Решение по дело №48020/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 юни 2025 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20241110148020
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10827
гр. ......, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110148020 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ ... / ...

09.06.2025 г., гр.......

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и трети април две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:

Председател: Красимир Сотиров

при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №48020 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:

Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.150, вр.
чл.139 от ЗЕ и по чл.86 от ЗЗД.
1
Образувано е по искова молба, подадена от ....., ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр......, представлявано от .....- Изп. директори, срещу Г. И. В., във връзка с
указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, с която се претендира да се установи със сила на
пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на следните суми: сума от
2 992,80 лв., представляваща задължение за доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за обект, в
гр......., аб. №..., за отчетен период: 01.05.2021г.- 30.04.2023г., сума от 468,78 лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2022г.- 09.05.2024г., сума от 68,63
лв., представляваща сума за дялово разпределение, за периода: 31.05.2021г.- 30.04.2023г.,
сума от 15,22 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 16.07.2021г.-
09.05.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. №29823/2024г. на СРС, 165-и състав.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответника, чрез баща
му И. В.- като пълномощник, който оспорва исковете по основание и размер. Моли за
отхвърляне на исковете.
Като трето лице помагач на страната по искане на ищеца е конституирана фирмата за
дялово разпределение, /ФДР/, ....., който представя 2 бр. формуляри за отчет на уредите за
дялово разпределение, за отоплителни сезони 2021/2023г., както и 2 бр. справки, с посочен
получател- Г. В..
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни. Съображенията за това са следните:
Приложени към ИМ са преписи на НА за покупко- продажба на недвижим имот
№.......г., том I, н.д. №..... на Нотариус ...., рег. №....., район на действие: СРС, с който .....
продава на малолетния Г. В., действащ чрез баща си и законен представител И. В., проц.
апартамент и на молба- декларация от малолетния Г. В., чрез баща си И. В. от 06.12.2001г. за
открИ.е на партида на негово име.


Съгласно заключение по СТЕ, в имота са налице 5 бр. радиатори с уреди за отчет, като
е начислена ТЕ по данни на визуално снет отчет. ТЕ за БГВ не е доставяна и не е
начислявана. ТЕ за сградна инсталация е начислена на база пълен отопляем обем от 190
куб.м.
Съгласно заключение по ССч.Е, не се установяват плащания по партидата за процесния
период. Посочени са стойностите на начислената ТЕ за отопление в имота, както и размера
на задължението за забава.
Съдът достигна до следните правни изводи:
На осн. чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди. В тълкувателната си практика ВКС приема, че
изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. Титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабден имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди, при липсата на договорно правоотношение между ищеца и
трето лице- ползвател. От представените писмени доказателства- молба за открИ.е на
партида, се установява основание за възникване на качеството „потребител на ТЕ“ на
ответника по делото, който се е явявала задълженото лице на договорно основание по
партидата за процесния имот. С оглед на горното отв. Г. В. следва да се приеме за
потребител на ТЕ за проц. имот.
2
От представените по делото доказателства се установява, че сградата, в която е
процесният имот, е топлоснабдена. Съгласно разпоредбата на чл. 139 ЗЕ разпределението на
ТЕ в сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение по реда
на чл.139- 148 от ЗЕ и съгласно действащите за процесния период подзаконови нормативни
актове. Задължението на ищеца е да осигури доставка на ТЕ до имота с определени
качествени параметри, чрез които да се осигурява отоплението на имота. Срещу осигуреното
отопление на жилищен имот, насрещната страна дължи заплащане на цената за доставената
ТЕ. Определянето на размера на месечните задължение на потребителя се извършва по реда
на ЗЕ и приложимата подзаконова нормативна уредба. Отчетената от средствата за
търговско измерване ТЕ- топломер и водомер, се разпределя меду отделните имоти на база
предоставени от фирмата за дялово разпределени прогнозни данни въз основа на средния
месечен разход между две отчитания. От своя страна ТЕ, отдадена от сградната инсталация
на жилищната сграда се отчита по изчислителен път, чрез предвидени в съотв. методика
математически формули. Правилата за носенето на доказателстваната тежест, установени в
гражданския процес указват, че в тежест на страната, претендираща изгодните за себе си
правни последици, е да докаже тяхното настъпване. Законът възлага в тежест на
топлофикационното дружество- ищец да докаже в процеса с допустимите доказателствени
средства реално потребеното количество ТЕ, изразходвана през процесния период и
надлежното й ценообразуване. Задължение на потребителя на услугата е да заплаща
стойността на потребената от него ТЕ. Доказателства, че имотът е необитаем не са налице.
Видно от представените от ФДР писмени доказателства е, че е отчетено потребление от 5 бр.
радиатори в имота. Възражение за изтекла погасителна давност не е надлежно релевирано
по делото. С оглед на горното исковата претенция за главница следва да бъде изцяло
уважена.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и
неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към определена ФДР, поради
което не може да се приеме за обоснован извода за настъпила суброгация в правата на
третото лице- помагач по делото, което отрича да е извършвал топлинно счетоводство в
процесния имот и съотв. възникването на право на регрес спрямо ответника. Не се
установява дължимата цена за извършване на услугата по дялово разпределение на ТЕ за
имота. Искът за мораторна лихва има акцесорен характер и поради това подлежи на
отхвърляне.
Досежно задълженията за мораторна лихва в съдебната практика по приложението на
чл.18 от ЗЗК ВАС е имал възможност да се произнесе, че начисляването й при неизпълнение
върху прогнозни стойности, които не отразяват точния размер на задължението за
потребената ел. енергия, може да доведе до кредитиране на продавача. В полза на
потребителите не е предвидена възможност за пропорционално възстановяване на размера
на заплатените лихви за забава за периодите, в които не се извършва отчитане, ако на края на
отчетния период се окаже, че прогнозната сума е по- висока от реално дължимата. По
аналогия с правоотношението за доставка на ТЕ, по което се изготвят прогнозни сметки,
следва да се приеме, че претендираните мораторни лихви са недължими, в който смисъл е
налице съд. практика на въззивната инстанция.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
заплащане на разноски за заплатени държ. такси в двете производства, депозити за
експертизи от общо 500 лв. и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
производства. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на
страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски,
респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва
да се присъдят разноски в полза на ищеца за двете съдебни производства в размер общо на
776,35 лв., като за исковото производство е определено юрисконсултско възнаграждение в
3
мин. размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Г. И. В., ЕГН:**********,
че в полза на ищеца ....., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр......,
представлявано от .....- Изп. директори, съществува вземане за сумата от 2 992,80 /две хиляди
деветстотин деветдесет и два лева и осемдесет стотинки/ лв., представляваща главница за
незаплатена топлинна енергия за битови нужди, за обект, в гр......., ж.к. „.....“, бл........, аб.
№..., за отчетен период: 01.05.2021г.- 30.04.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на съдебно сезиране– 17.05.2024г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК по ч.гр.д. №29823/2024г. по описа на СРС, 165 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ....., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр.......,
ул. „.....“ №.... представлявано от ..... – Изп. директори, срещу Г. И. В., ЕГН:**********,
установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от 468,78
/четиристотин шестдесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки/ лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода: 15.09.2022г.- 09.05.2024г., сума от 68,63 /шестдесет и осем
лева и шестдесет и три стотинки/ лв., представляваща сума за дялово разпределение, за
периода: 31.05.2021г.- 30.04.2023г. и сума от 15,22 /петнадесет лева и двадесет и две
стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 16.07.2021г.- 09.05.2024г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№29823/2024г. по описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА Г. И. В., ЕГН:**********, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на .....,
ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от .....- Изп. директори,
сума в размер общо на 776,35 /седемстотин седемдесет и шест лева и тридесет и пет
стотинки/ лв., представляваща разноски по исковото и по заповедното производства.
Решението е постановено при участието на „....” ...., като трето лице- помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи от решението на страните и на третото лице- помагач.


Районен съдия:


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4