Решение по дело №558/2019 на Районен съд - Тутракан

Номер на акта: 260023
Дата: 23 ноември 2020 г. (в сила от 24 декември 2020 г.)
Съдия: Георги Манолов Георгиев
Дело: 20193430100558
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

260023

 

гр. Тутракан, 23.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на петнадесети април две хиляди и двадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при  участието  на  секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 558/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.

1. Предявени са обективно съединени осъдителни искове по чл. 327, ал. 1 от ТЗ, с осъдителни искове по чл. 342, ал. 1 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД от „Т.Б.“ ЕАД, представлявано от адв. В.Н. (л. 28 и 29), за установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед № 533/04.09.2019 г. за изпълнение на парично вземане  въз основа на документ  по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №  458/2019 г. на Районен съд - гр. Тутракан  (ТнРС), с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца:

1.1. цената на електронни съобщителни услуги (ЕСУ) - главница, дължима на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, въз основа на сключени Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* по програма „Нонстоп 30,99“, за период на потребление: 05.05.2017 г. - 04.08.2017 г., която възлиза на 81,76 лв.,

1.2. лизингово възнаграждение по чл. 342, ал. 1 от ТЗ, по Договор за лизинг от 01.12.2016 г., за периода: 05.05.2017 г. - 04.10.2017 г., в размер на 936,75 лв.;

1.3. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 върху цената на електронни съобщителни услуги и лизинговите вноски от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в ТнРС (03.09.2019 г.) до окончателното изплащане на задължението.

1.4. Твърди се, че на 01.12.2016 г., е подписано Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца, по програма „Нонстоп 30,99“  с промоционален месечен абонамент в размер на 24,99 лв.

1.5. На същата дата - 01.12.2016 г. и по повод горепосоченото споразумение, мобилният оператор, като лизингодател, сключва с М.В.П. - лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка „НТС 10 Grey“ на обща лизингова цена в размер на 1 209,57 лв., дължима на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 52,59 лв. По договора за лизинг П. дължал заплащане на сума в общ размер на 936,75 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 05.05.2017 г. - 04.10.2017г., а именно:

1.5.1. 51,59 лв. - остатък от лизингова вноска след приспадане на направено плащане, за отчетен период 05.05.2017г. - 04.06.2017г., начислена във фактура № **********/05.06.2017г.;

1.5.2. 52,59лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.06.2017г. - 04.07.2017г., начислена във фактура № **********/05.07.2017г.;

1.5.3. 52,59лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.07.2017г. - 04.08.2017г., начислена във фактура № **********/05.08.2017г.;

1.5.4. 43,72 лв. - остатък от лизингова вноска след приспадане на предплатени суми при сключването на горепосоченото споразумение, за отчетен период 05.08.2017г. -04.09.2017г., начислена във фактура № **********/05.09.2017г.

1.6. Сборът от 13 лизингови вноски в размер на 736,26 лв. били начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг и една лизингова вноска, начислена съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг, за отчетен период 05.09.2017г. - 04.10.2017 г., начислени във фактура № **********/05.10.2017г.

1.7. Въз основа на посочените договори ответникът ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението за мобилен номер +359********* е фактурирано за периода от 05.09.2017г. - 04.10.2017г., Теленор издал следните фактури:

1.7.1. фактура № **********/05.06.2017г. за отчетен период 05.05.2017г. - 04.06.2017г.;

1.7.2. фактура № **********/05.07.2017г. за отчетен период 05.06.2017г. - 04.07.2017г.;

1.7.3. фактура № **********/05.08.2017г. за отчетен период 05.07.2017г. - 04.08.2017г.;

1.7.4. фактура № **********/05.09.2017г. за отчетен период 05.08.2017г. - 04.09.2017 г.;

1.7.5. фактура № **********/05.10.2017г. за отчетен период 05.09.2017г. - 04.10.2017г.

2. Ответникът М.В.П. е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК, чрез с която твърди, че е погасил задължението след завеждане на делото - 1 050 лв. Моли да се възложат всички разноски на ищеца, тъй като не е станал повод за завеждането на иска.

3. Ищецът във връзка с отговора на ответника и депозирал становище, че е получил сумата, с която са погасени процесните вземания. Претендират се направените в заповедното и исковото производство разноски. 

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните, в частност признанието на ответника и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

4. На 01.12.2016 г. между страните по делото е подписано Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* (л. 5).

5. На същата дата между страните е подписан и договор за лизинг,  с предмет мобилно устройство „HTC 10 Grey (л. 11).

6. На 11.12.2019 г. ответникът е заплатил сумата от 1 050 лв. за погасяване на задълженията си.

 

От правна страна

 

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

7. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има правен интерес от завеждането им, което налага разглеждането им по същество.

 

II. По основателността

 

8. С оглед становищата на страните и приложените доказателства, съдът приема за безспорно установено, че между страните са възникнали процесните правоотношения (по доставка на ЕСУ и лизингово такова), задълженията по които са погасени след завеждането на исковата молба.

9. В тази връзка предявените искове се явяват неоснователни, поради извършено плащане.

 

Разноски

 

10. Независимо от отхвърлянето на исковете направените от страна на ищеца разноски следва да бъдат присъдени, тъй като ответникът е станал повод за завеждане на делото, извършвайки плащане на 11.12.2019 г., т. е. след завеждането на исковата молба - 24.10.2019 г. Непосочването на банкова сметка *** като обстоятелство, поставящо в забава кредитора. Длъжникът би могъл да се освободи от забавата, като заплати задължението си в офис на дружеството - ищец, чрез „Easy Pay”, като положи усилия да установи сметката на ищеца (същият е отразен например върху издадените фактури), или в краен случай като разкрие банкова сметка ***. За пълна яснота следва да се посочи, че банковата сметка на ищеца е посочена и във връчената на ответника заповед за изпълнение.

11. Възражението на ответника за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно, доколкото заплатеното в заповедното производство възнаграждение е определено съгласно минимума по чл. 7, ал. 7, във вр. с ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 300 лв., към която е начислен и ДДС в размер на 60 лв.

12. В тази връзка на ищеца следва да бъдат присъдени разноски до претендирания размер - 410 лв.

13. С оглед гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

           

ОТХВЪРЛЯ поради извършено плащане след завеждане на делото исковете, предявени от ищеца „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** 1766, ж. к. „Младост” № 4, Бизнес парк „София”, сграда № 6, срещу ответника М.В.П., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, за  установяване на вземанията на ищеца, предмет на Заповед № 533/04.09.2019 г. за изпълнение на парично вземане  въз основа на документ  по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №  458/2019 г. на Районен съд - гр. Тутракан, с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца: цената на електронни съобщителни услуги - главница по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, за период на потребление: 05.05.2017 г. - 04.08.2017 г., която възлиза на 81,76 лв.; лизингово възнаграждение по Договор за лизинг от 01.12.2016 г., за периода: 05.05.2017 г. - 04.10.2017 г., в размер на 936,75 лв.; законната лихва върху цената на електронни съобщителни услуги и лизинговите вноски от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в ТнРС (03.09.2019 г.) до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА  ответника М.В.П., с ЕГН **********, да заплати на ищеца „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, направените по делото разноски в размер на 410 лв. (четиристотин и десет лева).

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

 

След влизане в сила на решението делото да се докладва на заповедния съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: