№ 31623
гр. София, 26.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110158441 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на ищеца А. В. В. за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските.
С молбата се иска от съда да преразгледа извода си за наличие на предпоставките,
обуславящи приложение на нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК, при което да съобрази цитираната
съдебна практика и да приеме, че с оглед на факта, че ответникът притежавал изпълнителен
лист, същият бил дал повод за завеждане на делото. Иска от съда в приложение на чл. 78,
ал. ГПК да му присъди сторения разход за платен адвокатски хонорар в размер от 1500 лв.
В указания от съда срок ответникът „Макроадванс“ АД взема становище за
неоснователност молбата.
І. По допустимостта на молбата по чл.248 ГПК:
Молбата е подадена от страна по делото и е в срока за това, поради което е
процесуално допустима.
ІІ. По основателността на молбата по чл.248 ГПК:
Съдът намира подадената молба за неоснователна със следните съображения:
Съгласно чл.78,ал.2 ГПК и константно установената практика на ВКС по прилагането
на нормата, от значение е поведението на ответника като кредитор или като длъжник,
съдебно и извънсъдебно т.е,включително извънпроцесуалното му поведение. Разликата в
положението на ответника когато е длъжник по осъдителен или установителен (по чл.422
ГПК) иск , с това на ответника- кредитор при иска по чл.349 ГПК, основан на настъпила
погасителна давност за вземането и след като искът се признава, е че докато в първия случай
бездействието на длъжника и просрочването на задължението се разглежда като повод за
завеждане на осъдителния или установителен иск (опр.№60228/2021г по ч.гр.д. №1916 за
2021г, Трето г.о на ВКС),то бездействието на кредитора в изпълнителния процес няма
същото значение. Това е разяснено при отговора на правен въпрос в определение № 95/2018
по ч гр.д № 510/18г на Четвърто г.о на ВКС и множество други определения на състави на
ВКС,с които съдебната практика е уеднаквена. За възлагане на разноските,сторени от ищеца,
водещо значение се отдава на активното поведение на ответника като кредитор и взискател,
на съдебните, а в някои случаи и на извънсъдебните мерки които е предприел, докато
установено и продължаващо бездействие на кредитор след като давността е изтекла
1
обуславя обратния резултат (опр.№318/2018г по гр.д №2828/2018г , опр №534/2019г по ч.
гр.д№4484/2019г на Трето г.о , опр.№474/2019г по ч. гр.д № 3063/2019г на Четвърто г.о и
др.) Както снабдяването с изпълнителен лист, така и поддържаната от взискателя висящност
на изпълнителното дело са от значение и се вземат предвид от съда при преценка, доколкото
засвидетелстват активност на взискателя, включително в насока да се осигури възможността
за изпълнителни действия по негово искане (Определенеие №744 от 18.04.2023г. по гр.д. №
1170/2023г. на ВКС, IIIг.о.).
По делото от изложените от ищеца в исковата молба твърдения е видно, че на
02.07.2021г. по изпълнителното дело е постъпила молба от от „Макроадванс“ АД, с която
поради наличие на предпоставките по чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК същият е поислал връщане на
оригинала на изпълнителния лист и вдигане на наложените обезпечителни мерки. След като
е получил обратно оригинала на изпълнителния лист и преди завеждане на делото
ответникът по никакъв начин не е търсил изпълнение на вземанията по него. Установената
практика на ВКС не отрича правен интерес за ищеца да получи и в този случай защита в
исков процес, но в контекста на преценката за това даден ли е от ответника повод по
смисъла на чл.78,ал.2 ГПК без съмнение в случая следва да се отчете правомерният
характер при поведението на кредитора.
Ето защо съдът намира, че предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК са налице, а молбата
на ищеца по чл. 248 ГПК е неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. В. В. за изменение на постановеното по
делото решение №11954 от 19.06.2025г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2