Решение по дело №681/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №

 

№………

 

гр.ЛОВЕЧ, 23.12.2019г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, граждански състав, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и деветнайсета година, в състав:

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:      СЕВДА ДОЙНОВА,

                                      ЧЛЕНОВЕ:      ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,

                                                               ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,

 

при секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА,като изслуша докладваното от съдията-докладчик Ангелова, в.гр.д.№ 681/2019г., за да се произнесе, съобрази:

     

 

Производство по чл.17,ал.5 от ЗЗД.

 

С Решение №523/15.11.2019г.,пост.по гр.д.№1978/2019г. РС-Ловеч е задължил А.И.А. ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А. М.И. с ЕГН **********,***, отстранил го е от от жилището, което съвместно обитават с пострадалото лице на адрес с.***, за срок от 18 месеца, забранил му е да приближава пострадалото лице в жилището, в което живее на посочения адрес в с.***, местоработата й, както и местата й за социални контакти и отдих, за срок от 18 месеца, наложил е на А. за извършеното домашно насилие на 12.09.2019 г., глоба в размер на 200лв. С решението А. е осъден да заплати по сметка на РС-Ловеч 25лв.-държавна такса по делото,а на А.И.- сумата 400лв., представляваща разноски по делото. Постановено е да се издаде Заповед за защита на А. М.И., като се предупреди извършителя А.И.А. за последиците по чл.21,ал.3 от ЗЗДН от неизпълнението на заповедта, а именно задържане от полицейския орган, констатирал нарушението и уведомяване незабавно органите на Прокуратурата.

Постъпила е жалба от А.И.А. ***, чрез адв.Х.-***, против решението,като го обжалва изцяло. Счита,че от ангажираните писмени и гласни доказателства не става ясно налице ли е реална заплаха за лицето,в чиято полза е издадена заповедта за защита от домашно насилие. Това не се изяснява и от показанията на свидетеля А.А.И.-син на жалбоподателя и внук на А.И.-в чиято полза е издадена заповедта. Не се сочи конкретен случай на насилие върху И.,а се излагат факти от общия им  живот на тримата. Няма и медицински документи,удостоверяващи извършено срещу нея насилие или констатации за телесни повреди. Обяснява,че И. е подала три сигнали до РП-Ловеч и на тях е отговорено с отказ за образуване на досъдебно производство. Твърди,че никога не е посягал на майка си,не я е нагрубявал през целия им съвместен живот. Счита,че жалбата има за цел да бъде изгонен от бащиния му дом. Не е доказан по безспорен  и категоричен начин наличието на реална заплаха и механизмът на извършване на твърдяното домашно насилие върху И..

По изложените съображения моли да се постанови решение,с което се обезсили издадената заповед за защита на И. или се намали определения срок до законния минимум,а именно 6 месеца.

Към жалбата се прилага адвокатско пълномощно и доказателства, които са приети в първата инстанция. Няма изрично искане за приемане на писмени доказателства.

Постъпил е отговор от А. М.И., като заявява,че няма да сочи нови доказателства. Счита жалбата за неоснователна и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Обяснява,че при подаване на молбата до РС-Ловеч е представила нотариално заверена декларация,с която е декларирала,че на 12.09.2019г. е била подложена на физическо и психическо насилие от сина й А.И.А., изразяващо се в бутане, псуване, обиждане и заплаха за физическа саморазправа. В хода на първоинстанционното производство е разпитан внукът й А.А.И., който е бил пряк очевидец на случилото се в дома й на посочената дата. От разпита му се потвърждава извършеното спрямо нея насилие.В подкрепа на твърденията й са и представените 3 бр. постановления на Районна прокуратура-Ловеч,с които доказва,че многократно е била подлагана на домашно насилие.

В съдебно заседание въззивникът се явява лично и с пълномощник адв.Х.-***,като поддържат въззивната жалба. А. отрича да е извършил акт на домашно насилие спрямо  молителя.Обясни,че в момента живее на квартира в с.К..

Въззиваемият не се явява,представлява се от адв.И.,който оспорва въззивната жалба.

От приложените по гр.д.№1978/2019г.по описа на РС-Ловеч доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, въззивният състав приема за установено следното:

По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с определението си по чл.267 от ГПК, като прие,че е налице. Жалбата е  подадена в срока по чл.17,ал.1 от ЗЗДН и е допустима. Своевременно е постъпил и отговорът.

При проверката си по реда на чл.270  от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност на атакуваното съдебно решение. Съдебното решение е допустимо. С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакувания съдебен акт.

По същество.

Не се спори,потвърждава се и от представеното Удостоверение за родствени връзки изх.№АО-10-04/14.10.2019г.на Кметство с.К.,Ловешка област, че молителката А. М.И. е майка на ответника А.И.А.. По правилото на чл.3,т.5 от ЗЗД А. се явява надлежно пасивно легитимиран като ответник,по отношение на когото молителката може да търси защита от домашно насилие.

Приложената е и Декларация на А. М.И. по чл.9,ал.3 от ЗЗД от 11.10.2019г.,с нотариално заверен подпис (Нотариус с рег.№138 и район на действие РС-Ловеч), в която молителката е декларирала, че „..на 12.09.2019г. е била подложена на физическо и психическо насилие от сина ми А.И.А., изразяващо се в бутане, псуване, обиждане и заплаха за физическа саморазправа.Опасявам за живота и здравето си.”.

С оглед на така посочената дата на извършване на процесния акт, подадената на 11.10.2019г. молба е в рамките на преклузивния срок по чл.10,ал.1 от ЗЗДН.

Представени са постановления на РП-Ловеч от- 24.10.2014г.,пост.по ПП №1721/2014г. за отказ да се образува досъдебно производство, Постановление по ПП №1151/2018г. от 01.06.2018г. за отказ да се образува досъдебно производство и Постановление по ПП №338/2019г.от 05.04.2019г.-отново с отказ да се образува досъдебно производство. Мотивите за отказите са липса на данни за извършено престъпление от общ характер.

От молителя е ангажиран свидетел-неин внук и син на ответника-А.А.И.. В показанията си обяснява, че живее заедно с баба си и баща си в дома в с.К.,Лов.област,***.  Разказва,че много пъти е присъствал на скандали между баща му и баба му. Последният е от 12.09.2019г. Вечерта баща му се прибрал около 20ч. – 20.30ч. и бил пиян. Обяснява,че баща му обитава горния етаж,а той с баба си живеят на първия етаж. Ответникът се качил първо на втория етаж,а след това слязъл и при молителката, която седяла на леглото и гледала телевизия. Влизайки при нея А. започнал да я ругае,но тя не реагирала. Продължил да й се заканва „..че ще я хвърли в гюма..”, да я псува. След това я блъснал и тя паднала на земята. Изправила се и отишла до чешмата, когато ответникът отново я блъснал и отново паднала на земята. Свидетелят й помогнал и я настанил на леглото. Тогава баба му се обадила на полицията. Свидетелят разказва,че скандалите между баба му и баща му са чести. Много пъти баба му е подавала жалби. Имало и случаи,когато баща му й е нанасял удари. Твърди,че въпреки издадената заповед за незабавна защита, баща му продължава да живее в общия им дом.

При така ангажираните доказателства съставът намира,че въззивната жалба е неоснователна.

Извършеният акт на домашно насилие е доказан и обоснован по категоричен начин.

Съгласно чл.2 от ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”.

Като доказателства за обосноваване на твърдението си за извършен спрямо нея акт с такава характеристика, молителката ангажира на първо място Декларацията по чл.9,ал.3 от ЗЗД. В нея излага, че на 12.09.2019г. е била подложена на физическо и психическо насилие от сина й А.И.А., изразяващо се в бутане, псуване, обиждане и заплаха за физическа саморазправа,като се опасява за живота и здравето си.

При анализа на декларацията следва да се съобрази,че по правилото на чл.9,ал.3 от ЗЗД й е придадено значение на самостоятелно доказателствено средство, независимо дали е единствено или част от доказателствена съвкупност. Когато няма други доказателства, тя се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила и съгласно чл.13,ал.3 от ЗЗДН съдът е длъжен да издаде заповед за защита само на основание на прилагането на такава. (Не е така по отношение на ответника, който е длъжен да установява всички свои твърдения по предвидения в ГПК ред.)

В случая декларацията по чл.9,ал.3 от ЗЗДН е логична и съответства на останалите доказателства. Не се откриват неясноти и противоречия с формулирания в исковата молба петитум. От ответника не се представиха доказателства, оборващи изложените в нея твърдения. Поради това съдът приема,че доказателствената сила на декларацията не е опровергана.

В съответствие с декларацията са и показанията на разпитания свидетел. Макар и да е в близки роднински връзки и с двете страни,при преценка съгласно чл.172 от ГПК,съдът не открива основание за съмнение в обективността му или нагласа за пристрастие. Следва да се отчете, че се касае за отношения между близки роднини,при което е логично и нормално да няма други свидетели и това не следва да е основание за игнориране на показанията на единственият присъствал. Обясненията на св.А.И. са ясни, логични и в съответствие с останалите доказателства. Твърденията му за продължаващи конфликти между страните се потвърждават от представените писмени доказателства. Обстоятелството,че по посочените случаи не се е стигнало до образуване на наказателно производство е неотносимо и не оборва тезата за напрежение в отношенията между молителя и ответника.

От своя страна ответникът,чиято е и доказателствената тежест да обори тезата на молителя, не ангажира никакви доказателства в подкрепа на отричането на акта на домашно насилие. Не може да се сподели твърдението,че за да е доказан,следва да се представя медицински документ, удостоверяващ последиците. В случая молителката е посочила,че актът на домашно насилие се състои в създаване на психически и емоционален дискомфорт, в демонстрация на сила с вербално насилие и отправени заплахи от ответника, които е известно,че не винаги имат обективно физическо проявление. По интензитет,обаче, се доказа, че са довели до възбуждане на страх и несигурност у И..

Съставът се съгласява и с преценката на първоинстанционния съд за обема на предоставена защита. Правилно е отчетена тенденцията за повторяемост в действията на ответника и е ограниченията са определени в максималния предвиден срок от 18 месеца.Съставът се съгласява и с размера на наложената финансова санкция-глоба в размер на 200лв.

По изложените съображения съставът намира,че обжалваното решение на РС-Ловеч е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. Съдът е анализирал в пълнота всички ангажирани доказателства и е стигнал до правилния извод за обоснованост на твърдението за извършен спрямо молителя акт на домашно насилие. Адекватни  на интензитета на негативното въздействие са и определените мерки за закрила.

По разноските.

При този изход на делото въззиваемият има право на възстановяване на направените разноски в производството.От пълномощника е представен Договор за правна защита и съдействие,с вписан като реално платен адвокатски хонорар от 400лв.,които следва да се възложат на въззиваемия.

По изложените ОС - Ловеч

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 523/15.11.2019г.,постановено по гр.д.№1978/2019г.на РС-Ловеч,като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА А.И.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на А. М.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 400 (четиристотин) лева, представляваща разноски в производството.

Решението е окончателно на основание чл.17,ал.6 от ЗЗДН.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:  1.                                2.