РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 261/31.1.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. Пловдив, 31.01.2020 г.
Административен съд
Пловдив, ХІІІ административен състав, в открито заседание на седемнадесети
октомври две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
Председател: Георги Пасков
при секретаря Д. Й., като разгледа докладваното от
председателя административно дело № 704 по описа за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.107, ал.4 от ДОПК , във вр. с
чл. 62 от ЗМДТ.
Производството по делото е образувано по жалба на
„Ливингстън Солюшън“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес за кореспонденция гр. ***, представлявано от управителя К.Т.Л., против
Акт за установяване задължения по декларация № 941 от 06.11.2015г. издаден от Й.
Ж. Ф.- К. – Гл. инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни
данъци и такси“ при Община Пловдив.
Според процесуалния представител на ответника ю-т Я.
жалбата е неоснователна.
Жалбата е подадена от надлежна страна и в срок, поради
което същата се явява процесуално допустима.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното:
Жалбоподателят «Ливингстоун Солюшън» АД, е подал в
Община Пловдив следните декларации по чл 14 от ЗМДТ:
1. Декларация с вх. № ********** / 18.12.2012г.,
с която е декларирал,
че е е собственик на недвижим нежилищен имот, редставляващ: 1/1 идеална част от друг нежилищен обект
/ателие/ с РЗП от 62,38 кв.м., находящ се в гр. Пловдив, ул. „Душо Хаджидеков" № 2, ет. 4, ателие № 1, с партиден
№ 6609F20681, с
отчетна стойност - 17 042,22 лв., с идентификатор 56784.519.602.4.5.
2.
Декларация
с вх. № ********** /19.12.2012г. с която е декларирал, че 20 е собственик на недвижим нежилищен имот представляващ:
1/1 идеална част от друг нежилищен
обект /ателие/ с РЗП от 55,40 кв.м., находящ
се в гр. Пловдив, ул. „Душо Хаджидеков"
№ 2, ет. 4, ателие № 1, с партиден
№ 6609F20678, с
отчетна стойност - 15 135,28 лв., с с идентификатор 56784.519.602.4.14.
3. Декларация с вх. № ********** / 27.12.2012г., с която е декларирал, че е собственик на недвижим
имот представляващ: 1/1 идеална част от земя
с площ от 332,00 кв.м., находящ се в гр. Пловдив, ул. „Митрополит Панарет"
№
27 с партиден
№ 6609Н21287, с отчетна стойност - 31 209,00 лв., с идентификатор 56784.519.603.
4. Декларация с вх. № ********** / 19.12.2012г. с която е декларирал, че е е собственик на недвижим жилищен имот представляващ: 1/1 идеална част от жилище с РЗП от 60,66 кв.м., находящ се в гр. Пловдив, ул. „Душо Хаджидеков" № 2, ет. 2, ап. 2, с партиден № 6609Н20759, с идентификатор 56784.519.602.4.13.
5.
Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ********** /19.12.2012г. с която е декларирал, че е собственик на а недвижим жилищен имот представляващ: 1/1
идеална
част от жилище с РЗП от 87,08 кв.м., находящ се в гр. Пловдив, ул. „Душо
Хаджидеков" №
2, ет.
2, ап. 3 с партиден № 6609Н20755, с идентификатор 56784.519.602.4.2.
Тези имоти дружеството е придобило на 13.12.2012г., в резултат на внасянето им като непарична вноска от търговско дружество "Ливингстоун Еволюшън" ЕООД - гр. Пазарджик в капитала
на новоучреденото търговско дружество
"Ливингстоун Солюшън"
АД - гр.
София,
След извършена служебна проверка се
е установило, че "Ливингстоун Солюшън" АД, има непогасени
задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци,
ведно с лихви за просрочие към 06.11.2015г., за горепосочените имоти
В резултат
на тази проверка е бил издаден
обжалвания в настоящето
производство Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 941 / 06.11.2015г., с който
са установени задължения за данък върху недвижимите
имоти и такса за битови отпадъци, за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2015г., ведно с лихви за просрочие към 06.11.2015г..
Жалбоподателят излага следните доводи за нищожност
алтернативно за незаконосъобразност на обжалванияАУЗД.
Според него актът е нищожен, тъй като е издаден от
некомпетентен орган.
На следващо място се сочи, че не е спазена
разпоредбата на чл. 107, ал.3 от ДОПК тъй като ако той е знаел, че има
задължения е щял да уведоми административния орган, че има съдебен спор за
собствеността на имотите.
Твърди се и, че с влязло в сила Решение от
22.12.2015г. постановено по въззивно търговско дело №
481 по описа за 2015г. на Пловдивски апелативен съд е обявена за недействителна
сделката представляваща внасянето на непарична вноска в капитала на дружеството
на имотите за които е начислен данък и такса битови отпадъци, т.е след като
дружеството жалбоподател не е не е собственик
или ползвател на процесните
имоти, то същото няма
качество на данъчно задължен
субект по ЗМДТ.
По така наведените доводи съдът намира за установено
следното:
Разпоредбите на чл. 4, ал. 3
и 5 от ЗМДТ
регламентират компетентността на служителите на общинската администрация за
установяване, обезпечаване и събиране на местните данъци. В случая оспорения
акт касае издаване на задължение по декларация по смисъла на чл. 107 ДОПК
Законовата уредба за установяване и събиране
на местните данъци и такси, уредена в ЗМДТ препраща към органите
и реда за това в ДОПК и
затова неговите разпоредби са приложими, а определените с нарочна заповед на
кмета на съответната община служители от общинската администрация, които да
установяват местните данъци и такси са приравнени на органи по приходите по
смисъла на ДОПК.
По делото е приложена Заповед № № 090А - 833 / 27.04.2009г., на Кмета на Община Пловдив/л.218/ по
силата на която лицата на длъжност главен инспектор в Дирекция „МД и ТБО и
ревизионен контрол разполагат правата и задълженията на орган о приходите по
реда на ДОПК. По делото е приложена и Заповед № 56/01.04.2013г. на Кмета на
Община Пловдив/л.220/ с която Й. Ж. Ф. – К. е определена на длъжността Главен инспектор в Дирекция „МДТ“ към Община
Пловдив.
Ето защо съдът намира, че обжалвания административен
акт е издаден от компетентен орган.
Не състоятелен и твърдението на жалбоподателя, че в
хода на административното производство е извършено същесвено
процесуално нарушение, тъй като не е спазена разпоредбата на чл. 107, ал.3 от ДОПК.
В случая административният орган е положил усилия за
връчване на процесния АУЗД, като видно от обратната
разписка /л.28/ пощенският служител е установил, че фирмата не се намира на
адреса на управление на дружеството.
Настоящият съдебен състав не кредитира и твърдението
на жалбоподателя, че той не е данъчно
задължено
лице по ЗМДТ, тъй като за процесния период той не е бил собственик
на имотите, което обстоятелство се доказва от Решение № 416 от 22.12.2015г. по в.т.д. № 481 / 2015г. на Пловдивския апелативен съд.
В мотивите
на Решение
№ 557 от 19.01.2015 г. постановено по адм. д. № 3171/2014 г., ВАС е приел следното:
Последиците от уважаване на иск по чл. 647 от ТЗ
ползват само кредиторите на несъстоятелността. В отношенията между страните по
сделката, както и по отношение на всички останали трети лица, различни от
кредиторите на несъстоятелността, сделката е действителна и поражда целеното с
нея правно действие. Съобразно
разпоредбата на чл. 298 от ГПК
решението на съда не обвързва общината, тъй като тя не е била страна по делото.
Обстоятелството, че установената от съда
недействителност на сделката има за правна последица връщане на даденото по нея
в масата на несъстоятелността, не променя извода, че сделката е недействителна
само в отношенията между длъжника в несъстоятелност и неговите кредитори, а не
изобщо.
Решението на съда по чл. 647 от ТЗ
не засяга административното правоотношение между жалбоподателя и общината.
Противно на преценката на административния съд, с уважаването на иска по чл. 647 от ТЗ
е призната недействителността на разпоредителна сделка по отношение на
кредиторите на несъстоятелността и субективните и обективните предели на силата
на присъдено нещо се разпростират само по отношение на тях и само по отношение
на недействителността на сделката на посоченото в решението основание.
За пълнота на изложеното следва да се
отбележи, че след даване ход по същество на делото жалбоподателят представи по
делото молба в която излага твърдението,
че Община Пловдив е кредитор на „Ливингстън Еволюшън“
ЕООД/в несъстоятелност/, поради което след като общината е предявил вземането
си чрез НАП, то вземанията по АУЗД се дублират с тези в производството по
несъстоятелност.
Съдът не кредитира този довод поради следното:
В настоящето производство съдът проверява
за законосъобразност обжалвания административен акт към датата на издаването
му. По делото не са ангажирани доказателства към тази дата Община Пловдив да
е била конституирана като кредитор в
производството по несъстоятелност. Молбата на НАП до Окръжен съд Пазарджик е от
19.12.2019г., която дата е последваща на датата на издаване на АУЗД.
Предвид горното съдът намира жалбата за
неоснователна.
С оглед изхода на оспорването на ответната
страна следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт на основание чл.
78, ал.8 от ГПК в размер на 200 лв.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХІІІ състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ливингстън Солюшън“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес за
кореспонденция гр. ***, представлявано от управителя К.Т.Л., против Акт за
установяване задължения по декларация № 941 от 06.11.2015г. издаден от Й. Ж.
Ф.- К. – Гл. инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци
и такси“ при Община Пловдив
ОСЪЖДА „Ливингстън Солюшън“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес за кореспонденция гр. ***, представлявано от
управителя К.Т. Л.да заплати на Община Пловдив сумата в размер на 200/двеста/ лева .
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщението на страните.
Административен съдия: