№ 80
гр. Разград, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20223300500088 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Банка ДСК“ АД чрез пълномощник против Решение
№ 49/ 31. 01. 2022 г. по гр. д. № 1607/ 2021 г. по описа на РС Разград, в частта, с която е
отхвърлен иска за сумите 11 076, 18 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението 04. 11. 2020 г., сумата 49, 12 лв. договорна лихва за
периода 16. 02. 2020 г. -28. 10. 2020 г., сумата 20, 03 лв. лихва за забава за периода 16. 02.
2020 г. – 28. 10. 2020 г., сумата 13, 41 лв. лихвена надбавка за забава за периода 29. 10. 2020
г. - 03. 11. 2020 г.
Изложени са доводи, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно,
тъй като съдът е постановил решението в нарушение на материалния и процесуалния закон
и моли да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да бъде уважена исковата
молба като основателна.
Въззиваемата страна Б.Г. Г. чрез особен представител е подала писмен отговор.
Излага доводи, че въззивната жалба е неоснователна и моли решението в обжалваната част
да бъде потвърдено.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество се явява неоснователна.
1
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 27. 06. 2018 г.
между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, чийто правоприемник е ищеца и Б. Г. Г. е
сключен Договор за кредит Експресо № 321005270050, според който на последната като
кредитополучател й е предоставен кредит в размер на 13 500 лв. Срокът на действие на
договора е до 15. 07. 2028 г. Според извлечението от счетоводните книги на Банката,
въззиваемата е изпаднала в забава на плащанията до датата на изискуемостта, посочена в
него – 29. 10. 2022 г. по отношение на 8 дължими вноски, считано от 15. 03. 2020 г. до 15.
10. 2020 г. Според чл. 10, ал. 2 от договора, при възникване на просрочено плащане на
задължение по договора със забава над 90 дни, Банката има право да обяви вземането си за
възстановяване на целия кредит за предсрочно изискуемо. Изискуемостта на настъпва след
уведомяване на кредитополучателя с писмо с обратна разписка на адреса, уговорен между
страните в договора. Предсрочна изискуемост на кредита е уговорена и с клаузата в чл. 11,
б. „а“ от договора – при неизпълнение на задължение на кредитополучателя по договора.
Въззивникът е изпратил Покана – уведомление до въззиваемата, че поради забава в
погасяване на задълженията по кредита, обявява кредита за предсрочно изискуем от датата
на получаване на уведомлението. Поканата – уведомление е връчена чрез ЧСИ. Посочено е,
че след три посещения на адреса на въззиваемата – на 16. 06., 04. 07. и 24. 07. 2020 г. същата
не е открита, получено е сведение, че пребивава в чужбина и на 24. 07. 2020 г. е залепено
Уведомление по чл. 47 от ГПК. По тези факти страните не спорят, както и че в
двуседмичния срок въззиваемата не е получила поканата – уведомление. Спорът между
страните е, бил ли е обявен надлежно кредита за предсрочно изискуем с оглед забраната за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредити, въведена с чл. 6 от Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците.
При тези данни, съдът приема, че въззивната жалба е неоснователна.
Уведомлението от Банката до въззиваемата за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, следва да се счита за връчено на 11. 08. 2020 г., предвид разпоредбата на чл. 47,
ал. 5 от ГПК с изтичане на двуседмичния срок от залепване на уведомлението /24. 07. 2020 г.
/
Съгласно чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Oбн., ДВ, бр. 28 от
24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г., до отмяната на извънредното положение не се прилагат
последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително
лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост,
разваляне на договор и изземване на вещи. След изменението на закона в ДВ, бр. 34 от 2020
г., в сила от 9.04.2020 г. , чл. 6 от същия гласи: До отмяната на извънредното положение при
забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит
и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от Банки и
финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, включително когато
вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети лица, и по
2
договори за лизинг, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да
бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради
неизпълнение, както и не може да бъдат изземвани вещи. След отмяната на извънредното
положение на 14.05.2020 г. чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.)
отново е изменен, като съгласно редакцията му в ДВ бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.
, до два месеца след отмяната на извънредното положение при забава за плащане на
задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на
финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните
институции, с изключение на дъщерните дружества на банките, включително когато
вземанията са придобити от банки, финансови институции или трети лица, не се начисляват
лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно
изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение.
При анализа на гореизложената нормативна уредба настоящият съдебен състав
намира, че последиците от забава за плащане на задължения, забрана за начисляване на
лихви за забава при забава за плащане на задължения на частноправни субекти по договори
за кредит, предоставени от банки и за обявяване на предсрочна изискуемост на вземания по
такива договори, е съществувала само за периода на извънредното положение от 13.03.2020
г. до 14.05.2020 г. и още 7 дни от обнародването в „Държавен вестник“ (13 май 2020 г.),
съгл. §13 на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, т. е. до 21. 05. 2020 г.
След отмяната на извънредното положение нормативната уредба въвежда ограничение за
начисляване на лихви за забава и обявяване предсрочна изискуемост в срок до два месеца
след отмяната на извънредното положение, само на вземания от длъжници по договори за
кредит, предоставени от финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните
институции. Въззивникът „Банка ДСК“ АД е Банка по смисъла на чл. 2 ЗКИ – юридическо
лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и
предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск, а не
представлява финансова институция по смисъла на чл. 3 от същия закон.
В този смисъл изводът на районния съд, че последната редакция на чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците се прилага по
отношение на банките е неправилен. След 21. 05. 2020 г. се прилагат последиците на
забавата за вземания по договори за кредит, предоставени от банки.
В случая, според чл. 10, ал. 2 от договора, при възникване на просрочено плащане на
задължение по договора със забава над 90 дни, Банката има право да обяви вземането си за
възстановяване на целия кредит за предсрочно изискуемо. Кредитът е обявен на длъжника
за предсрочно изискуем на 11. 08. 2020 г. с изтичане на двуседмичния срок от залепване на
уведомлението на осн. чл. 47, ал. 5 от ГПК. Към този момент не е била налице забава на
плащанията за вноските с настъпил падеж към 21. 05. 2020 г. за повече от 90 дни, считано от
3
21. 05. 2020 г., поради което кредитът не е бил предсрочно изискуем.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна. Поради съвпадане
на крайните изводи на двете инстанции, решението на районния съд в обжалваната част
следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 49/ 31. 01. 2022 г. по гр. д. № 1607/ 2021 г. по описа на РС
Разград в частта, с която са отхвърлени исковете, предявени от „Банка ДСК“ АД против Б.Г.
Г. за установяване дължимост на сумите 11 076, 18 лв. главница, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението 04. 11. 2020 г., сумата 49, 12 лв. договорна
лихва за периода 16. 02. 2020 г. -28. 10. 2020 г., сумата 20, 03 лв. лихва за забава за периода
16. 02. 2020 г. – 28. 10. 2020 г., сумата 13, 41 лв. лихвена надбавка за забава за периода 29.
10. 2020 г. -03. 11. 2020 г., като неоснователни.
В останалата част, като необжалвано решението е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му пред Върховния касационен съд
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4