Решение по дело №245/2020 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 74
Дата: 26 ноември 2020 г.
Съдия: Нанко Събов Маринов
Дело: 20204330200245
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. , 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, III - СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ в публично
заседание на двадесет и девети октомври, през две хиляди и двадесета година
в следния състав:
Председател:Нанко С. Маринов
Секретар:Йорданка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Нанко С. Маринов Административно
наказателно дело № 20204330200245 по описа за 2020 година
Обжалвано е наказателно постановление №20-0356-000229/23.07.2020 година на
Началника на РУП на МВР гр.Тетевен.
В жалбата си жалбодателят твърди, че не е доволен от обжалваното НП, с което са му
наложени две административни наказания. Твърди, че НП е неправилно и
незаконосъобразно, че посочената в НП фактическа обстановка не съответствала на
действителната. Твърди, че при съставяне на акта за нарушение е направил възражения,
които не били вписани, както и че категорично заявил, че не е извършил посочените
нарушения. Твърди, че не е бил длъжен да носи контролен талон при съставяне на акта за
нарушение. Твърди, че акта за нарушение му е бил съставен в качеството на собственик на
МПС, с което е извършено нарушението и след оспорване на съставения фиш. Твърди, че в
НП били отразени нови обстоятелства. Моли да бъде отменено обжалваното НП и представя
писмени бележки.
За РУП на МВР гр.Тетевен, редовно призовано, представител не се явява и не взима
становище по жалбата.
От приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и
издадено въз основа на него наказателно постановление, приетите и приложени по делото
писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели-Б. В. Н. , Т.Д.В., В. С. Х. и
Х. П. П. , съдът приема за установено следното:
На дата 15.05.2020 година свид.Б.Н.-служител на РУП на МВР гр.Тетевен и негов
1
колега били дежурни по график и правели обход в централната градска част в гр.Тетевен,
Ловешка област, на улица „Иван Вазов“ и установили, че лек автомобил „Мерцедес Г 500“ с
ДК№ ххххххххххх е паркиран на същата улица пред дом №49-пешеходна зона в зоната на
действието на пътни знаци В27 и В2, като на место нямало водач на автомобила въпреки, че
контролните органи изчакали известно време и водач не се появил. Свидетелят Н. посетил
заведение наблизо до автомобила, в което имало две лица, които Н. попитал дали знаят на
кого е автомобила, като едното отговорило, че не знае, а другото лице, което не било
познато на Н. казало прави каквото знаеш. На место свид.Н. установил, че собственик на
автомобила е дружество с управител жалбодателя по делото и съставил фиш на жалбодателя
за нарушение по чл.6 от ЗДП-неправилно паркиране, който бил поставен на стъклото на
автомобила и свид.Н. направил две снимки на автомобила-приложени по делото. На дата
27.05.2020 година в РУП на МВР гр.Тетевен постъпило възражение от жалбодателя против
наложената глоба с фиш, по което възражение била съставена докладна записка и същата
била връчена н жалбодателя. Жалбодателят направил второ възражение, с което заявил, че
оспорва извършеното нарушение, че не е подписал фиша и следва да му бъде съставен акт за
нарушение. На дата 09.07.2020 година на жалбодателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение от свид.Х. в присъствието на свидетелите Н. и П. за нарушение
на чл.6 т.1 от ЗДП, който акт бил подписан от жалбодателя с възражението, че не е
извършвал посоченото нарушение. Въз основа на акта било издадено и обжалваното
наказателно постановление, с което на жалбодателя на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДП му
е наложена глоба в размер на 20 лева и на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДП му е наложена
глоба в размер на 10 лева.
От показанията на свидетелите по делото-Н., Х. и П.-първият очевидец на нарушението
на жалбодателя, се установява по несъмнен и безспорен начин изложената и възприета от
съда фактическа обстановка. Безспорно се установява, че на посочената в акта и НП дата и
час лекият автомобил „Мерцедес Г 500“ с ДК№ ххххххххххх е бил паркиран в гр.Тетевен,
Ловешка област, на улица „Иван Вазов“ пред дом №49-пешеходна зона в зоната на
действието на пътни знаци В27 и В2, което се установява и от приложения по делото фиш и
направените две снимки на автомобила. Показанията на посочените свидетели са в
логическа последователност, правдоподобни са и се подкрепят от събраните по делото
писмени доказателства, поради което съдът приема същите за изцяло обективни и ги
кредитира.
По делото безспорно се установява, че автомобилът, с който е извършено нарушението
е собственост на еднолично дружество с управител жалбодателя по делото, както и че
автомобила е бил паркиран на посочените в акта и НП дата, час и място, на пешеходна зона
и в зоната на действието на пътни знаци В27 и В2 в нарушение на чл.6 т.1 от ЗДП. При
формиране на вътрешното си убеждение относно субекта на нарушението съдът не
кредитира показанията на сина на жалбодателя, като съобрази близките родствени връзки
между двамата, обстоятелството, че жалбодателят не е изложил във възраженията си срещу
съставения фиш, твърдения факт, че именно сина му е управлявал автомобила, както и
2
предвид разпоредбата на чл.188 ал.1 и ал.2 от ЗДП, според която собственикът или този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съобразно
това обстоятелство акта за нарушение е бил съставен на жалбодателя по делото и след това
издадено и обжалваното НП. Едва в хода на въззивното производство за първи път се
повдига от наказаното лице въпросът за субекта извършил нарушението, като се твърди, че
това е сина на жалбодателя. Що се касае до субекта на нарушението, същият е ясно
определен в нормата на чл.186 ал.3 изречение второ от ЗДП във връзка с чл.188 ал.1
изречение второ и ал.2 от ЗДП-това е собственикът на МПС, когато не посочи на кого е
предоставил същото. Именно такива са безспорните факти по делото-във възраженията си
жалбодателят не е посочил лице, на което да е предоставено МПС за управление и
последващото посочване в тази насока след издаване на НП т.е. след наказване на
собственика на МПС по смисъла на чл.188 ал.1 изречение второ и ал.2 от ЗДП е изцяло
ирелевантно.
Съдът приема, че при издаването на НП не са били допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита
на жалбодателя. Съдът приема, че акта за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат всички изискуеми от
чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити и са годни да породят целените правни последици.
Предвид изложената и възприета от съда фактическа обстановка е налице нарушение
по чл.6 т.1 от ЗДП, осъществено от жалбодателя, в качеството му на собственик на МПС.
Или съдът приема, че жалбодателят е осъществил от обективна и субективна страна
вмененото му нарушение-съставомерно по чл.183 ал.2 т.1 от ЗДП, поради което правилно и
законосъобразно е бил санкциониран по този текст с налагане на административно
наказание глоба в минимален размер от 20 лева, поради което обжалваното НП ще следва да
бъде потвърдено в тази му част.
Предвид изложената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбодателят не е
извършил нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП, който му вменява задължение при
управление на МПС да носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към
него. Безспорно по делото се установява, че когато е извършено нарушението по чл.6 от ЗДП
и е съставен фиш на жалбодателя, като собственик на автомобила, същият не е бил на
мястото на нарушението и не е бил проверяван от контролните органи и по тази причина не
е могъл да осъществи посоченото нарушение. Или съдът приема, че жалбодателят не е
осъществил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение по чл.183 ал.1 т.1 от
ЗДП, поради което обжалваното НП в тази му част е незаконосъобразно и като такова ще
следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1
3
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно разпоредбата на
чл.143 ал.3 от АПК „Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли
жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен, има право на разноски“.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за отмяна на едно от
наложените административни наказания, но не и за отмяна изцяло на издаденото
наказателно постановление. Разпоредбата на чл.143 ал.1 от АПК урежда присъждане на
разноски единствено в хипотезата на отмяна на цялото обжалвано наказателно
постановление, но не и по отношение на отмяна на част от същото. Доколкото в случая не е
налице изцяло отмяна на НП, а само отмяна на едно от наложените на жалбодателя две
административни наказания, то съобразно чл.144 от АПК следва да намери приложение
нормата на чл.78 ал.1 от ГПК. При това положение на жалбоподателя се дължат разноски за
един адвокат, съразмерно с уважената част от иска, като съдът приема, че в конкретният
случай е 400 лева съответно, дължимата сума за разноски е 200 лева и следва ОД на МВР-
Ловеч да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 200 лева разноски по делото.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №20-0356-000229/23.07.2020 година на
Началника на РУП на МВР гр.Тетевен, издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение №535356/09.07.2020 година, В ЧАСТТА МУ, в която на Д. В.
Ц. , ЕГН ********** от с.Г., П. област на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДП е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, като законосъобразно
ОТМЕНЯ наказателно постановление №20-0356-000229/23.07.20120 година на
Началника на РУП на МВР гр.Тетевен, издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение №535356/09.07.2020 година, В ЧАСТТА МУ, в която на Д. В.
Ц. , ЕГН ********** от с.Г., П. област на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДП е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 /десет/ лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Ловеч да заплати на Д. В. Ц. , ЕГН ********** от с.Г., П.
област сумата от 200,00 /двеста/ лева, разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
4