Р
Е Ш Е
Н И Е
№
260408 11.02.2021 година град Пловдив
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХІХ граждански състав, в публично заседание на единадесети януари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
при участието на секретаря Марияна Михайлова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17248 по описа на съда за
2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79 от ЗЗД; чл. 92
от ЗЗД; чл. 342 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД; от „Теленор България” ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сгр. 6, чрез адв. Н. против К.Т.Б.,
с
адрес: *** 26 за признаване за установено, че ответника дължи на
ищеца сумата от 15,88 лв.; 33,21 лв. и 17,39 лв. неплатени абонаментни такси по
договори за мобилни услуги, 40,90
лв.-лизингови вноски; ведно със законната лихва от подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК
до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 08.09.2015 г.
между страните е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +............и
за срок от 24 месеца по програма „Резерв Стандарт“ 39.99 лева с тарифиране на
интервали 60 секунди, със стандартен месечен абонамент в размер на 39.99 лева и
62.51 % промо отстъпка от същия за 24 месеца. На същата дата е сключен и
Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно
ползване устройство марка „MICROSOFT Lumia 535 Black“ за обща лизингова цена в
размер на 151.57 лева, дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които
в размер на 6.59 лева. Ответникът не заплаща сума от 15.88 лева, абонаментна
такса за отчетен период 05.12.2016 г. - 04.01.2017 г. По договора за лизинг се
дължи заплащане на сума 40.90 лева, което касае лизингови вноски за отчетен
период 05.11.2016 г. - 04.12.2016 г., за
което е съставена фактура №
........../05.12.2016
г. На същата дата са сключени още два договора за мобилни услуги с предпочетен
номер +.......... и +.......... за срок
от 24 месеца по програма „Резерв Стандарт“ 39.99 лева с тарифиране на интервали
60 секунди, със стандартен месечен абонамент в размер на 39.99 лева и 62.51 %
промо отстъпка от същия за 24 месеца. По първия се дължи 33.21 лева неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.12.2016 г. - 04.01.2017
г., а по втория 17.39 лева, представляващи неплатена абонаментна такса за
отчетен период 05.12.2016 г. - 04.01.2017 г. Издадена е фактура № ........../05.01.2017
г. За тези вземания е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 10290/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, по което е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Постъпило е възражение на длъжника.
В предоставания срок за отговор особеният
представител на ответника оспорва иска. Твърди нищожност на договорите, поради
нарушение на нормите на ЗЕС и ЗПК. Оспорва доставката на услугите.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното ч.гр.д. № 10290/2019 г г. по описа на ПРС
се установява, че в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта е връчена по реда на
чл. 47 от, в резултат на което и в срока по чл. 415 ГПК ищецът е предявил
настоящия иск по чл. 422 ГПК. Изложеното сочи, че установителният иск е
допустим.
От представените Договори за мобилни услуги от 08.09.2015
г.; приложение от 08.09.2015 г. декларации от 08.09.2015 г. е
видно, че между страните е постигнато споразумение за предоставяне ползване от
ответника на доставени от ищеца мобилни услуги с предпочетен номер ............при стандартен месечен абонамент от 39,99 лв., съдържащ 400 резерв национални минути и 4000 МВ
резерв мобилен интернет за срок от 24 На същата дата
са сключени още два договора за мобилни услуги с предпочетен номер +.......... и +.......... за срок от 24 месеца по
програма „Резерв Стандарт“ 39.99 лева с тарифиране на интервали 60 секунди, със
стандартен месечен абонамент в размер на 39.99 лева и 62.51 % промо отстъпка от
същия за 24 месеца. На 08.09.2015 г. между същите страни е сключен и друг договор за
предоставяне за
временно и възмездно ползване на устройство марка
„MICROSOFT Lumia 535 Black“ за обща лизингова цена в размер на 151.57 лева,
дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 6.59
лева.
От представените фактури №
........../05.12.2016
г. на стойност 57,38 лв.; № ........../05.01.2017
г. на стойност 123,86 лв.; е видно, че за
периода 05.12.2016
г. - 04.01.2017 г. ищеца е начислил на ответника задължение в размер
от 123,86 лв., като за ползвания мобилен номер ............стойността е 12,49 без ДДС лв., за мобилен номер ..........-28,09 лв. без ДДС и за мобилен номер ..........-13,74 лв. без ДДС. За периода 05.11.2016-04.12.2016 г. е определеното
задължение за мобилен номер ............в размер на 65,90 лв., без ДДС за лизингови вноски.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Предвид установените факти от
събраните писмени доказателства съдът приема за доказано, че между страните са
сключени два отделни валидни договори за мобилни услуги за различни номера за
срокове от по 24 месеца, по силата на
които ищецът е поел задължението да предоставя на ответника, в качеството му на
потребител, мобилни услуги, при насрещното задължение на последния да заплаща
ежемесечно уговорената цена на ползваните услуги. С оглед депозираните
декларации от ответника следва да се отбележи, че същия е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Тъй като от събраните по делото
доказателства се установява, че от ищеца са издадени няколко фактури, които включват в себе си притендираните вземания следва да се приеме, че за
ответника е възникнало задължение за тяхното заплащане в определения в
документите срок. В тази насока ответника, върху който лежи доказателствената тежест, не ангажира и
доказателства да е извършил плащане на
суми по издадените от ищеца фактури, поради което следва да се приеме, че
същите се явяват дължими. Ето защо следва да се уважат предявените искове по чл. 422 от ГПК за
дължимост на сумите от 15,88 лв., 33,21 лв. и 17.39 лв. за абонаментни вноски
по уговорените планове на предоставените номера.
По отношение притендираните
лизингови вноски в размер от 40,90 лв., начислени за периода
05.11.2016-04.12.2016 г. съдът намира, че не е налице яснота как е определено
задължението за същите и, какъв точно период обхваща то, доколкото се
притендират такива само за един месец, а от съдържанието на договора става
ясно, че месечната лизингова вноска е в размер от 6,59 лв. Ето защо предявения
иск за това вземане следва да се уважи до размера от 6,59 лв. като за разликата
над него до 40,90 лв. да се отхвърли.
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, на ищеца се дължат разноски
съразмерно на уважената част от притенцията и съобразно направеното искане,
представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в исковия
процес, които възлизат на сумата от 392,67 лв. по настоящето производство и
сумата от 262,92 лв. по заповедното производство.
На
ответника разноски не се дължат поради липса на отправено искане и представени
доказателства за сторени такива.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.Т.Б., с адрес: *** 26 дължи на „Теленор България” ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сгр. 6, сумите
от 15,88 лв.(петнадесет лева и 88 ст.); 33,21 лв.(тридесет лева и 21 ст.) и 17,39 лв. (седемнадесет
лева и 39 ст.) за неплатени
абонаментни такси по договори за мобилни услуги, начислени за периода 05.12.2016 г. - 04.01.2017 г. за ползвани мобилни номера ..........; .......... и ..........,
като и сумата от 6,59 лв. (шест лева и 59 ст.)
лизингова вноска за периода 05.11.2016-04.12.2016 г. за ползване на устройство марка
„MICROSOFT Lumia 535 Black“, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК-20.06.2019 г.
до окончателно изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Теленор България” ЕАД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сгр. 6, чрез адв. Н. против К.Т.Б., с адрес: *** 26 иск за признаване за установено, че ответника дължи на
ищеца сумата над 6,59 лв. (шест лева и 59 ст.) до 40,90 лв.(четиридесет лева и 90 ст.) лизингова
вноска за периода 05.11.2016-04.12.2016 г. за ползване на устройство марка
„MICROSOFT Lumia 535 Black“, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК-20.06.2019 г.
до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА К.Т.Б., с адрес: *** 26 да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София сумата
от 392,67 лв. (триста
деветдесет и два лева и 67 ст.) за разноски по настоящето производство и сумата
от 262,92 лева (двеста шестдесет и два лева и 92 ст.) за разноски по
заповедното производство по ч. г. д. 10290/2019 г. на ПРС.
Решението
подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: /п./ ДИМИТРИНА
ТЕНЕВА
Вярно с оригинала!
ММ