Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 22.10.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и петнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря М.Г. като разгледа докладваното от
съдията ТОДОРОВА гр.дело № 5081 по описа за 2014г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД с цена
на иска 5950,00 лв и чл.86 ЗЗД с цена на иска 1200 лв.
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от В.Л. ***, ЕГН**********,*** против ***
№ 817 на КЧСИ, ***, в която твърди, че
Обединена българска банка АД е сключила договор за предоставяне на
потребителски кредит на 11.06.2004г.
съгласно който предоставя на ***, ЕГН: **********, от гр.Плевен 9200 лв.
Твърди, че сумата по договора е била погасена изцяло на 01.02.2007г. Твърди,
че в посочения договор за потребителски
кредит ищецът В.Л. *** е вписан като поръчител. Твърди, че ОББ АД се снабдила с
изпълнителен лист, издаден на 09.11.2006г. по частно гражданско дело № ч.гр.д.
2821/2006г. на РС-Плевен. Твърди, че въпреки, че сумата е погасена на
01.02.2007г. по молба на ОББ АД, в кантората на частен съдебен изпълнител *** е
образувано през 2007г. изпълнително дело № 20078170400030$07 срещу В.Л. *** и е
наложен запор на възнаграждението му от работодателя му „ВиК" ЕООД-Плевен,
като му е удържана и преведена по сметката на *** по посоченото изпълнително
дело от м.февруари 2007г. до м.декември 2012г. сумата 5950 лв., видно от
служебна бележка изх. № У-231/25.01.2013г. на ВиК ЕООД Плевен. Твърди, че
постъпилите суми са заплатени при отпаднало основание на *** в периода
2007-2012. Моли на основание изложеното и чл.55 ал.1 предл.З от ЗЗД, да бъде осъден ***, рег. № 817 с район на действие
ОС-Плевен да заплати на В.Л. *** сумата 5950 лв. главница и 1200 лв. лихва за
периода от 01.11.2011г. до датата на завеждане на настоящия иск, ведно със
законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на завеждане на иска
до тяхното окончателно изплащане, както и направените съдебни и деловодни
разноски.
В срокът по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който заявява, че предявената
искова претенция е недопустима, неоснователна и необоснована, като оспорва
изцяло същия иск, както по основание, така и по размер и претендира
направените разноски по защитата. Излага
съображения, че исковата молба е непрецизна, непоследователна и противоречива, а
оттам и неточна, а дори и изключваща се в основание и петитум. Аргументира
твърдението си с това, че ищецът заявява петитум за репариране на пари поради
отпаднало основание, и това е достатъчно да изключи правата му поради
настъпилата погасителна давност, тъй като съгласно Постановление № 1 от
28.05.1979 Г, на Пленум на ВС, - т. 7, даденото с основание, което е отпаднало
с обратна сила, подлежи на връщане, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД в
петгодишната погасителната давност от изискуемостта на вземането за него.
Счита, че това обстоятелство изключва априори дължимостта на претенцията, щом
вземането на Банката взискател/кредитор е погасено/платено на 01.02.2007г.,
както впрочем е и заявено с ИМ на ищеца и по негово твърдение това е датата на
отпадане основанието на Банката да търси удовлетворяване. Счита, че ако
вземането на ОББ е отпаднало на 01.02.2007г. то ИМ като подадена в края на
2014г. е с погасена по давност. Счита, че заявяването на претенцията по начина
в исковата молба обърква и изграждането на ответната защита. Претендира, ищеца
да прецизира исковата си претенция. Прави изрично възражение за погасяване на
претенцията с правно основание чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД-предвид отпаднало
основание, по давност. По основателността на исковата претенция, твърди, че
ответникът, в качеството си на ЧСИ е упражнявал действия по принудително
