РЕШЕНИЕ
Номер 2172 17.12.2018 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ наказателен състав
На двадесет и
девети октомври две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: МАГДАЛЕНА КОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдията
НАХ дело номер 4584 по описа за
2018 година
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 18-1030-004874
от 15.06.2018г. на Началник Група към ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив,
с което на И.В.Т., ЕГН **********, са наложени следните административни
наказания: за административно нарушение по чл.5, ал.1, т.1 от Закон за движение
по пътищата /ЗДвП/ е наложена “Глоба” в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП и за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 500
лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца на основание чл.174,
ал.1, т.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат
общо 10 контролни точки.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!ЙТ
МОТИВИ:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 18-1030-004874 от 15.06.2018г. на Началник Група
към ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив в частта, с което на
основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП на И.В.Т., ЕГН **********, е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 500 лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за 6 месеца за административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 10
контролни точки.
Жалбоподателят,
И.В.Т. оспорва констатациите в т.2 от процесното НП и моли в тази му част
същото да бъде отменено като незаконосъобразно и недоказано. Нередовно призован,
не се явява в съдебно заседание, поради
невъзможност за връчване на призовката.
Въззиваемата
страна - Сектор „ПП“ при ОД на МВР -
Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Съдът,
като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания
административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБАТА
Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното
Наказателно постановление е издадено против И.В.Т. за това, че на 08.06.2018 г.
около 12:30 часа в гр.Пловдив на ул.“Възход“ срещу № **, като водач на товарен автомобил
„Форд Транзит“ с рег.№ ****при обстоятелства: управлява товарен автомобил „Форд
Транзит“ с рег.№ ****, собственост на „МК 2 Инвест“ ООД, Булстат: *********,
като: 1. Преминавайки покрай паркирания лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ ****,
му удря дясно странично стъкло, с което допуска ПТП и нанася имуществени вреди
на същия; 2. Управлява под въздействие на алкохол, установено с техническо
средство Дрегер Алкотест 7510 с № ARDM-0249,
който отчете 0,75 промила в издишания от водача въздух. Водачът дал кръвна
проба. Представен Протокол за химическа експертиза № 503/11.06.2018 г. с вх.№
103000-10262/14.06.2018 г. с установена концентрация на алкохол – 0,29 на
хиляда. Видно от представения ПХЕ не е спазено указаното време за даване на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните
аналози, поради което не е зачетен резултатът от изследването.
С което
е извършил: 1. Участник в движението, който създава пречки за движението,
имуществени вреди и опасност за живота и здравето на хората, с което виновно е
нарушил чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП; 2. Управлява
МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда до 0,8 на хиляда включително, с което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП.
Наказателно
постановление е издадено въз основа на АУАН
бланков № 417743 от 08.06.2018г., съставен от Т.Д.Д., заемащ длъжността
„м.а.“ при сектор „ПП“ при ОД на МВР – Пловдив, като отразената в същото
фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събрания
доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени
както свидетелските показания на актосъставителя Т.Д.Д., така и приложените по
делото писмени доказателства, изключая лист за преглед на пациент в КДБ/СО от
08.06.2018 г., тъй като са обективни, логични, подредени, непротиворечиви и
взаимноподкрепящи се. Съдът не дава вяра на представения от жалбоподателя лист
за преглед на пациент в КДБ/СО от 08.06.2018 г, като приема същия без доказателствена
стойност досежно отбелязания час на постъпване на жалбоподателя в лечебното
заведение за установяване употребата на алкохол. Това писмено доказателство не
следва да се кредитира, тъй като същото представлява частен писмен документ,
изхождащ от заинтересована страна, който неясно защо не е представен на АНО,
който да го прецени преди произнасяне по преписката с оглед чл.52, ал.4 от ЗАНН, а е представен едва при депозиране на жалбата. Очевидно е, че коментираният лист за преглед
на пациент е създадена за нуждите на настоящото производство с цел избягване на
административнонаказателната отговорност.
В тази
връзка съдът намира, че са осъществени нарушенията на чл.5, ал.1, т.1 и чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП, за които правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на И.Т., тъй като на процесната дата и място жалбоподателят при
управлявление на посочения в акта и НП товарен автомобил е преминал покрай
паркиран лек автомобил и е ударил страничното му огледало, както и е управлявал
под въздействие на алкохол, установено с техническо срество Дрегер Алкотест,
който отчел 0,75 промила в издишания от водача въздух. Жалбоподателят не
оспорва, че не е съобразил поведението си с вмененото с чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП
задължение като участник в движението по пътищата да не създава опасности и
пречки за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди.
Съдът
счита за категорично установено и доказано и второто нарушение, за което е
санкциониран Т., а именно нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, която
съдържа изрична забрана за водача на пътно превозно средство да управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В случая след
проверката с техническо средство,
каквото безспорно е Алкотест Дрегер 7510 с № ARDM-0249 е установено, че
концентрацията на алкохол в издишания от жалбоподателя въздух в момента на
проверката е 0,75 на хиляда. Поради несъгласие с показанията на техническото
средство на жалобопадателя бил издаден талон за кръвна проба, след което същият
се явил в МБАЛ "Пловдив", където след проведено изследване, отразено
в Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол в
кръвта, било установено наличие на алкохол в кръвта 0,29 на хиляда. Правилно
според настоящият съдебен състав в случая АНО е преценил, че показанията от химическата експертиза не
следва да бъдат ценени поради факта, че кръвта за изследване е дадена от И.Т. в 15:20 ч. на 08.06.2018 г., а талонът за
медицинско изследване, връчен в 14:30 ч. на същата дата, му е предоставил за
това 40 мин., съобразено с императива и на чл.6, ал.6, т.2 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техните аналози. Безспорно пробата е дадена след този пределен
времеви срок и по този начин нейните констатации не следва да се вземат
предвид.
Меродавни
за процеса остават показанията на използваното за първоначално тестване на
жалбоподателя техническо средство - Алкотест Дрегер 7510 с № ARDM-0249, отчело
процесната концентрация на алкохол в издишания от същия въздух от 0,75 промила
в издишания от водача въздух. При неговото използване са спазени предвидените в
горепосочената Наредба правила, издадени са и съответните документи, което
прави категорично заключението на настоящия съдебен състав, че фактическият
състав на нарушението на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП се явява осъществен и изцяло
доказано, поради което НП следва да бъде потвърдено и в тази му част.
Логично
при така установената противоправна деятелност за наказващият орган е
възникнало задължението за санкционирането й по реда на чл.185 от ЗДвП /за
нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП/ с налагане на глоба в размер на 20 лв. и
на основание чл.174, ал.1, т.1 ЗДвП /за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП/ с
налагане на кумулативно предвидените наказания глоба в размер от 500 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Размерът на
предвидените наказания и за двете нарушения е във фиксиран размер, и нито
съдът, нито наказващият орган имат правомощието да го изменят.
Не са
налице основания за приложението на чл.28 ЗАНН, именно защото конкретните нарушения не разкриват признаци, които да ги
отличават по степен на обществена опасност от типичната в сравнение с други
нарушения.
С оглед
на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно
постановление № 18-1030-004874 от 15.06.2018г. на Началник Група към ОД на МВР
- Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на И.В.Т., ЕГН ********** са
наложени следните административни наказания: за административно нарушение по
чл.5, ал.1, т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена “Глоба” в
размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП и за нарушение на чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 500 лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за 6 месеца на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 10 контролни точки, следва
да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.
За
изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По
застъпените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!ЙТ