РЕШЕНИЕ
град Ловеч, 13.07.2020 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на дванадесети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПЛАМЕН
ПЕНОВ
при секретаря ХРИСТИНА Х. като изслуша докладваното от съдия
МИТЕВА в.гр. дело № 229 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази:
Производство по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 529/ 13.12.2019 година по гр.д.№ 592/ 20 година на РС-Т., с
което е признато за установено
по предявения иск от И.К.П., ЕГН **********,***, в качеството и на трето лице,
по отношение на ответника „Райфайзенбанк /България/” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София 1407, район р-н Лозенец, Експо 2000,
бул. Никола Вапцаров No 55, в качеството на взискател и ответниците К.А.И.,
ЕГН: ********** и М.Х.И., ЕГН: ********** – длъжници по изп.д.№ 20148800400419 по описа на ЧСИ Румен Димитров,
че ответникът К.А.И. не е собственик на
1/2 ид.ч. от продавания по горепосоченото изп. дело недвижим имот, а М.Х.И. не е собственик на продавания по горепосоченото изп. дело
недвижим имот, представляващ апартамент № 8, в гр. Т., на ул. *****. с площ
Постъпила е въззивна
жалба вх. №
322/ 16.01.2020 година (клеймо 15.01.2020 година) от "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, със
седалище и адрес на управление: град София, район „Лозенец", бул. "Н.
Вщщаров" № 55, ЕКСПО 2000, ЕИК *********, представлявана от Ц.К.П.- Изпълнителен директор и М.Т.П.- Прокурист, чрез
юрисконсулт Д.И.И., против Решение № 529/
13.12.2019 г., постановено по гр.д. №592/2018 по описа на PC Т., с което съдът е признал за установено, че ответникът
К.А.И. не е собсвеник на ½ ид. ч. от продавания по изп.дело
№ 20148800400419 имот, и че М.Х.И. не е собственик на продавания по
изпълнителното дело имот, а имено: апартамент №8 с площ 105.66 кв.м.,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 73198.502.293.2.8,
с адрес на имота гр. Т., ул. *****., който апартамент е обособен след
обединяване на два апартамента. Посочват, че атакуваният съдебен акт е недопустим, а алтернативно неправилен, незаконосъобразен и
постановен в нарушение на материалоправни и процесуалните правила.
На първо място сочат, че постановеното решение е недопустимо като
присъждане на нещо по незаявен петитум, тъй като съдът е сезиран от ищцата с искане да признае за установено,
че ипотечното право, учредено с Нотариален акт №137, том 1, дело 889/2007г. на
СВп - Т. не обхваща самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 73198.502.293.2.8., а в постановеното решение се „признава
за установено, че ответникът К.А.И. не е собственик
на 1/2 ид. част от продавания по ИД № 20148800400419 имот, и че М.Х.И. не е собственик на
продавания по изпълнителното дело имот".
Изтъкват, че за ищцата липсва правен интерес да иска провъзгласяване, че
ипотечното право не се разпростира върху даден имот, тъй като по отношение на банката
тя не може да се легитимира като собственик, защото съдебно решение №77/26.03.2018г. по гр.д. № 1
132/2017г. по описа на PC Т. и Заповед № 706/08.06.201 8г. на и.д. кмет на
Община Т., с която е отменено Удостоверение за идентичност на имот №
Уд-ТСУ_КР-357/02.12.2017г. не могат да им се
противопоставят и да ги обвържат, тъй като
"Райфайзенбанк (България)" ЕАД не е
била страна в тези производства.
На второ място – ако се допусне, че съдът е
сезиран с искане да признае, че ответниците К. Ат. И. и М. Хр. И. не са
собственици на процесния имот, то тогава ищцата няма правен интерес от водене
на такъв иск, защото уважаването на подобен иск е с
оглед анализа на фактите и доказателствата към настоящия момент. Изтъкват, че към 13.04.2007 г. - момента на учредяване на ипотеката едноличен
собственик на процесния имот е К.А.И.. Съгласно генезиса и нормативната уредба
на института на ипотеката, то това вещно право следва имота, независимо кой е
собственик на въпросния имот (включително и към края на съдебното дирене по
гр.д. 592/2018г.).
В случай, че въззивната инстанция не
споделя техните виждания за недопустимост на иска/респ.
обесзсилване на постановеното решение, молят да
бъде отменено атакуваното решение, като неправилно и отхвърлена
исковата претенция.
На трето място изтъква, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички изложени в отговора на
исковата молба възражения, не е разпределил и
указал доказателстената тежест, тъй като доклада по делото е формален, първоинстанционният Съд не е събрал и поискани от тях доказателства. Отделно от това в мотивите не е
обсъдил всички изложени от банката възражения и доказателства.
Изтъкват, че първоинстанционният съд се опира на две писмени доказателства -НА № 181, т.IV, д. 1442/1975г. и Заповед № 706/08.06.201 8г. на
и.д. кмет на Община Т., с която е отменено Удостоверение за идентичност на имот
№ Уд-ТСУ_КР-357/02.12.2017г. Но след този нотариален акт от 1975г. има и
последващи разпореждания с процесния имот, които нито ищцата излага, нито
първоинстанционния съд обсъжда. Излагат подробни съображения относно това, че съдебното решение е неправилно
и неотговарящо на обективната и формална
истина.
Твърдят, че е налице симулативен процес между ищцата и
ответниците, което е
отхвърлено от първоинстанционния съд като се позовават на съдебна практика.
В хипотеза на алтернативност - дори да се предположи, че ответникът К.И. не е бил собственик на
процесния имот, то правят възражение за
придобиване на имота по давност. Сама ищцата в уточнение на исковата молба
признава, че никога не е живяла на този адрес и че и към момента не живее там
(този факт е цитиран и в мотивите на обжалваното решение). В този смисъл молят да бъде
отменено изцяло Решение №529 от 13.12.2019 г.,
постановено по гр.д. №592/2018 по описа на PC Т. като неправилно,
незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила, като бъде постановено
отхвърляне на предявените искова като недоустими, а алтернативно - за
неоснователни като недоказани. Претендират разноските за двете инстанции и правят доказателствени
искания.
В срока по чл. 263 от ГПК е
постъпил отговор от И.К.П.,
ЕГН: **********,*** адв. Б.Д.,***. Излага съображения за неоснователност на въззивната
жалба. Посочва, че относно възражението за недопустимост на решението, като
произнесено по незаявен петитум, съдът е указал на ищцата, че така заявената претенция не е обективирана
в петитума на исковата молба, в който се съдържа искане по чл.440 от ГПК и са отстранили в указания срок
тази нередовност.
Изтъква, че ищцата е придобила процесния апартамент при равни права, заедно А.М.И. ***)
от участието си в ЖСК "Родина", видно от НА
№181, т. IV, д.1442/1975 год. Срещу него е насочено изпълнение, но тя не е длъжник на банката и не е
учредявала ипотека върху процесния имот. Излага съображения за правилност и законосъобразност
на решението на Районен съд Т., както и относно индивидуализацията на процесния имот и
официално удостоверения факт, че той не е идентичен с имотите - описани в
обявлението за публична продан и ипотеката в полза на въззивника. В този смисъл моли да бъде
оставено в сила, а въззивната жалба без уважение.
В съдебно заседание
за въззивника се явява не се представлява. Представено е писмено становище, в
което заявяват, че поддържат всички становища, които са депозирали по делото.
Считат, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което молят да
бъде отхвърлен. Претендират направените по делото разноски и присъждане на
юрисконсултско взнаграждение.
Въззиваемите И.П., К.А.И.
и М.Х.И., редовно призовани не се явяват, като И.К.П. се представлява от адв. Б.Д.,
който от името на доверителката се оспорва въззивната жалба и моли да бъде
потвърдено решението на първоинстанционния съд.
От
събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело № 592/ 2018
година на РС-Т., гр.д. № 1132/ 2017 година на РС-Т., както и от становището на
страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът
приема за установено следното:
На 22.07.1975 година е
съставен констативен нотариален акт № 181, т. ІV, нотариално
дело № 1442/ 1975 година на РС-Т. за придобиване право на собственост върху
жилище, построено върху държавна земя от ЖСК”Родина” - Т. от А.М.И. и ищцата И.К.И.,
а именно апартамент № 6, в източната половина на сградата, на четвъртия етаж с площ
С решение от 15.02.1977 година по гр.д. № 675/
1975 година по описа на РС – Т. по реда на чл. 292 ГПК (отм.) на И.К.П. е
отреден новообразуван имот – апартамент ЗАПАД със застроено площ от 55.98 кв.м.
с ½ ид.ч. от входно антре от 2.25 кв.м. заедно с таван, с участие в
дворното място 55.03%, образуван от бившият апартамент № 6, застроен в
източната половина на сградата ж.бл. „Родина” – Т.. На другия съделител е отреден новообразуван
имот – апартамент ИЗТОК със застроена площ от 45.27 кв.м. с ½ ид.ч. от
входно антре от 2.25 кв.м. заедно с маза с коригирана кубатура 28.88 кул.м., с
участие в дворното място 44.97%, образуван от бившият апартамент № 6, находящ
се в ж.бл. „Родина” – Т..
С
договор за дарение, обективиран в нотариален акт №
8, т. ІІ, н. д. 469/ 1981 година на РС-Т. И.П. дарява на сина си К.А.И. следния
недвижим имот - апартамент като
новообразувано жилище, представляващо ½ ид.ч. от съществуващият преди
това апартамент, сега апартамент - запад със застроена площ
С констативен нотариален акт № 183, том І,
нотариално дело № 238/ 2001 година на
РС-Т., А.М.И. е признат за собственик на жилище-апартамент със
застроена площ
А.М.И.
починал на 13.02.2002 година и след смъртта си оставил единствен законен
наследник сина си К.А.И., видно от удостоверение за наследници изх. №
02-04-1309/ 26.10.2017 година.
С
договор от 13.04.2007 година, нотариален акт № 94, т. ІІ, нотариално дело №
264/ 2007 година на Нотариус Маргарита Гладкова, рег.№ 477 на НК, с район на
действие района на РС-Т., сключен между „Райфайзенбанк
/България/" ЕАД, като ипотекарен кредитор, от една страна и от друга страна М.Х.И. – кредитополучател,
и К.А.И. - ипотекарен длъжник, за обезпечаване на банков кредит в размер на
101 404.99 лева, е учредена договорна ипотеката върху недвижими имоти,
собственост на К.И., а именно: 1. АПАРТАМЕНТ,
със застроена площ
Предмет на ипотеката по т.ІІ
от ипотечен
договор от 13.04.2007 г., обективиран в нот. акт № 94, т. ІІ, н. дело № 264 от
Срещу М.Х.И. и К.А. като
длъжници е образувано изпълнително дело № 419/ 2014 година по описа на ЧСИ
Румен Димитров, рег. № 880, Район на действие ОС – Ловеч, с взискател
„Райфайзен банк България” ЕАД – София. Изпълнението е насочено върху
ипотекираните имоти, видно от приложеното обявление за публична продан на
недвижим имот Протокол № 615/ 02.05.2018 година по цитираното по-горе
изпълнително дело.
На 01.06.2015 година К.И. и М.И.
предявили иск срещу банката-кредитор с искане за прогласяване нищожност на
договора за учредяване на ипотеката поради липса на тъждество на имотите. С
решение № 214/ 21.09.2015 година, постановено по в.гр.д. № 292/ 2016 година по
описа на ОС – Ловеч, исковата претенция е отхвърлена. Въззивното решение не е
допуснато до касация с определение № 299/ 19.05.2017 година по т.д. № 165/ 2017
година на ВКС.
На 14.11.2017 година К.И. е предявил иск против И.К.
с предмет обявяване нищожност на
договор за дарение, обективиран в нотариален акт №
8, т. ІІ, н. д. 469/ 1981 година на РС-Т.. Исковата молба е вписана на
06.12.2017 година под № 177, том ІІ, рег. № 4037, 2017 година в СВп-Т.. С
решение № 77/ 26.03.2018 година постановено по гр.д. № 1132/ 2017 година по
описа на РС – Т., по реда на чл. 237 от ГПК – при признание на иска, е
прогласена нищожността на сделката на основание чл.26, ал.1, пр.1 и ал.2, пр.1
от ЗЗД поради противоречие със закона (без да е ясно на коя норма противоречи)
и невъзможен предмет. Решението, като необжалвано е влязло в сила.
В първоинстнационното
производство са събрани гласни доказателства чрез разпита на внучката на ищцата
и дъщеря на ответниците-физически лица, относно, че ищцата не живее в
имота.
При така установената фактическа обстановка и след
уточняване на претенцията по реда на чл. 129 от ГПК, съдът приема, че е сезиран
с предявен от При така установената фактическа обстановка и след уточняване на
претенцията по реда на чл. 129 от ГПК, съдът приема, че е сезиран с предявен от
И.К.П., ЕГН**********,***, чрез адв. Б.Д. - ЛАК, срещу К.А.И. и М.Х.И. и
двамата с адрес за призоваване гр. Т., ул. „Раковски" № 41, и
„Райфайзенбанк /България/” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София 1407, район р-н Лозенец, Експо 2000, бул. Никола
Вапцаров No 55, с представители: Ани Василева Ангелова, Оливер Рьогл; Мартин
Йозеф Питлик; Недялко Великов Михайлов, представлявано съвместно от всеки двама
от Изпълнителните Директори или съвместно от един изпълнителен директор и
Михаил Танев Петков-прокурист, отрицателен установителен иск по чл. 440, ал.1
от ГПК да се признае за установено по отношение на К.А.И., ЕГН: **********,
ипотекарен длъжник, М.Х.И., ЕГН: **********, длъжник, двамата с адрес за
призоваване гр. Т., ул. „Раковски" № 41 и „Райфайзенбанк /България/” ЕАД,
ЕИК: *********, взискател по изп.д.№ 419/2014 г. на ЧСИ Румен
Димитров с район на действие района на ОС-Ловеч, че длъжника М.Х.И. не е
собственик, а ипотекарния длъжник К.А.И. не е собственик на ½ ид.ч. от
следния недвижим имот срещу който е насочено изпълнението, а именно: апартамент № 8, в гр. Т., на ул.
*****. с площ
Правния интерес от
предявяване на иска е обусловен от насочване на принудителното изпълнение за
парично вземане към имота, на който ищцата – въззиваема в настоящото
производство, претендира, че е собственик. Няма спор между страните, че
изпълнителното производство е висящо, както и че липсва уважена жалба на
третото лице по чл. 435, ал.4 от ГПК. Няма спор и, че ищцата П. не е във
владение на имота. Съгласно Съгласно
т.ІV от ТР № 3/ 10.07.2017 година на ВКС по т.д. № 3/ 2015 година ОСГТК е
посочено, че предпоставките за възникване правото на иск се съдържат в нормата
на чл. 440 от ГПК, като дали третото лице се намира във владение на имота или
не не е предпоставка за допустимост на отрицателния установителен иск.
Безспорно
установено по делото е, че с влязло в сила решение
№ 77/ 26.03.2018 година постановено по гр.д. № 1132/ 2017 година по описа на РС
– Т., по реда на чл. 237 от ГПК – при признание на иска, е прогласена на
основание чл.26, ал.1, пр.1 и ал.2, пр.1 от ЗЗД, поради противоречие със закона
и невъзможен предмет, нищожността на договора за дарение от 1981 година, с
който ищцата е прехвърлила правото на собственост на ипотекарния длъжник.
Нищожната сделка не поражда права, в този смисъл
ипотекарният длъжник К.И. не е придобил право на собственост върху процесния
имот. При действието на чл. 167, ал.3 от ЗЗД ипотеката е учредена от
несобственик, като вписването на договорната ипотека не би могло да санира
порока на придобивната сделка.
Действително банката не е участвала в производството
по установяване нищожността на договора за дарение, но тъй като нищожността,
като абсолютна недействителност, има действие по отношение на всички то и
съдебното решение с което е призната има такова действие.
Възражението за симулативност на процеса не може да
бъде разгледано в настоящото производство. Привидността на производството
следва да бъде прогласена в отделен исков процес.
Предвид изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а
обжалваното решение като правилно следва да се потвърди.
В този
смисъл решение № 529/
13.12.2019 година по гр.д.№ 592/ 18 година
на РС-Т., следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса разноски от
въззиваемите не са претендирани, поради което не следва дасе присъждат.
Воден от
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 529/ 13.12.2019 година по гр.д.№ 592/ 18 година на РС-Т..
Решението може да
се обжалва в едномесечен срок от съобщението на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.