№ 155
гр. Пазарджик, 22.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20235200500180 по описа за 2023 година
Пазарджишкият окръжен съд е ангажиран с въззивна жалба от П. И. Г.,
ЕГН: ********** и адрес: гр. Панагюрище, ж.к. Оптикоелектрон II, бл. 14, вх.
А, ет. 3, ап. 5, против решение № 2/06.01.2023 г., постановено по гр.д. №
20215230100617 по описа на Панагюрския районен съд, в която са въведени
доводи за недопустимост на постановеното решение и за допуснати от
районния съд съществени процесуални нарушения, които са довели до
накърняване правото на защита на ответника от една страна, а от друга са
довели до неприемането и неразглеждането заедно с предявения иск на две
възражения за съдебно прихващане, направени от ответника в отговора на
исковата молба, подаден своевременно в срока по чл.131 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че районният съд неправилно е дал ход на делото на
16.12.2022 г. въпреки наличието на данни за служебната ангажираност както
на адв.М., така и на неговия доверител П. Г.. Неправилно също така
районният съд бил дал указания за конкретизиране на възраженията за
прихващане, тъй като от данните по делото било ясно, че трудовото
правоотношение между страните е продължило през периода 04.02.2019 г. –
14.07.2020 г. и било очевидно, че неползваният платен годишен отпуск бил за
този период, а посочването на конкретни дни за полагането на твърдения
извънреден труд било въпрос по същество и трябвало да се установява със
съответните доказателства и доказателствени средства. На основание чл.266,
ал.3 от ГПК се иска пред въззивния съд да бъдат събрани нови доказателства,
които районният съд не е допуснал поради неприемане за съвместно
разглеждане с предявения иск на двете възражения за съдебно прихващане.
Иска се и възраженията за прихващане да бъдат приети с изрично
1
определение, във връзка с което да бъде изготвен нов доклад с разпределение
на доказателствената тежест. Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
по въззивната жалба „Айгер инженеринг“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район С., ул. „В.Л.“ № 246 чрез
неговия процесуален пълномощник адв.Мария Пищалова от АК-Пловдив с
искане обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно с изложени доводи в подкрепа на изводите на районния съд.
Възразява срещу искането за допускане на нови доказателства пред въззивния
съд като твърди, че районният съд не е допуснал съществено процесуално
нарушение, което да е довело до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя. Твърди, че и жалбоподателят, и неговият пълномощник не са
се явили още в първото съдебно заседание, проведено на 11.11.2022 г., а за
заседанието на 16.12.2022 г. дори и да се приеме, че адв.М. е бил служебно
възпрепятстван да се яви, не били представени доказателства за служебен
ангажимент на неговия доверител, оправдаващи неявяването му на това
съдебно заседание. Моли доказателствените искания да бъдат оставени без
уважение, а при условията на евентуалност, ако те все пак бъдат допуснати,
прави от своя страна други доказателствени искания. Претендира разноски.
Въззивният съд намира искането за събиране на нови доказателства при
настоящото разглеждане на делото за неоснователно, тъй като не е налице
хипотезата на чл.266, ал.3 от ГПК - районният съд не е допуснал съществено
процесуално нарушение, в резултат на което да не са допуснати своевременно
поискани доказателства пред него, като по този начин да е нарушено правото
на защита на жалбоподателя – ответник в първоинстанционното
производство. При проверка на доказателствата по делото въззивният съд
установи, че въпреки редовното призоваване за първото съдебно заседание,
проведено на 11.11.2022 г., не са се явили нито ответникът, нито неговият
процесуален пълномощник. Още с доклада по реда на чл.146 от ГПК,
изготвен в подготвителното заседание, проведено по реда на чл.140 от ГПК и
съобщен надлежно и на двете страни, районният съд е дал указания за
отстраняване на нередовности и конкретизация на възраженията за съдебно
прихващане, направени с отговора на исковата молба, депозиран в срока по
чл.131 от ГПК, като е дал срок до първото открито съдебно заседание тези
нередовности да бъдат отстранени. В първото о.с.з., проведено на 11.11.2022
г. нито ответникът, нито неговият пълномощник са се явили, нито са
посочили уважителна причина за неявяването си, поради което не е имало
процесуална пречка за даване ход на делото. До този момент пред районния
съд не е било депозирано писмено изявление на ответника или неговия
пълномощник с изразено становище във връзка с дадените в доклада на
2
районния съд указания за конкретизиране на възражението за прихващане,
вкл. и такова обосноваващо неправилност на дадените указания, поради което
районният съд правилно е приел, че нередовностите не са отстранени в
дадения срок и правилно не е приел за съвместно разглеждане направените
възражения за прихващане.
Тъй като искането за приемане на тези възражения се поддържа и пред
настоящата инстанция, въззивният съд приема, че това искане следва да бъде
отхвърлено по следните съображения:
Направените в отговора на исковата молба възражения за съдебно
прихващане са общи и непрецизни, поради което правилно районният съд е
дал указания на П. Г. за тяхната конкретизация. Конкретизирането на
възраженията е необходимо с оглед на това да се очертаят параметрите на
търсената защита, а и за другата страна да е ясен предметът на доказване и
съответно – на защита. Посочването на броя дни платен годишен отпуск,
неупотребен от жалбоподателя, обхваща две календарни години, през които
Г. е работил различен по продължителност период от време /около 10 месеца
през 2019 г. и около 6 месеца и половина през 2020 г./, поради и което не е
ясно по колко дни платен отпуск страната претендира за всяка календарна
година.
Конкретизирането на дните, през които е полагал извънреден труд,
противно на становището, изразено във въззивната жалба, не е въпрос по
съществото на спора, а отново е свързано с конкретизиране предмета на
доказване, т.е. свързано е с допустимостта на претенцията.
Като не е отстранил констатираните нередовности в дадения от
районния съд срок, жалбоподателят – ответник в първоинстанционното
производство не е изпълнил законни нареждания на съда, в резултат на което
правилно възраженията за прихващане не са били приети за съвместно
разглеждане с предявения иск. По същите съображения те не следва да бъдат
приети за разглеждане и в настоящото производство, поради което и не се
налага да бъде извършван нов доклад с разпределяне на доказателствената
тежест, а всички искания за събиране на нови доказателства пред въззивния
съд следва да бъдат оставени без уважение. Направените в срока по чл.131 от
ГПК възражения за прихващане са били нередовни и нередовността им не е
била отстранена в дадения от районния съд срок, поради което на основание
чл.133 от ГПК те могат да бъдат направени отново пред въззивния съд само
ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, каквито в
случая не са налице. Повторното предявяване пред въззивния съд на тези
възражения означава, че те се предявяват след законния срок. Единствената
възможност за приемане на възражение за прихващане, направено след
изтичане на законния срок, е уредена в чл.371 от ГПК, но той е приложим
3
само за търговски спорове, какъвто настоящият не е. В заключение следва да
се посочи, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане с предявения иск възраженията за
съдебно прихващане със следните суми: 1656.72 лв., представляващо
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 26 дни по 63.72 лв. и
462.30 лв. – възнаграждение за положен извънреден труд през м.април 2020 г.
за 10 дни по 2 часа над установения 8-часов работен ден и два съботни дни по
8 часа всеки.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ всички доказателствени искания, направени
във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изготвяне на нов доклад с ново
разпределяне на доказателствената тежест.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 20.04.2023 г., за
която дата и час да се призоват страните.
На основание чл.267 от ГПК настоящото определение следва да се счита
за изготвен доклад с разрешаване на всички въпроси по допустимостта на
жалбата и доказателствените искания на страните. Препис от определението
да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4