Р
Е Ш Е Н И Е № 388
18.04.2018 г.,
гр. Сливен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІ-ти ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на
01.02.2018г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
МИНЧО МИНЕВ
гр.
дело № 1345 по описа за 2015
година, за да се произнесе, съобрази
следното:
В
исковата молба на Н.С.Ж. и В.С.Ж. се твърди, че те са брат и сестра, както и че
от родителите си наследили недв.имот- апартамент, в гр.Сливен, кв.“С. к.“ ...,
с площ 60.48кв.м., в който живеели. Също, че често посещавали кафене, намиращо
се в съседство с техния жилищен блок, стопанисвано от Т.Г.К., с която по тази
причина станали близки. С времето й споделили намерението си да продадат
апартамента и да си закупят друг, а К. им заявила, че ще им помогне за това.
След няколко разговора им предложила те да прехвърлят на нея жилището; след
това тя да го продаде, а с получените пари да закупи за тях по-голям
апартамент. Ж.се съгласили, тъй като нямали никакъв опит в подобни сделки, а К.
намерила купувач в лицето на Ц.Ц., син на Н.Б..
След това, на
05.03.2010г. К.ги завела при нотариус, където двамата й продали апартамента си,
а в нотариалния акт, в който била извършената сделката- № 158, том І, дело №
145/ 2010г., било записано, че тя им е заплатила напълно цената от 22 250.50лв.
Ищците обаче твърдят, че сумата не им е престирана; въпреки това предали на
жената ключовете от апартамента си.
Твърдят, че след като подписали договора били
помолени да излязат извън кантората на нотариуса и веднага правото на
собственост било прехвърлено- с нот.акт № 159, дело №146 на същия нотариус, от Т.К.
и съпруга й тогава- А., на купувача Н.Г.Б., а в документа било записано, че
договорената продажна цена е отново 22 520.50лв., както и че е била изцяло и в
брой заплатена от купувача на продавачите.
Твърди се също, че поради наивност и неопитност в социалните отношения, Д.и
В. Ж.не заподозряли, че К. ги мами, а точно това била целта й, защото всъщност
тя не е имала намерение след като й прехвърлят апартамента си, да им потърси и
закупи друг, а да стане лично тя продавач по втората сделка и така цената да се
дължи на нея. При това положение пълномощника на ищците достига до извода, че
целта на първата сделка не е била К. да придобие имота за себе си, като заплати
цената му и поради това тя е нищожна, на осн.чл.26 ал.2 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/- поради липса на основание, тъй реално липсвало
основание за прехвърлянето на имота.
Твърди се също, че след сключването на втората сделка К. и Ж.заедно отишли
в близко до кантората на нотариуса кафене, където те видели, че в чантата й има
голяма сума банкноти, но не разбрали на каква обща стойност възлизат те, а и
така и не разбрали каква е продажната цена на апартамента им и в двете сделки.
По-късно се оплакали в полицията, където започнало разследване по случая, в
резултат на което се стигнало до образуването на наказателно дело, в което
подсъдимата К. била осъдена, с влязла в сила присъда, за измама в големи
размери, за това, че е използвала заблуждението, неосведомеността и
неопитността на Ж.и с това им причинила имотна вреда в големи размери, като на
осн.чл.210 ал.1, т.5 във вр. с чл.209 ал.2 вр. с ал.1 от НК й било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от три години и осем месеца.
В последствие, на 14.04.2010г., Н.Б., заедно със съпруга си Г.Ц.Б. продали
апартамента на Б.С.К. и И.Ф.К., а последните двама на свой ред го отчуждили, на
01.07.2014г., в полза на П.Г.У..
Твърди се още, че в хода на наказателното дело Ж.предявили против К.
граждански иск, по който тя била осъдена да им заплати обезщетение за
имуществени вреди в размер на 28 880лв., дължими ведно с лихвата за забава до
момента на изплащането й. За това вземане двамата се снабдили с изпълнителен
лист, който образували в изпълнително дело, но никаква част от него не била
събрана, тъй като се оказало, след направени от съдебния изпълнител справки ,че
К. не притежава имущество, в т.ч. недв.имоти, автомобили, банкови сметки и др.,
върху които да се насочи принудително изпълнение, а единствените й доходи са от
получаваното от нея в затвора трудово възнаграждение, с което обаче погасявала
неплатени данъци. При това положение ищците правят извод, че нямат никакви
перспективи някога да удовлетворят вземането си. От друга страна пък, процесния
апартамент бил единственото им жилище, а тъй като нямали други доходи, освен
пенсиите си в много нисък размер, не били в състояние да си закупят друго
жилище.
Всичко това ги е мотивирало да заявят искове, които, след предприети в хода
на делото от процесуалния им представител действия, се индивидуализират така:
1. претенции на
ищците Н.С.Ж., с ЕГН: ********** и В.С.Ж.
с ЕГН: ********** касателно сделката, извършена в нот.акт № 158, том І,
рег.№ 2200, дело 145 от 05.03.2010г. на нотариус Е. Ш. с рег.№128, по която те
са продавачи, а купувач е Т.Г.К., с ЕГН: **********.
Ответници по този иск са Т.Г. К.и съпруга й
към онзи момент, когато гражданския им брак все още не е бил прекратен, А.П.К., с ЕГН: **********.
2. претенции на
ищците Н.С.Ж., с ЕГН: ********** и В.С.Ж.
с ЕГН: ********** касателно сделката, извършена в нот.акт № 159, том І,
рег.№ 2204, дело 146 от 05.03.2010г. на нотариус Е. Ш. с рег.№128, по която те
самите не са страни. По нея продавачи са Т.Г.К., с ЕГН: ********** и А.П.К., с
ЕГН: **********, а купувач - Н.Г.Б., с
ЕГН: **********.
Ответници по
този иск са Т.Г.К., с ЕГН: ********** и съпруга й към онзи момент, когато
гражданския им брак все още не е бил прекратен, А.П.К., с ЕГН: **********, от
една страна като продавачи по договора и от друга, купувачката Н.Г.Б., с ЕГН: ********** и съпруга й Г.Ц.Б., с ЕГН: **********
/тъй като имота е придобит в режим на СИО/.
Исковете по
тези два пункта на първо място са за прогласяването на договорите за нищожни -
поради невъзможен предмет, а в условията на евентуалност- за унищожаването им,
поради измама, като според ищците именно унищожаемите сделки според ищците
влекат нищожността на договорите- защото когато бъдат унищожени всяка страна
връща на другата полученото по договора, т.е. при това положение ищците
получават обратно апартамента си и последващите разпоредителни сделки с него
нямат предмет.
В исковата
молба се излага също, че правото на собственост върху жилището било прехвърлено
още на няколко пъти. По тази причина предмет на делото са и:
3. претенцията
на ищците Н.С.Ж., с ЕГН: ********** и В.С.Ж.
с ЕГН: ********** касателно сделка, извършена в нот.акт № 90/2010 на
нотариус Е. Ш. с рег.№128, по която те не са страна. Искът е за прогласяване
нищожността на този договор, а ответници по него са продавачите Н.Г.Б., с ЕГН: ********** и съпруга й Г.Ц.Б., с ЕГН: **********
и купувачите Б.С.К. с ЕГН: ********** и
съпруга й И.Ф.К. с ЕГН: **********. Нищожността е аргументирана по същия начин, както вече коментирания от съда
по-горе, в т.1 и т.2.
4. претенцията
на ищците Н.С.Ж., с ЕГН: ********** и В.С.Ж.
с ЕГН: ********** касателно сделка, извършена в нот.акт № 105/2014 на
нотариус Е. Ш. с рег.№128, по която те не са страна. Искът е за прогласяване
нищожността на този договор, а ответници по него са продавачите Б.С.К. с ЕГН: ********** и съпруга й И.Ф.К. с ЕГН: **********
и купувача П.Г.У., с ЕГН:**********. Нищожността е аргументирана по същия начин, както вече кометирания от съда
по т.1, т.2 и т.3.
На това място
отново се налага коментара, че според ищците именно унищожаемите сделки влекат
нищожността и на тези договори- защото при унищожаването на сделката всяка
страна връща полученото по нея, т.е. в случая ищците получават обратно
апартамента си и последващите разпоредителни сделки, извършени от поредицата
ответници, нямат предмет.
5. Последна е
претенцията на ищците Н.С.Ж., с ЕГН: **********
и В.С.Ж. с ЕГН: ********** с правно основание чл.108 от ЗС, ответник по
която е само П.Г.У., с ЕГН:**********.
Твърдейки, че те, а не жената, са
собственици на апартамента, както и че го владее, но без правно основание,
искат съда да установи тези факти в отношенията им и да осъди У. да им предаде
владението върху жилището.
Ж.искат от съда и да обезсили всеки от цитираните по-горе
нотариалните актове, в които са извършвани договорите за продажба.
На всички
ответници бе връчен препис от исковата молба.
Т.Г.К., с ЕГН: **********
и А.П.К., с ЕГН: ********** не депозират писмен отговор.
Първи по ред
такъв е подаден от Б.С.К. с ЕГН: ********** и И.Ф.К. с ЕГН: **********;
след това и от ответниците Н.Г.Б., с ЕГН: **********
и Г.Ц.Б., с ЕГН: **********, а накрая и П.Г.У., с ЕГН: **********. Общото между всички тях е, че оспорват насочените
срещу им искове.
В отговора си,
депозиран чрез пълномощник- адвокат, Карчеви се аргументират със становище, че
сделките, в които те са участвали, са действителни и не страдат от пороци, вкл.
и защото имат предмет, а и тъй като самите те не са действали измамливо, защото
не са въвеждали никого в заблуждение, за да сключи той договори с тях.
Аргументът си доразвиват с твърдения, че както сделката, по която са купувачи,
така и онази, по която са продавачи, са сключили при посредничеството на
кантори за недв.имоти, без при това да са познавали или знаели, за ищците и
претенциите им по отношение на К. и възникналите между тях спорове. Нещо
повече, те считат, че дори и да е вярно твърдяното от ищците, че тази ответница
не им е заплатила договорената продажна цена, последното е морално укоримо
действие, но то не засяга редовността на извършените от тях- Карчеви,
разпоредителни действия със същия недв.имот.
Навеждат и
възражение, че е изтекъл срока, предвиден в закона- чл.32 от ЗЗД, за
предявяването на иска с пр.осн.чл.29 ал.1 от същия нормативен акт.
Тези ответници
претендират направените от тях разноски по делото.
В отговора си,
подаден също чрез пълномощник- адвокат,
ответниците Б.намират иска по чл.29 ал.1 от ЗЗД, насочен срещу тях, за
недопустим и се аргументират с текста на ал.1 от чл.32 от ЗЗД, съгласно който
унищожаване може да иска само страната, в чийто интерес закона допуска това. По
същество, което касае твърдението на Ж.за нищожност на сделки, становището на Б.е,
че е неоснователно- както за всички сключени сделки, така и в частност за
онези, по които те конкретно са страна. Така е според тях, защото дори и да не
е била плащана договаряната продажна цена, това не води до нищожност на
сделките, тъй като престирането на цената представлява не основание за
действителността на договора, а касае неговото изпълнение. Според тези
ответници, всички сделки са и имали основание и това са уговорките за
прехвърляне на правото на собственост срещу заплащането на продажна цена.
Излагат и аргумент, че са придобили имота на валидно правно основание, тъй като
не са имали основания да се съмняват в легитимиращия касателно правото на
собственост ефект на документите, представени от техните продавачи, пред
нотариуса, вкл. и защото към момента на изповядването й/им в имотния регистър
не е бил вписан акт по чл.112 от ЗС.
Друг техен
аргумент е, че дори и да бъде унищожена сделката, по която ищците са
прехвърлили на ответницата Т.К.правото на собственост, то ще отпадне с обратна
сила основанието последната да е титуляр на правото на собственост, но това не
представлява основание за унищожаване на последващите прехвърлителни сделки-
защото продажбата на чужда вещ не е недействителна.
Тези ответници
също навеждат като довод текста на чл.32 ал.2 от ЗЗД- за срока, в който може да
бъде предявен иск за унищожаване на договор. В тази връзка твърдят, че той е
започнал да тече от момента, в който ищците са депозирали сигнал пред органите
на полицията, по повод на който е образувано наказателното производство срещу
първата по делото ответница, тъй като този сигнал недвусмислено свидетелства за
наличието на съзнание у тях, че са били измамени.
Отговор е подаден и от ответницата П.У.. Тя на практика
преповтаря доводите, изложени от ответниците Карчеви - счита, че договора, по
който тя е купувач на апартамента, е действителен, вкл. и защото е имал
възможен предмет, също и че, както и Карчеви, е узнала за евентуални измамливи
действия на ответницата Т.К.едва от връчения им препис от исковата молба.
Изтъква обаче и
факт, непосочен в никой от отговорите, макар и без да основава извод на него-
че с постановената вече присъда първата ответница не само е призната за виновна
и й е наложено наказание по НК, но и е осъдена да заплати на ищците парична
сума, представляваща обезщетение за нанесени им имуществени вреди, за което
вземане те дори са се снабдили с изпълнителен лист.
У. претендира
сторените от нея разноски по делото.
В проведеното
открито съдебно заседание ищците се явяваха лично, а и бяха представлявани от
адвокат- назначен им от съда за процесуален представител под формата на
предоставена им правна помощ. Същият поддържа претенциите /във вида им след
предприетите до него момент промени в тях/. Всички ответници бяха
представлявани от пълномощници-адвокати, чрез които по същество поддържат вече
заетите в писмените отговори позиции, които в крайна сметка се свеждат до
становището, че ищцовите претенции са неоснователни.
Съдът, след като обсъди всички събрани по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Не са спорни
обстоятелствата, а и те се установяват от писмени доказателствени средства-
приложения на исковата молба, а също и от признанието на всяка двойка
ответници, извършените четири сделки- като страни по тях и хронология, изложени
в исковата молба, с които е извършвано прехвърляне на правото на собственост
върху жилището, което се намира на административен адрес: Сливен, кв.С. к., ....
От друго от
приложенията на исковата молба- присъда № 1068/ 07.12.2011г. по НОХД №579/
2011г. на СлРС /която впрочем е част от материалите по приложеното към настоящото
гр.дело наказателно производство/ се
установява и друг твърдян в исковата молба факт- че Т.Г.К. е призната за
виновна в това, че на 05.03.2010г. в гр.Сливен, с цел да набави за себе си
имотна облага, използвала заблуждението, неопитността и неосведомеността на В.С.Ж.
и Н.С.Ж. и с това им причинила имотна вреда в размер на 28 880лв., като вредата
е в големи размери, поради което й е наложено наказание „лишаване от свобода“.
Така също, осъдена е да им заплати обезщетение за нанесени им имуществени
вреди- в размера на споменатата сума, заедно с лихвата за забава, считано от
датата на увреждането- 05.03.2010г. до окончателното му изплащане.
Видно от
мотивите към присъдата, наказателния съд е установил- посредством назначена
психиатрична експертиза, че както Н.Ж., така и брат й В.Ж., макар да страдат от
лека умствена изостаналост, по време на деянието- т.е. към 05.03.2010г., когато
са сключили с К. сделката за първата продажба на въпросното жилище, са били в
състояние да вземат разумно решение за извършването й, но поведението им е било
повлияно от характерните за лица с умствена изостаналост лесна манипулируемост
и внушаемост. Виновността на К. в извършване на престъплението „измама“ е
доказана, защото тя е познавала отлично това психично състояние на Ж.и поради
това е приела, че за тях съществува достатъчно заблуждение /защото те са
били с неправилни представи за условията, при които би могло да се осъществи
евентуална сделка с имота им/, както и че са неопитни /защото не са
притежавали никакъв опит относно начина на сключване на сделки и тяхната форма/
и неосведомени /тъй като не са притежавали никакви познания в областта
на покупко-продажбите на недвижими имоти; начина на намиране на купувачи и
възможността да ползват агенции по недвижими имоти/ и е решила да се
възползва от ситуацията, като придобие апартамента им, без да им закупи
жилище и без да им заплати продажна цена.
