№ 545
гр. Плевен, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ТОМОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско
дело № 20254400500949 по описа за 2025 година
С решение рег.№ 254/24.10.2025 г. по гр.д.№ 20254410100489 по описа на
ЛРС е отхвърлена молбата на К. И. К. против И. И. К. и А. В. Т., с искане за
издаване на заповед за защита от домашно насилие, с посочените мерки, като
неоснователна.На основание чл.11, ал.3 от Закона за защита срещу домашно
насилие е осъдена К. И. К. да заплати д.т. в размер на 25 лв.Осъдена е К. И. К.
да заплати на И. И. К. сумата от 600 лв., представляващи направени по делото
разноски.Осъдена е К. И. К. да заплати на А. В. Т. сумата от 600 лв.,
представляващи направени по делото разноски.Обезсилена е издадената
заповед за незабавна защита № 5/04.06.2025 г.
Депозирана е въззивна жалба от К. И. К., чрез пълномощник, против
решение рег.№ 254/24.10.2025 г. по гр.д.№ 489/2025 г. по описа на РС-
Левски, с което нейна молба рег.№ 3067/04.06.2025 г. за защита по ЗЗДН е
отхвърлена като неоснователна.Счита, че решението е неправилно поради
нарушения на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост на фактическите изводи, поради което следва
същото да бъде отменено и молбата й за защита, с исканите в нея мерки по
ЗЗДН, да бъде уважена.
1
За въззиваемите страни И. И. К. и А. В. Т. процесуалният представител
изразява становище да се остави жалбата без уважение и да се потвърди
решението на първоинстанционния съд.
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – частично
основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнА. служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.При проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
Предмет на обжалване е решението на първоинстанционния съд от
24.10.2025 г. , с което е отхвърлена молбата на К. К. срещу И. К. и А. Т. с
искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие, с посочените
мерки, като неоснователна.
Във въззивната жалба са изложени доводи, че липсата на мотивиран
анализ и обсъждане в обжалваното решение на оценката на риска, както и
съпоставянето й с останалите доказателства съставляват нарушение на чл.236,
ал.2 ГПК и на задължението по чл.15, ал.4 ЗЗДН и чл.74-77 ППЗДН, което
води до опорочаване на вътрешното убеждение по чл.235 ГПК и обуславя
отмяна на решението от първоинстанционния съд.
На второ място във въззивната жалба са изложени доводи, че
първоинстанционният съд е постановил решението си при съществено
нарушение на чл.236, ал.2 ГПК, тъй като не е обсъдил всички доказателства
по делото.
Въззивницата счита, че в мотивите на решението не са обсъдени
доказателства от производството от органите на МВР, събрани преди да бъде
образувано ДП и преди да бъде подадена молба до първоинстанционния съд,
а именно: справка от РУ-Белене, характеристична справка, докладна записка
от 15.05.2025 г. за извършено предупреждение на ответника да се въздържа от
домашно насилие по повод молителката, въпросник за оценка на риска с
резултат „Повишен риск“, протоколи за предупреждение на ответниците,
сведение от очевидци, докладни записки от служители на МВР.
2
Според чл.14, ал.1 ЗЗДН когато от данните в молбата е видно, че органите
на МВР и другите държавни органи, както и лицата, посочени чл.13, ал.2, т.1 и
т.2, разполагат с писмени доказателства за извършено домашно насилие, те
издават заверени преписи от тях по посочения начин.
Според чл.13, ал.2, т.1 от ЗЗДН доказателствени средства в това
производство имат протоколите, докладите, оценката на риска и други актове,
издадени от МВР, от лекари, както и от психолози, консултирали
пострадалото лице.
Съгласно чл.13, ал.1 ЗЗДН в производството по издаване на заповед за
защита са допустими доказателствените средства по ГПК.
Следователно от приложеното копие на ДП могат в настоящето
производство да се преценяват само горепосочените доказателства.
Във въззивната жалба са изложени доводи, че първоинстанционният съд е
постановил решението си, без да обсъди свидетелските показания, дадени в
досъдебното производство по преписката на РП-Плевен.
Както се посочи, свидетелските показания, както и изготвените
експертизи по същото, не могат да се използват в настоящето производство.
По тази причина в настоящето производство не може да се ползва
протоколът за разпит на свидетеля М.К..
Показанията на този свидетел имат значение само по делото, по което са
дадени.Не могат по едно дело да се ползват показанията, дадени по друго
дело.Забраната следва от изискването за непосредственост.
Във въззивната жалба се сочи, че след като свидетелите са разпитани
първоначално от полицейски орган непосредствено след инцидента, а в
съдебната фаза показанията им частично се различават, съдът е бил длъжен да
съпостави двете версии и да посочи коя част приема за достоверна и
защо.При правилно обсъждане на всички доказателства би се установило, че
насилието е извършено, а рискът за повторяемост и ескалация е висок.
Също така във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционният съд е
кредитирал като достоверни показанията на свидетели, които са пряко
заинтересовани от изхода на спора в качеството им на близки и родственици
на ответниците и съпричастни участници в насилието спрямо молителката.
3
От показанията на свидетелката С.Д., майка на въззивницата, се
установява, че връзката им е била от първите месеци на септември 2024 г. до
декември месец, т.е. преди Коледа.В тях е чула нещо като караница и удар,
видяла е, че бузата й е била червена.Имало е и друг инцидент на Нова година,
когато са излезли двете, като дъщеря й й е казала, че са се разправяли с него и
той я е блъснал на земята.Относно процесния случай, Н. й е казал, че е
дръпнал И., когато нападнал дъщеря й, спрял го е.Дъщеря й била пребита с
два юмрука и един ритник от въпросните хора, не само от И., но и от
тримата.Нападната е от И., майка му и В..Е. й е казала, че когато К. се
опитвала да звъни на Бърза помощ, А. взела телефона от ръката й, за да не се
свърже с тел.112 и И. го стъпкал.
От показанията на свидетеля Н. А. се установява, че е видял, че И. и К.
започват да се карат и да се обиждат.Видял е, че К. нанА. шамар на И. и след
това той я е ударил с юмрук през лицето и тя е паднала директно на земята.Те
са тръгнали към тях, тя се е изправила, започнали са да се дърпат.Били са вече
близо до тях и е видял как той отново я е ударил с юмрук в лявата част на
лицето и докато тя пада той я е ритнал отново на същото място.Не е видял А.
да удря К..
От показанията на свидетелката Е. Л. се установява, че са били на
дискотека с К..Когато са излизали от дискотеката е чул И. да й крещи
посочените думи:“Ей, курво“.К. е била на земята, не си спомня дали шамар
или юмрук й е ударил И., когато си е ровела в чантата за цигари.Видяла е, че
К. е ударила шамар на И. и след това той я е ударил с ръка - не знае дали с
шамар или с юмрук.Според нея К. е паднала на земята в резултат от удара.К. е
била в безсъзнание около 10 минути може би.След инцидента и удара с крак
(не може да уточни от кого) е помолила К. да стане и да я заведе в Бърза
помощ, но тя е отказала.Майката на И. не е казала нищо лошо на К..
От показанията на свидетелката В. Й. се установява, че познава К., а И. й
е втори братовчед.К. е казала на И. „Искаш ли да ти създам проблем тази
вечер?“ и го е ударила с юмрук в носа, след което К. е започнала да удря майка
му, да й скубе косата и да я рита, след което се е намесила, за да ги разтърве и
К. й е казала :“Да ти умре детето и да си го видиш ангелче“.След това той й е
ударил шамар.К. е започнала отново да се заяжда с А. Т., след това И. й е
ударил шамар, защото не е можел да отърве майка си от нея по никакъв
4
начин.След което К. е започнала да припада на земята, не знае дали в резултат
на удара.Не е видяла някой да я рита.Тя е нанесла шамар на К., ударила я е с
лявата ръка, а тя е посинена в дясната страна.
От показанията на свидетелката П.П. се установява, че познава
страните.Знае от хора, че К. е започнала конфликта.Видяла е К. да се върти по
земята, помислила е, че си е глътнала езика.
Показанията на свидетелите следва да се кредитират като обективни с
изключение на тази част от показанията им относно механизма на
извършеното от въззиваемия спрямо въззивницата физическо насилие, когато
са се намирали на площада в гр.Белене, като кредитира показанията на
свидетеля Н. А. и свидетелката Е. Л., преки очевидци на случилото се, като
въззиваемия й е нанесъл два удара с ръка в лицето и един ритник (според
свидетеля А.), което е довело до падането й на земята, а относно
обстоятелството дали е губила съзнание ще се изложат доводи допълнително
съгласно приложените медицински документи; както и в частта, в която
според свидетелката Д., както и приложената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в
която са описани действия на А. Т. в дискотеката, както и отнемане на
мобилния телефон, тъй като не се потвърждават от останалите гласни
доказателства по делото, включително и от свидетелите, преки очевидци на
случилото се на 10.05.2025 г.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че медицинската
документация по делото удостоверява, че молителката е получила телесно
увреждане, изразяващо се в загуба на съзнание след нанесен удар/ритник,
фрактура/счупване на долна орбитална стена в ляво, както и множество други
наранявания и увреждания.Първоинстанционият съд се е позовал само на
амбулаторен лист № 80/10.05.2025 г., в който е посочено „не е губила
съзнание, няма гадене, повръщане или световъртеж“, но във всички останали
6 бр.амбулаторни листове, както и в издаденото медицинско удостоверение за
пред съд № 201/2025 г. е отразено, че молителката е губила съзнание.
Въззивницата счита, че медицинските доказателства кореспондират със
свидетелските показания и декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН и потвърждават
наличието на физическо насилие.
В приложената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН са изложени доводи и за
психическо насилие, както и принудително ограничаване на личния й живот.
5
Последното не се установява от събраните по делото доказателства с
оглед на показанията на свидетелите Н. А., Е. Л., П.П., В. Й., като въз основа
на тях съдът приема, че тя се е съгласила да отиде в дома на А. Т. (К. сама е
решила да отиде в дома на И. според свидетелката Л.).
По делото е приложено медицинско удостоверение за пред съд.Тогава са
представени два броя амбулаторни листи от преглед при очен лекар и
неврохирург.
Относно амбулаторните листове, то са налични и такива от 14.05.2025 г.,
от 27.05.2025 г. - два броя, от 16.05.2025 г., от 19.05.2025 г.
От доказателствата по делото е видно, че механизма на получаване на
уврежданията в областта на лявата половина на лицето (оток и хематом на
клепачите, скулата, бузата, кръвонА.дания на лигавицата на горната и долната
устни, плитки ранични по лигавицата на долната устна), както и получаването
на външните увреждания в областта на долните крайници (кръвонА.дане по
задна повърхност на ляво бедро и охлузване на ляво коляно) са резултат на
тъпи травми.Могат да бъдат получени по начина, време и обстановка, за която
се съобщава, съгласно медицинското удостоверение за пред съд.
По делото са приложени и протоколи за предупреждение по чл.65 ЗМВР
от 10.05.2025 г.
Приложен е и формуляр за оценка - приложение № 5 на пострадалата К.
К., от който е видна степента на риска - повишен риск.
От становището от 16.05.2025 г. на психолога, което има характер на
доказателствено средство съгласно чл.13, ал.2, т.1 от ЗЗДН е видно, че общото
преживяване на субективен дистрес и емоционален дисбаланс в значителна
степен затруднява обичайното функциониране на К. К., както и на нейното
семейство.
Диагнозата „мозъчно сътресение“ се появява в медицински документ,
издаден от невролог на 27.05.2025 г. и е поставена единствено на базата на
съобщението на пострадалата, че е „загубила съзнание и няма ясен спомен“.
В медицинското удостоверение за пред съд е посочено, че посочените
травми се приемат за разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 НК.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че при постановяване
6
на решението първоинстанционният съд не е обсъдил приложената по делото
присъда от 07.03.2023 г.
От доказателствата по делото се установява, че е налице влязла в сила
присъда от 07.03.2023 г. по отношение на въззиваемия, като той е признат за
виновен за извършеното на неустановен ден през м.09.2022 г., по хулигански
подбуди, в съучастие с друго лице, е причинил на посоченото лице лека
телесна повреда, изразяваща се в нанА.не на побой с ръце и крака, събаряне на
земята, настъпване по главата, както и раничка по лигавицата на устната
кухина и необилно кръвотечение от устата, които са довели до причиняване
на болки и страдания, без разстройство на здравето, поради което и на
основание чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК във вр. с
чл.78а, ал.1 от НК е свободен от наказателна отговорност.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че следва да бъде отменено
решението в обжалваната му част, в която е отхвърлена молбата на К. К.
срещу И. К., с искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие с
посочените мерки, като неоснователна; в обжалваната му част, в която е
осъдена на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН въззивницата да заплати д.т. в
размер на 25 лв.; в обжалваната му част, в която е осъдена въззивницата да
заплати на въззиваемия сумата от 600 лв., представляваща направени по
делото разноски; в частта, в която е обезсилена издадената заповед за
незабавна защита № 5/04.06.2025 г.по отношение на въззиваемия, като вместо
него следва да бъде постановено ново по съществото на спора в тази му част.
Въз основа на горепосочените писмени и гласни доказателства, както и
приложената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, се установява, че на 10.05.2025
г. в центъра на гр.Белене въззиваемият И. К. е извършил актове спрямо
въззивницата К. К. чрез действия, които съгласно чл.2 ЗЗДН съставляват
такива на физическо и психическо насилие спрямо лице, с което той е бил в
интимна връзка.
Следва да бъдат наложени следните мерки за защита от домашно
насилие по реда на ЗЗДН в полза на К. К. срещу И. К., както следва:Следва
да бъде задължен въззиваемият да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо К. К., на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН.
Следва да бъде забранено на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на И. К. да
се доближава на по-малко от 100 метра до К. К., до дома й на адрес:
7
гр.Белене, обл.Плевен, ул.”Витоша”№5, за срок от 18 месеца, считано от
влизане на решението в сила.
Следва да бъде забранено на И. К., да осъществява контакт с К. К. под
каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или
обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация, на основание чл.5, ал.1, т.4 ЗЗД, за срок от 18 месеца, считано от
влизане на решението в сила.
Горепосоченият срок на втората и третата мярка за защита от домашно
насилие съдът намира за подходящ, предвид естеството на извършеното
домашно насилие и неговата тежест.
Съдът счита, че определените от съда мерки и техния срок (относно двете
мерки, тъй като първата не е ограничена със срок) ще създадат достатъчно
гаранции на пострадалото лице, че в бъдеще няма да бъде обект на домашно
насилие от страна на въззиваемия.
Според чл.5, ал.2 от ЗЗДН мерките по ал.1, т.2-5 се налагат за срок от 3 до
18 месеца при приспадане на срока на действие на мерките при издадена
заповед за незабавна защита по чл.18 и чл.19.
По делото е издадена заповед за незабавна защита рег.№ 5/04.06.2025 г. в
полза на К. К. срещу А. Т. и И. К..
Впоследствие с определение от 03.07.2025 г. по делото е изменена на
основание чл.19, ал.1 от ЗЗДН горепосочената заповед за незабавна защита.
Съгласно чл.19, ал.2 от ЗЗДН заповедта за незабавна защита има действие
до издаването на заповедта за защита или до постановяване на отказа на съда
да издаде заповед за изпълнение.
С решението от 24.10.2025 г. на първоинстанционния съд е обезсилена
издадената заповед за незабавна защита № 5/04.06.2025 г.
Следователно този период от 4 месеца и 20 дни ( периодът от 04.06.2025
г. до 24.10.2025 г.), когато е била действаща заповедта за незабавна защита по
отношение на И. К., следва да се приспадне от горепосочения такъв от 18
месеца, считано от влизане на решението в сила, по отношение на мерките по
чл.5, ал.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН, т.е. срокът им следва да бъде 13 месеца и 10 дни,
считано от влизане на решението в сила, съгласно чл.5, ал.2 ЗЗДН.
Следва да се издаде заповед за защита в полза на К. К. срещу И. Кьроглу,
8
съгласно чл.17, ал.5 от ЗЗДН, която подлежи на незабавно изпълнение според
чл.20 от ЗЗДН, съобразно определените с настоящето решение мерки, респ.
техния срок.
Според чл.16, ал.1 от ЗЗДН със заповедта съдът налага една или няколко
мерки за защита.
Съдът не е обвързан от искането на страната и следва да наложи по своя
преценка една или повече защитни мерки (чл.16, ал.1 ЗЗДН), а в конкретния
случай съдът освен тежестта и естеството на домашното насилие, отчита
изминалото време, през което е действала заповедта за незабавна защита,
липсата на данни за други неправомерни прояви на въззиваемия спрямо
въззивницата.
Според чл.16, ал.3 от ЗЗДН, когато е наложена мярка по чл.5, ал.1, т.1-5
ЗЗДН (в процесния случай по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 ЗЗДН), решението и
заповедта се връчват на страните, т.е. на въззивницата и въззиваемия, като
копие от тях се изпраща и на районните управления на МВР по настоящия
адрес и на установения в хода на производството адрес на извършителя, както
и по посочения от пострадалото лице адрес (в процесния случай РУ на МВР
гр.Белене).
Според чл.21, ал.1 от ЗЗДН, при наложена мярка по чл.5, ал.1, т.1-5 ( в
процесния случай по т.1, т.3 и т.4 от ЗЗНД) полицейските органи следят за
изпълнението на заповедта.
Заповедта за защита трябва да съдържа предупреждението за
последиците от неизпълнението й по чл.21, ал.4 ЗЗДН, според която
разпоредба, в случаите по ал.1 при неизпълнение на заповедта на съда
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и
уведомява незабавно органите на прокуратурата.
Не са налице основания за отмяна на решението в обжалваната му част,
в която е отхвърлена молбата на К. К. против А. Т. с искане за издаване на
заповед за защита от домашно насилие, с посочените мерки като
неоснователна.
Не се установява на 10.05.2025 г. А. Т. да е извършила акт/актове от
посочените в чл.2 от ЗЗДН, който/които могат да бъдат извършени чрез
действие или бездействие, които да представляват домашно насилие с оглед на
9
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както в дискотека
„Бункерс“ и извън нея, в центъра на гр.Белене.
Не се установява на 10.05.2025 г. в дискотека „Бункерс”А. Т. да е
извършила описаните актове в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, които
могат да се субсумират в приложното поле на чл.2 от ЗЗДН - осъществяване
на нееднократни словесни изявления спрямо нея, свързани с неодобрение на
нейното поведение и отношение към сина й; с настояване от нейна страна да
напусне дискотеката и последвали физически действия по нейното
принудително извеждане.
От показанията на свидетелката Л. се установява, че е имало разговор
тип-конфронтация между двете, но са се разбрали, стиснали са си ръцете и
всеки си е седнал на неговата маса, а тя е помолила К. да се приберат.Майката
на И. не е казала нищо лошо на К..
От показанията на свидетеля А. се установява, че не е видял А. да удря К..
Свидетелката Й. сочи, че е била между тях, защото въззивницата е
скубела въззиваемата и я е дърпала.Това се установява и от обясненията на
въззиваемата, дадени в хода на въззивното производство.
Свидетелката Д. сочи, че А. е взела телефона от ръката й, хвърлила го е на
земята, за да не може да се свърже с тел.112, но от показанията на останалите
свидетели очевидци - Н. А., Е. Л., В. Й., които са присъствали на случилото се
на центъра в гр.Белене, не се установява това.
Следва да бъде потвърдено решението в обжалваните му части, в които е
отхвърлена молбата на К. К. против А. Т., с искане за издаване на заповед за
защита от домашно насилие, с посочените мерки, като неоснователна; в
частта, в която е осъдена К. К. да заплати на А. Т. сумата от 600 лв.,
представляващи направени по делото разноски; в частта, в която е обезсилена
издадената Заповед за незабавна защита № 5/04.06.2025 г. по отношение на А.
Т..
С оглед изхода на спора следва да бъде осъден въззиваемият да заплати по
сметка на ПлОС държавна такса в общ размер на 37.50 лв.
Следва да бъде осъдена въззивницата да заплати на въззиваемата А. Т.
разноски по делото за настоящето производство в размер на 600 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
10
При този изход на процеса в полза на въззивницата се дължат разноски от
въззиваемия.
Във въззивното производство от страна на въззиваемите е направено
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение
съгласно чл.78, ал.5 от ГПК.
Според чл.22 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за
адвокатска работа за процесуално представителство, защита и съдействие в
производства по Закона за домашното насилие възнаграждението е 600 лв.
Заплатеното адвокатско възнаграждeние е в размер на 1 000 лв.
С оглед вида и количеството на извършената работа, фактическата и
правна сложност, съдът намира, че възнаграждение не е прекомерно, с оглед и
на обстоятелството, че защитата е срещу две лица.
Тъй като обаче въззивната жалба е частично неоснователно, то
дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено на 500 лв.,
аналогично такова следва да бъде то и за първоинстанционното производство,
поради което следва да бъде осъден възиваемият И. К. да заплати на К. К.
разноски по делото за двете инстанции в общ размер на 1 000 лв.,
съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА рег.№ 254/24.10.2025 г. по гр.д.№ 20254410100489 по
описа за 2025 година по описа на Районен съд - Левски в обжалваната му част,
в която отхвърлена молбата на К. И. К. ЕГН**********, с адрес: гр.Белене,
обл. Плевен, ул.В****, против А. В. Т., ЕГН**********, с адрес: гр.Белене,
обл.Плевен, ул.****, блок ****, вх.В, ет.1 ап.2, с искане за издаване на заповед
за защита от домашно насилие, с посочените мерки, като неоснователна; в
частта, в която е осъдена К. И. К., ЕГН**********, с адрес: гр.Белене,
обл.Плевен, ул.В****, да заплати на А. В. Т., ЕГН**********, с адрес: гр.
Белене, обл. Плевен, ул. ****, блок ****, вх. В, ет.1 ап.2, сумата от 600 лв.,
представляващи направени по делото разноски; в частта, в която е обезсилена
издадената Заповед за незабавна защита № 5/04.06.2025 г. (по отношение на А.
В. Т., ЕГН**********, с адрес: гр. Белене, обл. Плевен, ул. ****, блок ****,
11
вх.В, ет.1, ап.2).
ОСЪЖДА въззивницата К. И. К., ЕГН**********, с адрес: гр.Белене,
обл.Плевен, ул.В****, да заплати на въззиваемата А. В. Т., ЕГН**********, с
адрес: гр. Белене, обл. Плевен, ул. ****, блок ****, вх.В, ет.1, ап.2, разноски по
делото за въззивното производство в размер на 600 лв.
ОТМЕНЯ решение рег.№ 254/24.10.2025 г. по гр.д.№ 20254410100489
по описа за 2025 година по описа на Районен съд - Левски в обжалваната му
част, в която е отхвърлена молбата на К. И. К. ЕГН**********, с адрес:
гр.Белене, обл. Плевен, ул.В****, против И. И. К., ЕГН **********, с адрес:
гр.Белене, обл.Плевен, ул.****, блок ****, вх.В, ет.1 ап.2, с искане за издаване
на заповед за защита от домашно насилие, с посочените мерки, като
неоснователна; в обжалваната част, в която е осъдена на основание чл.11, ал.3
от Закона за защита срещу домашно насилие К. И. К. ЕГН**********, с адрес:
гр.Белене, обл.Плевен, ул. Витоша № 5, да заплати д.т. в размер на 25 лв.; в
обжалваната му част, в която е осъдена К. И. К., ЕГН **********, с адрес:
гр.Белене, обл.Плевен, ул.В****, да заплати на И. И. К., ЕГН**********, с
адрес: гр.Белене, обл.Плевен, ул.****, блок ****, вх.В, ет.1, ап.2 сумата от 600
лв., представляващи направени по делото разноски; в обжалваната му част, в
която е обезсилена издадената Заповед за незабавна защита № 5/04.06.2025 г.
(по отношение на И. И. К., ЕГН**********, с адрес: гр.Белене, обл.Плевен,
ул.****, блок ****, вх.В, ет.1, ап.2), КАТО ВМЕСТО НЕГО В ТЕЗИ МУ
ЧАСТИ ПОСТАНОВЯВА:
НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА от домашно насилие по реда на ЗЗДН
в полза на К. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Белене, обл.Плевен,
ул.В****, срещу И. И. К., ЕГН**********, с адрес: гр.Белене, обл.Плевен,
ул.****, блок ****, вх.В, ет.1, ап.2, КАКТО СЛЕДВА:
ЗАДЪЛЖАВА И. И. К., ЕГН**********, с адрес: гр.Белене,
обл.Плевен, ул.****, блок ****, вх.В, ет.1, ап.2, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от
извършване на домашно насилие спрямо К. И. К., ЕГН **********, с адрес:
гр.Белене, обл.Плевен, ул.В****, на основание чл.5, ал. 1, т.1 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на И. И. К., ЕГН**********, с адрес: гр.Белене,
обл.Плевен, ул.****, блок ****, вх.В, ет.1, ап.2, да се доближава на по-малко
от 100 метра до К. И. К., ЕГН **********, до дома й на адрес:гр.Белене,
обл.Плевен, ул.Витоша № 5, на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗД, за срок от 13
12
месеца и 10 дни, считано от влизане на решението в сила, съгласно чл.5, ал.2
от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на И. И. К., ЕГН**********, с адрес: гр.Белене,
обл.Плевен, ул.****, блок ****, вх.В, ет.1, ап.2, да осъществява контакт с К. И.
К., ЕГН **********, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез
електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация, на основание чл.5, ал.1, т.4 ЗЗД, за срок от
13 месеца и 10 дни, считано от влизане на решението в сила, съгласно чл.5,
ал.2 ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита в полза на К. И. К., ЕГН **********,
с адрес: гр.Белене, обл.Плевен, ул.В****, срещу И. И. К., ЕГН**********, с
адрес: гр.Белене, обл.Плевен, ул.****, блок ****, вх.В, ет.1, ап.2, на основание
чл.17, ал.5 от ЗЗДН, която заповед за защита съгласно чл.20 от ЗЗДН подлежи
на незабавно изпълнение.
В заповедта за защита да се посочи изрично предупреждението за
последиците от неизпълнението на същата по чл.21, ал.4 от ЗЗДН, според
която разпоредба в случаите по ал.1 при неизпълнение на заповедта на съда
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и
уведомява незабавно органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА въззиваемия И. И. К., ЕГН**********, с адрес: гр.Белене,
обл.Плевен, ул.****, блок ****, вх.В, ет.1, ап.2, да заплати на въззивницата К.
И. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Белене, обл.Плевен, ул.В****, разноски по
делото за двете инстанции в общ размер на 1 000 лв.
ОСЪЖДА въззиваемия И. И. К., ЕГН**********, с адрес: гр.Белене,
обл.Плевен, ул.****, блок ****, вх.В, ет.1, ап.2, да заплати по сметка на
Окръжен съд - Плевен сумата от 37.50 лв., представляваща дължима държавна
такса за производството пред двете съдебни инстанции.
ПРЕДУПРЕЖДАВА И. И. К., ЕГН**********, с адрес: гр.Белене,
обл.Плевен, ул.****, блок ****, вх.В, ет.1, ап.2, че съгласно чл.21, ал.4 от
ЗЗДН в случаите по ал.1 (при наложена мярка по чл.5, ал.1, т.1–5
полицейските органи следят за изпълнението на заповедта) при неизпълнение
на заповедта на съда полицейският орган, констатирал нарушението, задържа
нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
13
Съгласно чл.22 от ЗЗДН за присъдените държавни такси и разноски
съдът издава служебно изпълнителен лист.
ПРЕПИСИ от решението и заповедта да се връчат на страните (К. И. К.
и И. И. К.), като копие от тях да се изпрати и на районните управления на
Министерството на вътрешните работи по настоящия адрес и на установения
в хода на производството адрес на извършителя, както и по посочения от
пострадалото лице адрес, съгласно чл.16, ал.3 ЗЗДН, тъй като са наложени
мерки за защита от домашно насилие по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 ЗЗДН (в
процесния случай на РУ на МВР -Белене).
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14