост да полага грижи и да осъществява
контакти с детето си.
От друга страна съдът
отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство факта на дългия период, през
който подсъдимият не е изпълнявал задълженията си за изплащане на издръжка към
свое собствено дете. Предвид продължително неизплащане на издръжката размерът
ѝ, който се е натрупал, не може да бъде пренебрегнат. Доколкото обаче
това е част от дългия период на неглижиране на законосъобразно поведение съдът
не счита, че следва да се взима предвид като отделно отегчаващо отговорността
обстоятелство, а следва да се причисли към дългия период на изпълнителното
деяние.
Преценявайки смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства съдът определи и наложи на
подсъдимия наказание, като предпочете по-леката от предвидените в закона
алтернативи, тъй като определянето на „лишаване от свобода“ безспорно е
по-тежко наказание и последиците от него са по-тежки от тези на „пробацията“.
При определяне на срока на наказанието пробация съдът прие по-продължителен
период за същото - една година и шест месеца, отчитайки посочените по-горе
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства при техен баланс, като намери, че следва
наказанието да е ориентирано около средния размер по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2
от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични
срещи с пробационен служител. Като все пак се отчете по-ниския размер на
наказанието и относителното значение на отегчаващите отговорността
обстоятелства съдът предпочете да бъде наложена и допълнителната пробационна
мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 6 от НК „безвъзмезден труд в полза на обществото“, с
която в по-пълна степен би се въздействало върху личността на подсъдимия към
зачитане правата на останалите членове в обществото и на по-голямо основание –
на собственото си дете.
Съдът прецени, че така
определеното наказание в неговите форми е съответно на обществената опасност на
деянието и дееца, като същото би оказало своето предупредително и
превъзпитаващо въздействие спрямо обществото и подсъдимия, като все пак не му
се отнема възможността да се труди, за да заплаща издръжка, и да поддържа
връзка с детето си. Наложеното наказание съответства на принципите на
законоустановеност и справедливост на легитимно упражнената държавна принуда,
която би постигнала своя поправителен и възпитателен потенциал.
Съдът не редуцира размера
на наказанието пробация, тъй като разпоредба на чл. 58а, ал. 5 от НК изрично
изключва това.
Съдът намира, че в
настоящия случай не са налице множество или изключителни обстоятелства, при
които и най-тежкото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно
тежко.
По разноските:
На основание чл. 189, ал.
3 от НП се възложиха в тежест на подсъдимия разноските сторени от частния
тъжител за процесуално представителство и професионална правна помощ за един
адвокат в размер на 400 лв., за което се представи договор за правна защита и
съдействие, в който е отразено, че адвокатското възнаграждение е изплатено в брой
при подписването на договора, както и сторените на досъдебното производство
разноски за изготвени експертизи в размер на 258,86 лв. по сметка на ОД на МВР
Пловдив.
По изложените мотиви
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.