О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№………./…….07.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
заседание проведено на осми юли през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа
докладваното от съдията
т.д. № 257/2019 г., по описа на ВОС,
ТО,
за да се произнесе
взе в предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от А.Н.И. с ЕГН ********** с адрес *** срещу „Милинвест“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Баба Тонка“5, ет.2,
ап.5, представлявано от Милен Митев Митев –
управител, В.Б.М. с ЕГН ********** с адрес ***, Е.С.М. с ЕГН ********** с адрес
***, Т.К.О., с ЕГН **********, с адрес *** и И.К.О. с ЕГН ********** с адрес ***,
иск с правно основание чл.135 от ЗЗД.
При служебна проверка относно
допустимостта на производството съдът констатира, че исковата молба отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявените искове са
допустими. Предвид естеството на предявените искове производството по делото
следва да се разгледа по реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство
по търговски спорове”.
С оглед
надлежно извършената двустранна размяна на книжа съдът намира, че на основание
чл. 267 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи
проект за доклад по делото. Съдът следва да се произнесе по
доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими и да определи размер и
срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.
Обективираното в отговора на
исковата молба от ответниците Т.О. и И.О. възражение за придобиване на процесния имот чрез давностно
владение в периода 2006г. – 2019г. следва да бъде оставено без разглеждане, тъй
като се явява несъвместимо с вида на търсената с исковата молба защита по
облигационен отменителен иск. Възражението за давност
е процесуално средство за защита на ответника по предявен срещу него вещен иск.
Мотивиран от изложеното съдът
намира, че следва да се премине към разглеждане на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ обективираното в отговора на исковата
молба от ответниците Т.О. и И.О. възражение за
придобиване на процесния имот по давност за периода
2006г. - 2019г.
НАМИРА исковата молба, с която е сезиран, за редовна,
а предявеният иск за процесуално допустим.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на глава
тридесет и втора от ГПК „Производство по
търговски спорове“.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно
заседание на 20.09.2019г. от 15.30
часа, за която дата и час да се призоват страните като им се връчи
копие от настоящото определение, а на ищеца – преписи от отговорите на
допълнителната искова молба.
ИЗГОТВЯ проект за доклад на делото:
Производството
е образувано по предявен от А.Н.И. с ЕГН ********** с адрес *** срещу „Милинвест“ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Баба Тонка“5, ет.2,
ап.5, представлявано от Милен Митев Митев –
управител, В.Б.М. с ЕГН ********** с адрес ***, Е.С.М. с ЕГН ********** с адрес
***, Т.К.О., с ЕГН **********, с адрес *** и И.К.О. с ЕГН ********** с адрес ***, иск с правно
основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД за обявяване на относителната
недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №**, том I, рег. №809, дело №41 от 11.04.2014г.
на нот. Катя Паунова с район на действие
ВРС, вписан като акт №120, том XVIII, дело №3684/2014г., вх.рег. №7397/11.04.2014г., с който „Милинвест“ЕООД е продал на Т.К.О. и В.Б.М.
за сумата от 37200 лева недвижим имот, представляващ апартамент №6 с идентификатор ******. с площ 85.76 кв.м., находящ се в г.В.уР***.
В исковата молба се твърди, че ищецът има вземане
срещу „Милинвест“ЕООД (н.),
произтичащо от влязло в сила съдебно решение по гр.д. №5759/2011г.
на ВРС в общ размер на 9975.90 лева, включващо главница, лихви за забава и
разноски. Главното вземане е възникнало на 14.01.2016г. с влизане в сила на
решението. С решение по т.д. №2192/2013г. на ВОС ответното
дружество „Милинвест“ЕООД е прекратено
на основание чл.517 от ГПК и е открито производство по ликвидация. На 11.04.2014г.,
осемнадесет дни след постановяване на решението, ответникът „Милинвест“ЕООД е сключил с ответниците В.М. и Т.О. през
време на брака им съответно с Е.М.И.О., процесния
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран
в нотариален акт №**/11.04.2014г. На
същата дата ответното дружество се е разпоредило и с други свои недвижими
имоти. С извършеното действие длъжникът е увредил интересите на ищеца,
намалявайки имуществените си права. Страните по сделката са знаели за
увреждащия й характер и са целяли да поставят в
опасност удовлетворяването на кредиторите на обявеното в ликвидация дружество.