изпълнение спрямо ищеца, съобразно ИД №30/2007г. инициирано по искането на
първоначалния взискател ОББ АД и последващото конституиране на приемащия по
цесията взискател ЕОС Файненс ООД Хамбург Германия. Твърди, че пристъпването
към индивидуалното принудително изпълнение по чл.426 и сл ГПК
(съответно- чл.19 ЗЧСИ) е осъществено въз основа представена от Обединена
Българска Банка АД молба за образуване ИД - вх.№ 168/9.2.2007г.. и изпълнителен
титул- ИЛ от 09.11.2006г. издаден от ПлРС ч.гр.д.2821/2006г. Твърди, че
вследствие прехвърляне вземането от Банката-първоначален взискател в полза на
цесионера ЕОС Файненс ООД Хамбург Германия - по договор за цесия от
10.12.2007г., то събираните по изпълнението суми са предоставяни с нарочни
преводи в полза на ЕОС Матрикс ООД гр.София, действащ от името и за сметка
новоконституирания взискател цесионер ЕОС Файненс ООД. Твърди, че затова и
преводните плащания/нареждания от ЧСИ на постъпленията от удръжките по заплата
на ищеца- длъжник по изпълнението, са изпълнявани в съответствие със заявените
права по конституиране на новия взискател, съгласно клаузите на Пълномощно за
делегирани права по реализиране вземането на цесионера по договор за цесия от
10.12.2007г. (т.2.6 и т.8.1- 8.6 от цит.пълном.). Твърди, че поради встъпване в
изпълнителния процес на заместващия взискател, то предназначението на
преводните плащания от ЧСИ по см/ка на ЕОС Матрикс ООД- ВС37ЦВВ580021021732020
е за удовлетворяване именно на този впоследствие конституиран взискател ЕОС
Файненс ООД Хамбург Германия. Твърди, че ответникът не се е обогатявал с
удържаните от ищеца суми защото той, действайки в качеството си на ЧСИ, ги е
превеждал регулярно в полза на взискателя. Счита, че поради това неоправдано е
да се иска от ответника да връща суми, които не са в неговия патримониум, а
оттам- не са и в негова отговорност да връща. Твърди, че в изпълнение
възложеното на ЧСИ от взискателя за събиране на неговото вземане, то ЧСИ, по реда
на чл.455 ГПК, е изплащал с нарочни преводи по сметката на ЕОС Матрикс ООД
следните суми: На дата 16.12.2008г- 969.50лв. с основание По ИД 30/2007г. ***;
На дата 20.01.2009г.- 45лв. с основание Плащане по ИД
30/2007г. ***;На дата 09.02.2009г.- 49.50лв. с основание Плащане по ИД
30/2007г. ***; На дата 10.03.2009г.- 90лв. с основание Плащане по ИД 30/2007г. ***;
На дата 14.04.2009г.- 90лв. с основание Плащане по ИД 30/2007г. ***; На дата 15.05.2009г.-
180лв. с основание Плащане по ИД 30/2007г. ***; На дата 15.06.2009г.- 180лв. с
основание Плащане по ИД 30/2007г. ***; На дата 05.08.2009г.- 269лв. с основание
Плащане по ИД 30/2007г. ***; На дата 06.10.2009г.- 359лв. с основание Плащане
по ИД 30/2007г. ***; На дата 04.12.2009г.- 269лв. с основание Плащане по ИД
30/2007г. ***; На дата 28.12.2009г- 179лв. с основание Плащане по ИД 30/2007г. ***;
На дата 11.02.2010г.- 264.50лв. с основание Плащане по ИД 30/2007г. ***; На
дата 26.03.2010г- 264.50лв. с основание Плащане по ИД 30/2007г. ***; На дата
29.04.2010г.- 178.50лв. с основание Плащане по ИД 30/2007г. ***; На дата 01.06.2010г.-
179.50лв. с основание Плащане по ИД 30/2007г. ***; На дата 06.07.2010г.-
179.50лв. с основание Плащане по ИД 30/2007г. ***; На дата 06.08.2010г,-
89.50лв. с основание По ИД 30/2007г. ***; На дата 04.10.2010г.- 179.50лв. с
основание ИД 30/2007г. ***; На дата 04.11.2010г- 89.50лв. с основание Плащане
по ИД 30/2007г. ***; На дата 07.12.2010г.- 99.50лв. с основание Плащане по ИД
30/2007г. ***; На дата 12.01.2011 г.- 99.00лв. с основание ИД 30/2007г. ***;
На дата 10.02.2011г- 99.00лв. с основание ИД 30/2007г. ***;
На дата 23.03.2011г.- 199.00лв. с основание ИД 30/2007г. ***; На дата
31.05.2011 г.- 109.50лв. с основание ИД 30/2007г. ***; На дата 13.07.2011г.-
99.00лв. с основание Плащане ИД 30/2007г. ***; На дата 02.08.2011 г.- 99.00лв.
с основание Плащане ИД 30/2007г. ***; На дата 02.11.2011 п- 99.00лв. с
основание ИД 30/2007г. ***; На дата 23.12.2011 г.-199.00лв. с основание По ИД
30/2007г. ***; На дата 13.02.2012г- 49.00лв. с основание ИД 30/2007г. ***; На
дата 08.06.2012г.- 199.00лв. с основание ИД 30/2007г. ***; На дата
17.07.2012г.- 99.00лв. с основание ИД 30/2007г. ***; На дата 14.09.2012г.-
99.00лв. с основание ИД 30/2007г. ***; На дата 18.10.2012г- 99.00лв. с
основание ИД 30/2007г. ***; На дата 16.11.2012г.- 99.00лв. с основание ИД
30/2007г. ***; На дата 03.12.2012г.- 99.00лв. с основание ИД 30/2007г. ***.
Твърди, че запорът на трудовото възнаграждение на ищеца е вдигнат с оглед
постъпила молба на В. Л.*** с приложено Удостоверение изх.№6805/2011/ 21.01.2013г.
за досъдебно производство по Д 1467/2012г. на РП-Плевен. Оспорва факта, че с
Вносна бележка № ГГ/07030/17564 от дата 30.01.2007г. представена по ИД
30/2007г. от главния длъжник *** за твърдяното от него обстоятелство че е внесъл
при ОББ сума от 7595лв. с основание за плащането „издължаване кредит" и
Молба на ОББ АД вх.№526/5.4.2007г. указваща че вземането на взискателя е 7
804лв. Счита, че от нея не се установява дали със сумата е покрито именно
задължението по издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнително дело и са извършени удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца
по делото.
Счита, че внесената от главния длъжник *** вноска на
30.01.2007г. е възможно да е удържана цялостно или частично от постъпилата сума
за негово друго задължение. Изразява предположения, че главния длъжник може да
е бил задължен и отговорен или по друго кредитно отношение с първоначалния
взискател ОББ АД или към трето лице. Моли, искът да бъде отхвърлен и да бъдат
присъдени направените деловодни разноски и адвокатско възнаграждение в размер
на 876 лв.
По делото са
конституирани като трети лица помагачи на страната на ответника Обединена
Българска Банка АД и ЕОС Матрикс ЕООД
като представител на ЕОС Файненс ООД Хамбург Германия.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от Изпълнителен лист от 09.11.2006г. по
ч.гр.д.№2821/2006г. по по описа на РС-Плевен, ***, В.Л. ***, *** и *** са осъдени да платят солидарно ОББ АД сумата от 6417,34 лв. главница, в едно
със законната лихва от 06.10.2006г. до окончателното изплащане на сумата,
семата от 402,15 лв. договорна лихва и сумата от 23,90 лв. наказателна лихва.
Видно от служебна бележка № 231/25.01.2013г. по
горепосочения изпълнителен лист е удържана от трудовото възнаграждение на В.Л. ***
и преведена на *** сумата от 5950,00 лв.
Установява се от вносна бележка от 30.01.2007г.,
че по сметката си в ОББ АД *** е внесъл сумата от 7595,00 лв. с посочено
основание за внасяне „издължаване на кредит“.
Видно от Молба вх.№ 00166/09.02.2007г. за
образуване на изпълнително дело, тя е подадена от ОББ АД въз основа на Изпълнителен лист от 09.11.2006г. по
ч.гр.д.№2821/2006г. по по описа на РС-Плевен срещу ***, В.Л. ***, *** и ***.
Установява се от Молба № 00346/28.03.2008г., ЕОС
Файненс ООД е поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнителното
дело на основание договор за цесия от 10.12.2007г., сключен с ОББ АД, с който е
прехвърлено и вземането по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело.
Съдът възприема заключението на приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза като компетентно, обективно, обосновано и
безпристрастно. От него се установява, че на 09.11.2006 г. е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д.2821/2006 г. на РС Плевен, като Банка ОББ АД в
качеството си на взискател е образувала изпълнително дело срещу ***, В.Л. ***, ***,
*** на 09.02.2007 г. под номер 20078170400030 при ***. На 10.12.2007 г. е
сключен договор за цеия между ОББ АД и ЕОС Файненс ООД, като поради това по
делото като взискател е конституиран ЕОС Файненс ООД в качеството му на
правоприемник на ОББ АД. С молба по изп.дело 30/2007 г. по описа на ЧСИ Матев,
същият е уведомен да извършва преводите по сметка на ЕОС Файненс ООД след като
същите бъдат конституирани като взискател по изпълнителното дело.На 01.11.2006
г. на ОББ АД е връчено запорно съобщение от *** в качеството й на трето
задължено лице по изп.дело 383/2006 г. Дълга по изп.дело на *** е с взискател
ЧОПИ ЕООД и длъжник *** към датата на връчване на запорното съобщение е
възлизал на 5580 лв. главница, ведно със законната лихва от 06.10.2006 г., 1100
лв. разноски и 556 лв. пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Общо
задължение на *** към датата на връчване на запорното съобщение - 7291,54 лв.
към ЧОПИ ООД и ЧСИ ***/ в т.ч. законната лихва/. На 01.07.2007 г. *** изпраща
писмо, с което уведомява ОББ АД, към запорното съобщение връчено на 01.11.2006
г. в 15,40 ч. по изп.дело N920067550400383 да бъде включена допълнително сумата
от 400 лв. за адвокатски хонорар и 12 лв. допълнителни такси. На 30.01.2007г.
по разплащателната сметка с номер В65111ВВ580021034835110 е внесена в брой сума
в размер на 7 595.00лв с вносител ***, а на 01.02.2007г .са наредени два
превода към ЧСИ 755 *** *** на база на горепосоченото запорно съобщение -за 7
477.83лв с основание ИД20067550400383/06-пълно погасяване и за 100.00лв с
основание ИД20067550400383/06-частично. Така се установява, че преведените суми от 7595 лв. не са послужили
за погасяване на задължението по договор за потребителски кредит сключен между
ОББ АД и ***. Задължението на *** по потребителски кредит от 11.06.2004г./тоест
по изпълнително дело 30/2007 г. на ЧСИ Матев/ е следното към 30.01.2007г. - 7499,67лв./Съдебна главница - 6 417.34лв Договорни лихви -
426.05лв Разноски за ИЛ - 385.17лв,
Законови лихви-271.11лв./, Към 02.02.2007г.- 7
504,50 лв./Съдебна главница - 6 417.34лв Договорни лихви - 426.05лв., Разноски
за ИЛ - 385.17лв., Законови лихви-275.94лв./,
Към 09.02.2007г.- 7681,38 лв./Съдебна
главница-6417.34лв Договорни лихви - 426.05лв., Разноски за ИЛ - 385.17лв.,Разноски ИД-160.00 лв.,Законови
лихви - 292.82лв./, Към 10.12.2007г.
- датата на договора за цесия между ОББ АД и ЕОС Файненс ООД - 8 418,44 лв./Съдебна
главница - 6 417.34лв., Договорни лихви - 426.05лв., Разноски за ИЛ - 385.17лв., Разноски ИД - 175.00лв., Законови лихви -1014.88лв./, към 30.01.2007 г. изискуемите
вземания от ***, които е следвало да се изпълнят чрез запор на банковата му
сметка са по изп.дело 383/2006 г. по описа на ЧСИ *** с взискател ЧОПИ ООД и
длъжник ***, както следва: Главница - 5 580 лв.,Законна лихва до 30.01.2007 г.
- 239,80 лв., Разноски -1100 лв., Такса ЧСИ - 556,00 лв.- Общо-7 475.80 лв. Към момента задължението по процесния дълг
не е изплатено. Актуалния размер на дълга по задължението на ***, с ЕГН **********,
сключил Договор за кредит от дата 11.06.2004г. с „Обединена Българска
Банка" АД, което е цедирано на „ЕОС Файнънс" ООД с Договор за цесия
от 10.12.2007г. към 04.08.2015 г. е в размер на 7 191,52 лв., от
които:Главница в размер на 5663.33 лв., Лихва в размер на 1501.18 лв.,Съдебни
разноски в размер на 27 лв.
Представени са и други неотносими доказателства.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
По искът с правно
основание чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД:
По искът с правно
основание чл. 55, ал.1, предложение трето ЗЗД с цена на иска 5950,00 лв.:
Уредена в чл. 55, ал.1, предложение трето ЗЗД, е иск за връщане на
даденото при отпаднало основание. Характерното в този случай е, че към момента
на даването основанието съществува, т. е. между страните е налице валидно
правоотношение, въз основа на което се извършва престирането и което оправдава
имущественото разместване, но впоследствие това правоотношение отпада с обратна
сила по причини от различно естество.
В тежест на ищеца по делото беше да докаже наличието на правно основание
въз основа на което е преведена сумата процесната сума от 5950,00 лв., удържана
от вземането му за трудово възнаграждение въз основа на твърдяното основание –
задължение по изпълнителен лист, както и да докаже отпадането на това основание.
По делото се установи, че към момента на имущественото разместване-
удържане сумите от трудово възнаграждение на ищеца и превеждането им по
сметката на ответика *** е било налице основание- образувано изпълнително дело
въз основа на изпълнителен лист, задължението по който не е било погасено видно
от съдебно-икономическата експертиза.
Не се доказа, обаче втората кумулативно изискуема предпоставка –
основанието да е отпаднало. В тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказаване, че основанието е отпаднало. Видно от
съдебно-икономическата експертиза задължението по изпълнителния лист не е
погасено, на който факт се позовава ищеца в исковата молба. Установи се, че
единия солидарен длъжник е внесъл по сметката си в ОББ АД на 30.01.2007г.
сумата от 7595,00 лв., с основание издължаване на кредит, но със сумата не е
погасен кредит, а на 01.02.2007г .са наредени два превода към ЧСИ 755 *** ***
на база на връчено запорно съобщение от *** по изп.дело 383/2006 г. с взискател
ЧОПИ ЕООД и длъжник *** -за сумата от 7 477.83лв с основание
ИД20067550400383/06-пълно погасяване и за 100.00лв с основание
ИД20067550400383/06-частично. Видно е, че и понастоящем задължението по Изпълнителен
лист от 09.11.2006г. по ч.гр.д.№2821/2006г. по по описа на РС-Плевен, ***, В.Л.
***, *** и *** са осъдени да платят
солидарно ОББ АД сумата от 6417,34 лв.
главница, в едно със законната лихва от 06.10.2006г. до окончателното изплащане
на сумата, семата от 402,15 лв. договорна лихва и сумата от 23,90 лв.
наказателна лихва, не е погасено. Дължимата сума по изпълнителния лист
превишава удържаната от ищеца сума от 5950,00 лв.
Предвид липсата на едната кумулативно изискуема предпоставка за
основателност на исковата претенция- отпадане на основанието, съдът намира исковата претенция за неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена в целия си предявен размер.
Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че в исковата
молба се съдържат твърдения за осъществени факти, релевантни към хипотезата на получено при изначална
липса на основание, макар ищеца да твърди,
че сумата е получена от ответника на отпаднало основание и претендира връщането
й на отпаднало основание. Дори, обаче
исковата претенция да бъде квалифицирана като такава с правно основание чл.55,
ал.1, предложение първо ЗЗД –изначална липса на основание, то отново искът би
се явил изцяло неоснователен, тъй като се установи наличието на основание за
извършеното имуществено разместване, което не е отпаднало.
При този извод за неоснователност на исковата претенция съдът не дължи
произнасяне по направеното възражение с правно основание чл.110 ЗЗД за изтекла
погасителна давност.
По искът с правно
основание чл.86 ЗЗД с цена на иска 1200 лв.:
Исковата претенция с правно основание чл.86 ЗЗД с цена на иска 1200,00лв.
се явява акцесорна по отношение на главната претенция с правно основание чл.
55, ал.1, предложение трето ЗЗД и предвид неоснователността на главния иск,
неоснователен и недоказан се явява и акцесорния, поради което следва да бъде
отхвърлен изцяло в предявения си размер от 1200,00 лв.
При този изход на делото
и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените в настоящото производство деловодни разноски в раззмер на 1210,70
лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Л.
***, ЕГН**********,*** против *** № 817 на КЧСИ, ***, иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД в размер на 5950,00 лв., получени от ответника
на отпаднало основание като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Л.
***, ЕГН**********,*** против *** № 817 на КЧСИ, ***, иск с правно основание чл.86 ЗЗД
в размер на 1200,00 лв. представляващи лихва за забава върху сумата от
5950,00 лв. за периода от 01.11.2011г. до 11.11.2014г. като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.3 ГПК, В.Л. ***, ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на *** № 817 на КЧСИ, ***,
направените деловодни разноски в размер
на 1210,70 лв.
Решението е постановено при участието на Обединена Българска Банка АД, ***,
със седалище и адрес на управление: *** и
ЕОС Файненс ООД Хамбург Германия като трети лица- помагачи на страната на
ответника *** № 817 на КЧСИ.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: