№ 610
гр. София, 16.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Н.
Членове:Силвия Б. Русева
Михаела П. Михова
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
в присъствието на прокурора Е. Юр. В.
като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251100603989 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Присъда от 03.12.2024г., постановена по НОХД № 4304/2024г., по
описа на СРС, НО, 134 състав, подс. В. А. А. е била призната за невинна в
това, че на 02.05.2023г., около 17,55ч., в гр. София, в сградата на 01 РУ-СДВР,
находяща се на бул.“********, при извършено действие по разследването -
„Обиск и изземване“, без надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол
на наркотичните вещества и прекурсорите, държала високорискови
наркотични вещества, съгласно Протокол за Физикохимична Експертиза №
416-Х/2023 г., по описа на ОЕКД-СДВР, както следва: - обект №1 коноп -
22,06 грама, с процентно съдържание на наркотичния компонент -
трахидроканабинол в обекта 25%, на стойност 132,36 (сто тридесет и два лева
и тридесет и шест стотинки) лева, като конопът е включен в Приложение № 1
към чл.З т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични - Списък I “ Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” - престъпление по чл.
354а, ал.3, предл. 2, т.1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК
първоинстанционният съд я е оправдал по така повдигнатото обвинение.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК, Съдът е оставил направените по
делото разноски в полза на Държавата.
1
С присъдата и на основание чл. 354а, ал. 6 от НК, приобщените по
делото като веществени доказателства наркотични вещества са отнети в полза
на Държавата и е постановено да бъдат унищожени, след влизане в сила на
съдебния акт.
С присъдата, 1/един/ брой мобилен телефон „Redmi” и 1/един/ брой
мобилен телефон марка „Nokia” с бутони, запечатани в плик с номер „А
0544021“ и „СП 107 НЕКД – СДВР“ са били върнати на правоимащото лице
В. А. А..
Срещу така постановения съдебен акт е депозиран протест на прокурор
от СРП. В него се излагат твърдения, че така постановената присъда е
неправилна и немотивирана. Счита се, че оправдаването на подс. А. е в
резултат на допуснато съществено процесуално нарушение или неправилно
прилагане на материалния закон, вследствие на неправилен процес на
формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав на базата на иначе
обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.
Посочва се, че допълнителни аргументи ще бъдат изложени след изготвяне на
мотивите към присъдата. Предлага се протестираната присъда да бъде
отменена, а подс. В. А. да бъде призната за виновна по повдигнатото й
обвинение, да се постанови отнемането в ползва на държавата на предмета на
престъплението и да се осъди подс. А. да заплати разноските по делото.
След изготвянето на мотивите към протестираната присъда, е било
депозирано допълнително изложение към протеста. В него е изтъкнато, че, за
да постанови оправдателна присъда, съдебния състав е приел, че
престъплението е останало недоказано по несъмнен начин от субективна
страна и, че не са били и не могат да бъдат събрани достатъчно преки и
косвени доказателства, подкрепящи обвинителната теза. Прокурорът счита
този извод за неправилен и дължащ се на допуснато съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в изключване от доказателствената съвкупност на
показанията на поемните лице – св. И НА З. и св. К.Д., в частта, касаеща
извършеното от подсъдимата признание, че държаното от нея наркотично
вещество е нейно. Изтъква, че не съществува забрана поемните лица да бъдат
разпитани за обстоятелства, на които са били свидетели, а напротив фигурата
на поемното лице е създадена именно, за да бъдат наблюдавани определени
действия по разследването. Посочва, че макар и да изключва от
доказателствената маса тези показания, първоинстанционният съд обсъжда в
мотивите си това изявление на подсъдимата, като го намира за житейски
логично и направено с цел да бъде защитен св. А. – син на подсъдимата.
Намира, че това, само по себе си, не представлява съществено процесуално
нарушение, доколкото от мотивите на съда, не може да бъде установено
еднозначно дали съда не кредитира показанията на поемните лица в
споменатата им част или въобще ги изключва от доказателствената
съвкупност. Прокурорът още счита, че тази необоснованост следва да бъде
приравнена на липса на мотиви. На следващо място, сочи, че по делото, по
несъмнен начин е доказано авторството на деянието, както и, че В. А., от
субективна и обективна страна, е извършила престъплението по чл. 354а, ал.3,
2
предл.2, т.1 от НК, както е било посочено в обвинителния акт. По отношение
на присъдата, намира същата за неправилна, тъй като е необоснована и
постановена в нарушение на материалния закон. Според прокурора са налице
основанията присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която
подс. А. да бъде призната за виновна и осъдена по повдигнатото й обвинение,
като й бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в минимален размер,
при условията на чл. 54 от НК, което на осн. чл. 66, ал.1 от НК да бъде
отложено за изпитателен срок от 3/три/ години, както и кумулативното
наказание „Глоба“, също в минимален размер. Тъй като счита, че по делото
няма неизяснени обстоятелства, прокурорът не прави искания за допускане и
събиране на доказателства от въззивния съд. В заключение, предлага
присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг
съдебен състав или алтернативно - присъдата да бъде отменена и да се
постановИ.а, с която подс. А. да бъде призната за виновна в извършването на
престъпление по чл. 354а, ал.3, предл. 2, т.1 от НК.
В хода на въззивното производство не е провеждано съдебно следствие.
В съдебно заседание, пред настоящата инстанция, прокурорът поддържа
подадения протест и допълнителното изложение към него. Моли за отмяната
на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на СРС по съображенията, които са подробно изложени в
допълнителното изложение към протеста, а именно противоречие в мотивите
на първоинстанционния съд, което може да бъде приравнено на липса на
мотиви, по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК и, представляващо съществено
нарушение на процесуалните правила. Посочва, че това е така, доколкото
първоинстанционният съд, в мотивите си, от една страна е заявил, че не са
налице противоречия в свидетелските показания, кредитира всички тях, като
логични, последователни и вътрешно логични, но показанията на поемните
лица кредитира частично, като не им се доверява именно в частта, относно
направеното от подсъдимата извънпроцесуално признание. Изтъква, че в
мотивите си, СРС сочи, че такИ. извънпроцесуални признания не могат да
имат доказателствена тежест, но е следвало съдът изрично да посочи дали
кредитира свидетелските показания на поемните лица, а не дали кредитира
извънпроцесуалните признания на подсъдимата. Прокурорът посочва още, че
въпреки, че не ги е кредитирал в тази част, съдията от СРС е приел, че е
логично да бъде направено такова извънпроцесуално изявление от
подсъдимата с цел да защити сина си – св. Ц. А. Н.. Присъединява се към
становището на прокурора от СРП, че това противоречие в мотивите не може
да се изведе каква е действителната воля на съда при формирането на
неговото вътрешно убеждение и делото следва да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на СРС. Ако се счете, че този порок не е
достатъчно тежък, моли алтернативно, да се отмени постановената
оправдателна присъда и подс. В. А. да бъде призната за виновна по
повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 354а, ал.3,т.1 от НК и да
бъде осъдена. Намира, че абсолютно е доказана, както обективната, така и
субективната страна на престъплението. Моли да й бъде наложено
поисканото пред първата инстанция наказание в минимален размер, а именно
3
„Лишаване от свобода“ в размер от една година, което да бъде отложено с
изпитателен срок от три години, както и „Глоба“ в размер от 2000лв.
Адв. Х., защитник на подс. А., от името на подзащитната й, моли да не
бъде уважавано искането на СРП за отмяна на постановената оправдателна
присъда. Смята, че първоинстанционният съд правилно е посочил липсата на
трайно упражняване на фактическа власт върху наркотичните вещества, които
са намерени в чантата на А. и правилно е взел предвид самопризнанието на
сина й, който няколко пъти е заявил, че тези вещества са негови и ги е сложил
в чантата на майка си единствено заради проверката, която е предстояла, като
твърденията му се потвърждават и от събрания доказателствен материал.
Изтъква, че не е бил доказан субективният елемент на деянието, касателно
знанието от страна на подсъдимата за наличието на наркотично вещество в
чантата й, а дори да се сметне, че тя е знаела за него, намира за съвсем
логично майчиния инстинкт да проговори и тя да защити сина си. Отново
моли да не се уважава искането на СРП и, в случай, че все пак се сметне, че
оправдателната присъда следва да бъде отменена, моли да се наложи
наказание към минимума.
В правото си на лична защита, подс. А. поддържа заявеното от
защитника й. Добавя, че не е виновна. Разказва, че са спрени за проверка и са й
казали да излезе от колата, а когато е излязла, синът й е извикал пред всички,
че е пуснал топче в чантата й.
В предоставената й последна дума моли да бъде оправдана.
Съдът, след като обсъди становищата на страните, доказателствата по
делото и, в рамките на пределите на проверката по чл. 314 НПК, намира за
установено следното:
Депозираният протест е постъпил в законоустановения срок и отговаря
на изискванията по чл. 320 НПК, поради което е ДОПУСТИМ.
Настоящият въззивен съдебен състав намира за установена следната
фактическа обстановка, идентична с възприетата от първоинстанционният
съд:
Подсъдимата В. А. А., със снета самоличност от първата съдебна
инстанция, е родена на 1********г., в гр. Мездра, българка, българско
гражданство, омъжена, неосъждана, полувисше образование, пенсионер, с
адрес: гр. София, ж.к. „********, ЕГН: **********.
Подс. А. е майка на Ц. А. Н.. По отношение на последния, наказателното
производство е приключило по реда на чл. 381 от НК, с протоколно
определение № 236/11.12.2023г. по НОХД № 6953/2023г., по описа на СГС,
НО. С цитираното определение, съдът е одобрил постигнато споразумение
между страните, съгласно което Н. се е признал за виновен за извършени от
него на 02.05.2023г. престъпления по чл. 354а, ал. 1, изр,1, пр. 4 от НК и по чл.
343б, ал. 3 от НК.
4
На 02.05.2023г., св. Ц. Н. управлявал л.а. марка „БМВ“, с рег. №
********, като се движел по ул. „Незабравка“ от ул. „Елемаг“ към ул.
„Латинка“. В автомобила пътувала и подс. А., която се возела на предната
седалка. В себе си, св. А. имал вакуумиран плик, съдържащ суха зелена тревна
маса.
На същата дата, св. И.н Ч., св. И.н И. и св. И. И. – полицейски
служители от 01 РУ-СДВР, били назначени наряд ППГ – 230, на територията
на район „Изгрев“.
Около 17:10 часа, св. Н. бил спрян от полицейските служители за
извършване на проверка. Виждайки, че предстои извършване на проверка, св.
Ц. Н. се притеснил и пуснал незабелязано от подс. А. плика, съдържащ суха
зелена тревна маса /коноп, марихуана/ в чантата й.
Докато установявали самоличността на водача, свидетелите -
полицейски служители усетили, че от купето на автомобила се носи силна
миризма на марихуана и попитали св. Ц. Н. дали притежава забранени от
закона вещества. Същият заявил, че в себе си няма такИ., но в чантата на
неговата майка – подс. А. е поставил плик с наркотични вещества.
На подс. А., която вече била извън автомобила, било разпоредено от
полицейските служители да не пипа съдържанието на дамската си чанта до
идването на полицейски служител или разследващ от женски пол, който да
извърши обиск.
На място била изпратена ДОГ от 01 РУ-СДВР, които да извършат обиск
на лицата, както и претърсване на автомобила.
При извършения обиск и изземване в неотложни случаи, в присъствието
на две поемни лица от същия пол – св. И НА З. и св. К.Д., подс. А. извадила от
дамската си чанта вакуумиран плик, съдържащ растителна маса, който бил
запечатан в тяхно присъствие, която след извършена ФХЕ се оказала коноп
/марихуана/.
След извършването на действията по разследване, подс. А. била
задържана по реда на ЗМВР и отведена в 01 РУ-СДВР.
Видно от заключението на назначената и изготвена по делото ФХЕ №
416-Х/2023г. и СОЕ, иззетият при обиска на подс. А. плик съдържа коноп -
22,06 грама, с процентно съдържание на наркотичния компонент
тетрахидроканабинол в обекта 25%, на стойност 132,36 лева.
Гореописаната фактическа обстановка, първоинстанционният съд е
приел на базата на надлежно приобщените по делото доказателства. Съдът е
установил коректна фактическа обстановка, като е извел същата на базата на
доказателствата по делото, които са еднопосочни. Съдът аргументирано и в
цялост е обсъдил доказателствения материал. Събраният доказателствен
материал е безпротиворечив. Показанията на разпитаните по делото
свидетели, както и писмените доказателства са еднопосочни, логични и
взаимнодопълващи се. Безспорно по делото е установено, че на процесната
дата и място, св. Ц. Н. е бил спрян за полицейска проверка, а пътничка в
5
автомобила е била подс. А., която е седяла на предната дясна седалка.
Полицейските служители са установили, че от автомобила се излъчва силна
миризма на марихуана, поради което и са запитали св. Н. дали притежава
забранени от закона вещества, като същият е заявил, че в джоб на яке,
намиращо се на задната седалка в автомобила има саморъчно свита цигара с
марихуана, а в чантата на майка му – подс. А. има наркотично вещество, което
той сам е поставил. Показанията на св. А. са в унисон с останалия
доказателствен материал – показанията на свидетелите - полицейски
служители, заключението на изготвената ФХЕ, както и от протоколите за
извършените действия по разследване - претърсване и изземване и обиск и
изземване. От последните е било установено, че, освен саморъчно свитата
цигара в якето, намиращо се в автомобила и на адрес, обитаван от св. Ц. Н., са
били намерени различни по вид наркотични вещества. При обиска на подс. А.,
в действителност се е иззел един брой вакуумиран плик, съдържащ зелена
тревиста маса, но при претърсване и изземването на обитаваното от нея
жилище не са били намерени и иззети вещи и предмети относими към
воденото разследване. Първоинстанционният съд коректно е отчел и
постигнатото споразумение, с което св. Ц. Н. се е признал за виновен за
извършени от него престъпления на инкриминираната и по настоящото
производство дата – 02.05.2023г. по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр.4 от НК и по чл.
343б, ал.3 от НК.
Настоящата инстанция напълно споделя извода на първата такава, че от
наличните по делото доказателства не се установява с категоричност, че подс.
А. е упражнявала фактическа власт върху инкриминираните вещи. Безспорно,
обективния признак на владението е доказан, доколкото инкриминираният
плик е намерен именно в чантата на подсъдимата. Субективният признак
обаче е останал напълно недоказан, тъй като липсват каквито и да било
доказателства, че подс. А. е знаела за обстоятелството, че синът й, притеснен
от спирането и, евентуално последващата полицейска проверка, незабелязано
от нея, е пуснал плика с инкриминираното наркотично вещество в дамската й
чанта. Напротив, дори са налице достатъчно по своя обем и съдържание
данни, които да обосноват извода, че наркотичните вещества са били на св. Ц.
Н. и, именно той, поради страх от предстоящата полицейска проверка, ги е
поставил в чантата на майка си – подс. А.. Самият свидетел изначално е
заявил, че наркотичните вещества са негови и са поставени от него в чантата
на подсъдимата. Няма как неговите показания да бъдат отчетени като защитна
теза и, имащи за цел да оневинят подс. А., доколкото те са еднопосочни и
непроменени още от хода на полицейската проверка, по време на
предварителното разследване и в хода на първоинстанционното съдебно
следствие.
Настоящата инстанция дължи отговор на инкорпорираните в протеста и
допълнението към него възражения по отношение на кредитирането на
показанията на поемните лица, участвали при обиска на подс. А.. Въззивният
съд намира, че първоинстнационният съд коректно е мотивирал в коя част и
защо кредитира показанията на св. К.Д. – З. и св. И НА З.. СРС напълно се е
доверил на изложеното от тях за възприетите от тях факти, осъществили се по
6
време на извършване на действието по разследване на което са присъствали, с
изключение на частта за направеното от страна на подс. А. извънпроцесуално
признание, че инкриминираното наркотично вещество е нейно и го ползва за
лекуване на главоболие. Правилно първият съд не е кредитирал показанията
им в тази им част, доколко те са останали изолирани от останалата
доказателствена маса. На следващо място, СРС правилно е посочил, че не
може да се ползват, при формиране на крайния извод на съда,
извънпроцесуални признания, още повече, че в конкретния случай е напълно
възможно и житейски логично и оправдано, същите да са направени с цел
подс. А. да защити св. Ц. Н. с оглед близката родствена връзка между него и
подсъдимата – майка и син.
С оглед гореизложеното, въззивният съд приема, че изводите на
първоинстанционния съд за липса на доказаност на повдигнатото обвинение
за извършено престъпление по чл. 354а, ал.3, предл. 2, т.1 от НК от страна на
подсъдимата В. А., са обосновани и правилни. Обвинителната теза е останала
недоказана и първоинстанционният съд правилно е съобразил това. Въз
основа на събраните в хода на производството доказателства, не се установява,
по несъмнен и категоричен начин, каквото е изискването на закона за
осъдителна присъда, подс. А. да е осъществила деянието или най-малкото - да
го е осъществила виновно. Осъдителната присъда не може да почИ. на
предположения, а за да бъде постановена такава, обвинението следва да бъде
доказано по несъмнен начин. Въпреки че наркотичните вещества са били
намерени в нейната чанта, останалият обем доказателства не изграждат такава
връзка по между си, от която по недвусмислен начин, да се достигна до един-
единствен възможен извод за авторство на инкриминираното престъпление от
страна на А. и за механизма на осъществяване на самото деяние, описан в
обвинителния акт, с който й е повдигнато обвинение за извършено от нея
престъпление по чл. 354а, ал.3, предл. 2, т.1 от НК.
Предвид изложеното дотук и с оглед съвпадението на крайните изводи
на двете инстанции, въззивният съд приема, че обжалваната присъда е
законосъобразна, правилна и обоснована и, като такава, следва да бъде
потвърдена изцяло. Изложените в протеста доводи са неоснователни.
Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа
обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон.
По изложените съображения и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от
НПК, Софийски градски съд, НО, XVI въззивен състав,
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 03.12.2024г., постановена по НОХД №
4304/2024г., по описа на СРС, НО, 134 състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8