РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в открито заседание на петнадесети април две хиляди и двадесета година,
в състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието
на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 558/2019 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.
1. Предявени
са обективно съединени осъдителни искове по чл. 327, ал. 1 от ТЗ, с осъдителни
искове по чл. 342, ал. 1 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД от „Т.Б.“ ЕАД, представлявано от адв. В.Н. (л. 28 и 29), за установяване на
вземането на ищеца, предмет на Заповед № 533/04.09.2019 г. за изпълнение на парично
вземане въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена
по ч. гр. д. №
458/2019 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС), с която на ответника е разпоредено да
заплати на ищеца:
1.1. цената на електронни съобщителни услуги (ЕСУ) -
главница, дължима на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, въз основа на сключени Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* по програма „Нонстоп 30,99“, за период на
потребление: 05.05.2017 г. - 04.08.2017 г., която възлиза на 81,76
лв.,
1.2. лизингово възнаграждение по чл.
342, ал. 1 от ТЗ, по Договор за лизинг
от 01.12.2016 г., за периода: 05.05.2017 г. - 04.10.2017 г., в размер на 936,75
лв.;
1.3. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 върху цената на
електронни съобщителни услуги и лизинговите вноски от датата на завеждане на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в ТнРС (03.09.2019 г.) до
окончателното изплащане на задължението.
1.4. Твърди се, че на
01.12.2016 г., е подписано Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца, по програма „Нонстоп
30,99“ с промоционален месечен абонамент
в размер на 24,99 лв.
1.5. На същата дата -
01.12.2016 г. и по повод горепосоченото споразумение, мобилният оператор, като
лизингодател, сключва с М.В.П. - лизингополучател, Договор за лизинг, с който
лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка
„НТС 10 Grey“ на обща лизингова цена в размер на 1
209,57 лв., дължима на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на
52,59 лв. По договора за лизинг П. дължал заплащане на сума в общ размер на
936,75 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 05.05.2017 г. -
04.10.2017г., а именно:
1.5.1. 51,59 лв. -
остатък от лизингова вноска след приспадане на направено плащане, за отчетен
период 05.05.2017г. - 04.06.2017г., начислена във фактура №
**********/05.06.2017г.;
1.5.2. 52,59лв. -
лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.06.2017г. - 04.07.2017г.,
начислена във фактура № **********/05.07.2017г.;
1.5.3. 52,59лв. -
лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.07.2017г. - 04.08.2017г.,
начислена във фактура № **********/05.08.2017г.;
1.5.4. 43,72 лв. -
остатък от лизингова вноска след приспадане на предплатени суми при сключването
на горепосоченото споразумение, за отчетен период 05.08.2017г. -04.09.2017г.,
начислена във фактура № **********/05.09.2017г.
1.6. Сборът от 13
лизингови вноски в размер на 736,26 лв. били начислени накуп, поради неплащане
на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг
и една лизингова вноска, начислена съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг,
за отчетен период 05.09.2017г. - 04.10.2017 г., начислени във фактура №
**********/05.10.2017г.
1.7. Въз основа на
посочените договори ответникът ползвал предоставяните от дружеството мобилни
услуги, като потреблението за мобилен номер +359********* е
фактурирано за периода от 05.09.2017г. - 04.10.2017г., Теленор издал следните
фактури:
1.7.1. фактура № **********/05.06.2017г.
за отчетен период 05.05.2017г. - 04.06.2017г.;
1.7.2. фактура №
**********/05.07.2017г. за отчетен период 05.06.2017г. - 04.07.2017г.;
1.7.3. фактура №
**********/05.08.2017г. за отчетен период 05.07.2017г. - 04.08.2017г.;
1.7.4. фактура №
**********/05.09.2017г. за отчетен период 05.08.2017г. - 04.09.2017 г.;
1.7.5. фактура №
**********/05.10.2017г. за отчетен период 05.09.2017г. - 04.10.2017г.
2. Ответникът
М.В.П. е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК, чрез с
която твърди, че е погасил задължението след завеждане на делото - 1 050
лв.
Моли да се възложат всички разноски на ищеца, тъй като не е
станал повод за завеждането на иска.
3. Ищецът във връзка с
отговора на ответника и депозирал становище, че е получил сумата, с която са
погасени процесните вземания. Претендират се направените в заповедното и
исковото производство разноски.
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните, в частност признанието на ответника и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
4. На 01.12.2016 г. между страните по делото е подписано Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* (л. 5).
5. На същата дата между страните е подписан и договор за лизинг, с предмет мобилно устройство „HTC 10 Grey” (л. 11).
6. На 11.12.2019 г. ответникът е заплатил сумата от 1 050 лв. за погасяване на задълженията си.
От правна страна
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I. По допустимостта
7. Съдът намира, че исковете са заведени между
надлежни страни, като ищеца има правен интерес от завеждането им, което налага
разглеждането им по същество.
II. По основателността
8. С оглед становищата на страните и приложените доказателства, съдът приема за безспорно установено, че между страните са възникнали процесните правоотношения (по доставка на ЕСУ и лизингово такова), задълженията по които са погасени след завеждането на исковата молба.
9. В тази връзка предявените искове се явяват неоснователни, поради извършено плащане.
Разноски
10. Независимо от отхвърлянето на исковете направените от страна на ищеца разноски следва да бъдат присъдени, тъй като ответникът е станал повод за завеждане на делото, извършвайки плащане на 11.12.2019 г., т. е. след завеждането на исковата молба - 24.10.2019 г. Непосочването на банкова сметка *** като обстоятелство, поставящо в забава кредитора. Длъжникът би могъл да се освободи от забавата, като заплати задължението си в офис на дружеството - ищец, чрез „Easy Pay”, като положи усилия да установи сметката на ищеца (същият е отразен например върху издадените фактури), или в краен случай като разкрие банкова сметка ***. За пълна яснота следва да се посочи, че банковата сметка на ищеца е посочена и във връчената на ответника заповед за изпълнение.
11. Възражението на ответника за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно, доколкото заплатеното в заповедното производство възнаграждение е определено съгласно минимума по чл. 7, ал. 7, във вр. с ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 300 лв., към която е начислен и ДДС в размер на 60 лв.
12. В тази връзка на ищеца следва да бъдат присъдени разноски до претендирания размер - 410 лв.
13. С оглед гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ поради
извършено плащане след завеждане на делото исковете, предявени от ищеца „Т.Б.”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** 1766,
ж. к. „Младост” № 4, Бизнес парк „София”, сграда № 6, срещу ответника М.В.П., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, за установяване
на вземанията на ищеца, предмет
на Заповед №
533/04.09.2019 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д.
№ 458/2019 г. на Районен съд - гр.
Тутракан, с която на ответника е разпоредено да
заплати на ищеца: цената на електронни съобщителни
услуги - главница по Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359*********,
за период на потребление: 05.05.2017 г. - 04.08.2017 г., която възлиза на 81,76
лв.; лизингово възнаграждение по Договор за лизинг от 01.12.2016 г., за
периода: 05.05.2017 г. - 04.10.2017
г., в размер на 936,75 лв.; законната лихва върху
цената на електронни съобщителни услуги и лизинговите вноски от датата на
завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в ТнРС (03.09.2019
г.) до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ответника М.В.П., с ЕГН **********, да заплати на ищеца „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, направените по делото разноски в размер на 410 лв. (четиристотин и десет лева).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
След влизане в сила на решението делото да се докладва на заповедния съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: