Р Е Ш Е Н И Е
№351/11.08.2020г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр.
състав
На
тридесет и първи юли две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния
състав: Председател: Пенка Стоева
Секретар:
Диана Плачкова
като разгледа докладваното от
председателя Пенка Стоева
търговско
дело №1055 по описа за две хиляди и деветнадесета година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Регресен иск по чл.288,ал.12 във
вр. с чл.288,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ/отм/.
Ищецът ***, БУЛСТАТ *********, със съдебен адрес:***, адв.С.М., моли съда да осъди ответницата В.М.И., ЕГН **********,***, да му заплати по банкова сметка ***АД, на която е титуляр, сумата от общо 69 312.87лв., изплатени от него като обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.288,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ/отм/, на С. И. С., пострадал като водач на мотоциклет *** с рег.№РВ 95 98 Х, при птп, състояло се на ***. в гр.***, за причиняване на което В.М.И. е била призната за виновна с Решение по анд №1418/2015г. на ПРС, тъй като към датата на птп, управляваното от нея мпс- л.а. „***“ с рег.№РВ 98 56 АТ, нямало сключена задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.
От описаната по-горе обща сума, ищецът определил и заплатил на пострадалия по щета №210155/21.05.15г. обезщетение в размер на 39 400лв., от което той останал недоволен, поради което предявил съдебна претенция, по която било образувано гр.дело №14549/2015г. по описа на СГС, в производството по което ответницата била привлечена като негов помагач. Въз основа на влязлото в сила съдебно решение бил издаден изпълнителен лист и на основание получени покани за доброволно изпълнение ищецът изплатил във връзка с причинените от птп вреди още и следните суми: на 09.05.18г.-сумата от общо 28 888.87лв.; на 17.01.19г.-сумата от 1024лв., включващи присъдени по съдебен ред обезщетение, лихви и разноски в производството. Поканил ответницата да му възстанови описаните суми, но тя не сторила това, поради което ги търси по съдебен ред.
Пледира по същество за уважаване на иска с присъждане на разноските по списъка, представен в с.з. от 31.07.20г., с постановяване от съда на неприсъствено решение, тъй като са налице предпоставките за това, изискуеми се от чл.238 от ГПК.
В едномесечния срок по чл.131,ал.1 от ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба /виж съобщението на л.61/. Не се е явила в първото проведено по делото с.з. на 25.02.20г., за да вземе становище по иска, нито в с.з. от 31.07.20г., в което е даден ход на устните състезания по делото.
Не пледира по същество и не претендира разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства намери, че предявеният иск е допустим, доколкото производството по делото се е развило, като се е наложило събиране на доказателства извън приложените с исковата молба, и в първото по делото съдебното заседание ищецът не е повдигнал искане за постановяване на неприсъствено решение, спорът не следва да се приключи с такова, а разгледан по същество искът е изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен, воден от следните съображения:
По допустимостта.
Обстоятелствата, на които ищецът е основал иска си, го поставят в хипотезата на чл.288,ал.12 от КЗ/отм/ и така го правят допустим, при надлежна активна и пасивна процесуална легитимация на страните в производството.
По основателността.
1.В с.з. от 25.02.20г. съдът е приел като окончателен по делото проекта, съобщен на страните с Определение №85/14.01.20г., с който е очертал релевантните за спора факти, онези от тях, които не се нуждаят от доказване, и е разпределил между страните тежестта за установяването им в процеса /виж протокола от с.з. на л.71 и определението на л.62-л.63/.
2.Установи се в производството, във връзка с нуждаещите се от установяване факти, свързани с птп, причинено на 30.08.14г. от ответницата, че:
2.1.Към датата на птп, управляваното от причинителката му В.И. мпс с рег.№РВ 9856 АТ е нямало сключена задължителна застраховка ГО на автомобилистите, тъй като след прекратяване на 14.04.14г. в 00.00ч. на действието на полицата със срок на покритие от 14.07.13г.-13.07.14г. при ***, следващата полица е с начална дата на покритие, считано от 18.34ч. на 01.09.14г. /виж протокола на птп с пострадали лица на л.3-л.4 и справката от базата данни на информационния център към ГФ за застраховките ГО на автомобилистите, по данни на застрахователните компании на л.5/;
2.2.С протокол №24/25.06.15г. на УС на ГФ, по щета №210155/21.05.15г., образувана по претенция на С. И. С. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при птп от ***., причинено от В.И., е одобрено за плащане обезщетението в размер на 39 400л., предложено от застрахователно-медицинската комисия при ГФ с Протокол №16/19.06.15г., след изготвена по посочената щета медицинска експертиза. Одобреното обезщетение от 39 400лв. е била преведено по банкова сметка ***.07.15г. /виж: медицинската експертиза на л.23-л.24; Протокол №16 на л.25; протокол №24 на л.26; платежното нареждане за превод на сумата от 39 400лв. на л.52/;
2.3.Съгласно изпълнителен лист, издаден на 05.04.18г., въз основа на подлежащо на изпълнение Решение №739/28.03.18г. по гр.д. №5119/17г. по описа на САС, ГФ е осъден да заплати на С. И. С., на основание чл.288,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ/отм/, сумата от 20 600лв., представляваща неплатена част от обезщетение за неимуществени вреди от птп, осъществено на ***. по вина на лице, управлявало лек автомобил, за който няма сключена задължителна застраховка ГО на автомобилистите, ведно със законната лихва от 23.10.15г. до окончателното плащане /виж изпълнителния лист на л.28/.
2.4. Въз основа на този изпълнителен лист е било образувано изп.дело №20188280400354 на ЧСИ Д. М., по което, с покана за доброволно изпълнение от 26.04.18г., постъпила в ГФ на 02.05.18г., длъжникът ГФ е поканен да заплати по делото сумата от общо 28 888.87лв., на която възлиза задължението му по делото към 26.04.18г., от която: 20 600лв.-главница; 5243.40лв.-лихви; 60лв.- разноски по изп.дело; 2 135.47лв-такса по т.26 от ТТРЗЧСИ; 850лв.- други суми /в това число ДТ, адв.възнаграждение и пр./виж поканата за доброволно изпълнение на л.27/.
Сумата от 28 887.87лв. е била преведена от ГФ по сметка на ЧСИ М. при *** на 09.05.2018г., по нейно изп.дело №20188280400354, като видно от служебната справка, в това плащане са включени сумите от : 20 600лв.-главница, 5 243.40лв.-лихва и 3 045.47лв.-съд.разходи, като тази последна сума е равна на сбора на сумите от 2 135.47лв., 60лв. и 850лв., включени в поканата за доброволно изпълнение /виж пл.нареждане на л.51 и справката на л.49/.
2.5.Отделно от горните плащания, видно от преводно нареждане на л.50, на 17.01.19г., ГФ е превел по сметка СГС при ***, по гр.дело №14549/2015г. на този съд, сумата от общо 1024лв., от която 824лв.- държавна такса и 200лв.- разноски /виж платежното нареждане на л.50/.
Установи се от представения в с.з. от 02.06.20г. от ищеца заверен препис от Решение №2123/31.03.17г. по гр.дело №14549/15г. на СГС и съдържащите се в него данни за осъществен последващ постановяването му инстанционен контрол, че производството по това дело и по в.гр.д. №5119/2017г. на САС, по което е издадения изпълнителен лист, описан в т.2.3 от това решение, че тези производства са се развили по повод предявен иск, респективно- жалба на С. С. за заплащане на допълнително обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпял по повод птп от ***., тъй като е останал недоволен от определеното му от ГФ и изплатено по преписката за щета обезщетение от 39 400лв., както и че с решението на СГС, на основание чл.78,ал.6 от ГПК, ГФ е бил осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СГС сумата от общо 1024лв., от която 824лв.- ДТ и 200лв.- разноски /виж преписа от решение на л…./
2.6. Установи се с приетото в с.з. на 02.06.20г. заключение на ССЕ, изготвено от в.л. С. К., че изплатените от *** на С.С. суми по преписката по щета, образувана при ищеца, и по изпълнителното дело, образувано пред ЧСИ М. въз основа влязлото в сила съдебно решение, с което е завишено следващото се обезщетение на пострадалото лице, в това число лихви и разноски, както и държавните такси и разноски, заплатени в полза на бюджет ана съдебната власт, по сметка на СГС, са изцяло съответни на онези плащания, които ищецът е посочил като извършени в случая /виж заключението на л.88-л.89/
2.7.На 13.03.19г. ищецът е изпратил на В.И. покана, че следва да му възстанови сумата от 69 347.57лв., общо заплатена от него във връзка с вредите, претърпени от С. С., вследствие птп от ***., причинено от нея, по посочена в поканата банкова сметка ***, като в противен случай ще бъде принуден да я потърси по съдебен ред. Поканата е била получена лично от ответницата на 27.03.19г., а искът срещу нея е заведен чак на 03.12.19г., много след изтичане на дадения и от ищеца за плащане срок от 1 месец /виж: поканата на л.53—л.54лице и известието за доставяне на л.54гръб/.
3.При тези установени в производството факти, съдът направи по съществото на спора извода, че предявеният иск е основателен и изцяло доказан по размер, тъй че следва да се уважи, воден от следните конкретни съображения:
След изплащане на пострадалия на обезщетение за неимуществените вреди, които са претърпени вследствие на телесни увреди, получени при птп, настъпило на територията на страната, причинено от мпс, което обичайно се намира на територията на РБ и виновният водач е нямал сключена задължителна застраховка ГО на автомобилистите към датата на птп, ГФ встъпва в правата на пострадалия до размера на платеното и на разходите за определяне и изплащане на обезщетението /чл.288,ал.12 във вр. с ал.1,т.2,б.“а“ и ал.8 от КЗ/отм/.
В конкретния случай, изискуемите се от цитираната норма предпоставки за основателност на предявения иск са установени в производството, доколкото:
С приетия по делото доклад съдът е постановил, че при наличие на влязло в сила на 23.04.15г. Решение по анд №1418/2015г. по описа на ПРС, с което В.И. е била призната за виновна в това, че на 30.08.14г., в гр.***, при управление на л.а. ***“ с рег.№РВ 98 56 АТ, като е нарушила правилата за движение, по непредпазливост е причинила на С. С. средна телесна повреда, за което е призната за виновна и освободена от наказателна отговорност, като и е наложено административно наказания „глоба“, на основание чл.413,ал.2, във вр. с ал.1 от НПК, тъй като влязлото в сила решение на наказателния съд е задължително за него по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието, те не подлежат на доказване в настоящото производство /виж проекта за доклад по р.II,т.1 от Определение №85 на л.62-л.63 и решението по анд с мотивите на л.6-л.12/.
Така, с решението по анд, за целите на производството пред този съд са установени: деликвента /виновния водач, в лицето на ответницата В.И., пострадалия, претърпял телесни увреждания при птп, в лицето на С. С., настъпването на птп на територията на страната- в гр.*** и причиняването на птп от мпс, което обичайно се намира на територията на РБ, доколкото същото е с рег.№ РВ 9856 АТ, а съгласно чл.258,ал.4,т.1 от КЗ/отм/, територията, на която обичайно се намира мпс, е територията на държавата, където е издаден регистрационният номер на мпс, независимо постоянен или временен.
Обстоятелството, че виновният водач е нямал ЗЗГОА към датата на птп се установи с писмените доказателства по т.2.1 от това решение.
Извършеното от ищеца изплащане на исковата сума в размер на общо 69312.87лв., както и перата, от които тя е формирана, се установи от описаното в т.2.2-т.2.6вкл. от това решение, от което личи, че : част от изплатените суми съставляват обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от пострадалото при птп лице С. С., ведно със следващата му се лихва за забава, а останалата част съставляват разходи за определяне и изплащане на обезщетението- разноски и такси от проведеното съдебно производство и по образуваното въз основа на изпълнителния лист, издаден въз основа на влязлото в сила съдебно решение изпълнително дело.
Така, всички релевантни факти, изискуеми от цитираната разпоредба, за да се суброгира ищецът в правата на пострадалия С.С. по отношение на деликвента В.И. са налице, и той има право да търси от нея връщане на платеното, ведно с направените разходи по неговото определяне и плащане от ответницата, тъй че искът му, като основателен и изцяло доказан по размер следва да се уважи.
Ищецът претендира и законна лихва върху търсената сума от датата на исковата молба-03.12.19г., тъй че тя също следва да му се присъди, тъй като има срещу ответницата парично вземане, по отношение плащането на което исковата молба я е поставя в забава.
В частта за разноските.
Само ищецът претендира разноски в производството и такива, с оглед уважаване на иска му се следват, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Ищецът претендира по списъка, представен в с.з. от 31.07.20г. /виж л.116/, разноски в размер на 2877.51лв., по описаните в списъка пера.
Ищецът е установил в производството изцяло направата на разноските, претендирани по списъка, в размер на общо 2877.51лв., от които : 2772.51лв.- държавна такса за производството /л.55/; 100лв.- възнаграждение за вещото лице по допуснатата му ССЕ /л.79/ и 5лв.- държавна такса за издадено му съдебно удостоверение /л.78/, тъй че те също следва да му се присъдят.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Оставя без уважение искането на ищеца за приключване на производството по делото с постановяване на неприсъствено решение.
Осъжда на основание чл.288,ал.12 от КЗ/отм/ В.М.И., ЕГН **********,***, да заплати на ***, БУЛСТАТ *********, със съдебен адрес:***, адв.С.М., по банкова сметка *** АД с титуляр ***, сумата от 69 312.87- шестдесет и девет хиляди триста и дванадесет лева и осемдесет и седем стотинки, съставляваща сбор на изплатените от *** на основание чл.288,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ/отм на С. И. С., пострадал като водач на мотоциклет *** с рег.№РВ 95 98 Х, при птп, състояло се на ***, за причиняване на което В.М.И. е била призната за виновна с Решение по анд №1418/2015г. на ПРС, обезщетение за неимуществени вреди, лихви и разноски, както и разходите по тяхното определяне и изплащане, тъй като към датата на птп, управляваното от В.И. мпс- л.а. „***“ с рег.№РВ 98 56 АТ е нямало сключена задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата от 69312.87лв. от 03.12.19г. до датата на окончателното плащане, както и сумата от 2877.51- две хиляди осемстотин седемдесет и седем лева и петдесет и една стотинки- разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивски апелативен съд.
Окръжен съдия: