РЕШЕНИЕ
№ 449
гр. Пловдив, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20215300501447 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260895/19.03.2021 г. постановено по гр.д.№ 9313 по
описа за 2020 г. на IX гр.с. на Районен съд Пловдив, се осъжда Териториално
поделение „Държавно горско стопанство – Пловдив“ към „Южноцентрално
държавно предприятие“ – Смолян, БУЛСТАТ 2016195800103, с адрес гр. П.,
бул. „***, да заплати на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД на „Маркони Груп Лес“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. П., бул. **** сумата от 2 129, 13 лв., представляваща
неоснователно задържана от ответника гаранция за участие в таен търг с
предмет „Покупко-продажба на прогнозни количества стояща дървесина на
корен“ относно Обект № 2008МТ, намиращ се в териториалния обхват на
дейност на Териториално поделение „Държавно горско стопанство –
Пловдив“ към „Южноцентрално държавно предприятие“ – Смолян, ведно със
законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
1
на исковата молба в съда – 30.07.2020 г., до окончателното й изплащане, и
сумата от 30, 16 лв. – обезщетение за забава за периода от 09.06.2020 г. до
29.07.2020 г., като отхвърля предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за разликата над сумата от 30, 16 лв. до пълния му предявен размер от 93,
45 лв. и за периода от 24.02.2020 г. до 08.06.2020 г. и за 30.07.2020 г., както и
осъжда Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Пловдив“
към „Южноцентрално държавно предприятие“ – Смолян да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Маркони Груп Лес“ ЕООД сумата от 665, 66
лв. – разноски в производството по гр.д. № 9313/2020 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, IX граждански състав, и осъжда „Маркони Груп Лес“ ЕООД
да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК на
Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Пловдив“ към
„Южноцентрално държавно предприятие“ – Смолян, сумата от 2, 85 лв. –
разноски в производството по гр.д. № 9313/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, IX граждански състав.
Недоволен е останал ответникът Териториално поделение
„Държавно горско стопанство – Пловдив“ към „Южноцентрално държавно
предприятие“ – Смолян, БУЛСТАТ 2016195800103, с адрес гр. П., бул. „***,
представлявано от директора К.К., който е подал въззивна жалба против
решението в частта му, с която е уважена исковата претенция за главница от
2 129, 13 лв. и обезщетение за забава от 30, 16 лв.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния
закон и съдопроизводствените правила, както и че е необосновано с искане за
бъде отменено и да се отхвърли предявения иск. Излагат се съображения, с
които се оспорва довода на ищеца, че възложителят е следвало да прекрати
търга. Позовава се на обстоятелството, че ищецът е приел правилата за
провеждането на търга. Поддържа се, че обжалването на заповедта за
класиран участник не е забавило до степен да направи невъзможно
изпълнението на договора, както и че скъсяването на срока за изпълнение,
поради обжалването, не водило до отпадане на необходимостта от възлагане.
Изразява се пълно несъгласие с изводите на РС, че решението на
административния съд е следвало да бъде обявено на 12.03.2020 г. Позовава
се на възможност за удължаване на срока на договора до 18 месеца. Оспорва
2
се твърдението за законова недопустимост за сключване на договора, както и
че неоснователно се е обогатил от задържаната гаранция. Излага доводи за
законосъобразното задържане на гаранцията. Претендира разноските за двете
инстанции.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „Маркони Груп Лес“ ЕООД, ЕИК *********, чрез
пълномощника по делото адвокат П., с който жалбата се оспорва като
неоснователна. Взема становище по всяко от оплакванията в жалбата и
такова за правилността и законосъобразността на решението. Моли да се
потвърди решението, както и да се присъдят разноските по делото.
Първоинстанционното решение не се обжалва и е влязло в сила в
частта, с която е отхвърлена претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на обезщетение за забава за разликата над сумата от 30, 16 лв.
до пълния предявен размер от 93, 45 лв. за периода от 24.02.2020 г. до
08.06.2020 г. и за 30.07.2020 г.,
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваните съдебни
актове съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните
по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с кумулативно обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД и чл.86
ЗЗД, предявени от „Маркони Груп Лес“ ЕООД против Териториално
поделение „Държавно горско стопанство – Пловдив“ към „Южноцентрално
държавно предприятие“ – Смолян, за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 2 129, 13 лв., представляваща неоснователно
задържана от ответника гаранция за участие в таен търг с предмет „Покупко-
продажба на прогнозни количества стояща дървесина на корен“ относно
Обект № 2008МТ, намиращ се в териториалния обхват на дейност на
3
Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Пловдив“ към
„Южноцентрално държавно предприятие“ – Смолян, както и на сумата от 93,
45 лв. – обезщетение за забава за периода от 24.02.2020 г. до 30.07.2020 г.,
ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 30.07.2020 г., до окончателното й
изплащане.
Ответникът е оспорил основателността на предявените искове.
Поддържал е, че гаранцията е задържана на основание чл. 35, ал. 5 от
Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в
горските територии - държавна и общинска собственост и за ползването на
дървесина и недървесни горски продукти /Наредбата/, поради отказ на ищеца
да сключи договор в процедурата по провеждането на тайния търг. Изложил е
доводи, че с приемането на правилата за провеждане на търга, ищецът се е
съгласил, че при обявяването му за купувач следва да сключи договор в
определен за това срок, и че при неизпълнение на своето задължение ще бъде
наложена санкция изразяваща се в задържане на предоставената гаранция в
размер на 5 % от стойността на съответния обект от търга – на основание чл.
9 а, ал. 2 от Наредбата. С твърдяното неизпълнение от ищеца на
задължението му да сключи договора се обосновава основателното задържане
на гаранцията. Ответникът е изложил и доводи, че обжалването на заповедта,
с която ищецът е обявен за спечелил търга участник, не правило невъзможно
изпълнението на поръчка в срока на договора. Поддържал е, че е била налице
обективна възможност за изпълнението на работа. Моли за отхвърляне на
предявените искове и присъждане на сторените разноски.
От фактическа страна по делото се установява от представените
писмени доказателства, че със Заповед № I-392/08.11.2019 г. на Директора на
ТП „ДГС – Пловдив“ е обявен търг с тайно наддаване по реда на Наредба за
условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските
територии – държавна и общинска собственост и за ползването на дървесина
и недървесни горски продукти, с предмет „Покупко-продажба на прогнозни
количества стояща дървесина на корен“ относно Обект № 2008МТ, намиращ
се в териториалния обхват на дейност на Териториално поделение „Държавно
горско стопанство – Пловдив“ към „Южноцентрално държавно предприятие“
– Смолян. Заповедта се отнася за провеждането на търга и за други обекти,
4
които не са предмет на производството.
Със заявление от 25.11.2019 г. ищецът „Маркони Груп Лес“ ЕООД е
заявил искането си за участие в търга с тайно наддаване за обект № 2008МТ с
отдели и подотдели „551а“ и „512е“, намиращи се в териториални обхват на
дейност на ТП „ДГС-Пловдив“.
Със Заповед № I-429/02.12.2019 г. на Директора на ТП „ДГС-
Пловдив“ е утвърдено класирането на участниците за обект № 2008МТ, като
на първо място е класирано ищцовото дружество „Маркони Груп Лес“ ЕООД.
Установява се, че тази заповед е обжалвана от друг участник в търга, като
жалбата е оставена без уважение с Решение № 771/15.04.2020 г. по адм.д. №
3886/2019 г. на Административен съд – Пловдив, влязло в сила на 08.06.2020
г.
Последвало е писмо изх. № 2209/09.06.2020 г. от ответника до ищеца,
с което последният е уведомен за продължаване на административното
производство и е поканен в 5-дневен срок от получаване на писмото да
представи необходимите документи за сключване на договора. Ищецът е
отказал на тази покана със заявление, получено от ответника с вх.
№2210/09.06.2020 г. С писмо изх.№ 2694/14.07.2020 г. ответникът е уведомил
ищеца, че задържа гаранцията от 2 129, 13 лв. на основание раздел III, т.2.2 и
т.2.3 от Заповед № I-392/08.11.2019 г. на Директора на ТП „ДГС – Пловдив“ и
на осн.чл. 32, т. 3 и т. 4 от Наредбата.
С постановеното решение районният съд се е позовал на разпоредбите
на приложимата в казуса Наредба при провеждане на процедури за възлагане
изпълнението на дейности или за продажба на дървесина и на недървесни
горски продукти /Наредба/. Според първостепенния съд, ответникът, като
възложител в процедурата по търга, е имал право да задържи предоставената
от ищеца гаранция за участие до изтичането на срока на валидност на
офертата на ищеца като класиран на първо място участник, за което се е
позовал на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от Наредбата, според която
участниците са обвързани с условията на предоставените от тях оферти. По
аргумент от последното и след като е приел, че ищецът е бил обвързан от
оферта си за срок от 90 дни, считано от изтичането на крайния срок за
подаване на офертите на участниците в търга - 25.11.2020 г., съгласно
5
указаното в заявлението му за участие, тоест до 25.02.2020 г.,
първостепенният съд е достигнал до извода, че след посочената дата за ищеца
не е съществувало задължение да сключи договор с ответника. Според
районния съд, санкцията, изразяваща се в задържана на внесената гаранция за
участие би могла да бъде наложена на спечелилият участник конкурса,
единствено в случаите, в които последният откаже да сключи договор с
възложителя по реда на чл. 35 от Наредбата до изтичане на срока на
валидност на офертата му, но не и в случая. Районният съд е изложил и
довода, че ответникът не е възползвал от правото си, уредено в чл. 20, ал. 2 от
Наредбата, да изиска от класираните на първо и второ място участници да
удължат срока на валидност на офертите си. По изложените съображения,
решаващите изводи на районния съд са, че с изтичането на срока на офертата
на ищеца – на 25.02.2020 г., е отпаднало основанието за задържането й и
същата подлежи на връщане от ответника. С оглед основателността на иска
за главницата, районният съд е уважил и иска за присъждането на
акцесорното вземане по чл.86 ЗЗД за период от 09.06.2020 г. до 29.07.2020 г.,
която претенция частично е отхвърлена като в тази част решението не се
обжалва.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269,
изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по
изложените във въззивната жалба доводи, както и при служебна
проверка за допуснати при постановяването му нарушения на
императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се
произнесе по правния спор между страните.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват
оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
Във въззивната инстанция спорът се заключава досежно основателното
6
задържане от ответника на платената от ищеца гаранция за участие в търга с
тайно наддаване, обявен със Заповед № I-392/08.11.2019 г. на Директора на
ТП „ДГС – Пловдив“. От посочената заповед и условията към нея за
провеждането на търга, представени по делото, се установяват параметрите на
търга, сред които и: предмета на търга, стойността за Обект № 2008МТ -
42 582, 66 лв.; срок за изпълнение на договора – до 31.12.2020 г.; изисквания
към кандидатите; начало на търга - 26.11.2019 г.; гаранция за участие от 5 %
от стойността на обекта, тоест в случая 2 129, 13 лв.; срок на валидност на
офертата - 90 календарни дни след крайния срок за подаване на офертата,
както и че продавачът може да поиска от класираните на първо и второ място
кандидати да удължат срока на валидност на офертите до момента на
сключването на договора, съгласно разпоредбата на чл.20 от Наредбата.
По делото не е спорно, че заявлението на ищеца за участие в търга е
отговаряло на поставените в заповедта изисквания, доколкото ищецът е бил
допуснат до участие в търга и е класиран на първо със Заповед № I-
429/02.12.2019 г. на Директора на ТП „ДГС- Пловдив“, стабилизирана с
Решение № 771/15.04.2020 г. по адм.д. № 3886/2019 г. на Административен
съд – Пловдив. Предвид на това, посоченият в заявлението на ищеца срок на
валидност на офертата му е бил в съответствие с поставеното от ответника
условие за срок на валидността на офертата - 90 календарни дни след крайния
срок за подаване на офертата -25.11.2019 г., тоест до 25.02.2020 г. Така
срокът на валидност на офертата на ищеца представлява поставено от
ответника условие при провеждането на търга.
По делото не се твърди и не се установява ответникът да е изискал от
участниците в търга да декларират нов срок на валидност на офертите, след
първоначално определения от него 90 дневен срок, предвид обжалването на
Заповед № I-429/02.12.2019 г., така както повелява разпоредбата на чл.9а, ал.4
от Наредбата. Също така не се твърди и не се установява ответникът да се е
възползвал от предвидената възможност в разпоредбата на чл.20, ал.3 от
Наредбата, намерила отражение и в Заповед № I-392/08.11.2019 г., за
изискването от класираните на първо и второ място участници да удължат
срока на валидност на офертите си до момента на сключване на договора.
Отправеното от ответника изявление до ищеца се е заключавало в покана за
представяне на документи за сключване на договора, видно от съдържанието
7
на покана с изх.№ 2209/09.06.2020 г. Следва обаче да се има предвид, че към
този момент срокът на валидност на офертата на ищеца вече е била изтекла,
доколкото и същият не е бил удължен, а така и офертата не е обвързвала
ищеца. Аргумент за последното е разпоредбата на чл.20, ал.1 от Наредбата,
според която валидност на офертите е времето, през което участниците са
обвързани с условията на представените от тях оферти. Действително, както
се посочи, в ал. 3 на същата разпоредба е предвидена възможността за
удължаване валидността на офертите, но доколкото ответникът не се е
възползвал от нея, то сега неоснователно се позовава на същата.
При така установените факти по делото е без значение за
разрешаването на правния спор дали е съществувала обективна невъзможност
за изпълнение на договора за периода от юни месец 2020 г. до изтичането на
срока му на 31.12.2020 г., както и дали ответникът е следвало да прекрати
процедурата по тайния търг, доколкото ищецът не е бил обвързан от офертата
си при получаването на поканата за сключване на договора и това обосновава
основателността на отказа му да сключи същия. Позоваването от
жалбоподателя на разпоредба на чл.51, ал.3 от Наредбата, предвиждаща
максимален срок на договорите за продажба на стояща дървесина на корен от
горските територии – държавна собственост - до 18 месеца, отново е без
правно значение. В тази връзка доводът на жалбоподателя за възможността за
удължаване на договора с още шест месеца няма никакво значение, доколкото
в случая ответникът нито е поискал удължаване на срока на валидност на
офертите на участниците в търга, нито е предложил удължаване на срока на
договора. В същия смисъл е безпредметно да се коментира срока за
приключване на административното производство, доколкото валидността на
офертата на ищеца е изтекла на 25.02.2020г.
Неоснователно се сочи, че с приемането на правилата за провеждането
на търга, ищецът се е съгласил при обявяването му за купувач да сключи
договор за определен срок, както и че се е съгласил, че при неизпълнение на
това си задължения ще му бъде задържана гаранцията. В Заповед № I-
392/08.11.2019 г. на Директора на ТП „ДГС – Пловдив“ и условията към нея
/раздел XIV, т.2/ са уредени хипотезите за задържането на гаранцията от
продавача, сред които непредставяне на документите по чл.35, ал.5 от
Наредбата за сключване на договора от определения купувач, както и не
8
изпълнение от последния на задължението му за сключване на договора,
уредени и в чл. 32, т. 3 и т. 4 от Наредбата, на които ответникът се позовава.
Така посочените хипотези обаче не намират приложение, доколкото
единствено биха имали значение при покана за сключване на договора в
срока на валидност на офертата на ищеца. Случаят не е такъв, тъй като
поканата на ответника до ищеца за представяне на документи за сключване
на договора е след изтичането на срока на валидност на офертата на ищеца.
Следователно ищецът не е бил обвързан от офертата си, а така и за
сключването на договора в процедурата по търга.
В аспекта на изложеното, не се установява соченото от ответника
основание за задържането на гаранцията, до който извод е достигнал и
районният съд. Ето защо първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваните части за главницата и обезщетението за забава,
доколкото и последното съставлява акцесорно вземане. По изложените
съображения въззивната жалба ще следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на правния спор, разноските по делото се следват на
въззиваемата страна, поради което следва да й бъдат присъдени
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от 600 лева,
направата на които се доказва от представения договор за правна защита и
съдействие.
Така мотивиран, Пловдивски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260895/19.03.2021 г. постановено по
гр.д.№ 9313 по описа за 2020 г. на IX гр.с. на Районен съд Пловдив, в частта,
с която се осъжда Териториално поделение „Държавно горско стопанство –
Пловдив“ към „Южноцентрално държавно предприятие“ – Смолян,
БУЛСТАТ 2016195800103, с адрес гр. Пловдив, бул. „***, да заплати на
основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на „Маркони Груп
Лес“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. „****, сумата от 2 129, 13 лв., представляваща неоснователно
задържана от ответника гаранция за участие в таен търг с предмет „Покупко-
продажба на прогнозни количества стояща дървесина на корен“ относно
9
Обект № 2008МТ, намиращ се в териториалния обхват на дейност на
Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Пловдив“ към
„Южноцентрално държавно предприятие“ – Смолян, ведно със законна
мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 30.07.2020 г., до окончателното й изплащане, и
сумата от 30, 16 лв. – обезщетение за забава за периода от 09.06.2020 г. до
29.07.2020 г.
Решението на районния съд в останалата необжалвана част е влязло в
сила.
ОСЪЖДА Териториално поделение „Държавно горско стопанство –
Пловдив“ към „Южноцентрално държавно предприятие“ – Смолян, Булстат
2016195800103, да заплати на „Маркони Груп Лес“ ЕООД, ЕИК *********,
сумата от 600 лв. /шестстотин лева/ – разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10