Като индиция за знание се посочват невярно обявената
продажна цена, която е в пъти по-ниска от пазарната, от данъчната оценка и от
действително изплатената, както и фактът, че реално плащане не е извършено, а
само е посочено, че цената е изплатена през 2005г., с което се заобикаля
разпоредбата на чл.3, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой.
Изложени са подробни твърдения за договореностите между страните по повод
изграждането на процесната сграда, за неизправността
на „Милинвест“ЕООД, за несъответствие на строителните
книжа с одобрените ПУП-ПРЗ, за незаконно строителство, за неоснователно
обогатяване на „Милинвест“ЕООД и ощетяване на ищцата.
Поддържа се, че в качеството си на възложители на строителството приобретателите са подписали строителните книжа, откъдето
следва, че са знаели, че търговецът е изградил сградата в отклонение от проекта
и че тези нередности увреждат ищцата.
В
предоставения срок е постъпило становище от Г.С., действаща като постоянен
синдик на „Милинвест“ЕООД, конституирана като съищец в производството, в който поддържа доводи за
допустимост и основателност на иска. Излага, че с решение по т.д. 313/2017г. на
ВОС съдът е открил производството по несъстоятелност на длъжника с начална дата
на неплатежоспособност 15.02.2012г. Процесната сделка
е сключена в подозрителния период, продажната цена е в пъти по-малка от
данъчната оценка и пазарната стойност на имота, поради което съставлява
действие, увреждащо кредиторите и намаляващо масата на несъстоятелността.
Знанието за увреждащия характер на сделката следва да се презумира,
тъй като след 2011г. длъжникът не е изпълнявал нормативното си задължение да
публикува годишните си финансови отчети, което законът свързва с презумпция за
неплатежоспособност, което от своя страна е достатъчно, за да се приеме за установено
знание за увреждащия характер на сделката у третите лица, които договарят с
него. По същество прави искане сделката да бъде обявена за относително
недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността.
Ответниците
В.Б.М. и Е.С.М., по реда на чл. 367 ГПК,
оспорват предявения иск като недопустим поради липса на правен интерес, тъй
като имуществото на длъжника не е достатъчно за удовлетворяване дори на
кредитора от първи ред, правото на иск по чл.135 от ЗЗД е упражнено и от
синдика, а задължението на дружеството към ищцата е несъразмерно с вредата,
която би била нанесена при обявяване на сделката за недействителна. По същество
се поддържат доводи за неоснователност на иска с твърдения, че процесният договор е сключен в изпълнение на предварителен
договор от 25.01.2005г. между В.М. и „Милинвест“ЕООД,
в който уговорената продажна цена е в пъти по-висока от цената за продажба на
право на строеж, каквато степен на завършеност е имал обекта към този момент.
Продажната цена в размер на 33757.45 лева е заплатена на шест вноски в периода
17.06.2004г. – 09.09.2005г. Сградата е приета и въведена в експлоатация на
11.05.2006г., а възникналата въз основа на договор за групов строеж
съсобственост върху нея е прекратена с влязло в сила на 21.11.2013г. решение по
гр.д.2926/2011г. на ВОС, като процесният апартамент
№6 е поставен в дял на ответника „Милинвест“ООД. След
извършената делба е станало възможно и прехвърлянето на собствеността за
обектите, притежавани от дружеството-строител към третите лица-купувачи, поради
което на 11.04.2014г. е сключена и процесната сделка.
Поради несъответствие на извършеното строителство с първоначалния проект на
място апартамент №6 е изпълнен с площ 47.43 кв.м., като останалата част от
площта на прехвърления имот в размер на 38.27 кв.м. фактически представлява
друг обособен обект, за който дружеството-строител е имало предварителен
договор с Т.О.. Постигнатото споразумение за техническото разделяне, след
одобрен и съгласуван екзекутив, на апартамент №6 на
два отделни обета, не се осъществило поради проточилото се съдебно производство
и настъпилите междувременно законодателни промени, което наложило неразделеният
апартамент да бъде прехвърлен на ответниците в съсобственост при съответните
идеални части. Сделката не е увреждаща, тъй като предварителният договор е
сключен на ранен етап от строителството и рисковият характер на сделката
предполага уговаряне на по-ниска цена. Заплатената цена по предварителния
договор не е по-ниска от пазарната цена на кв.м. за обект в процес на строеж
към 2005г., както и към 2012г. и 2018г. Атакуваната сделка е сключена две
години преди вземанията на ищцата да бъдат установени от съда, поради което не
би могло да се обоснове знание на ответниците за увреждането й. Липсват
основания за опровергаване добросъвестността на купувачите по атакуваната
сделка. Физическите лица не са в състояние да правят обосновано предположение
за наличие на неплатежоспособност. Дори да се установи фактът на занижена
продажна цена, то същият не е пряко доказателство за знание на купувача, че
договоря с цел да увреди кредитор на прехвърлителя.
Действията по сключване на предварителния договор, плащането на цената и
въвеждането на купувача във владение са извършени през 2006г. - седем години
преди да възникне вземането на ищцата с решение по гр.д.№5759/2011г.
на ВРС и няколко години преди подозрителния период. Сключването
на окончателния договор е само формално и е в изпълнение на договорките от
сключения между страните предварителен договор и договор за изработка, като
единствената пречка за изповядване на сделката е била непрекратената
съсобственост върху сградата.
Ответниците
Т.К.О. и И.К.О., по реда на чл. 367 ГПК,
оспорват предявения иск като недопустим и неоснователен. При евентуално
уважаване на иска, вредите, които биха претърпели купувачите, биха били
несъизмерими с ползите за ищцата, от една страна поради незначителния размер на
вземането й в сравнение с данъчната оценка на имота, а от друга поради липсата
на вероятност да останат суми за разпределение в полза на ищцата предвид
наличието на кредитори от предходен ред със значителен по размер вземания. По
същество се навеждат твърдения за недоказаност на качеството на ищцата на
кредитор и за момента на възникване на твърдяното
вземане. В случай, че вземането е установено със съдебно решение, влязло в сила
след 11.04.2011г., към датата на сделката ищцата не е имала качеството кредитор
и не би могло да се предполага, че със сделката се увреждат интересите й.
Липсва вписана възбрана върху имота, поради което третите лица-купувачи не са
били предупредени, че извършвайки сделката биха могли да бъдат атакувани.
Атакуваната сделка е последното, завършващо действие във връзка с възникнали
много преди това правни отношения. През м.11.2005г. ответниците В.М. и Т.О. са
сключили поотделно предварителни договори за части от предвидения по
първоначален проект апартамент №6, който бил с такова разположение и
разпределение, което позволява обособяване на две самостоятелни малки жилища.
Заплатената цена по двата предварителни договора надхвърля многократно
стойността на имота по първото ценообразуване на сградата. Със споразумение от
08.07.2008г. „Милинвест“ ЕООД се е задължило след
извършването на делбата да изготви екзекутивен проект за разделяне на
апартамента на два самостоятелни обекта. Апартамент №6 фактически е бил
разделен на две отделни жилища още в края на 2005г. и владението върху така
обособените обекти е предадено на купувачите през м.01.2006г. Задължението на „Милинвест“ ЕООД към купувачите за прехвърляне на
собствеността е възникнало през 2005г., но не е било възможно изпълнението му
поради липса на окончателен договор за доброволна делба и поставяне в негов дял
на процесния имот. Изпълнението на задължението за
прехвърляне е забавено по обективни причини и е станало осъществимо едва
прекратяване на съсобствеността с влязло в сила на 21.11.2013г. решение. При сключване на окончателния договор на
11.04.2014г. не е било възможно да се посочи друг размер на продажната цена,
защото тя е реално платена 8 години по-рано и не е била предоговаряна.
Към 2005г. пазарната цена на обекти в този район и в тази степен на завършеност
е била такава, каквато е посочена в нотариалния акт. Ноторно
известно е, че при покупка по време на строителство цената е по-ниска в
сравнение с цената на завършено строителство и въведена в експлоатация сграда,
както и че при заплащане на цялата договорена цена наведнъж се правят отстъпки.
Към 2014г. данъчните оценки на имотите са се покачили в пъти в сравнение с
2005г., но разликата не може да обоснове увреждане на кредиторите. Третите лица
купувачи не само че не са знаели за увреждането, но не са и предполагали, че с
тази сделка биха се увредили интереси на кредитори, тъй като са завършили
отношения, възникнали 2005г.
В срока по чл. 372, ищецът депозира допълнителна искова
молба, обективирана в становища №17010/31.05.2019г. и
17011/31.05.2019г., която представлява възражение по същество срещу всички
изложени в отговорите фактически твърдения и правни съображения. Оспорва
доводите за недопустимост на иска и навежда твърдения за правния си интерес.
Твърди, че е без значение кога е влязло в сила решението, с което вземането й е
съдебно установено, тъй като същото е възникнало още със сключване на договор
за строеж №5108/01.11.2004г. Оспорва доказателствената стойност на представените
по делото фактури от 14.11.2005г. и 15.11.2005г. и квитанции, като твърди че са
антидатирани и е налице несъответствие в размера на
възнаграждението - според квитанциите е 33757.45 евро, т.е. с 337.45 евро
повече от уговореното по предварителен договор. Цената, която купувачите са
платили 19200 лева е различна от сочената за действителна 66023.83 лева.
Установяването на действителните плащания е от значение за тълкуване волята на странтие по сделката, знанието на длъжника и на третото
лице за увреждането на кредитора, дали такова увреждане е налице и дали
сделката е възмездна или безвъзмездна. Длъжникът е знаел, че с извършените
действия уврежда интересите й, тъй като при сключването на договор
5108/01.11.2004г. за строителство на сграда в съсобствения
й имот я е заблудил да договори непроектирани площи и
да купи прохода на сградата (общи части) като гараж. Атакуваната сделка е
безвъзмездна, като сключена при нееквивалетност на престациите, поради което доказване знанието на длъжника е
достатъчно. Независимо от това се поддържа, че купувачите също са
недобросъвестни, тъй като са договаряли със строителя преди учредяването на
правото на строеж и проектирането на сградата, премълчали са измамата на
търговеца, подписали са антидатирани и неверни документи,
знаели са, че купуват неразрешен обект, укрили са действително заплатената цена
с цел да се намалят активите на дружеството и така са спомогнали за неговата
неплатежоспособност. Купувачите по сделката са знаели обстоятелствата, от които
произлиза вземането на ищеца. Знанието им се презумира
и от липсата на обявени ГФО след 2011г., което е индикация за
неплатежоспособност. Дарственото разпореждане от
дружеството в полза на ответниците с 1% от недвижимия имот е имало за цел да
отнеме правата на ищцата по чл.33 от ЗС. Липсата на издаден данъчен документ
също е пряко доказателство за знание. Оспорва датата на договора за изработка
от 15.11.2005г. и възмездния му характер. Предварителният договор от
25.01.2005г. се оспорва като антидатиран предвид
наличието на квитанция от 2004г. и несъответствието в цената. Забавянето в
изповядването на сделката не се дължи на водените искови производства, а на
факта, че имотът не съответства на строителната документация.
В срока по чл. 373 ГПК, ответниците В.Б.М. и Е.С.М. депозират
допълнителен отговор, в който поддържат изцяло становището, възраженията и
твърденията изложени в отговора и репликират
възраженията в допълнителната искова молба.
В срока по чл. 373 ГПК, ответниците Т.К.О. и И.К.О. депозират
допълнителен отговор, в който поддържат, че не е възможно третите лица да
предполагат, че със сделката се уврежда кредитор само въз основа на сключен с
него договор за строителство. Не се установява третите лица да са знаели за
този договор. Оспорва се твърдението, че ищцата е кредитор на ответника от
01.11.2004г., както и твърденията за недобросъвестност на ответниците относно
общите части на сградата, заснемането на жилищата в кадастралната карта и подписването
на строителната документация.
Съдът в изпълнение на
задължението си по чл.146, ал.1, т.5 от ГПК, указва на ищеца, че в негова тежест е да
установи:
- качеството си на кредитор, т.е. наличието на валидно възникнало и непрекратено вземане срещу първия ответник,
- датата, на която вземането е възникнало,
- факта на сключен между ответниците договор с твърдяното
съдържание и твърдението си, че сделката е безвъзмездна;
- увреждащия характер на сделката – намаляване възможността на кредитора да
се удовлетвори от имуществото на длъжника,
- знание на длъжника за съществуването на вземането,
- знание на приобретателите към 11.04.2014г., че
сделката препятства удовлетворяването на кредиторите на прехвърлителя,
в случай, че се установи, че сделката е възмездна,
- общо намерение към 11.04.2014г. на прехвърлителя
и приобретателите да увредят интересите на ищеца, в
случай че се установи, че сделката е сключена преди възникване на вземането й.
Ответниците от своя страна са длъжни да докажат онези свои твърдения, правоизключващи и правопогасяващи
възражения, от които черпят изгодни за себе си правни последици и по-конкретно,
че имат сключени предварителни договори със строителя, по които продажната цена
е изцяло заплатена авансово през 2005г.
Съдът в изпълнение на
задължението си по чл.146, ал.2 от ГПК, указва на ответниците И. и Т. Опреви, че не сочат доказателства за
факта на сключен с „Милинвест“ЕООД предварителен
договор и за извършени по него плащания, като не са налице други релевантни
факти, за които страните да не са представили доказателства или да не са
поискали събирането на такива.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване, на основание чл.146, ал.1, т. 3
и 4 от ГПК, следните обстоятелства:
- факта, че от процесния апартамент №6
фактически на място са обособени две отделни жилища още със самото изграждане
на сградата в края на 2005г., но това фактическото положение е в отклонение от
одобрения инвестиционен проект и не е узаконено по съответния ред с издаване на
строителни книжа и екзекутиви,
- факта на сключен между „Милинвест“ЕООД и В.М. предварителен договор от 25.01.2005г.
за част от предвидения по първоначален проект апартамент №6, продажната цена по
който е заплатена от купувачите в периода 2005г. – 2006г.
- факта на сключен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт №**, том I, рег. №809, дело №41 от 11.04.2014г.
на нот. Катя Паунова, с който „Милинвест“ЕООД е прехвърлило на Т.К.О. и В.Б.М.
за сумата от 37200 лева недвижим имот, представляващ апартамент №6 с идентификатор ******. с площ 85.76 кв.м., находящ се в г.В.уР***.
- факта на влязло в сила на 14.01.2016г. решение по
гр.д. №5759/2011г.
на ВРС, с което възнаграждението на „Милинвест“ЕООД дължимо от ищцата по предварителен договор по чл. 183 от ЗУТ от 01.11.2004 г., е намалено със сумата от 1379,00 евро, на основание чл. 265, ал.
1, пр. 3 от ЗЗД и ответникът е осъден да й я заплати, ведно със законната лихва
от 15.04.2011 г. до окончателното заплащане и ведно със сумата от 1288.91 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 19.07.2007 г. до
14.04.2011 г. и съдебно-деловодни разноски.
- факта, че с влязло в сила на 19.04.2017г. решение по
т.д. №313/2017г. на ВОС съдът е открил производството по несъстоятелност на
длъжника с начална дата на неплатежоспособност 15.02.2012г.
ОБЯВЯВА за служебно известно на съда и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че т.д.
№262/2019г. на ВОС е прекратено с определение №1157/27.3.2019г., което е
обжалвано и не е влязло в сила.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на страните за
приемане като писмени доказателства на следните документи:
1. представени с
исковата молба, описани под номер 19 – 28, като неотносими
към фактите, чието установяване е в тежест на страната,
2. представени с
допълнителна искова молба 17010/31.05.2019г., описани под номер 13, 14, 16,
като неотносими към фактите, чието установяване е в
тежест на страната и под номер 1, 2, 4, 21, като недопустими с оглед принципа
за непосредственост в гражданския процес и забраната за ползване на специални
знания, допуснати по други производства.
3. представени от
ответниците В. и Е. М. с отговора – Декларация по чл.14 ЗМТД, Договор от
01.11.2004г., Разрешение за строеж, скица за проектиране, Акт за приемане на
конструкцията, Констативен акт за установяване годността за приемане на строеж,
удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация, извадка от идеен проект,
първото като неотносимо, а останалите поради
дублирането им с представените от ищеца.
4. представени от
ответниците И. и Т.О.с отговора – Декларация по чл.14 ЗМТД, като неотносимо към спора на обстоятелството по какъв начин е
извършвана данъчната декларация на имота.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ разшиване на посочените
доказателства от делото, същите да се приложат към корица с оглед връщането им
на страната и да се извърши преномериране на делото.
ДОПУСКА до приемане в съдебно
заседание представени от страните писмени доказателства в останалата им част.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ответниците И. и Т.О.в едноседмичен срок от
уведомяването с писмена молба с преписи за ищеца и съищеца
да представят посочените под т. 27 от доказателственото искане квитанции, които
са описани като приложения, но не са представени фактически, с оглед връчването
им на насрещната страна за запознаване и изразяване на становище.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190 от ГПК
ищеца в срок до насроченото открито съдебно заседание да представи заверен
препис от Решение 741/06.06.2011г. , по иска с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, влязло в сила на 21.11.2013г., като при неизпълнение съдът може да приеме
за доказани фактите, относно които страната е създала пречки по събиране на
допуснатите доказателства, на основание чл.161 от ГПК.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна
експертиза, която след запознаване с материалите по делото, проверка в
счетоводството на ответника „Милинвест“ ЕООД, запознаване с подадени от търговеца данъчни
декларации и обявените в ТР годишни финансови отчети и необходимите справки, да
даде заключение по следните въпроси:
1.
Извършвани
ли са плащания от ответниците М. иО.в полза на „Милинвест“ ЕООД
по сключените помежду им предварителни договори, договори за строителство и
окончателния договор, обективиран в нотариален акт №**, том I, рег. №809, дело №41 от 11.04.2014г., в какъв размер, на кои дати, по какъв начин е извършено
плащането?
2. Какви разходо-оправдателни
документи са издадени за извършените плащания, по какъв начин са осчетоводени
тези плащания и въз основа на какви документи?
3. Издавани ли са фактури въз основа на сключените
предварителни договори, договори за строителство и окончателен договор,
включени ли са същите в дневниците за продажби за съответните данъчни периоди,
начислен ли е ДДС, ползван ли е данъчен кредит по тях. Налице ли е плащане по
тези фактури? Налице ли са други плащания освен по издадените фактури?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение и разноски, свързани с изготвяне на заключението
в размер на 300.00 лв., от които 150 лева вносими от
ищцата и 150 лева, вносими по равно от ответниците
физически лица, предвид поделената доказателствена тежест за установяване на
тези обстоятелства, по сметка на ВОС в едноседмичен срок, считано от
уведомяването, като в същия срок се представят и доказателства за извършеното
плащане.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Е.Т., която да се уведоми за изготвяне на заключението след
представяне на доказателства за платен депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да депозира заключението си по делото в срока по
чл. 199 от ГПК – минимум една седмица
преди датата на съдебното заседание с преписи за страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за включване в задачата на съдебно-счетоводната
експертиза на въпросите относно наличието на други активи на ответника и
относно сроковете за обявяване на данъчните събития, поради тяхната ирелевантност към спора.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ответниците М. иО.за допускане на съдебно-оценителна експертиза, тъй като
не се явява необходима за установяване на знанието им за вземането на ищцата
при наведените от нея твърдения за момента на възникването му.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на
съдебно-техническа експертиза, поради липса на необходимост от установяване на
техническите характеристики на имотите, особено при наличието на влязло в сила
решение по чл. 258 от ЗЗД и предвид приетите за безспорни факти.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за ангажиране на гласни доказателства за установяване на
факта на извършвани огледи в обектите на ответниците, поради неговата неотносимост към предмета на доказване, очертан от съда при
разпределение на доказателствената тежест.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ответниците Т. и И.О.за разпит на свидетели, доколкото за състоянието на имота към 2005г. е
представена строителна документация, договорките на страните при сключен писмен
договор са недопустими за установяване със свидетели, а допълнителните разходи
за довършителни работи и въвеждане на сградата в експлоатация и момента на
установяване на владение върху имота не са предмет на исковата претенция или на
относими към нея насрещни възражения.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за откриване на производство по чл.193 от ГПК по
отношение на данъчна фактура 94/14.11.2004г., договор за изработка от
15.11.2005г., нотариален акт за дарение, предварителен договор от 25.01.2005г.,
споразумение от 08.07.2008г., акт обр.15, акт обр. 16 и лист представен като идеен проект, тъй като в
случая не се оспорва авторството на посочените частни документи, а само
доказателствената им стойност, която подлежи на опровергаване с всички
допустими доказателства и откриването на специално производство по чл.193 от ГПК не се налага.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за изискване на нот.дело
41/2014г. и на гр.д. 1926/2006г. на ВОС, доколкото не се явяват необходими за
установяване на релевантни за спора обстоятелства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за изискване от синдика да представи нотариален акт от
сделка с паркомясто, като неотносимо
към спора.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за издаване на съдебни удостоверения относно
декларирането и заснемането на гараж 1, тъй като наличието или липсата на
данъчна партида за имота и начина на заснемането му е ирелевантно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за изискване по реда на чл.190 от ГПК от
ответниците В. и Е. М. на Договор за изработка от 15.11.2005г., предвид липсата
на събрани по делото данни в тяхно държане да се намира такъв документ със
съдържание различно от вече представения, а на нот.акт
за прехвърляне на части от земята и за плащането на него, поради неотносимост на това доказателства към спорния предмет.
ДА СЕ РАЗШИЕ от делото
приложеният към молба №7626/11.03.2019г. препис от исковата молба на л.141-153,
поради идентичност с оригинала и да се извърши преномериране на страниците.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им разяснява
възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да
разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на
4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев" № 12., тел. *********; служител за контакти - Нора Великова.Определението не подлежи на
обжалване.
Да
се призоват страните като им се връчи препис от настоящото определение, на
ищцата ведно с препис от допълнителния отговор на ответниците.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН
СЪД: