№ 3120
гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Георги Стоев
при участието на секретаря Снежана П. Тодорова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221100508631 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20044487 от 25.06.2022 г. по гр.д.№ 30316 по описа за
2020 г. на СРС, Второ ГО, 66-ти състав се: ОСЪЖДА К. А. Н., да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, по предявените искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ,вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,както следва: сума в
размер на 297,01 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. относно топлоснабден
имот с адрес: гр.София, ж.к. „****“, бл.****, аб. № **********, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата
молба в съда /13.07.2020 г./ до окончателното й погасяване, сумата от 10.72
лв. - главница за дялово разпределение за периода 01.02.2018 г. – 30.04.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване
на исковата молба в съда /13.07.2020 г./ до окончателното й погасяване и
сумата от 53,05лв. – лихва за забава върху главницата за доставена топлинна
енергия за периода от 15.09.2018 г. до 18.06.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска с пр. осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за
1
главница за доставена ТЕ за горницата над 297,01лв. до пълния предявен
размер и за периода от 01.05.2016 г.- 30.04.2017 г., както и иска по чл. 86, ал.
1 ЗЗД за лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за
горницата над 53,05 лв. до пълния предявен размер и сумата от 2,55 лв. –
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение;
ОСЪЖДА А. Г. Н., да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, по
предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ,вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,както следва: сума в размер на 148,50 лв. – главница
за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г. относно топлоснабден имот с адрес: гр.София, ж.к. „****“,
бл.****, аб. № **********, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба в съда /13.07.2020 г./ до
окончателното й погасяване, сумата от 5,36 лв. - главница за дялово
разпределение за периода 01.02.2018 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в
съда /13.07.2020 г./ до окончателното й погасяване и сумата от 26,53лв. –
лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода
от 15.09.2018 г. до 18.06.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с
пр. осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за главница за доставена ТЕ за
горницата над 148,51лв. до пълния предявен размер от 284,85 лв. и за периода
от 01.05.2016 г.-30.04.2017 г., както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за
забава върху главницата за доставена топлинна енергия за горницата над
26,53 лв. до пълния предявен размер и сумата от 1,27 лв. – лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение;
ОСЪЖДА М. Г. Н., да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД , по
предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ,вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,както следва: сума в размер на 148,50 лв. – главница
за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г. относно топлоснабден имот с адрес: гр.София, ж.к. „****“,
бл.****, аб. № **********, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба в съда /13.07.2020 г./ до
окончателното й погасяване, сумата от 5,36 лв. - главница за дялово
разпределение за периода 01.02.2018 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в
съда /13.07.2020 г./ до окончателното й погасяване и сумата от 26,53лв. –
2
лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода
от 15.09.2018 г. до 18.06.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с
пр. осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за главница за доставена ТЕ за
горницата над 148,51лв. до пълния предявен размер и за периода от
01.05.2016 г.-30.04.2017 г., както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава
върху главницата за доставена топлинна енергия за горницата над 26,53 лв. до
пълния предявен размер и сумата от 1,27 лв. – лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение.
Постъпила е въззивна жалба от К. А. Н., ответник пред СРС.
Решението се обжалва в частта в която претенциите на ищеца по
чл.422, ал.1 ГПК са били приети за основателни срещу
ответника/въззивник.
Излагат се доводи, че решението е неправилно. Сочи, че не било
доказано облигационно отношение. Въпреки дадените от съда указанията,
ищецът не бил ангажирал доказателства в този смисъл. Доказателствата на
които съдът основавал решението си били неотносими за доказване на това
обстоятелство. Решението било неправилно и в частта относно присъденото в
полза на ищеца вземане за дялово разпределение. Това вземане не било в
полза на ищеца- „Топлофикация София“ ЕАД. Не се дължало и обезщетение
за забавено издължаване на стойността на ТЕ. Такова не се дължало върху
прогнозни сметки. Нормата на ОУ, действаща за периода, уреждаща
срочността на вземането била неясна.
Иска се от съда да отмени в обжалваната му част първоинстанционното
решение и да постанови друго с което да отхвърли тези претенции.
Претендират се разноски.
Въззиваемите А. Г. Н. и М. Г. Н. не вземат становище по въззивната
жалба.
Въззиваемата страна – „Топлофикация-София“ ЕАД, ищец пред СРС,
депозира отговор по въззивната жалба, в който излага становище за
неоснователност на същата. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Нелбо” АД не взема
становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
3
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 28.06.2022 г.
Въззивната жалба е била подадена на 12.07.2022 г.
Следователно въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК
от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.
С оглед доводите във въззивната жалба настоящата инстанция
приема същата за допустима, налице е правен интерес от обжалване.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел че
ответниците са наследници на И.Й. Н.. Последната била собственик на
процесния топлоснабден имот, който бил придобит от нея и А. А. Н., нейн
съпруг, починал на 26.04.1998 г. Собствеността се установявала от
представения по делото нот.акт № 1473, дело № 73/1974 г. Затова и
наследодателката на ответниците се явявала потребител на ТЕ по смисъла на
чл.153, ал.1 ЗЕ и пар.1, т.2 а от ДР на ЗЕ. В качеството си на наследници и
вече собственици на имота, ответниците също били потребители на ТЕ.
Следователно страните по делото били обвързани от договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, по силата на който топлопреносното
предприятие в качеството си на продавач продавал на физическо лице в
домакинство в качеството му на купувач топлинна енергия за битови нужди.
От своя страна купувачът се задължавал да заплаща на продавача
използваната топлинна енергия по определени цени образувани по
съответната за това Наредба и по начини и в срокове, определени от Общите
условия. В случая ответниците носели задължение за заплащане на ТЕ
съобразно квотите в съсобствеността и конкретно К. Н. ½ идеална част.
Относно довода за недължимост на стойността на услугата за дялово
разпределение, СРС е приел, че от представените от самото дружество, трето
лице помагач по делото, както и от договорите между ищеца и ФДР, както и
4
тези със СЕС, талоните за отчет, се доказвало извършването на дяловото
разпределение. Това вземане не било погасено по давност. Затова К. Н.
дължал сумата в размер на 10,72 лв.
Възражението за погасяване на вземанията за ТЕ по давност е прието за
основателно за периода м.05-м.06.2016 г. относно вземанията за които се
прилагат оУ-2014 г. За периода след м.07.2016 г. отношенията се уреждали с
ОУ- 2016 г. Съгласно чл.33, ал.1 от тези ОУ, клиентите били длъжни да
заплащат дължимите суми за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. При това положение погасени по давност били
вземанията за периода от м.07.2016 г. до м.04.2017 г., вкл. Или погасени по
давност били вземанията за целия отоплителен период м.05.2016 г.- м.04.2017
г.
Непогасени по давност били вземанията за м.05.2017 г. – м.04.2018 г.,
които определени по реда на чл.162 ГПК възлизали в размер на 594,01 лв.
Съобразно квотата в съсобствеността ответникът К. Н. дължал сумата в
размер на 297,01 лв. За разликата над тази сума претенцията е отхвърлена.
По отношение на лихвата за забавено издължаване на главницата за ТЕ
при съобразяване с частта в която вземането е погасено по давност, на
основание чл.162 ГПК съдът е определил това задължение в тежест на
ответника К. Н. в размер на 53,05 лв., а за разликата до 124,82 лв. искът е
отхвърлен.
Лихва за забавено издължаване на стойността на дяловото
разпределение не е присъдена, тъй като ищецът не бил доказал кога
потребителите са изпаднали в забава.
В частта в която претенциите на ищеца са отхвърлени, решението
като необжалвано е влязло в сила.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема за
правилен извода на СРС, че страните по делото са обвързани от договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, по силата на който
топлопреносното предприятие в качеството си на продавач продава на
физическо лице в домакинство в качеството му на купувач топлинна енергия
за битови нужди. От своя страна купувачът се задължава да заплаща на
продавача използваната топлинна енергия по определени цени образувани по
съответната за това Наредба и по начини и в срокове, определени от Общите
5
условия.
Противно на соченото от ответника, последният е съсобственик на
процесния топлоснабден имот с адм.адрес : гр.София, ж.к. „****“, бл.****,
аб.№ **********, за периода м.05.2016 г. до м.04.2018 г. Това е видно от
представения по делото нот.акт № 1473, дело № 73/1974 г., представляващ
относимо доказателство за установява на собствеността върху процесния
имот.
От страна на ответника не се доказва да се е разпоредил с частта от
имота, негова собственост.
Наследственото правоприемство не се оспорва, а и се установява от
представеното от СО-район „Изгрев“ удостоверение за наследници на И.Й.
Н., л.54 по делото пред СРС и това от 27.01.2021 г. досежно А. А. Н., л.57 по
делото пред СРС.
Видно от представените от третото лице помагач писмени
доказателства, партидата е на името на ответника К. Н., виж л.118 и следв. по
делото пред СРС.
Относно лихвата за забавено издължаване на главницата, която не
е погасена по давност:
Задълженията на потребителите са уредени като срочни с ОУ-2016 г.
Разпоредбата на чл.33, ал.1 от същите е ясна и непротиворечива, противно на
соченото от процесуалния представител на въззивника-клиентите са длъжни
да заплащат дължимите суми за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Кога вземането става изискуемо е посочено в
правилото на чл.114 ЗЗД. В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че
задълженията за месечни вноски /прогнозни или равни/ възникват след
изтичането на съответния месец, през който е доставена топлинна енергия -
всяка доставка поражда вземане за месечна вноска.
Относно дяловото разпределение:
Съгласно чл.36,ал.1 от ОУ купувачите заплащат стойността на услугата
дялово разпределение. Същата клауза на ОУ сочи, че стойността се формира
от цената за обслужване на партидата, включваща изготвяне на изравнителна
сметка, както и цената за отчитане и обработка на данните на един уред за
дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента.
6
В края на всеки отоплителен сезон се изготвят изравнителни сметки от
търговеца, избран в СЕС, въз основа на отчитането и обслужването на
партидата се издава фактура за предоставената услуга топлинно
счетоводство.
Осъществяването на услугата дялово разпределение е доказано, вкл. и
от представените от третото лице помагач на страната на ищеца, писмени
доказателства.
С исковата молба е представен договор между ищцовото дружество и
третото лице помагач, виж л.24 и следв. по делото пред СРС.
Представен е и договор между ФДР и собствениците на обекти в
сградата на ЕС, виж л.18 и следв. по делото пред СРС, където се намира
процесния топлоснабден имот.
По изложените мотиви се налага извод за неоснователност на
възраженията на въззивника за липса на основание за ангажиране на
имуществената му отговорност относно стойността на извършената услуга
дялово разпределение.
Следователно в полза на ищеца срещу ответника, е възникнало такова
вземане.
Налага се извод, че в обжалваната му част решението е правилно и
като такова ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
На въззивника разноски не се следват.
Въззиваемата страна претендира разноски и такива са сторени за
процесуално представителство. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя
такива в размер на 100 лв. за юрк.възнаграждение.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20044487 от 25.06.2022 г. по гр.д.№ 30316 по
описа за 2020 г. на СРС, Второ ГО, 66-ти състав, в частта, в която се:
ОСЪЖДА К. А. Н., да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, по
7
предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ,вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: сума в размер на 297,01 лв. – главница
за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2018 г. относно топлоснабден имот с адрес: гр.София, ж.к. „****“,
бл.****, аб. № **********, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба в съда /13.07.2020 г./ до
окончателното й погасяване, сумата от 10.72 лв. - главница за дялово
разпределение за периода 01.02.2018 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в
съда /13.07.2020 г./ до окончателното й погасяване и сумата от 53,05лв. –
лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода
от 15.09.2018 г. до 18.06.2020 г., както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА К. А. Н., ЕГН **********, гр.София, ж.к. „****“,
бл.****,съдебен адрес: гр.София, ж.к.“**** – адв.Х., да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“****, сумата в размер на 100 лв., представляваща
разноски пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на „НЕЛБО” АД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8