О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №  14

 

гр.Пловдив,02.01.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в закрито заседание на втори януари,през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                                   ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА

 

като разгледа  докладваното от председателя ч.гр.д.№ 2502 по описа на ПдОС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.

С определение № 10143/16.09.19г.,постановено по гр.д.№ 12406/19г.по описа на ПдРС,22-ри гр.с.е върната искова молба вх.№ 49268/26.07.19г.,подадена от „Профи Кредит България“ЕООД,ЕИК-********* против И.А.Б.,ЕГН-**********  в частта ѝ относно предявения положителен установителен иск за  признаване за установено между страните,че ответникът дължи на ищеца 1464лв.възнаградителна договорна лихва,дължима по договор за револвиращ заем № **********,сключен между страните,въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 6375/19г.на ПдРС,10-ти гр.с., прекратено е производството по делото в тази му част и е обезсилена издадената по ч.гр.д.№ 6375/19г.на ПдРС заповед за изпълнение от 03.05.19г.в частта ѝ относно присъдената срещу длъжника И.А.Б. главница за разликата над 1082,12лв.до пълния размер на главницата от 2546,12лв.

Подадена е частна жалба от „Профи Кредит България“ЕООД гр.София,с която се иска отмяна на постановеното определение в атакуваните му части по изложените в същата съображения.

ПдОС,след като обсъди доводите,изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо  определение по чл.274 от ГПК,поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Пред ПдРС са  предявени положителни установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено между страните-„Профи Кредит България“ЕООД и И.А.Б.,че последният дължи на ищцовото дружество сумата от 2456,12лв.,представляваща остатъчно неизплатено задължение на длъжника по договор за револвиращ  заем № **********,от която 1082,12лв.главница и 1464лв.възнаградителна договорна лихва,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане,въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 6375/19гпо описа на ПдРС.

След обездвижване с разпореждане от  06.08.19г.районният съд е намерил претенцията за частично недопустима поради липса на идентичност между заявената в заповедното производство претенция и претенцията в исковото производство,доколкото в заповедното производство заявителят-ищец в исковото,е претендирал заплащане на главница в размер на 2546,12лв.,а в исковото той претендира заплащане на същата сума,но  формирана от две пера-главница от 1082,12лв.и  възнаградителна договорна лихва от 1464лв.

Районният съд е приел,че претенцията за договорна лихва не е била предмет на заповедното производство,както и че вземанията за договорна лихва представляват отделни искови претенции,които следва да бъдат индивидуализирани както в исковото,така и в заповедното производство.

Тези изводи на първостепенния съд се споделят и от настоящата инстанция.Действително в заповедното производство е претендирана единствено главница в посочения размер от  2546,12лв.,без да е  конкретизирано какво се включва в тази сума.Едва в исковата молба се посочва,че тази сума включва главница от 1082,12лв.и  възнаградителна договорна лихва от 1464лв.Претенцията за договорна лихва обаче от една страна не е предмет на заповедното производство,тъй като не е  посочена в заявлението,а от друга страна не е достатъчно индивидуализирана-не  е посочен период на същата.

В съдебната теория и практика е прието,че за допустимостта на установителния иск по чл.422 от ГПК е необходимо да е налице пълен идентитет на претенциите, заявени в двете производства – по основание, размер и период, доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на тези вземания,за които е образувано заповедното такова и за които е издадена заповед за изпълнение.

Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК е специално и е пряко обвързано със заповедното такова по чл. 410 и сл. ГПК.Следователно искът по чл. 422 ГПК трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявеното в заповедното производство задължение.Посочената идентичност е процесуална предпоставка както за редовността на иска, респективно за надлежното сезиране на съда, така и за допустимостта на предявената претенция.

Следва да се отчита и обстоятелството, че с иска по реда на чл.422 от ГПК кредиторът  продължава защитата си по повод направени възражения на длъжника в заповедното производство, поради което не може да променя материалноправната характеристика на вземането, внасяйки нещо различно от предявеното в заповедното производство.

В настоящия случай, не е налице идентитет на претенциите заявени в двете производства по основание и размер.Тези претенци се различават по правопораждащ факт и характеристики.Настоящата инстанция не споделя цитираната от частния жалбоподател  практика,а и същата не е задължителна за нея.

Предвид изложеното въззивната инстанция намира за правилни изводите,до които е стигнал районният съд,като напълно ги споделя и намира,че  атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Водим от горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 10143/16.09.19г.,постановено по гр.д.№ 12406/19г.по описа на ПдРС,22-ри гр.с.

Определението е окончателно и не подбежи на обжалване.

              

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: