Присъда по дело №1540/2023 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 118
Дата: 2 декември 2024 г.
Съдия: Деян Господинов Илиев
Дело: 20235510201540
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 29 декември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 118
гр. К., 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕЯН Г. ИЛИЕВ
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ИВ. ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Наказателно дело частен
характер № 20235510201540 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Д. Д. Г. - роден на ******г. в гр. С.З.,
български гражданин, живущ в гр. М., обл. С.З., със средно образование,
неженен, неосъждан, ЕГН - **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на
04.12.2022г. в гр. М., е нанесъл на тъжителя Д. Д. К. лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на
здравето, с което е извършил деяние по чл. 130, ал.2 от НК, като пострадалият
тъжител е отвърнал веднага на дееца със също такава лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на
здравето, поради което на основание чл.130, ал.3 от НК ОСВОБОЖДАВА,
както подсъдимия, така и пострадалия от наказание. ОПРАВДАВА подс. Д. Г.
по първоначалното обвинение по чл.130, ал.1 НК.
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Д. Д. Г., със снета по делото самоличност,
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 04.12.2022г. в гр. М., публично е нанесъл обида на
тъжителя Д. Д. К., като му е казал унизителните за честта и достойнството му
думи и изрази: „боклук“, „майка ти да еба“ в негово присъствие, с което е
извършил престъпление по чл. 148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК.
1
На основание чл.78а, ал.1 от НК ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ подс. Д. Д. Г. и му налага АДМИНИСТРАТИВНО наказание
ГЛОБА в размер на 1 000 /ХИЛЯДА/ лева.
ОСЪЖДА подс. Д. Д. Г. да заплати на тъжителя Д. Д. К. с ЕГН
********** по сметка BG75CECB979010J5688700 сумата от 2 000 /две
хиляди/ лева за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
причинени болка и страдание вследствие на нанесена лека телесна повреда,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 04.12.2022г., а
в останалата част до 5000 лв. ОТХВЪРЛЯ гражданският иск като
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА подс. Д. Д. Г. да заплати на тъжителя Д. Д. К. с ЕГН
********** по сметка BG75CECB979010J5688700 сумата от 2 000 /две
хиляди/ лева за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
нанесена обида, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
– 04.12.2022г., а в останалата част до 5000 лв. ОТХВЪРЛЯ гражданският иск
като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА подс. Д. Д. Г. да заплати на тъжителя Д. Д. К. с ЕГН
********** по сметка BG75CECB979010J5688700 направените от него по
делото разноски в размер на 3 841.30 лв.
ОСЪЖДА подс. Д. Д. Г. да заплати на РС - К. направените от него по
делото разноски в размер на 1 761,10 лв., както и държавна такса в размер на
160,00лв. върху уважената част на гражданските искове.
Присъдата подлежи на обжалване в 15-дневен срок от днес пред
Окръжен съд - С.З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към Присъда № 118 от 02.12.2024 г.
по НЧХД № 1540/23 г.

I. По обвиненията, предявените граждански искове и становищата на страните по тях.
Производството е било образувано по тъжба на пострадалия Д.Д.К..
В тъжбата са били изложени следните обвинения срещу подс. Д.Д.Г.:
1) По чл. 130, ал. 1 от НК за това, че на 04.12.2022 г. в гр. М. е нанесъл на тъжителя
Д.Д.К. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК;
2) По чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 146, ал. 1 от НК за това, че на 04.12.2022 г. в гр. М.
публично е нанесъл обида на тъжителя Д.Д.К., като му е казал унизителните за честта и
достойнството му думи и изрази: „боклук“, „майка ти да еба“ в негово присъствие; и
3) По чл. 216, ал. 4 вр. ал. 1 от НК за това, че на 04.12.2022 г. в гр. М. в маловажен
случай е повредил противозаконно чужда движима вещ – дясно странично огледало на л.а.
„М. ***“ с рег. № ******.
Срещу подс. Г. са били предявени от тъжителя и приети от съда следните граждански
искове:
А. За причинените от подсъдимия на частния тъжител неимуществени вреди в
размер на 5000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
04.12.2022 г. за деянието по чл. 130, ал. 1 от НК;
Б. За причинените от подсъдимия на частния тъжител неимуществени вреди в размер
на 5000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 04.12.2022 г. за
деянието по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 146, ал. 1 от НК; и
В. За причинените от подсъдимия на частния тъжител имуществени вреди в размер
на 165 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 04.12.2022 г. за
деянието по чл. 216, ал. 4 вр. ал. 1 от НК.
По трита иска тъжителят бе конституиран като граждански ищец в процеса с
повереник адв. С. Б..
По обвинението по чл. 216, ал. 4 вр. ал. 1 от НК по постигнато помирение в с.з. от
22.02.2024 г. и в тази част наказателното производство и производството по гражданския
иск срещу подсъдимия бяха прекратени.
Подсъдимият в с.з. не се признава за виновен.
Защитникът му адв. Р. К. в с.з. пледира за прилагане на реторсия и оправдаването му.
Повереникът на тъжителя – адв. Б. в с.з. поддържа обвиненията и гражданските
искове. Претендира за разноските по делото.
II. По фактическата обстановка.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, установени с
доказателствени средства по НПК, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното:
Подсъдимият и тъжителят и техните семейства живеели в гр. М. на ул. „Л.П.“ на
номера съответно ** и **. Къщите им били една срещу друга на около 10 метра.
Първоначално отношенията им били добри, но тъжителят имал претенции, че съседите му
вдигали шум и инициирал проверки срещу подсъдимия, както за това така и по др. поводи.
Отношенията се влошили след като тъжителят поставил въртяща камера на къщата, която
била насочена срещу двора на подсъдимия и реагирала в посока на всяко движение.
Камерата имала микрофон, високоговорител и светлинен източник, като с мобилно
1
приложение можела да се управлява. Случило се през камерата тъжителят да казва на св.
Р.К., която била съжителка на подсъдимия, неприемливи за нея и подсъдимия изрази.
На 04.12.2022 година в неделя вечерта около 20:31 часа тъжителят чул гърмежи от
къщата, в която живеели също родителите му – свидетелите Д.К. и М.К., детето му и
майката на детето му – св. К.У.. По тази причина тъжителят имал намерение да види кой
гърми. В същото време подсъдимият и св. Р.К. се прибирали от гости. Подсъдимият бил
употребил алкохол и бил повлиян от него в лека степен на алкохолно опиянение. При
влизането камерата реагирала и се насочила към подс. Г. и св. К., което разгневило
подсъдимия. Двамата влезли в двора и подсъдимият си сложил прожектор-челник с
включена светлина и излязъл на улицата. В същото време излязъл тъжителя, родителите му
и св. К.У.. Подсъдимият се насочил срещу тъжителя през улицата и замахнал с юмрук с
дясната си ръка в лицето на тъжителя. Тъжителят се навел за да избегне удара му, но
юмрукът му попаднал в дясната част на гърба му под рамото и причинил оток в областта на
гърба вдясно. С ритник подс. Г. нанесъл удар по дясното ходило на тъжителя като му
причинил оток и кръвонасядане. В същото време подсъдимият нарекъл тъжителя боклук и
го напсувал с израза „Майка ти да еба“. От своя страна тъжителят нанесъл три удара с дясна
ръка в левите части на лицето и шията на подсъдимия като му причинил оток на лявата
лицева половина, оток на горната повърхност на шията и кръвонасядане по лявата
лигавична повърхност към устната кухина с нарушаване на лигавицата на езика вляво. От
ударите подсъдимият паднал на земята, което довело до охлузвания на двете му ръце и
лявото му коляно. След това подсъдимият станал и счупил страничното дясно огледало за
обратно виждане на л.а. „М. ***“ с рег.№ ******, собственост на тъжителя, паркиран пред
къщата му, докато св. Р.К. го дърпала към вкъщи, а тъжителят се прибрал вкъщи. Всичко
това се случило пред погледите на свидетелите К., св. К.У. и пред детето им. В следствие на
инцидента тъжителят преживял психически стрес, изразяващ се в остра стресова реакция и
отключил протрахирана депресивна реакция. На следващия ден двамата посетили съдебния
лекар д-р П. и били освидетелствани. Тъжителят подал жалба срещу подсъдимия и било
започнато ДП, което последствие било прекратено с даване на възможност за предявяване на
настоящата тъжба.
Описаната фактическа обстановка се установява от експертните заключения на
съдебномедицинската експертиза № *****/24, съдебномедицинската експертиза № ****/24
съдебнопсихиатричната експертиза № 37/24 г., съдебнопсихиатричната експертиза № 38/24
г., видеотехническата експертиза № 124, - съдебно медицинското удостоверение № 75 -
III/2022 г. и съдебно медицинското удостоверение № 74 - III/2022 г., Постановление за
спиране на наказателното производство, Постановление за спиране и прекратяване на
наказателното производство, Постановление за отказ да се образува ДП, фотоснимки 17 бр.,
видеозапис от CD, Протокол на „ В.“, които отчасти кореспондират на обясненията на
подсъдимия и на показанията свидетелите К.У., Д.К., М.К. и Р.К..
III. По анализа на доказателствата.
В хода на съдебното следствие се установиха две групи гласни доказателствени
средства, между които има частични противоречия по отношение на предмета на доказване.
От една страна е групата на подсъдимия и на св. Р.К.. Те отричат нанасянето на удари
по тъжителя, но установяват такива по подсъдимия, нанесени от тъжителя, както и отричат
употребата на обидни изрази в негово присъствие, макар да имало такива. От др. страна е
групата на свидетелите К.У., Д.К. и М.К. отричат нанасянето на удари от тъжителя по
подсъдимия, но потвърждават използването на обидни думи и изрази от подсъдимия.
Тези противоречия са лесно преодолими чрез съпоставянето на цитираните гласни
доказателствени средства с другите доказателства по делото – експертни заключения,
фотоснимки и видеозапис, за които може да се приеме, че имат обективен характер.
В с.з. подс. Д. Г. не се признава за виновен. Отрича, че е нанасял удари на тъжителя,
отрича, че го е нарекъл боклук, но признава, че го е напсувал на майка, но след като вече
тъжителят се прибрал. Установява, че той е бил удрян от тъжителя.
2
В с.з защитникът пледира за прилагане на реторсия по отношение на обвинението по
чл. 130, ал. 1 от НК и оправдаване по обвинението по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 146, ал. 1
от НК.
Съдът приема това възражение за частично основателно.
Съдът не дава вяра на подсъдимия в частта на неговите обяснения, с които той
отрича нанасянето на удари, употребата на думата боклук и отсъствието на тъжителя при
псуването му на майка.
Съдът не дава вяра на показанията на св. Р.К. в частта им, където установява, че
подсъдимият не е нанасял удари тъжителя.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите К.У., Д.К. и М.К., които
установяват, че тъжителят не е нанасял удари на подсъдимия.
От експертното заключение на съдебномедицинската експертиза № *****/24 се
установява, че тъжителят на 04.12.2022 г. е получил оток в областта на гърба вдясно и оток и
кръвонасядане по дясното ходило.
От експертното заключение на съдебномедицинската експертиза № ****/24 се
установява, че подсъдимият на 04.12.2022 г. е получил оток на лявата лицева половина, оток
на горната повърхност на шията и кръвонасядане по лявата лигавична повърхност към
устната кухина с нарушаване на лигавицата на езика вляво, и охлузвания на двете ръце и
лявото коляно.
Следователно съдът приема, че на 04.12.2022 г. подсъдимият и тъжителят взаимно са
си причинили телесни наранявания, посочени в експертните заключения и първичната
медицинска документация - съдебно медицинското удостоверение № 75 - III/2022 г. и
съдебно медицинското удостоверение № 74 - III/2022 г. Тези обстоятелства са били посочени
и в постановленията на РП за прекратяване и спиране на наказателното призводство по ДП.
Св. Р.К. в с.з. установява, че след като тъжителят ударил подсъдимия, последният го
напсувал с израза „Майка ти да еба!“. От показанията на св. К. не се установява дали
подсъдимият е употребил или не употребил думата боклук. Употребата на обидния израз
дава основание на съда да приеме, че показанията на свидетелите К.У., Д.К. и М.К. са
достоверни относно употребата на обидни изрази в присъствието на тъжителя, тъй като в
тази част те са непротиворечиви с др. гласни доказателства.
Следователно съдът приема, че на 04.12.2022 г. подсъдимият е употребил думата
боклук и израза „Майка ти да еба!“ по отношение и в присъствие на тъжителя.
От видеотехническата експертиза и предоставения видеозапис се установява, че към
момента на инцидента използваната куполна камера е статична, насочена към улицата, което
обхваща и къщата на подсъдимия.
Следователно в този момент камерата не е била целенасочено използвана, от което
следва, че видеозаписът има случаен характер и може да бъде използван като
доказателствено средство. В Р 390-09-ІІ (Бюлетин бр. 11/2009 г., стр. 15, вж. и предпоследен
абзац) в титулната част е било застъпено принципното становище, че случайно създадените
видеозаписи, които съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на
доказване, могат да се ползват като веществени доказателства. съгласно. Съдът отбелязва, че
в ПИС на „Апис“ това решение е със заменена титулна част и в противоречие с бюлетина на
ВКС, но в мотивите е изразено цитираното становище.
Доколкото записът е с лоша разделителна способност, която не дава възможност на
пръв поглед да се разпознаят лицата на него, но предвид показанията на свидетелите, които
установяват, че подсъдимият е ползвал челник, може да се направи извод, че лицето с
челника е именно подсъдимия. Видеозаписът не е манипулиран според видеотехническата
експертиза и двете доказателства установяват безспорно, че подсъдимият се е насочил към
къщата на тъжителя, което е в унисон с показанията на свидетелите К.У., Д.К. и М.К..
Следователно подсъдимият е нападнал тъжителя и пръв му е нанесъл удари, а след
3
това тъжителят е отвърнал с удари по подсъдимия. По отношение на правното значение на
тази последователност от обстоятелства, съдът ще изложи съображения при обсъждане на
правната квалификация.
IV. По правната квалификация.
Имайки предвид установената в с.з. фактическа обстановка съдът намира, че подс. Г.
от обективна и субективна страна е осъществил съставите на чл. 130, ал. 2 и чл. 148, ал. 1, т.
1 във вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
1) По отношение на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК.
С нанасяне на удари по тъжителя, подс. Г. е осъществил изпълнителното деяние
„причини“ от състава на престъплението.
От експертното заключение на съдебномедицинската експертиза № *****/24 се
установява, че причинените на тъжителя наранявания са му причинили болка и страдание
без данни за разстройство на здравето, съответстващо на правна квалификация на лека
телесна повреда по см. на чл. 130, ал. 2 от НК.
Следователно по първоначалното обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК подсъдимият
следва да бъде оправдан.
От обективираните действия на подсъдимия следва извода, че същият е извършил
деянието по чл. 130, ал. 2 от НК с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Съгласно експертното заключение на съдебнопсихиатричната експертиза № 38/24 г.
подсъдимият макар и повлиян от употребения алкохол е разбирал свойството и значението
на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си, т.е. подсъдимият не е бил
лишен от възможността да възприема съставомерните елементи, принадлежащи към състава
на престъплението.
Следователно подсъдимият следва да бъде признат за виновен.
По-горе съдът прие, че тъжителят също е нанесъл удари на подсъдимия. Ударите са
повече от един и са били нанасяни, докато св. Р.К. разтърве двамата и издърпа подсъдимия
към дома им.
Следователно действията на тъжителя не покриват фактическия състав на чл. 12, ал.
1 от НК – неизбежна отбрана, тъй като надхвърлят съществено пределите , а от др. страна
подсъдимият е в ролята на тъжител, поради което не дава възможност да носи реципрочна
отговорност, включително и за превишаването .
Следователно съдът следва да приложи института на реторсията по чл. 130, ал. 3 от
НК, тъй като взаимно причинените телесни повреди са еднакви по степен, което е
необходимо условие за прилагането съгласно ТР 51-89-ОСНК.
Прилагането на реторсията води до освобождаване и двамата дейци от наказание и de
jure прави деянието на подсъдимия ненаказуемо, а когато едно деяние е ненаказуемо по
дефиницията на чл. 9, ал. 1 от НК то не е престъпление. Това обаче не изключва деликтния
му характер и не освобождава съда от произнасяне по предявения граждански иск още
повече, че е доказано виновното поведение на подсъдимия.
2) По отношение на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
С използваните обидни дума и израз – „боклук“ и „Майка ти ще еба“, подс. Г. е
осъществил изпълнителното деяние на чл. 146, ал. 1 от НК.
По-горе съдът изложи мотиви защо прие, че думите са били употребени в
присъствието на тъжителя.
Обидните думи засягат както честта така и достойнството на тъжителя, защото
засягат неговата самооценка и оценката на останалите членове на обществото, конкретно на
присъстващите на инцидента.
4
Безспорно мястото, където са били употребени обидните изрази е публично –
инцидентът е станал на улицата, като без значение е броя на присъстващите и дали тези
думи са били възприети от други неограничен брой лица.
Следователно налице е и квалифициращия елемент „публично“ по см. на чл. 148, ал.
1, т. 1 от НК.
От обективираните действия на подсъдимия следва извода, че същият е извършил
деянието по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 146, ал. 1 от НКс пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Съгласно експертното заключение на съдебнопсихиатричната експертиза № 38/24 г.
подсъдимият макар и повлиян от употребения алкохол е разбирал свойството и значението
на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си, т.е. подсъдимият не е бил
лишен от възможността да възприема съставомерните елементи, принадлежащи към състава
на престъплението.
V. По наказанията.
Имайки предвид изложените мотиви съдът приема, че подс. Г. следва да бъде признат
за виновен и наказан за извършеното престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 146, ал. 1
от НК.
При определяне вида на наказанието съдът взе предвид, че подсъдимият е
пълнолетен, към момента на престъплението е бил неосъждан и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност, от деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди,
извършено е умишлено и за него се предвижда наказание глоба и др. по-леко наказание.
Следователно налице са условията на чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаване от
наказателна отговорност на подсъдимия с налагане на административно наказание глоба.
Съдът констатира също, че липсват ограниченията на чл. 78а, ал. 7 от НК за освобождаване
от наказателна отговорност, тъй като не са налице множество престъпления по
съображенията, изложени в т. IV-1, последен абзац от мотивите. По отношение на пияното
състояние, което съответства на лека степен алкохолно опиянение (0,5-1,50 ‰, „Съдебна
медицина“, Раздел III „Увреждания и смърт от различни видове външни въздействия“, стр.
221) – извод от експертното заключение съдебнопсихиатричната експертиза № 38/24 г.,
съдът счита, че поради обстоятелството, че то не е част от съставомерните елементи, няма
пречка за приложение на института на чл. 78а, ал. 1 от НК. Подобна е логиката на ТР 1-17-
ОСНК (последен абзац от мотивите на ТР), което ограничи прилагането на ограниченията.
При определяне размера на глобата съдът взе предвид като смекчаващи вината
обстоятелства – добрите характеристични данни и причините за инцидента (чувството за
следене с камера). Като отегчаващо вината обстоятелство може да се приеме леката степен
на пияно състояние, но то в случая не е от съществено значение. Доколкото необремененото
съдебно минало е условие за прилагането на чл. 78а, ал. 1 от НК съдът не го взема предвид
при определяне на наказанието (чл. 56 от НК).
На подс. Г. следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства като съдът счита, че целите на чл. 12 от ЗАНН ще бъдат постигнати и при
минимално наказание глоба от 1000 лв., което е съобразено и с имотното състояние на
подсъдимия.
VI. По предявените граждански искове.
1) По иска за телесната повреда.
Освобождаването от наказание за престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, не
освобождава подсъдимия от гражданска отговорност, тъй като деянието покрива
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и е виновно извършено.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.
При определяне размера на обезщетението за нанесената телесна повреда съдът взе
предвид – възрастта на пострадалия, вида и характера на телесната повреда – лека
(констатирани два удара), формата на вината - пряк умисъл и причините за нанасянето .
При тези обстоятелства съдът счита, че по справедливост следва да присъди
обезщетение в размер на 2000 лв., като върху тази сума подсъдимият следва да заплати и
5
законната лихва, считано от датата на увреждането 04.12.2022 г. В останалата част до 5000
лв. искът следва да се отхвърли като недоказан.
По отношение на нанесените на подсъдимия телесни увреждания от тъжителя,
подсъдимият на собствено основание може да предяви иск пред гражданския съд.
2) По иска за нанесената обида.
При определяне размера на обезщетението за нанесената обида съдът взе предвид –
възрастта на пострадалия, вида и броя на употребените думи и изрази, формата на вината
пряк умисъл, причините за нанасянето , както и публичното нанасяне пред семейството
на тъжителя.
При тези обстоятелства съдът счита, че по справедливост следва да присъди
обезщетение в размер на 2000 лв., като върху тази сума подсъдимият следва да заплати и
законната лихва,считано от датата на увреждането 04.12.2022 г. В останалата част до 5000
лв. искът следва да се отхвърли като недоказан.
VII. Разноските по делото.
Налице са основанията на чл. 189, ал. 3 от НПК за присъждане на разноските по
делото в тежест на подсъдимия, изложени по долу в таблицата.

Разноски, направени от тъжителя
№ПричинаСума
1Такса образуване на дело и банкова услуга14,50 лв.
2Такса съдебно удостоверение и банкова услуга6,90 лв.
3Адвокатски хонорар – договор от 22.02.2024г.1015 лв.
4Адвокатски хонорар – договор от 12.04.2024г.2 500 лв.
5Депозит за експертизи и банкова услуга304,90 лв.
Общо: 3 841,30
лв.
Разноски, направени от съда
1Видео-техническа експертиза с приспаднат депозит от 100193,10 лв.
лв.
2СМУ *****/24г. с приспаднат депозит от 100 лв.300,00 лв.
3СМУ ****/24г.400, 00 лв.
4СПУ 37/24г. с приспаднат депозит от 100 лв.370, 00 лв.
5СПУ 38/24г.498, 00 лв.
Общо: 1 761, 10
лв.


Освен посочената сума в полза на съда, подсъдимият и следва да заплати на съда ДТ
в общ размер на 160 лв. върху уважения размер на гражданските искове.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

6


Районен съдия,

7
Съобщи за изтекли лични данни