№ 2447
гр. София, 29.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20221100900348 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „А.“ ЕООД срещу „Д.“
АД. Като съищци в производството са конституирани синдиците на „К.Т.Б.“ АД - в
несъстоятелност.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба обстоятелства намира
следното:
С оглед твърденията, въведени с исковата молба и заявения петитум, съдът намира,
че е сезиран с предявен от „А.“ ЕООД и от синдиците на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност,
като съищци, конститутивен иск с правна квалификация чл. 59, ал. 5 ЗБН, с който тези лица
като процесуални субституенти упражняват едно преобразуващо право, възникнало в полза
на всички кредитори на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност /„КТБ” АД
/н// да обявят за относително недействително по отношение на тях на прихващането,
извършено от ответника „Д.“ АД с изявление, обективирано в писмо с изх. № 10319/
31.10.2014 г.
Съдът, разглеждащ един иск, с който е сезиран, е длъжен във всеки един момент от
развитие на производството да следи служебно за неговата допустимост. Ето защо и с
настоящото определение отново следва да бъде разгледан въпроса за допустимостта на
предявения иск като бъдат съобразени и направените от конституираните съищци нови
твърдения относно фактите, които имат значение за правния интерес от предявяване на иска
по чл. 59, ал. 5 ЗБН, както и представените в тази връзка доказателства.
Искът, с който съдът е сезиран, е конститутивен по своя характер. По принцип
правният интерес е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за упражняване на
правото на всеки иск, но при конститутивния иск неговото наличие се презюмира предвид
това, че както потестативното право, което се упражнява пред съда с този иск, така и самото
предявяване на иска, са изрично регламентирани в закона. Допустимостта на предявения
1
конститутивен иск обаче винаги е поставена в зависимост от това дали претендираната от
ищеца с предявяване на този иск правна промяна в съществуващото правно положение би
могла да настъпи като последица от обявеното със съдебното решение за съществуващо
потестативно право или не. Ако е налице пречка и тази правна промяна не би могла да
настъпи при уважаване на предявения конститутивен иск или вече е настъпила в резултат на
други факти, то този иск е недопустим, защото не е възможно да се реализира търсената с
него защита. В тази насока е произнасянето на ВКС по реда на чл. 290 ГПК с Решение №
60034/ 08.07.2021 г., постановено по т.д. № 3009/2019 г. по описа на ВКС, I т.о.
С предявения в процеса конститутивен иск се упражнява потестативното право, което
е предвидено да възниква с нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията на разпоредбата след
изменението й с ДВ, бр. 98 от 2014 г., за кредиторите на несъстоятелността на една банка да
поискат обявяване за относително недействителни по отношение на тях на извършени от
кредитор прихващания, които са направени след изрично посочен в закона момент. За да
бъде този иск допустим следва да е възможно в резултат на неговото уважаване да се
създаде ново правно положение, към което е насочено предвиденото в закона потестативно
право, което е да се стигне до ревизиране на извършените от кредитор на несъстоятелната
банка прихващания и оттам до невъзможност техният погасителен ефект да бъде
противопоставен на останалите кредитори на несъстоятелността, всеки от които има правото
да удовлетвори своето вземане от имуществото, което е част от масата на
несъстоятелността.
От събраните в производството доказателства се установява, че посочената правна
промяна, към която е насочен предявеният в процеса иск, а именно обявяване на
относителната недействителност на прихващането, извършено от „Д.“ АД с изявление,
обективирано в писмо с изх. № 10319/ 31.10.2014 г., вече е постигната. Тя е настъпила по
силата на съдебно решение, постановено по т.д. № 1591/ 2017 г. по описа на СГС, ТО, VI- 6
състав, което е влязло в сила и с което е уважен иск с правна квалификация чл. 59, ал. 3 ЗБН
и посоченото прихващане, извършено от „Д.“ АД, е обявено за относително недействително
спрямо всички кредитори на несъстоятелността на „КТБ” АД /н/, един от които е и ищецът
„А.“ ЕООД. След като правната промяна, към която предявения в настоящия процес иск е
насочен, вече е постигната, то трябва да се заключи, че за ищците е отпаднал правния
интерес от търсената с него защита, тъй като с решението, което ще бъде постановено по
него, не може да се постанови отново промяна в правното положение, която вече е
настъпила по силата на влязъл в сила съдебен акт, който има действие спрямо всички страни
по настоящия спор – както спрямо ищецът, който е един от кредиторите на
несъстоятелността на „КТБ” АД /н/, спрямо които прихващането вече е обявено за
недействително, така и спрямо ответника „Д.“ АД, който освен че е кредитор на
несъстоятелността на „КТБ” АД /н/, е конституиран и като ответник по приключилото
производство. Това прави предявеният в процеса конститутивен иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН
недопустим и исковата молба, с която той е предявен, следва да бъде върната на основание
чл. 130 ГПК.
2
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. на СГС № 142964/ 08.11.2016 г., подадена от „А.“ ЕООД
и от съищците синдиците на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност срещу „Д.“ АД, поради
недопустимост на предявения с нея иск.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба
в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3