За да присъди
обезщетение в размер на 28 880лв. пък наказателния съд, но вече като съд по
гражданския иск, е приел, че по този измамен начин Ж. и Ж. са били лишени от К.
от собствеността на жилището им, без да получат за него съответна продажна
цена. Стойността й е установена посредством експертиза.
Изводите на
наказателния съд за психичното/умствено състояние на В.Ж. и Н.Ж. се подкрепят и
от събрани в хода на настоящото дело доказателства- двете експертни решения,
издадени от ЦПЗ “Проф.д-р И. Темков“ ЕООД-Бургас и ТЕЛК за психични заболявания
при Регионална здравна инспекция -Бургас.
С решение №
599/ 19.07.2011г. по гр.д.№ 3720/2011г. на Сливенски районен съд е прекратен, с
развод, гражданския брак между Т.Г.К., с ЕГН: ********** и А.П.К., с ЕГН: **********,
вкл. постановено е за в бъдеще жената да носи брачната си фамилия.
От схема №
15-7501/ 08.01.2016г., издадена от СГКК- Сливен е видно, че процесното жилище
се индивидуализира при действието на кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Сливен като самостоятелен обект в сграда, който обект е с
идентификатор 67338.524.109.1.5. Данъчната му оценка, видно от удостоверение №
ДО002501/ 17.03.2015г. на дирекция „Местни данъци” при Общинска
администрация-Сливен, е 21 725.70лв.
От
удостоверението изх.№ СД-03-03-3213/ 12.03.2015г., издадено от държавен съдебен
изпълнител при СлРС, както и от всички материали по него, приобщени към
доказателствения по настоящото дело материал- л.л.173-270, се установява, че изпълнително
дело № 495/2012г., по което В. и Н. Ж.са взискатели, а Т.К.- длъжник, е
образувано въз основа на издадения им по НОХД №579/2011г. на слРС изп.лист, но
по него не са постъпвали суми за погасяване на задължението на последната.
При така установената фактическа обстановка съда
прави следните правни изводи:
В субективно, а
и обективно, при това кумулативно, съединяване, са предявени няколко иска.
Безспорни са по делото обстоятелствата, касаещи всеки от тях, че ищците са брат
и сестра, както и че по наследство са получили и така станали собственици,
на жилище- апартамент, на
административен адрес: гр.Сливен, кв.“С. к.“ ....
Начинът на съединяване на исковете;
ответниците по тях и търсената с всеки от тях защита налага разглеждането им в
следната хронология:
Най –напред
съда трябва да се обсъдят претенциите на Н.С.Ж.,
с ЕГН: ********** и В.С.Ж. с ЕГН: ********** касателно сделката, извършена
в нот.акт № 158, том І, рег.№ 2200, дело 145 от 05.03.2010г. на нотариус Е. Ш.
с рег.№128, по която те са продавачи, а купувач е Т.Г.К., с ЕГН: **********.
Ответници по тях са Т.Г. К.и съпруга й към онзи момент, когато гражданския им
брак все още не е бил прекратен, А.П.К.,
с ЕГН: **********.
В този нотариален
акт е извършен първия от поредицата договори за продажбата на жилище-
апартамент, на административен адрес: гр.Сливен, кв.“С. к.“ .... Според ищците
договора е нищожен- поради невъзможен предмет, а и унищожаем- тъй като купувача
по него- жената –ответник, си е послужила с измама, за да ги мотивира като негови тогавашни
собственици, да й прехвърлят това си право.
Според съда,
установителния иск е неоснователен- защото неговия предмет не е невъзможен,
каквато е предпоставката за уважаването му съгл.чл.26 ал.2, предл. първо от ЗЗД, а дори е с напълно възможен предмет- и това е самото жилище. То към
момента на сключване на сделката, а и
към момента на приключване на устните състезания по делото, съществува, а от
друга страна липсват- защото нито са твърдяни, нито пък установени с
доказателствата по делото, обстоятелства, които да налагат извод, че предмета
на договора, извършен през 2010г. в нот.акт №158, е невъзможен.
Отхвърлянето на
този иск налага разглеждането на съединения с него, в условията на
евентуалност, втори. Той е основателен, при следните съображения: за да бъде
уважен е необходимо ищците да докажат, че са били подведени да сключат договора
за продажба на собствения си имот в резултат на въвеждането им в заблуждение от
купувача, който е сторил това умишлено- чл.29 ал.1 от ЗЗД. Въпреки, че
принципно не е налице припокриване на фактическия състав на измамата като
престъпление и този на измамата по смисъла на облигационното ни право, в случая
съда не може да не отчете, че е налице влязла в сила присъда /№ 1068/
07.12.2011г. по НОХД №579/ 2011г. на СлРС/, с която купувача Т.Г.К. е призната
за виновна в това, че на 05.03.2010г. в гр.Сливен, с цел да набави за себе си
имотна облага, използвала заблуждението, неопитността и неосведомеността на В.С.Ж.
и Н.С.Ж., мотивирайки ги да сключат договора, с който й прехвърлили правото на
собственост върху наследствения им апартамент, и с това им причинила имотна
вреда в размер на 28 880лв.. Т.е., осъдена е за осъществяване на състава на
престъплението „измама”. Съгласно чл.300 от ГПК, присъдата на наказателния съд
е задължителна за гражданския относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Ето защо в случая са установени дееца- ответницата К.; деянието – използването от нея като
страна по сделката на неопитността и неосведомеността на продавачите- ищците,
за да ги мотивира да сключат договора, с който й прехвърлят правото на
собственост, подвеждайки ги да повярват, че срещу това ще им закупи друго
жилище /съгласно мотивите на наказателния съд „ …е решила да се възползва
от ситуацията, като придобие апартамента им, без да им закупи жилище и без
да им заплати продажна цена/- което е и реализирано на практика- веднага
след като е придобила правото на собственост от Желязкови, в същите ден и час,
на същото място- пред същия нотариус, тя го е прехвърлила на друго лице- вече
като продавач, заедно със съпруга си- видно от последователната номерация на
нотариалните актове на нотариус Ш., в които са извършени първите два договора-
№ 158 и № 159, без след това да предаде на Ж.парична сума като продажна цена,
както и без в по-късен момент да им закупи жилище; противоправността на деянието и вината
на дееца- деянието изпълва състав на престъпление, а с присъдата си
наказателния съд е признал дееца за виновен. Поради това договора следва да
бъде унищожен.
Тук трябва да
се отбележи, че мъжа-ответник - А.К., взема участие в делото, макар и да не
фигурира като купувач по сделката, а също и без срещу него да е било повдигано
обвинение за измама, дори и без той да е извършвал какви да е действия по
процесната сделка, тъй като към момента на сключването й е бил в съпружески
отношения с купувача К.; т.е. двамата са придобили собствеността на жилището в
режим на съпружеска имуществена общност, по силата на разпоредбата на чл.21
ал.1 от СК 8вече превърнала се в обикновена, дялова собственост, като последица
от прекратяването на гражданския им брак с развод/.
На следващо
място съда ще разгледа/коментира претенциите на ищците Н.С.Ж., с ЕГН: ********** и В.С.Ж. с ЕГН: ********** касателно
сделката, извършена в нот.акт № 159, том І, рег.№ 2204, дело 146 от
05.03.2010г. на нотариус Е. Ш. с рег.№128, по която те самите не са страни. По
нея продавачи са Т.Г.К., с ЕГН: ********** и А.П.К., с ЕГН: **********, а
купувач - Н.Г.Б., с ЕГН: **********.
Ответници по тези искове са Т.Г.К., с ЕГН: ********** и съпруга й към онзи
момент, когато гражданския им брак все още не е бил прекратен, А.П.К., с ЕГН: **********,
от една страна като продавачи по договора и от друга, купувачката Н.Г.Б., с ЕГН: ********** и съпруга й Г.Ц.Б., с ЕГН: **********.
В този
нотариален акт е извършен втория от по ред договор за продажбата на жилището.
Според ищците той е нищожен- отново поради невъзможен предмет, а и унищожаем-
поради въпросната измама. Според съда първия от исковете е неоснователен- тъй
като неговия предмет не е невъзможен, каквато е предпоставката за уважаването
му съгл.чл.26 ал.2, предл. първо от ЗЗД, а е с напълно възможен предмет- и това
е самото жилище. То към момента на сключване на сделката, а и към момента на приключване на устните
състезания по делото, съществува, а и липсват- защото нито са твърдяни, нито
пък установени с доказателствата по делото, обстоятелства, които да налагат
извод, че предмета на договора, извършен през 2010г. с нот.акт №159, е
невъзможен.
Отхвърлянето на
иска налага разглеждането на съединения с него, в условията на евентуалност,
втори иск от „тази група претенции”. Според съда той е недопустим, а по
същество –и неоснователен, при следните съображения: съгл. чл.32 ал.1 от ЗЗД унищожаване на договора може да иска само
страната, в чийто интерес закона допуска унищожаемостта. Възможността обаче
е дадена само на страна по сделката, а не на кое да е лице. Т.е., унищожаване
на сделката биха могли да искат/с правото на иск разполагат, или продавачите
или пък купувачите. А Н.Ж. и В.Ж. не са сред тях. /разбира се, с това си
становище съда изоставя заетата от него в хода на делото, по възражение на
ответниците Б., позиция, че иска е допустим на това основание/.
Впрочем, дори и да бъде разгледан по същество, иска би
бил неоснователен- защото нито продавачите по втория договор за продажба, нито
пък купувачите по него, нито дори ищците в настоящото дело, твърдят, че едната
страна по сделката си е послужила с измамливи спрямо другата действия, или пък
такива са били осъществени от трето за договора лице по отношение на някоя от
страните по него. Не се и събраха такива доказателства.
Същите аргументи са относими и към следващата – трета по
ред сделка, по която продавачи са Н.Б. и Г.Б., а купувачи – Б.К. и И.К., както
и към последващата я /последна по ред/, по която Карчеви са продавачи, а купувач е П.У..
Всъщност, наложителен е и следния коментар- всички
сделки, осъществени след първата, са относително недействителни- те са
действителни в отношенията на страните по тях, но са непротивопоставими на
ищците по делото, при положение, че първата сделка – по която Н.Ж. и В.Ж. са
продавачи, е унищожена- тъй като последващите нямат вещно-прехвърлително
действие. Така е, защото съгласно изричния текст на чл.34 ал.1 от ЗЗД, когато
договора бъде унищожен, всяка страна е длъжна да върне на другата онова, което
е получила от нея. Т.е., в случая, след
уважаването на първия иск, предмет на настоящото дело, правото на собственост
се връща в патримониума на ищците и поради това те са собственици на процесното
жилище. Ето защо за тях не е налице
правен интерес да водят исковете касателно втората, третата и четвъртата сделки-
те са им непротивопоставими и по никакъв начин не засягат правната им сфера.
Поради това не са им нужни нито унищожаването на сделките, нито пък
прогласяването им за нищожни. Последица от това становище ще е прекратяването
на производството по делото по тези искове. По тази причина съда дори не трябва
да разглежда по същество никое от възраженията против тях - те все едно не са
направени.
По иска с правно
основание чл.108 от ЗС- за да бъде уважена такава претенция е необходимо да
са налице следните предпоставки- ищеца да е собственик на имота; последния да
се владее от ответника и това той да прави без правно основание. В случая
ищците са собственици; тяхното жилище се владее от ответницата П.У. и това тя
прави без основание- защото договора, с който е закупила апартамента, не може
да й прехвърли собствеността върху него; той е непротивопоставим на ищците. Ето
защо иска ще бъде уважен.
Без значение за това становище на съда е обстоятелство,
на което У. основава едно от възраженията си против иска- че с вече постановената
от наказателния съд присъда първата ответница /К./ не само е призната за
виновна и й е наложено наказание по НК, но и е осъдена да заплати на ищците
парична сума, равняваща се на пазарната стойност на апартамента, представляваща
обезщетение за нанесени им имуществени вреди, за което вземане те дори са се
снабдили с изпълнителен лист. Този довод не може да бъде споделен - защото
двете вземания на Ж.са на различни основания и различни са техните
длъжници. А и не е възможно съда да не
уважи иска по чл.108 от ЗС, щом безспорно са налице всичките изисквани от тази
правна норма /а и от отдавна установилата се като трайна и безпротиворечива
съдебна практика/ предпоставки. Така също, при определени предпоставки и в
резултат на определени действия, е напълно възможно да се избегне хипотезата Ж.да
се обогатят, като веднъж получат обратно жилището си и втори път- левовата му
равностойност.
Впрочем, без
значение за предмета на делото е и контрааргумента на ищците- че въпреки, че имат
вземане за обезщетение в размер на 28 880лв. и за него са се снабдили с изп.лист, тъй като К.
не притежава имущество, в т.ч. недв.имоти, автомобили, банкови сметки и др.,
нямат никакви перспективи някога да удовлетворят вземането си. Така е, защото
въобще не е сигурно, че за в бъдеще длъжника им няма да придобие имущество,
върху което да насочат принудително изпълнение, както и сред възможните,
вероятни хипотези е тази длъжника им доброволно да плати.
В края трябва
да се коментира и искането на Ж.съда да обезсили всеки от нотариалните актове, в които са извършвани
процесните договорите за продажба. Това не е самостоятелна претенция, не е иск,
тъй като може да съществува само като последица от уважен иск, съгл.изричния
текст на чл.537 ал.2 от ГПК. За всеки от актовете е неоснователно- съвсем
логично и обяснимо е за договорите, исковете по отношение на които се оказаха
недопустими и съответно- производството по тях прекратено. Така също, както
съвсем правилно забелязват ответниците Б.в писмения си отговор, съгласно вече
трайно установената, вкл. и с решения по чл.290 от ГПК /отм.разпоредба/, такива
нотариални актове, тъй като са конститутивни, не подлежат на отмяна.
По въпроса за разноските - всяка от страните търси такива. Правилото е, че ищците
имат право на разноски съразмерно уважената част от иска, а ответника/ците-
съразмерно отхвърлената част от него - чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК. Съгласно ал.4,
ответника има право на разноски и при прекратяване на делото. Ето защо, с оглед
изхода на делото, Н.Ж. и В.Ж. биха имали право на сторените от тях разноски по
първия иск /по който съда унищожи договора, с ответници Т.К. и А.К./, както и
по последния им иск / с пр.осн.чл.108 от ЗС, ответник по който е П.У./. Въпреки
това разноски няма да им бъдат присъдени- защото те на практика не направиха
такива- с нарочен съдебен акт / на Сливенски окръжен съд/ са освободени от
заплащането на държ. Такса; адвоката, който ги представляваше в началото на
процеса вършеше това безплатно, а онзи, който след това се явяваше за тях, бе
не техен пълномощник, а осъществяваше предоставената им от съда правна помощ.
За ответниците:
Т.К. и А.К. не претендират разноски.
Н.Б. и Г.Б. също.
Ж.са задължени и за направените от Б.К. и И.К. разноски,
а те са в размер на 150лв. – възнаграждение, заплатено на пълномощника
им-адвокат- адв.А. ***, видно от ДПЗС № **********/ 20.05.2015г. Следват им се в
пълен размер.
У. също претендира разноски, но тъй като насочения срещу
нея ревандикационен иск бе уважен, не й се следват разноски. Полагат й се
обаче, на осн.чл.78 ал.4 от ГПК, за недопустимия иск, по който тя като купувач
по последната прехвърлителна сделка, бе ответник и производството по което съда
прекрати. Нейните разноски са в размера на заплатеното на пълномощника й-
адвокат- адв.Св.П. от СлАК, възнаграждение. То е 300лв., видно от ДПЗС
№**********/ 23.06.2015г. Тъй като адвоката я представляваше в делото и по
двата насочени срещу нея иска, а в договора за плавна защита и съдействие не е
разграничено за кой от тях по колко е възнаграждението, съда приема, че е
разпределено по равно. Ето защо на У. се следват разноски в размер на 150лв.
Съгласно чл.78 ал.6 от ГПК, когато делото е решено в
полза на лице, освободено от държавна такса или разноски по производството,
осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такива. В случая Ж.са
освободени от заплащането на държавна такса за образуване на делото, а К.,
както и У., са осъдените лица. Ето защо тези тримата ще трябва да заплатят
дължимите се такси за уважените, предявени срещу тях искове. Тъй като против К.
са предявени два иска, но производството бе прекратено по отношение на единия
от тях, то те дължат държавна такса само за иска за унищожаване на договор. Той
е оценяем и като за такъв таксата е в размер на 4% от цената му- чл.1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Тя пък се
определя от данъчната оценка- чл.69 ал.1, т.4, предл. второ във вр. т.2 от ГПК и в случая е 21 725.70лв. Ето
защо К. ще бъдат осъдени да заплатят на
държавата, в полза на СлРС, за държавна такса сумата 217.26лв./определена по
правилото на чл.71 ал.2 от ГПК/.
Сходни са и разсъжденията за иска с пр.осн.чл.108 от ЗС.
Той също е оценяем и цената му също се определя от данъчната оценка. - чл.69
ал.1, т.2, предл първо от ГПК и в случая отново е 21 725.70лв. Ето защо У. ще
бъде осъдена да заплати на държавата, в
полза на СлРС, за държавна такса сумата 217.26лв.
Водим от
изложеното, Сливенски районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на Н.С.Ж., с ЕГН: ********** и В.С.Ж. с
ЕГН: **********, двамата представлявани от назначения им под формата на правна
помощ адвокат В.Д. от СлАК, с правно
основание чл.26 ал.2, предл. първо от
ЗЗД, ответници по който са Т.Г.К., с ЕГН: ********** и съпруга й към
м.03.2010г.- А.П.К., с ЕГН: **********, двамата
с адрес *** да бъде прогласен за нищожен
договора за продажба, извършен в нот.акт № 158, том І, рег.№ 2200, дело 145 от
05.03.2010г. на нотариус Е. Ш. с рег.№…, по който Ж.са продавачи, а купувач е Т.Г.К.,
с ЕГН: **********.
УВАЖАВА иска на Н.С.Ж., с ЕГН: ********** и В.С.Ж. с ЕГН: ********** с правно основание чл.29 ал.1 от ЗЗД, ответници по който са Т.Г.К.,
с ЕГН: ********** и съпруга й към м.03.2010г. А.П.К., с ЕГН: ********** и УНИЩОЖАВА договора за продажба,
извършен в нот.акт № 158, том І, рег.№ 2200, дело 145 от 05.03.2010г. на
нотариус Е. Ш. с рег.№…, по който Ж.прехвърлят на купувача Т.Г.К., с ЕГН: **********
правото на собственост върху следния недв.имот: апартамент с идентификатор
67338.524.109.1.5, който самостоятелен обект попада в сграда №1, намираща се в
поземлен имот № 67338.524.109 и е с административен адрес: гр.Сливен, кв.”С. к.”
бл.№…, вх.”…”, ап…., при съседи: на същия етаж- 67338.524.109.1.6,
67338.524.109.1.4, външен зид; над обекта- 67338.524.109.1.8; под обекта-
67338.524.109.1.2 и 67338.524.109.1.1, със застроена площ 60.48кв.м., заедно с
избено помещение №… с площ 2кв.м., заедно с припадащите се 1.15% ид.части от
общите части на сградата и правото на строеж върху терена.
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛНО искането на Н.С.Ж., с ЕГН: ********** и В.С.Ж. с ЕГН: **********
да бъде обезсилен нот.акт № 158.
На осн.чл.108
от ЗС ПРИЗНАВА Н.С.Ж., с ЕГН: **********
и В.С.Ж. с ЕГН: ********** за
собственици по отношение на П.Г.У., с ЕГН:********** и съдебен адреса*** идентификатор
67338.524.109.1.5, който самостоятелен обект попада в сграда №1, намираща се в
поземлен имот № 67338.524.109 и е с административен адрес: гр.Сливен, кв.”С. к.”бл.№…,
вх.”…”, ап…., при съседи: на същия етаж- 67338.524.109.1.6, 67338.524.109.1.4,
външен зид; над обекта- 67338.524.109.1.8; под обекта- 67338.524.109.1.2 и
67338.524.109.1.1, със застроена площ 60.48кв.м., заедно с избено помещение №…
с площ 2кв.м., заедно с припадащите се 1.15% ид.части от общите части на
сградата и правото на строеж върху терена.
и ОСЪЖДА У. да им предаде владението върху него.
ПРЕКРАТЯВА като НЕДОПУСТИМО производството по иска на Н.С.Ж., с ЕГН: **********
и В.С.Ж. с ЕГН: ********** с правно
основание чл.26 ал.2, предл. първо от
ЗЗД, ответници по който са Т.Г.К., с ЕГН: ********** и съпруга й към
м.03.2010г. А.П.К., с ЕГН: **********,
както и Н.Г.Б., с ЕГН: ********** и съпруга й Г.Ц.Б.,
с ЕГН: **********, последните двама със съдебен адреса***, да бъде прогласен
за нищожен договора за продажба, извършен в нот.акт № 159, том І,
рег.№ 2204, дело 146 от 05.03.2010г. на нотариус Е. Ш. с рег.№…, по който Т.Г.К.,
с ЕГН: ********** и А.П.К., с ЕГН: ********** са продавачи, а купувач е Н.Г.Б., с ЕГН: **********.
ПРЕКРАТЯВА като НЕДОПУСТИМО производството по иска на Н.С.Ж., с ЕГН: **********
и В.С.Ж. с ЕГН: ********** с правно
основание чл.29 ал.1 от ЗЗД,
ответници по който са Т.Г.К., с ЕГН: ********** и съпруга й към м.03.2010г. А.П.К.,
с ЕГН: **********, както и Н.Г.Б., с
ЕГН: ********** и съпруга й Г.Ц.Б., с ЕГН: **********, последните двама със
съдебен адреса***, да бъде унищожен договора за продажба, извършен
в нот.акт № 159, том І, рег.№ 2204, дело 146 от 05.03.2010г. на нотариус Е. Ш.
с рег.№…, по който Т.Г.К., с ЕГН: ********** и А.П.К., с ЕГН: ********** са
продавачи, а купувач е Н.Г.Б., с ЕГН: **********.
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛНО искането на Н.С.Ж., с ЕГН: ********** и В.С.Ж. с ЕГН: ********** да
бъде обезсилен нот.акт № 159.
ПРЕКРАТЯВА като НЕДОПУСТИМО производството по иска на Н.С.Ж., с ЕГН: **********
и В.С.Ж. с ЕГН: ********** с правно
основание чл.26 ал.2, предл. първо от
ЗЗД, да бъде прогласен за нищожен договора за продажба, извършен в нот.акт
вх.рег.№ при Служба по вписванията –Сливен 1572/ 14.04.2010г., акт №116, том V,
дело № 822/ 2010г., по който Н.Г.Б., с
ЕГН: ********** и съпруга й Г.Ц.Б., с ЕГН: ********** са продавачи, а Б.С.К. с
ЕГН: ********** и съпруга й И.Ф.К. с ЕГН: **********, двамата със съдебен
адреса***, са купувачи.
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛНО искането на Н.С.Ж., с ЕГН: ********** и В.С.Ж. с ЕГН: **********
да бъде обезсилен нот.акт вх.рег.№ при Служба по вписванията –Сливен 1572/
14.04.2010г., акт №116, том V, дело № 822/ 2010г.
ПРЕКРАТЯВА като НЕДОПУСТИМО производството по иска на Н.С.Ж., с ЕГН: **********
и В.С.Ж. с ЕГН: ********** с правно
основание чл.26 ал.2, предл. първо от
ЗЗД, да бъде прогласен за нищожен договора за продажба, извършен в нот.акт
вх.рег.№ при Служба по вписванията –Сливен 217/ 17.01.2014г., акт №115, том І,
дело № 84/ 2014г., по който Б.С.К. с
ЕГН: ********** и съпруга й И.Ф.К. с ЕГН: ********** са продавачи, а П.Г.У., с
ЕГН:********** е купувач.
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛНО искането на Н.С.Ж., с ЕГН: ********** и В.С.Ж. с ЕГН: **********
да бъде обезсилен нот.акт вх.рег.№ при Служба по вписванията –Сливен 217/
17.01.2014г., акт №115, том І, дело № 84/ 2014г.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНО искането на Н.С.Ж.,
с ЕГН: ********** и В.С.Ж. с ЕГН: ********** да им бъдат присъдени разноски по
делото.
ОСЪЖДА Н.С.Ж., с ЕГН: ********** и В.С.Ж.
с ЕГН: ********** да заплатят на осн.чл.78 ал.4 от ГПК, на Б.С.К. с ЕГН: ********** и съпруга й И.Ф.К. с ЕГН: **********,
направените
от последните двама разноски в производството по настоящото дело, в пълен
размер - 150лв. /сто и петдесет лева/.
ОСЪЖДА Н.С.Ж., с ЕГН:
********** и В.С.Ж. с ЕГН: ********** да заплатят на осн.чл.78 ал.4 от ГПК, на П.Г.У., с ЕГН:**********, направените от
последната разноски в производството по настоящото дело, за насочения срещу нея
иск, производството по който съда прекрати като недопустимо - 150лв. /сто и петдесет лева/.
ОСЪЖДА Т.Г.К., с ЕГН: ********** и А.П.К., с ЕГН: ********** да заплатят
на държавата, в полза на Сливенски районен съд, на осн.чл.78 ал.6 във вр. с
чл.83 ал.1, т.2 от ГПК вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, за държавна такса за предявения против тях и
уважен от съда иск с пр.осн.чл.29 ал.1 от ЗЗД, сумата 217.26 лв. /двеста и седемнадесет лева и двадесет и шест
стотинки/, както и такса от 5лв., ако за принудителното събиране на това
вземане бъде издаден от съда изпълнителен лист.
ОСЪЖДА П.Г.У., с ЕГН:********** да заплати на държавата,
в полза на Сливенски районен съд, на осн.чл.78 ал.6 във вр. с чл.83 ал.1, т.2
от ГПК вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, за държавна такса за предявения против нея и уважен от съда
иск с пр.осн.чл.108 от ЗС, сумата 217.26
лв. /двеста и седемнадесет лева и двадесет и шест стотинки/, както и такса
от 5лв., ако за принудителното събиране на това вземане бъде издаден от съда
изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, с въззивна жалба,
която трябва да се подаде чрез Сливенски районен съд, в двуседмичен срок, течащ
за всяка от страните по делото от момента, в който й бъде връчено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: