Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 24.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в
открито съдебно заседание, проведено на втори
юли две
хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: *** при участието на секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.
№ 2218 по описа за 2020 година на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от
И.Г.В., ЕГН **********, с адрес ***, срещу ***, ЕИК ***, иск
да бъде постановено
решение, по силата на което
да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ищецът
не дължи на ответника сумата
от 946,48 лв., представляваща начислена в резултат на неправомерно
извършена корекционна процедура за периода
от 13.11.2018г. до
04.04.2019г. за обект на потребление в ***, с аб. номер ***и кл.
номер ***.
Твърди се в исковата молба следното: Страните се намират в договорни
отношения за продажба на ел.
енергия. Ищецът
разбрал след проверка, че дължи
на ответника сума от 946,48
лв., представляваща начислена сума след извършена корекция за периода
от 11.11.2018г. – 04.04.2019г.
за адрес
в ***. Сочи се, че ищецът не
дължи сумата. Излага, че не му
е доставяна и не е потребил енергия в такъв размер. Твърди се, че извършването
на едностранна промяна в сметките на потребителите от страна на
електроразпределителните дружества
за вече доставена
енергия е лишена от законово основание.
Нарушава се равнопоставеността между страните. Клаузите в ОУ на дружеството са нищожни. Към момента на проверката
ПИКЕЕ били отменени.
Следователно липсва приложим за корекция материален закон.
В срока по чл.131 ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника ***, в който се оспорва
предявеният иск като неоснователен. Сочи се, че е налице
правно основание за възникването на оспорваното материално право – предмет на отрицателния
установителен иск, депозиран от ищеца.
Не се спори, че
между страните е налице валидно договорно отношение. Излага се, че след
извършена проверка на адрес е съставен
КП, в който било отбелязано, че в скрит регистър 1.8.3. има отчетена
преминала електроенергия. СТИ било изпратено
в БИМ – Русе, където при софтуерно четене
била установена намеса в тарифната схема на СТИ. Сочи се, че в случая
се касае за реално потребена
енергия, поради което стойността се дължи на
основание общите разпоредби на гражданското
законодателство – чл.
183 ЗЗД.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото,
че ищецът е титуляр по партида
на обект, находящ се на
адрес на потребление в ***, с аб. номер ***и кл. номер
***,
по силата на договорни отношения
за доставка на електрическа енергия с "Е.П." АД.
От представен
констативен протокол № 1202644 от 04.04.2019г., се установява, че на посочената дата
длъжностни лица на *** извършили техническа проверка на СТИ на адрес
в ***. Отразено е в
КП, че в регистър 1.8.3. е измерена стойност ел. енергия от 004788 кв.ч.
Протоколът бил подписан от двама свидетели.
От констативния протокол № 1239/28.06.2019г.,
издаден от БИМ, Главна дирекция “Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел
– гр. Русе, се установява, че при софтуерно четене е установена намеса в
тарифната схема на електромера. Отразена е преминала електроенергия през тарифа
Т.3 – 004788,5 кв.ч., която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерване на ел. енергия.
Със
становище, изготвено на 04.07.2019г. от специалист “Енергиен контрол”, е
одобрено начисляване на допълнително количество ел. енергия от 4788 квт.ч. за
периода от 13.11.2018г. до
04.04.2019г., на осн. софтуерен прочит на паметта на СТИ, при
който е установено точното количество неотчетена ел. енергия.
В
резултат на корекцията на абоната е начислена сумата от 946,48 лв., за която е издадена фактура № ********** от 09.07.2019г.
От заключението на вещото лице по
приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира, като обективно и
компетентно дадено, се изяснява, че процесното СТИ е
минало през метрологична проверка през 2015г., като годността му изтича през
2021г. Показанието от 4788 кв.ч. прочетено в регистър 1.8.3 не е визуализирано
на дисплея на измервателния уред. Т.е. консумираната енергия не се отчита
правилно и не се измерва правилно. Наличието на показания в регистър 1.8.3. се
дължи на неправомерна софтуерна манипулация.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
По така предявения иск с правно основание
чл. 124, ал.
1 ГПК в тежест на ответника бе да докаже дължимостта
на начислената
сума, а именно следваше
в условията на пълно и главно доказване да установи
основанието и размера на вземането си. В тази връзка
трябваше
да докаже, че в резултат на
извършената проверка законосъобразно
и при спазване на предвиденото в Правилата за измерване на количеството ел. енергия и Общите условия е начислил сумата,
предмет на иска, в правилен размер, като остойностеното количество ел. енергия е реално доставено на
ищеца.
В процесния случай не се спори,
че ищецът, в
периода, за който е извършена корекцията, е бил потребител на ел. енергия по силата на договорни отношения
с ответника, както и че имотът, в който
е монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа.
Ответникът твърди, че в случая от една страна, така начисленото за доплащане количество ел. енергия представлява реално доставена и потребена ел. енергия, а от друга, че представлява корекция на сметката на потребителя. Затова и спорният между страните въпрос касае наличието на основание, обосноваващо дължимост на сумата и в частност - реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ. потребяването му от абоната и налице ли са предпоставките за извършване на корекционна процедура, респ. спазена ли е процедурата.
Предвидените
в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила
за измерване на количеството електрическа енергия са приети от
ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 год.
/ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год./. Същевременно с решение № 1500/06.02.2017 год. на
ВАС по адм.д. № 2385/2016 год., нормите на ПИКЕЕ, с изключение на чл.
48-51, са отменени.
На основание чл. 195, ал. 1, вр. чл.
194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародане
на съдебното решение, което в случая е сторено в ДВ, бр. 15 от
14.02.2017 год. Следователно разпоредбите
на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са неприложими към настоящия случай, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 04.04.2019 год.
Нещо повече. Към момента на извършване
на проверката в имота на ищеца не са действали никакви ПИКЕЕ, доколкото с
Рeшeниe № 13691 oт 8 нoeмвpи 2018г.
пo aдм. дeлo
№ 4785 oт 2018г. е пoтвъpдeнo
peшeниe нa тpичлeнeн cъcтaв нa BAC oт 1 фeвpyapи
2018г., с което и разпоредбите на чл. 48, 49, 50 и 51 ПИКЕЕ са били отменени.
След
отмяната на разпоредбите на
ПИКЕЕ липсва ред и предпоставки за извършване на проверка
за метрологичната, функционална и техническа изправност на СТИ, както специални изисквания за установяване
на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Следователно и правото на ответника
да преизчислява сметка на потребителя
въз основа на констатациите от извършената проверка следва да се отрече
изцяло.
Изложеното
е достатъчно, за да се приеме,
че вземането на ответното търговско
дружество е изцяло недължимо.
С оглед изхода на спора, направеното
своевременно искане и представените доказателства, на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски в общ размер от 355,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.Г.В., ЕГН **********, с адрес ***, НЕ ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, сумата от
946,48 лв.,
представляваща начислена ел. енергия в резултат на неправомерно извършена корекционна процедура за периода от
13.11.2018г. до 04.04.2019г.
за обект на потребление в ***, с аб. номер ***и кл.
номер ***, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, да заплати на И.Г.В., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в общ размер от 355,00 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд – Варна.
Районен съдия: