Определение по дело №1994/2017 на Административен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

Номер     1837             Година    2020         Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пловдив, ІI отд., VII състав

 

на 02 ноември 2020 година

 

в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело № 1994 по опи­са за 2017 година за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпило е искане от Националното бюро за правна помощ/НБПП/ гр.София за присъждане на основание чл.189 НПК и чл.81 във връзка с чл.78 ал.7 ГПК, във връзка с чл.27а от Закона за правната помощ/ЗПП/ на разноски за възнаграждението на адвоката, предоставил правна помощ по делото и издаване на изпълнителен лист.

Към искането е приложено Решение №ПВ-627-5638/2019 от 26.03.2019г., с което на основание представен отчет №627/2019г. за предоставена правна помощ от адвокат А.М.Й. по адм. дело №1994/2017г. по описа на Административен съд - Пловдив на лицето И.Р.Я. и становище от Административен съд – Пловдив от 21.03.2019г., на основание чл.25 ал.2 във връзка с ал.1 от Наредбата за заплащане на правна помощ на адв.Й. е определено да се заплати възнаграждение за предоставената правна помощ в размер на 450 лева, което се удостоверява, че е изплатено.

Настоящият състав намира, че искането е допустимо и частично основателно по следните съображения:

От правна страна с новелата на чл.78 ал.7, изр. първо ГПК, приложима субсидиарно в съдебното административно производство съгласно препращащата разпоредба на чл.144 АПК, е предвидено, че ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на НБПП съразмерно с уважената част от иска.

Същевременно в нормата на чл.37 ал.1 ЗПП е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в Наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Според разпоредбите на чл.38 и чл.39 ЗПП, видът и количеството на извършената дейност се удостоверяват с писмен отчет на адвоката, адвокатският съвет проверява и заверява отчета на адвоката, предоставил правната помощ и предлага размер на възнаграждението съобразно вида, количеството и качеството на оказаната правна помощ; заплащането на предоставената правна помощ се извършва от НБПП по банков път въз основа на приетия от него отчет по чл.38 и решение на председателя на НБПП. В същия смисъл са разпоредбите на чл. 5-7 от Наредбата за заплащане на правната помощ /обн., ДВ, бр. 5/2006г./, приета с изпълнение на законовата делегация от чл.37 ал.1 ЗПП.

С оглед представените от НБПП писмени доказателства, то се установява, че при спазване на цитираните правила, на назначения от съда представител по делото адв.А.Й., е било определено и изплатено възнаграждение в размер на 450 лева за осъществената защита по настоящото дело.

В случая, предявеният иск е уважен за сумата общо от 200 лева и е отхвърлен до пълния и заявен размер от 120 000 лева. При това положение, ответникът следва да бъде осъден да заплати на НБПП съразмерно с уважената част от иска, заплатеното възнаграждение на адвоката, осъществил правната помощ на ищеца. Изчислена по посочения начин в полза на НБПП следва да се присъди сумата от 0,75 лева.

За пълнота следва да се посочи, че е неоснователно позоваването на чл.189 НПК, тъй като тази норма не е приложима субсидиарно в административния процес. Това е така, защото съгласно чл.27а ЗПП в определените със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски. АПК не съдържа разпоредба, която да урежда дължимостта на разноските за предоставена правна помощ. С оглед на това приложение намират разпоредбите на ГПК. Съгласно чл.94 ал.1 ГПК правната помощ, състояща се в адвокатска защита, е безплатна. Само в случаите на лишаване от вече предоставена правна помощ при условията на чл.97 ал.1 ГПК, съдът осъжда получилото правна помощ лице да внесе всички суми от плащането, на които е било освободено, а настоящият случай не е такъв.

Все в тази насока следва да се посочи и че чл.78 ал.7 изр. второ ГПК предвижда дължимост на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в случаите на осъдително решение срещу лицето, което е получило правна помощ, но в случая тази хипотеза не е налице, тъй като не е налице осъдително решение срещу лицето, получило правна помощ.

 Или ответникът – ГД“ИН” – София ще следва да заплати на НБПП сумата от 0,75 лева.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ – ІІ отд., VII състав:

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И

 

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията”/ГДИН/-Со­фия, ул.”Н. Столе­тов”№21 да заплати на Националното бюро за правна по­мощ гр. София, ул.“Развигор”№1 сумата от 0,75 лева разноски, съраз­мер­но на уважената част на исковата претенция на И.Р.Я., за наз­начения по реда на ЗПП процесуален представител на Я. по делото – адв.А.Й..

След влизане в сила на определението да се издаде изпълнителен лист в полза на НБПП.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд - Пловдив в 7-дневен срок от съобщението до страните и НБПП за постановяването му.

 

 

 

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :