Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Гаджонова | |
за да се произнесе взе предвид следното: Жалба по чл.258 от ГПК. Жалбоподателите С. А. Д., Т. Х. Д. и К. Х. Д.- С., чрез адвокат Й. М., излагат в жалбата до съда, че не са доволни от решение № 549/12.01. 2012г. постановено по гр.д. № 1791/2010г.на ГОРС, но само в частта в която, на основание чл.17, ал.2 от ГПК, е прогласена нищожността на решението на ПК гр. Г. О. № 270/ 31.03. 1998г. по преписка № 39602Ж/1995г. на името на Х. Т. Д. /съпруг на първата жалбоподателка и баща на останалите жалбоподатели/, както и в частта за размера на присъдените разноски. Решението в тази част се явява неправилно, тъй като при постановяването му са допуснати нарушения на материалните закони и на съществени съдопроизводствени правила. По същество искането за прогласяване на нищожността на решението на ОСЗ се провежда по процедурата, предвидена в чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ. В текста по него изрично е посочено, че производството е по реда предвиден в АПК, защото решението на районния съд подлежи на обжалване с касационна жалба пред административен съд. Моли съда да отмени решението в обжалваната част. Претендира разноски за Д. съдебни инстанции. Насрещната страна Е. Т. К., чрез адвокат В. К., оспорва въззивната жалба. В писмена защита излага подробни съображения относно правилността на обжалваното решение. Счита, че решението не е нищожно, както и че правилно съдът се е произнесал по искането . Районният съд е компетентен съд да се поризнесе при оспорване решение на поземлена комисия.Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Няма претенции за разноски за въззивно обжалване. Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното в от страните и доказателствата по делото,приема за установено следното: Предмет на въззивно обжалване е решение № 549 от 12.01. 2012г. постановено по гр.д. № 1791/ 2010г., но само в частта в която съдът, на основание чл. 17, ал.2 от ГПК прогласява нищожността на решение № 270/ 31.03. 1998г. по преписка № 39601Ж на ПК Г. О. издадено на името на Х. Т. Д.. Решението в останалата част е влязло в сила. Проверката на съда относно обжалваното решение се определя от разпоредбата на чл. 269 от ГПК. По валидността на решението. Решението е валидно, постановено е от компетентен съд. Съдът се е произнесъл относно нищожността на индивидуален административен акт, какъвто безспорно е решението на поземлената комисия. Компетентността на районния съд в този случай се определя от закона, а не от общия ред, предвиден в АПК за обжалване на индивидуалните административни актове. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ решенията на поземлените комисии се обжалват пред районния съд. За определяне на родово компетентния съд, който да разгледа такава жалба, е без значение какви пороци на административния акт се посочват- нищожност или унищожаемост. В тази насока съдът се позовава и на вече постоянната практика на смесен петчленен състав в производства по чл. 135, ал.4 от АПК. По допустимостта на решението в обжалваната част. Решението в обжалваната част е недопустимо. Тази проверка се извършва служебно от съда, като съдът констатира, че по отношение произнасянето на първоинстанционния съд в частта за нищожността на решение № 270/ 31.03. 1998г. по преписка № 39601Ж на ПК Г. О. издадено на името на Х. Т. Д., е налице основанието на чл. 299 от ГПК- за непрешаемост на спора. Видно от решение № 52 от 30.03. 2011г. постановено по гр.д. № 1819/ 2010г. на ГОРС, което решение е влязло в сила на 15.07. 2011г., съдът се е произнесъл относно нищожността на същото решение на ПК Г. .О., като е върнал административната преписка с указание за издаване на нов валиден административен акт. Съгласно разпоредбата на чл.299 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друга. Конкретният случай не попада в приложното поле на изключенията, поради което обжалваното решение следва да се обезсили като недопустимо и производството по делото в тази част да се прекрати. Предвид изхода на спора в полза на жалбоподателите следва да се присъдят разноски за въззивна инстанция в размер на 150,00 лв. Водим от горното и на основание чл. 270, ал.3 от ГПК, съдът: Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 549 от 12.01. 2012г. постановено по гр.д. № 1791/ 2010г. на ГОРС но само в частта в която съдът, на основание чл. 17, ал.2 от ГПК прогласява нищожността на решение № 270/ 31.03. 1998г. по преписка № 39601Ж на ПК Г. О. издадено на името на Х. Т. Д., като процесуално недопустимо, на основание чл. 299 от ГПК, и прекратява производството по делото в тази част. ОСЪЖДА Е. Т. К. от гр.Д. М., област Р. да заплати на К. Х. Д.- С., гр.В.Т., ул."В." № ..на Т. Х. Д. от гр.В.Т., ул."П." № ... и на С. А. Д. с.адрес, сума в размер на 150,00 лв. разноски за въззивно обжалване. Решението, на основание чл. 280, ал.2 от ГПК, не подлежи на касационно обжалване. Председател: Членове: |