Р Е Ш Е Н И
Е № ....
гр. Лом, 13
октомври, 2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, пети състав, в публично заседание на 06.10.2020 г. /шести октомври, две
хиляди и двадесета година/, в състав:
Районен съдия:
ЕЛИЦА ОРМАНОВА
при участието на
секретаря К.Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Елица Орманова
гражданско дело № 774 по описа за 2020
година на Ломския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „В и К“ ООД
- гр. Монтана, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Монтана, обл.Монтана, ул. „Ал.Стамболийски“ № 11, представлявано от управителя В.И.,
е предявил срещу ответника Л.Т.Б. с ЕГН **********
и адрес: ***, искова молба за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 331,43 лв., представляваща неизплатена стойност на
консумирана вода, от която главница в размер на 296,38 лева и лихва – 35,05
лева за времето от 12.08.2016г. до 07.05.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 09.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата. които суми са присъдени по ч.гр.д.№
874/2019 г. по описа на ЛРС. Претендира разноски.
Приложено е ч.гр.д. №
874/2019 год. по описа на РС – Лом,
видно от което по заявление на ищеца и в негова полза е издадена Заповед № 633
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.05.2019 г. срещу
ответника – длъжник за посочените в исковата молба суми. Заповедта е връчена на
длъжника на 01.07.2019 год. при условията на чл. 47 ГПК на установения по
делото постоянен и настоящ адрес. На основание чл. 415 ГПК съдът с Разпореждане
от 24.02.2020 г. е указал на заявителя правото му да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок от съобщението. Последното е получено от
заявителя-настоящ ищец на 14.05.2020г. Искът по реда на чл. 422 ГПК е предявен
в указаният срок.
Предявеният иск е
допустим. Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и
срещу надлежна страна.
Препис от исковата молба
е редовно връчен на ответника, като в изпратеното до същия разпореждане от
25.06.2020г. изрично е вписано, че при
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е
направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските.
В първото съдебно
заседание, проведено на 06.10.2020 г., ответникът не се е явил като е редовно призован на 25.09. 2020г. при отказ и няма
направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото ищецът чрез пълномощника си адв. от МАК е направил искане на основание чл. 238,
ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.
Съдът намира, че в
настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника са налице. Ответникът не
е депозирал писмен отговор на исковата
молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото
заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Към
съобщението по чл. 131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено му
лично на 07.07.2020г., е приложено
разпореждане на съда, в което изрично са вписани последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението по чл. 140 от ГПК, което е
редовно връчено на ответника при отказ на 25.09.2020г.. Искането на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от
представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи
изводът, че искът е вероятно основателен.
Ето защо настоящият
съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на
чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и
на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с
което предявеният иск следва да се уважи изцяло, като се признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 331,43 лв., представляваща неизплатена
стойност на консумирана вода, от която главница в размер на 296,38 лева и лихва
– 35,05 лева за времето от 12.08.2016г. до 07.05.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 09.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата. които
суми са присъдени по ч.гр.д.№ 874/2019 г. по описа на ЛРС.
По отношение на разноските:
По силата на Тълкувателно решение № 4/2013 год. от
18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС съдът, разглеждащ исковото производство, следва
да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен
диспозитив. Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по
делото разноски в пълния им размер, доколкото исковете са изцяло уважени.
Разноските надлежно се претендират. В тях се включва довнесената
държавна такса по гражданското дело в размер на 75,00 лв. Следва да бъдат присъдени и направените по ч. гр.
дело № 874/2019 г. по описа на ЛРС разноски – 25,00 лв. за държавна такса.
Така мотивиран и на
основание чл. 239 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че Л.Т.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи на „В и К“ ООД , гр.
Монтана, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Монтана, обл.Монтана, ул. „Ал.Стамболийски“ № 11,
представлявано от управителя В.И., сумата от 331,43 лв. /триста тридесет и един
лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща неизплатена стойност на
консумирана вода, от която главница в размер на 296,38 лв. /двеста деветдесет и
шест лева и тридесет и осем стотинки/ и лихва в размер на 35,05 лв. /тридесет и пет лева и пет стотинки/
за времето от 12.08.2016г. до 07.05.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 09.05.2019г. до окончателното изплащане на вземането, които
суми са присъдени по ч.гр.д.№ 874/2019 г. по описа на ЛРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. Т. Б. с
ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на „В и К“ ООД, гр. Монтана, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Монтана, обл.Монтана, ул. „Ал.Стамболийски“
№ 11, представлявано от управителя В.И.,
направените в исковото производство разноски за държавна такса в размер на 75,00 лв.
/седемдесет и пет лева/, както и направените по частно гр. дело №
874/2019 г. по описа на ЛРС разноски за
държавна такса в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/.
Решението не подлежи на
обжалване.
Ответникът разполага със
защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Преписи от решението да
се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: