РЕШЕНИЕ
№1
гр. Враца, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, втори състав, в
публично заседание на 12.12.2022 г., през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Даниела
МОНОВА и в присъствието на прокурора Веселин ВЪТОВ, като разгледа докладваното
от съдия ГЕОРГИЕВ исково адм. дело № 460 по
описа на АдмС – Враца за 2022г., и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.284 -
286 Закон за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е въз основа
на Искова Молба от ** К.Д.И.,***, с искане да бъде осъдена Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“ /ГД“ИН“/ към Министъра на правосъдието /МП/ - гр. София,
да му заплати сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в периода 10.10.2015г. - 26.06.2019г., ведно със законната
мораторна лихва, считано от 10.10.2015г. до 07.07.2022г. и от 07.07.2022г. до
окончателното изплащане на обезщетението, претърпени в Затвора ***, вследствие
неизвършване на **. Твърди се, че подавал молби затова, но му било отказано.
Вследствие на това започнал да изпитва страх за неговия живот, на безсилие и
без-помощност, които негативни чувства се отразили на неговото емоционално и
психично здраве, за което е ** .
Пред съда иска се
поддържа изцяло от ищеца К.И. лично и в писмена защита по съображенията
изложени в исковата молба.
Ответника ГДИН, чрез
процесуален представител ** Г.Х., в ПИСМЕН ОТГОВОР оспорва иска изцяло, по
основание и размер, като неоснователен и недоказан, и иска оставянето му без
уважение. Излагат се съображения, че твърдяното бездействие не може да бъде
определено, като задължение на ответника, произтичащо пряко от нормативен акт,
а е действие, което медицински специалист може да предприеме или не по своя
преценка, т.е. по целесъобразност.
Участващият в делото
прокурор дава заключение за допустимост, но неоснователност на исковата
претенция. Излага съображения, че е налице разлика между дължимата
административна дейност по материално битово осигуряване, обслужване с
медицинска техника и т.н. за медицинско обслужване, като и същността на
медицинската дейност и нейното качество, която следва да се основава на
определени медицински стандарти и добра медицинска практика. В случая
отговорността не е на ГДИН.
Административният съд, анализирайки събраните
по делото писмени доказателства и като
прецени доводите и съображенията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ищеца К.Д.И. е роден в ***,
откъдето е майка му, живял е в гр. ***, със средно образование, по професия *.
Същия е ** . Постъпил първоначално в Затвора
*** на 06.07.**** г. , преведен след това в Затвора *** на 20.04.2007г. и
Затвора *** на 09.10.2015 г. На
08.05.2018 г. отново преведен в Затвора *** , отново в *** на 06.06.2018г., в
Затвора *** на 29.03.2019г., в Затвора *** на 18.04.2019г., в затвора *** на
26.06.2019г. и след това в Затвора- *** на 17.05.2021г. Водил е и води
множество дела срещу ГДИН.
От медицинската
документация за здравословното състояние на ищеца К.И., се установява, че още
от ** .
С Решение №
6857/22.11.2021г. по адм.д. № 7628/2021г. на троен състав на АССГ е осъдена
ГДИН да заплати на К.И. сумата от 4400 лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за периода 01.01.2009г. до 27.06.2015г. и е оставено в сила
Решение № 2256/05.04.2021г. по адм.д. № 8466/2020г. с което е осъдена ГДИН да
заплати на К.И. сумата от 200 лв. обезщетение за същия период. Обезщетението е присъдено
вследствие пребиваване на ищеца К.И. в Затвора *** през този период и
противооправно бездействие на длъжностни лица на ГДИН – ** .
Съгласно писмо-справка
от Затвора *** /л.117/ и относно чл.140
от ЗИНЗС, се сочи, че в периода 2016г.-2018г. в затворите са проведени **,
финансирани от МЗ по програма ** .
Съгласно Медицинска
справка от Медицински център /МЦ/ при Затвора *** /л.118/, в МЦ не се
съхраняват копия на ** за периода 10.10.2015г. – 26.06.2019г. Тъй като към
настоящия момент ищеца К.И. не изтърпява наказание в Затвора ***, в МЦ не се
съхранява здравен картон или други касаещи го медицински документи.
При така установената
фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:
Според чл. 205 от АПК, приложим на осн. препратката от чл. 285, ал.1 вр. чл. 284 от ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява
срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен
акт, действие или бездействие са причинени вредите. В конкретния случай ищецът
твърди настъпване на неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и
бездействия на длъжностни лица на ГД
„Изпълнение на наказанията“ и като ответник се сочи Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, която съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо
лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола
върху дейността на местата за лишаване от свобода, т.е. предявения иск е
ДОПУСТИМ, като предявен от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания
ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК във чл. 284, ал. 1 във вр. с чл. 285,
ал. 1 и ал .2 от ЗИНЗС.
Разгледан по същество
искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН като съображенията за това са следните:
В конкретния случай с
предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в
резултат на непровеждане на профилактични прегледи, флуорографски и лабораторни
изследвания, непоставяне на планови имунизации и реимунизации, както и непровеждане
на изследвания за ХИВ/СПИН по отношение на ищеца, което задължение е нормативно
закрепено в разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗИНЗС.
По силата на
разпоредбата на чл. 284 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода и задържани под стража
от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл. 3 от закона. В ал. 1 на тази норма е посочено, че
лишените от свобода и задържаните под
стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а в ал. 2 е доразвито понятието за нарушение по
смисъла на първата алинея с посочване на
конкретни хипотези, една от които е липса на медицинско обслужване. С
разпоредбата на чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС законодателят е предвидил, че в случаите
на нарушение на чл. 3, ал. 1 от закона настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното. Ето защо в случая е необходимо да се
докаже само осъществяване на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, което да е довело до
уронване на човешкото достойнство или пораждане на чувство на страх, незащитеност
или малоценност у лишения от свобода. Съгласно разпоредбата на чл. 128 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието
лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода. Условията и реда за медицинско
обслужване в местата за лишаване от свобода са определени в Наредба № 2/2010 г. за условията и реда за медицинско
обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена от министъра на здравеопазването и министъра
на правосъдието на основание чл. 128, ал. 3
от ЗИНЗС. В чл. 129,
ал. 1 от ЗИНЗС е предвидено, че медицинското обслужване на лишените от свобода се
осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение,
разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал.1 от Закона за
лечебните заведения, които са част от националната система за здравеопазване и
медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите
медицински стандарти /чл. 129, ал. 2 от ЗИНЗС/.
Според чл. 133 от ЗИНЗС
към затворите, затворническите общежития и поправителните домове се създават медицински
центрове, а съгласно чл. 134 от същия закон в тях
се осъществяват: 1. спешна медицинска и дентална помощ; 2. първична
медицинска помощ; 3. специализирана извънболнична медицинска помощ; 4. дентално
обслужване; 5. профилактична, рехабилита-ционна и хигиенно-противоепидемична
дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на
лишените от свобода; 6. медицинско освидетелстване на здравословното състояние
на лишените от свобода. Изпращането на лишените
от свобода в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, се
извършва със заповед на началника на затвора по предложение на директора на
медицинския център, при спешни случаи – с устно нареждане на началника на
затвора, когато в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода
няма условия за провеждане на
необходимото лечение; се налага лечение на инфекциозни заболявания; са
необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания /чл. 135, ал. 1
от ЗИНЗС/.
Анализът на посочената
нормативна уредба води до извода, че нормативно установеното задължение на
администрацията на местата за лишаване от свобода, е създаването на условия за
опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода при
изпълнението на наложеното им наказание /чл. 128, ал. 1, във вр. с чл. 2, т. 3
от ЗИНЗС/. Съдържанието на административното задължение се свързва от една
страна с изискване за предприемане на активни действия по превенция на
евентуалните заболявания, а от друга - с изисквания за осигуряване на
своевременно диагностициране и лечение при възникване признаци на заболявания. Осигуряването
на доброто здравословно състояние на лицата, лишени от свобода, е израз и на общото
изискване за хуманност при изпълнение на наказанието.
От приобщените по делото
доказателства, включително посочените по-горе медицински справки, се установява
по безспорен начин, че за времето прекарано в Затвора ***, в посочения период,
на ищеца не са извършвани профилактични прегледи, флуорографски и лабораторни
изследвания, поставяне на планови имунизации и реимунизации, както и провеждане
на изследвания за ХИВ/ СПИН, с което е
нарушен чл. 140, ал. 1 от ЗИНЗС. Съгласно цитираната законова разпоредба, на всеки
лишен от свобода най-малко веднъж годишно се извършват профилактичен преглед,
флуорографски и лабораторни изследвания и се провеждат задължителните планови
имунизации и реимунизации.
Налице е обаче
разлика между дължимата административна дейност по материално-битово
осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдя-ването с лекарства и др.,
които се организират от ГД „ИН“ и медицинската такава – профилактична,
диагностична, лечебна и др., като качеството на последната се основава на
медицински стандарти и добра медицинска практика. Осъществяваните дейности са
съответно и нормативно разграничени от разпоредбите на чл.3 и 4 от Правилника
за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на
правосъдието, приет с ПМС №159 от 17.07.2003 г., както и чл. 3 и чл. 4 от
Наредба №2/2010 г. В исковата молба не са изложени обстоятелства за
неосъществена конкретна административна дейност, довела до соченото в нея
въздействие върху психическото състояние на ищеца, а се твърди единствено силно притеснение относно
здравословното му състояние, значителен дискомфорт и накърняване на човешкото
достойнство при неосъществена медицинска дейност, каквато са профилактичните
прегледи, флуорографските и лабораторните изследвания.
Изложеното води до
извода, че не всяко неизпълнение на законово вменено задължение на
затворническата администрация води до нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, съответно до
реализиране на отговорността на държавата по чл. 284 от ЗИНЗС.
По делото няма данни,
липсват и каквито и да било твърдения от страна на ищеца, за настъпило внезапно
заболяване, което да налага конкретна, респективно периодична профилактика,
неосъществяването на която да е довело да влошаване на здравословното му
състояние. Няма данни за времето на престоя в Затвора *** ищеца да е потърсил
медицинска помощ и такава да не му е осигурена или отказана. От медицинската
документация се установява, че ищеца К.И. страда от **, за което са му
назначавани нужните консултации в Затвора ***, както и именно за лечение на **
е бил превеждан в ** .
Предвид изложеното и
след анализ на представените по делото доказателства, не се установява жестоко,
нечовешко или унизително отношение към ищеца по чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, нито е
налице някоя от хипотезите на ал. 2, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство, пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност. Липсата на нарушение по чл. 3
от ЗИНЗС от страна на длъжностни лица на ГДИН, изключва презумпцията за
настъпили вреди по чл. 285, ал. 5 същия закон, за които би отговаряла държавата
съобразно правилото на чл. 284 от ЗИНЗС.
От установеното по
делото неизпълнение на чл. 140, ал. 1 от ЗИНЗС не следва автоматично
обезщетяване за причинени неимуществени вреди в парично изражение, възприето за
дължимо от този, чиито права смята, че са нарушени, съобразно неговото лично, субективно
усещане. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да
прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия
за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича, каквито в
настоящото производство не бяха доказани. Неизвършването на профилактични
прегледи, флуорографски и лабораторни изследвания не се е отразило негативно на
здравословното състояние на ищеца, не е довело до соченото в исковата молба
състояние, не може да се приеме, че той е бил подложен на нечовешко или
унизително отношение.
За пълнота на изложеното
дори да се приеме, че ищецът действително е бил притеснен и стресиран, предвид
обстоятелството, че за целите на наказанието лишените от свобода търпят редица
ограничения в правната си сфера, по делото не се установи по несъмнен начин, че
тези отрицателни емоции са в пряка причинна връзка с незаконосъобразни действия
или бездействия от страна на ответника, с оглед на което, искът за вреди се
явява недоказан и неоснователен.
При този изход на спора
на основание чл. 143,
ал.
4 от АПК на ответника
ГДИН следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 100 лева при прилагане на чл. 78, ал. 8
от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и на чл. 37 от Закона за правната помощ във
връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, която сума
следва да се заплати от ищеца.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК вр. чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от **. К.Д.И., понастоящем в Затвора ***,
иск срещу ГД “Изпълнение на наказанията” – гр. София към МП, за заплащане на
сумата от 20 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора ***, изразяващи се в неосигуряване на
дължимо медицинско обслужване - ** , за посочения
период 10.10.2015г. - 26.06.2019г., ведно със законната мораторна лихва,
считано от 10.10.2015г. до окончателното изплащане на обезщетението, като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К.Д.И.,
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ГДИН - София разноски по делото в
размер 100.00 /сто/ лева за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред тричленен
състав на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, в 14 /четиринадесет/ - дневен срок от
уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис
от същото.
АДМ. СЪДИЯ: