№ 160
гр. Монтана, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20231630200456 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 23-0996-000436/ 23.03.2023г. на
Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР – Монтана на П. Н. Д. от град
Монтана е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 7 месеца на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал П. Н.
Д. от град Монтана, който обжалва същото с оплакване за
незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли
съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно
постановление, като развива конкретни доводи. В съдебно заседание
пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не
взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя и
посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в
1
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 02.02.2023г, около 18.50ч. в гр.Монтана по бул. ,,Трети март”, към
ул.“св.Патриарх Евтимий“ полицейските служители в сектор ,,Пътна
полиция” Ц. И. и Ц. Ц. забелязали, че се движи лек автомобил „Фолксваген
Пасат” с ДКН ххх и го спрели за рутинна проверка. Водач на МПС бил
жалбоподателя Д.. При проверката се установило, че не е била заплатена
задължителната застравка „гражданска отговорност“ и автомобилът е със
служебно прекратена регистрация. За това обаче, нито собственикът на
автомобила е уведомен – Й.П. Д.а /видно от СР, част 1, л.4 от делото/, нито е
бил факт известне на водача на автомобила – жалбоподателя П. Д..
За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка следва да бъде възприета за безспорно
установена и доказана от събраните в хода на съдебното следствие гласни и
писмени доказателства, а и по нея няма спор между страните.
Спорното по делото е дали следва да се носи
административнонаказателна отговорност по чл.175 ал.3 ЗДвП от водача, ако
не е изпратено и съответно получено уведомление за служебно прекратяване
на регистрацията по чл. 143 ал.10 ЗДвП или собственикът не е узнал за този
факт по друг начин.
Съгласно чл.143 ал.10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията
на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена
регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при
предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда
на чл.574 ал.6 или по желание на собственика след представяне на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Уведомяването
на собственика за служебно прекратената регистрация има значение както за
2
възможността по желание да възстанови регистрацията на моторното
превозно средство, така и за узнаването на служебното прекратяване на
регистрацията.
Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за
служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на
прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение
към субективния елемент на административното нарушение по чл.175 ал.3 от
ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението
да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на
регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на
регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на
доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се
извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл.24
от Наредба № 54 от 30.12.2016г. за регистрите на Гаранционния фонд за
обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на
задължителните застраховки по чл.461 т.1 и 2 от Кодекса за застраховането.
Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога
точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно
средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за
субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до
отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на
узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е
длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно
средство и с породените от нея правни последици.
Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да
знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, което води и до служебно прекратяване на
регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на закона не е
обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Но в
случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за
извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно
средство на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП, тоест на фактическо
обстоятелство, което принадлежи към състава на административното
нарушение по чл.175 ал.3, предл. първо от ЗДвП. Това незнание се явява
3
резултат от неизпълнено административно задължение по чл.143 ал.10 от
ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за
служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва
както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство
не се дължи на непредпазливост. Не е налице публично достъпен регистър, в
който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация.
Регистърът по чл.4 ал.1, т.12 и ал. 2 от Наредба № 54/2016г, в който е
отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена
регистрация поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, е със защитена информация.
Неспазването на изрично записаното в закона задължение да се уведоми
собственикът на моторното превозно средство за служебното прекратяване на
регистрацията има правни последици. Ако собственикът не е бил уведомен за
служебното прекратяване на регистрацията, не би могъл да съобщи този факт
и на всяко лице, на което е предоставил управлението на автомобила.
Съгласно чл.18б, ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000г, при прекратяване на
регистрацията по ал.1, т. 1, 2, 3, 4 или 8, се уведомява собственикът на
превозното средство.
Съществува законово задължение по чл.143 ал.10, изр. 1 от ЗДвП за
административния орган да уведоми собственика за извършената служебна
дерегистрация на моторното превозно средство, но е възможно той да е
уведомен за този факт при посещение на място в отдел „Пътна полиция“, при
връчване на акт за установяване на административно нарушение или по друг
начин. В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на
регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство
от отдел „Пътна полиция“ или не се докаже по друг начин узнаването за
служебното прекратяване на регистрацията, какъвто е настоящият казус,
деянието по чл.175 ал.3 от ЗДвП ще е несъставомерно. Под уведомяване по
поставения въпрос следва да се има предвид узнаване по какъвто и да е друг
начин, не само по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Узнаването подлежи на
доказване с всички доказателства и доказателствени средства, каквото в
настоящият процес въззиваемата страна не доказа. Необходимо е във всеки
конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава
на административното нарушение, включително вината, която в
административнонаказателния процес не се предполага.
4
В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023г. на
Върховният административен съд - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на
ВАС, съгласно което „не се наказва с предвиденото в чл.175 ал.3 от Закона за
движението по пътищата административно наказание водач, който управлява
моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда
на чл.143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е
уведомен собственикът на моторното превозно средство“.
Ето защо съдът намира, че атакуваното НП е незаконосъобразно и като
такова следва да се отмени.
Предвид изхода на делото съдът осъди ОД на МВР – Монтана да
заплати на П. Н. Д. от град Монтана, ул.“Б.М.“ № 15, с ЕГН **********
направените по водене на делото разноски в размер на 500.00 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 от ЗАНН
Районен съд - Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 23-0996-000436/ 23.03.2023г.
на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР – Монтана, с което на П. Н. Д.
от град Монтана е наложено административно наказание глоба в размер на
300.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 7 месеца на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Монтана да ЗАПЛАТИ на П. Н. Д. от град
Монтана, ул.“Б.М.“ № 15, с ЕГН ********** направените по водене на
делото разноски в размер на 500.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в
14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5